Решение № 6224 от 13.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13713/2008 г.

Решение № 6224 от 13.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13713/2008 г., I о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Подадена е касационна жалба от Митница Русе, чрез пълномощника юрисконсулт Г. Мутафова, против решение № 13/26.09.2008 г., постановено по адм. дело № 338/2008 г. по описа на Административен съд гр. Русе, в частта, с която е отменено решение за определяне на митническа облагаема стойност и досъбиране на държавни вземания № 4503-0027/13.08.2007 г., издадено от зам. началника на Митница Русе. Касаторът поддържа, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В касационната жалба се излагат подробни съображения, според които съдът неправилно е приел, че са допуснати съществени нарушения на процесуални правила в административното производство, довели до незаконосъобразност на акта. Според касатора съдът е допуснал съществено процесуално нарушение като е обосновал решението си единствено със заключението на съдебната експертиза, без да отчете обстоятелството, че заключението не е съобразено с изискванията на чл. 152 от Регламент № 2454/1993 г. и чл. 30, § 2, б. "в" от Регламент № 2913/1992 г. Касаторът моли решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отхвърлена подадената жалба против митническия акт. Ответната страна - ЕТ "Лимоните-91-Рашко Черкезов" - гр. Омуртаг не е изразила становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Излага съображения за правилност на обжалваното решение и счита, че същото следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като прецени наведените в жалбата касационни основания и доказателствата по делото, приема следното: С обжалваното решение на Административен съд гр. Русе е изменено решение за определяне на митническа облагаема стойност и досъбиране на държавни вземания № 4503-0027/13.08.2007 г., издадено от зам. началника на Митница Русе, в частта, с която е определена нова митническа стойност на внесените стоки от ЕТ "Лимоните-91-Рашко Черкезов" по ЕАД № 07BG004003Н0011886/20.03.2007 г. в размер на 98 640 лв. и е прието, че следва да се доплатят мито в размер на 11 284,95 лв. и ДДС в размер на 21 065,25 лв., като вместо сумата от 98 640 лв., представляваща митническа облагаема стойност, е определил стойност в размер на 29592 лв., вместо сумата от 11284, 95 лв. представляваща мито за доплащане е определил сума в размер на 2981, 07 лв. и вместо сумата от 21 065,25 лв., представляваща ДДС за доплащане е определил сума в размер на 5564,67 лв. Съдът е отхвърлил жалбата в останалата част и е осъдил Агенция "Митници" да заплати на жалбоподателя разноски в размер на 200 лв. Решението в частта, с която е отхвърлена жалбата против решението на митническия орган не е обжалвано, поради което е влязло в сила и не е предмет на настоящото производство. За да постанови решение в посочения смисъл съдът е приел, че ЕТ "Лимоните-91-Рашко Черкезов" е оформил редовен внос на 9864 комплекта спално бельо от изкуствена материя - синтетика, по ЕАД № 07BG004003Н0011886/20.03.2007 г., при декларирана митническа облагаема стойност от 0,31 щатски долара (0,48 лв.) за комплект, съобразно приложена фактура. При осъществения митнически контрол не е приета декларираната митническа облагаема стойност, като е определена предварителна такава в размер на 5 лв. за комплект. Постановено е решение за определяне на нова митническа облагаема стойност (МОС) в размер на 8 лв., което е отменено по административен ред, а преписката - върната за събиране на доказателства. При новото разглеждане на преписката е назначена експертиза за определяне на справедливата пазарна стойност на внесените стоки на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 ППЗМ. Въз основа на изготвеното експертно заключение е определена нова митническа облагаема стойност в размер на 10 лв. за комплект с решение № 4503-0027/13.08.2007 г. на зам. началника на Митница Русе. Стойността е определена на основание чл. 30, § 2, б. "в" от Регламент № 2913/1992 г. и чл. 152 от Регламент № 2454/1993 