Решение № 60 от 17.02.2020 г. на ВКС по гр. д. № 3044/2018 г.

Решение № 60 от 17.02.2020 г. на ВКС по гр. д. № 3044/2018 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Геновева Николаева Производството е по реда на чл. 247 ГПК. Постъпила е молба от С. Ц. П. с вх. № 10833 от 12.12.2019 г. с правно основание чл. 247 ГПК за поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 151 от 30.07.2019 г. по гр. дело № 3044/2018 г. по описа на ВКС, Трето гражданско отделение в частта, с която първоинстанционното и въззивното решение по делото са оставени в сила в частта им, с която в тежест на настоящия молител /ищец в производството/ са възложени сторените от ответника "Булминерал" АД /в несъстоятелност/ разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер от по 550 лева. Молителят излага доводи, че е налице очевидна фактическа грешка, тъй като, видно от мотивите на съдебното решение и постановения диспозитив, съдът е уважил изцяло предявените от С. П. срещу "Булминерал" АД искове за главница /неизплатено трудово възнаграждение за периода м. август 2015 г. - м. октомври 2015 г. / и лихви за забава за периода 16.10.2015 г. до 03.06.2016 г., поради което възнаграждение в полза на ответника "Булминерал" АД /в несъстоятелност/ не следва да се присъжда на основание чл. 78, ал. 3 ГПК. Моли ВКС да поправи очевидната фактическа грешка, допусната по отношение на присъдените съдебните разноски за предходните две съдебни инстанции. В преклузивния срок по чл. 247, ал. 2 ГПК ответникът по молбата – "Булминерал" АД /в несъстоятелност/, не депозира становище. Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение, като обсъди доводите на страните, намира молбата с правно основание чл. 247 ГПК за допустима, но неоснователна. Очевидна фактическа грешка е всяко несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното външно обективиране в писмения текст на съдебното решение /погрешно посочване на наименованието на страните, погрешни пресмятания на суми и др. /. Не представляват явна фактическа грешка несъответствията и грешките на съда, допуснати при формиране на неговото вътрешно убеждение, материализирани в решението. С решение № 151/30.07.2019 г. по настоящото дело е отменено решение № 576 от 29.03.2018 г. по в. гр. дело № 2719/2017 г. на Варненски окръжен съд, в частта му, с която е потвърдено решение № 4176 от 19.10.2017 г. по гр. д. № 4385/2017 г. на Варненски районен съд, 43 състав, в частта му, с която са отхвърлени предявените от С. Ц. П. срещу "Булминерал" АД искове с правни основания чл. 199 з вр. с чл. 199 ж, ал. 1, т. 1 КТК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за солидарното му осъждане ведно с другия ответник "ВМ Интернешънъл" ЕООД за заплащане на следните суми, дължими по трудов договор от 17.07.2015 г.: незаплатено трудово възнаграждение в размер на 10 728. 90 щатски долара, за периода: м. август 2015 г. – м. октомври 2015 г., ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба /06.06.2016 г. / до окончателното плащане и обезщетение за забавено изпълнение на горепосоченото главно задължение в размер на 692. 34 щатски долара за периода: 16.10.2015 г. – 03.06.2016 г., и в частта му, в която ищецът е осъден да заплати на "Булминерал" АД съдебни разноски пред първата съдебна инстанция за сумата над 550 лв., както и в частта на обжалваното въззивно решение, с която ищецът е осъден да заплати на "Булминерал" АД съдебни разноски пред въззивната инстанция за сумата над 550 лв., и вместо него е постановено друго, с което ответникът "Булминерал" АД /в несъстоятелност/ е осъден да заплати на С. Ц. П. на основание чл. 199 з вр. с чл. 199 ж, ал. 1, т. 1 КТК, сумата 10 728. 90 щатски долара, съставляваща обезщетение за неплатено трудово възнаграждение, за периода: м. август 2015 г. – м. октомври 2015 г., ведно със законната лихва, считано от 06.06.2016 г. до окончателното плащане, и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата 692. 34 щатски долара, съставляваща лихва за забава върху главницата, за периода: 16.10.2015 г. – 03.06.2016 г. Подадената от С. П. касационна жалба срещу въззивното решение в частта му, с която е потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен искът с правно основание чл. 224 КТ за заплащане на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 629. 64 щатски долара и обусловения от него иск с правно основание чл. 86 ЗЗД, е оставена без разглеждане като процесуално недопустима с влязло в сила определение № 50/12.04.2019 г. по настоящото дело. При определяне отговорността за разноски, настоящият състав е взел предвид, че производството по делото е образувано по два обективно съединени главни иска с правни основания чл. чл. 199 з вр. с чл. 199 ж, ал. 1, т. 1 КТК и чл. 224 КТ и по два такива с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, при което общо платеният от ответника адвокатски хонорар, при липса на изрично посочване на нещо друго, подлежи на разделяне на четири равни части. С предходните съдебни решения предявените искове с правни основания чл. 224 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД са отхвърлени като неоснователни, като в тази му част въззивното решение е влязло в сила като необжалваемо. С отмяната на отхвърлителното въззивно решение досежно исковете по чл. 199 з вр. с чл. 199 ж, ал. 1, т. 1 КТК и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на неплатено трудово възнаграждение, на преразглеждане подлежи и въпросът за присъдените в предходните съдебни инстанции разноски, но само в частта им, касаеща исковете, допуснати до касационно обжалване, която в случая се равнява на половината от пълния размер на уговорения хонорар. Гореизложеното е отразено коректно в мотивите на касационното решение по чл. 290 ГПК, а диспозитивът му отразява съвсем точно формираната воля на съда досежно разноските, поради което не са налице предпоставките на чл. 247 ГПК. С оглед на това, подадената от С. Ц. П. молба за поправка на очевидна фактическа грешка следва да бъде оставена без уважение като неоснователна. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата с правно основание чл. 247 ГПК на С. Ц. П. за поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 151 от 30.07.2019 г. по гр. дело № 3044/2018 г. по описа на ВКС, Трето гражданско отделение, като неоснователна. Решението не подлежи на обжалване.