г. - при най-ниски цени на едро и след приспадане на търговската надценка и начислено мито. Съдът е възприел изводите на вещите лица по комплексната икономическа експертиза, изслушана в съдебното производство, според които стоката не съответства на характеристиките, отразени на етикетите, като в действителност спалното бельо е изработено от синтетика, размерите не отговарят на означенията върху етикета и са различни за всяка от контролните проби, стоката е с лошо качество на изработка и практически представлява стока за еднократна употреба. Според заключението единичната търговска цена към м. 03/2007 г. е в размер на 3 лв. за комплект, общо 29 592 лв., при което дължимото мито е в размер на 2981,07 лв., а ДДС - 5 564,67 лв. Съдът е направил извода, че при издаване на административния акт са допуснати съществени нарушения на процесуални правила, изразяващи се в неуведомяването на жалбоподателя за възможността да сочи и да иска доказателства във връзка с определяне на нова митническа облагаема стойност по реда на чл. 30, § 2, б. "в" от Регламент № 2913/1992 г., предвид това че не е уведомен за назначената експертиза и за заключението на тази експертиза. Наред с това съдът е приел, че правилно митническия орган е приел за приложими правилата на Регламент № 2913/1992 г. относно определяне на МОС при спазване на посочената последователност. Приел е за законосъобразни изводите за невъзможността за определяне на МОС по реда на чл. 29 и чл. 30, § 2, б. "а" и б. "б" от Регламент № 2913/1992 г., поради което правилно е приложен реда по чл. 30, т. 2, б. "в" от регламента. При определяне на размер на МОС по този ред, според съда, неправилно е взето предвид експертното заключение относно пазарната стойност, при събирането на което не е осигурена възможност на заинтересованото лице да участва в производството и да иска събиране на доказателства. Приел е, че решението в тази част е незаконосъобразно поради допуснатите процесуални нарушения и спорът следва да бъде решен по същество от съда, като бъде определена МОС. При определяне на размера й съдът се е позовал на заключението на комплексната експертиза, в резултат на което е определил МОС за комплект в размер на 3 лв., или 29592 лв. общо, при което дължимото мито е в размер на 2981, 07 лв. и ДДС - 5564, 67 лв., в съответствие с което е постановил изменение на решението на митнически орган. Така постановеното решение е правилно като краен резултат, въпреки неправилността на част от мотивите. По делото не съществува спор от фактическа страна, че по ЕАД № 07BG004003Н0011886/20.03.2007 г. ЕТ "Лимоните-91-Рашко Черкезов" е оформил редовен внос на 9864 комплекта спално бельо от изкуствена материя - синтетика, при декларирана митническа облагаема стойност от 0, 31 щатски долара (0, 48 лв.) за комплект, съобразно приложена международна фактура № 01/27.02.2007 г. Пред настоящата инстанция не се спори относно извода, че е неприложима разпоредбата на чл. 29 от Регламент № 2913/1992 г. на ЕО относно определяне на митническата облагаема стойност. Този извод е правилен, поради това че продавач по фактурата за покупко-продажба е местно лице, сделката е осъществена на територията на страната и не е налице въвеждане на стоките на територията на Общността, поради което не е изпълнено едно от изискванията по чл. 29 от регламента. Не се спори също относно неприложимостта на реда за определяне на митническа облагаема стойност, посочен в чл. 30, § 1, б. "а" и б. "б" от регламента, изискващи съответно определяне на МОС в резултат на прилагане на договорната стойност на идентични стоки или на сходни стоки, продадени с цел износ с местоназначение в Общността и изнесени в същия момент или приблизително в същия момент, както и стоките подлежащи на остойностяване. Този извод също е правилен, тъй като при извършените проверки в няколко митнически учреждения не е установено да има регистриран внос на сходни или идентични стоки. Предвид това, при последователното прилагане на реда за определяне на МОС съгласно чл. 30, § 1 от Регламент № 2913/1992 г. обосновано е направен извода за приложимост на реда, посочен в чл. 30, § 1, б. "в", според който митническата стойност е стойността, основаваща се на единичната цена, по която се продава в Общността най-голямото сборно количество от внасяните стоки или от вносни идентични или сходни стоки на лица, които не са свързани с продавачите. Спорът по делото пред настоящата инстанция е свързан с приложението на този ред за определяне на МОС. В разпоредбите на чл. 152 от Регламент (ЕО) № 2454/1993 г. за определяне на разпоредби за прилагане на Регламент № 2913/1992 г. за приемане на Митнически кодекс на Общността, са посочени способите за определяне на МОС на внесените стоки по реда на чл. 30, § 2, б. "в" от кодекса. В § 1 на чл. 152 от Регламент № 2454/1993 г. е посочено, че МОС на внесените стоки, изчислена според чл. 30, § 2, б. "в" от кодекса трябва да бъде на базата на единичната цена, по която вносните стоки или идентични или подобни вносни стоки се продават в най-голямото общо количество по време или около момента на внасянето на оценяваните стоки, на лица, което не са свързани с лицата, от които купуват такива стоки, като се намали с посочените в текста разходи (комисионни, общи разходи, вкл. преки и непреки за маркетинг, разходи за транспорт, за застраховка, вносни мита и други такси, дължими в Общността за вноса и продажбата на стоките). Като се имат предвид цитираните разпоредби на чл. 30, § 2, б. "в" от Регламент № 2913/1992 г. и чл. 152 от Регламент № 2454/1993 г. се налага извода, че с експертното заключение на вещото лице, назначено в административното производство не е определена митническа облагаема стойност на процесната стока в съответствие с изискванията на посочените разпоредби. Вещото лице, назначено в административното производство е дало заключение относно справедливата пазарна стойност за периода 20.03.2007 г. - 20.06.2007 г. на стоката - спално бельо комплекти (горен плик, долен чаршаф, 2 броя калъфки), допуснати за свободно обръщение в страната с ЕАД № 07BG004003Н0011886/20.03.2007 г. При изготвяне на заключението е използвана контролната проба, съхранявана в митницата. От констативно - съобразителната част на заключението е видно, че вещото лице е обсъдило какви са предлаганите на българския пазар комплекти спално бельо с размери, близки до тези на пробата (200/230 см на плика и чаршафа и 85/85 см. на калъфките), като е посочило, че се предлагат комплекти с обичайно търговско наименование "гигант", но с друг размер на калъфките (50/70 см до 52/72 см.), посочило е също, че на пазара се предлагат чаршафи с подобни размери, включително на калъфките, внос от Германия, които са с много високо качество и високи цени. В табличен вид вещото лице е посочило открити най-близки аналози - 7 броя, като 4 от тях са по цени на дребно, а 2 - по цени на едро, за 5 от аналозите е посочено, че цените са за комплекти от 100 % памук, а за другите 2 не е посочена материята. Справедливата пазарна цена е получена като от единичните цени са извадени размера на ДДС и обичайната търговска надценка, след което е изчислена средната цена от цените на отделните аналози. От изложеното е видно, че при изготвяне на това заключение не е приложен метода по чл. 30, § 2, б. "в" от Регламент 2913/1992 г., доразвит в чл. 152 от Регламент № 2454/1993 г., чието съдържание е възпроизведено в разпоредбата на чл. 75, ал. 1 ППЗМ. Вещото лице изобщо не е събирало данни и съответно не е правило проверка относно единичната цена, по която се продава в Общността най голямото сборно количество от внасяните стоки или от вносни идентични или сходни стоки. Доколкото е правена проверка относно цените на стоки от същия вид (комплекти спално бельо), то тази проверка не се отнася до вноски стоки, а до такива, произведени в България. Наред с това проверката не се отнася нито до идентични, нито до сходни стоки, тъй като използваните аналози се отнасят за стоки, произведени от 100 % памук, а за процесната стока е безспорно, че е произведена от изкуствена материя - синтетика. Стоката е означена като произведена от синтетика във вносната митническа декларация, в протокола за взимане на проби и в заключението на вещото лице, назначено в административното производство. Означението на етикета относно материала като "памут" не може да има меродавно значение за вида на материала, от който е произведена стоката, след като от самите проби е установено, че представляват стоки, произведени от синтетика. Същото са приели и митническите органи още при взимане на пробата. Наред с това, вещото лице не е отчело качеството на вносните стоки, както на материала, така и на изработката. Предвид тези съображения, заключението на вещото лице по експертизата, изслушана в административното производство не е определило МОС по реда посочен в чл. 30, § 2, б. "в" от регламент 2913/1992 г. и митническия орган незаконосъобразно е взел предвид посочената от него стойност при постановяване на обжалваното решение. При определяне на митническа облагаема стойност по реда на чл. 30, § 2 от Регламент № 2913/1992 г. митническият орган носи доказателствената тежест за установяване на размера й, определен в съответствие с критериите и реда на съответната приложима разпоредба. Предвид изложеното, правилно първоинстанционният съд е направил извода, че незаконосъобразно е определена митническата облагаема стойност съобразно заключението на експертизата, назначена в административното производство. Във връзка с изложените в касационната жалба съображения, следва да се посочи, че настоящата инстанция не споделя изводите на първоинстанционния съд относно допуснати съществени нарушения на процесуални правила в административното производство, изразяващи се в това, че задълженото лице не е уведомено за назначената експертиза и за резултатите от нея. Както правилно е посочил касаторът, тази експертиза е назначена предвид задължителните указания, дадени в решението на директора на РМД, с което е било отменено първото решение за определяне на нова митническа облагаема стойност. Искането за такава експертиза е било направено от задълженото лице в жалбата му по административен ред. Възможността за представяне на доказателства от същия е гарантирана, след като е уведомен за възможността да представя доказателства във връзка с определяне на МОС, възползвал се е от това право и е уважено искането му за назначаване на експертиза. Посочените неправилни изводи на първоинстанционния съд не оказват влияние върху правилността на крайните изводи в решението. Както се посочи по-горе, в административното производство не е определена митническа облагаема стойност по реда на чл. 30, § 2, б. "в" от Регламент № 2913/1992 г., посочен като правно основание за определяне на нова МОС с обжалваното пред съда решение. Като е достигнал до същия извод, съдът е постановил правилно решение в обжалваната част. Следва да се посочи, че вещото лице по съдебната експертиза също не е дало заключение относно МОС по чл. 30, § 2, б. "в" от Регламент № 2913/1992 г., тъй като не е направило проверки относно единичната цена, на която са продава в Общността най-голямото сборно количество от внасяните стоки или от вносни идентични или сходни стоки в същия или приблизително същия период. Поставената на вещото лице задача е била да се определи пазарната стойност, без посочване на конкретни критерии или ред за определянето й. В резултат на това вещото лице е дало заключение въз основа на проверката на двете контролни проби относно вида на материала, размерите на чаршафите, пликовете и калъфките за възглавници в комплектите и качеството на изработка. Предвид това, вещото лице не е дало заключение относно митническата облагаема стойност по реда на чл. 30, § 2, б. "в" от Регламент № 2913/1992 г. Съдебното решение обаче не е обжалвано от задълженото лице, поради което в частта, с която съдът е потвърдил митническото решение относно определената митническа облагаема стойност в размера до 3 лв. на комплект, не е предмет на настоящото производство. По изложените съображения, решението в обжалваната част е правилно и следва да бъде оставено в сила. Разноски пред настоящата инстанция не са претендирани, поради което съдът не се произнася по дължимостта им. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, първо отделение