Решение № 7627 от 5.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13501/2013 г.

Решение № 7627 от 5.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13501/2013 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационна жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" В. Търново при ЦУ на НАП, чрез юрк. П. Цанева, против Решение № 142 от 21.08.2012 г. на Великотърновски административен съд по адм. д. № 621 по описа за 2012 г., с което по жалба на "Нидра Инженеринг" ООД, в несъстоятелност, със седалище и адрес на управление гр. Ловеч, ул. "Клокотница" № 33, представлявано от синдика Мариян Нейков, е отменен ревизионен акт № 111103469/27.02.2012 г., на орган по приходите на ТД на НАП гр. В. Търново, потвърден с Решение № 276/22.05.2012 г. на Директора на Д "ОУИ" В. Търново при ЦУ на НАП, в частта му, с която за данъчен период м. 11.2010 г. на ревизираното лице е начислен ДДС на осн. чл. 111, ал. 1 ЗДДС в размер на 203 061,00 и са начислени съответни лихви в размер на 17 928,25 лв. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при пороци по чл. 209, т. 3, изразяващи се в съществени нарушения на процесуалните правила като съдът не указал на страните обстоятелствата от значение за спора, за които те не сочат доказателства, а също и въвел като спорни безспорните факти на дерегистрация на ревизираното дружество и на упражняване на право на данъчен кредит при покупката на материалите и получаването на услугите по израждането на процесните активи. Съдът неправилно се позовал на решение на СЕС по дело С-142/12 при определяне на процесната данъчна основа и без всякакво основание отменил ревизионния акт изцяло, след като начисляване на ДДС върху налични активи към момента на дерегистрацията, за които е ползван данъчен кредит при придобиването, се дължи. Решението е неправилно и в частта за разноските, като съдът присъдил адвокатски хонорар, платен по банков път, без доказателства за плащането. Иска се отмяна на съдебното решение, постановяване на ново, с което бъде отхвърлена жалбата против РА в тази част, евентуално- връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на АСВТ и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба "Нидра Инженеринг" ООД, чрез адв. Лазаров, оспорва жалбата по събражения в писмен отговор. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по съществото й съобрази следното: Предмет на контрол пред АС е бил посоченият РА, в частта му, с която на ревизираното лице за посочения данъчен период е начислен ДДС върху пазарната стойност на налични активи към момента на дерегистрацията на дружеството по ЗДДС, при придобиването на които е ползвано право на данъчен кредит. За да отмени РА в посочената част, първоинстанционният съд е приел, че фактическият състав на чл. 111, ал. 1 от ЗДДС съдържа факти, при кумулативното осъществяване на които се начислява ДДС и които подлежат на доказване от страна на органите по приходите. В случая, според съда, не била доказана нито дерегистрацията на ревизираното дружество към 26.11.2010 г., нито упражняването на право на данъчен кредит при придобиване на процесните активи, нито коректния размер на данъчната основа на процесното облагане. Решението е неправилно. Основателни са касационните оплаквания за постановяването му при съществено нарушение на процесуалните правила. Административният съд правилно е приел, че тежест на органите по приходите е доказването на фактите от хипотезата на разпоредбата на чл. 111, ал. 1 ЗДДС, но е направил това едва с решението си, без да укаже конкретно представянето на доказателства за факта и момента на дерегистрация на дружеството, както и на този на упражняване на право на данъчен кредит при придобиване на процесните активи. Основателно касационният жалбоподател поддържа и че тези факти не са били спорни, ако се съди по съдържанието на възражението против РД и жалбите по административен и съдебен ред против РА. Проявление на принципа на служебното начало в първоинстанционния процес по оспорване на индивидуален административен акт е отделянето на спорното от безспорното по делото и указване на страните за кои обстоятелства с правно значение не представят доказателства. След като е приел, че жалбоподателят имплицитно оспорва датата на дерегистрация на дружеството по ЗДДС/чрез поставяне на вещото лице на задача за определяне на пазарната стойност активите на дата, различна от тази, посочена от органите по приходите като дата на дерегистрацията/, съдът е следвало да обяви този факт за спорен и даде съответните указания на страните. Задължаването на жалбоподателя да представи заверено копие от представения от него в копие акт за дерегистрация и изключването на копието на документа от доказателствата не изпълнява произтичащите от посочения процесуален принцип задължения на първоинстанционния съд именно, защото установяването на датата на дерегистрация е тежест на органа по приходите, а не на жалбоподателя. Аналогично, съдът без основание за наличието на спор по този въпрос, е приел, че не е доказано упражняването на право на данъчен кредит при придобиването на процесните активи. Основателно е оплакването в касационната жалба, че евентуалните мотиви на първоинстанционния съд-за неправилно определяне на данъчната основа от страна на органите по приходите като основание за цялостна отмяна на РА в обжалваната част, са в противоречие с материалния закон и съществено е нарушена разпоредбата на чл. 160, ал. 1 ДОПК. Ако съдът приеме, че данъчната основа е определена неправилно, тъй като е съд по същество /арг. от чл. 160, ал. 1 ДОПК/, той следва да я определи правилно при наличие на основание за облагане. Иначе, по принцип, правилно административният съд е посочил, че мотивите и диспозитива на Решение от 8.05.2013 г. на СЕС по дело С-142/12, са относими към начина, по който следва да се определи процесната данъчна основа, при наличие на останалите предпоставки за облагането по чл. 111, ал. 1 ЗДДС. Съгласно това решение, чл. 74 от Директива 2006/112 има непосредствено действие и тази разпоредба трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална разпоредба, която в случаите на преустановяване на облагаемата икономическа дейност предвижда, че данъчната основа на доставката е пазарната цена на наличните към датата на това преустановяване на дейността активи, освен ако тази цена съответства на практика на остатъчната стойност на посочените активи към същата дата и по този начин се отчита промяната на стойността на тези активи от датата на тяхното придобиване до датата на преустановяването на облагаемата икономическа дейност. Предвид всичко изложено, първоинстанционното решение следва да се отмени и делото - да се върне на административния съд за ново разглеждане от друг състав. При това, съдът следва да установи: налице ли е дерегистрация на ревизираното дружество по ЗДДС и към кой момент, упражнило ли е право на данъчен кредит при придобиването на процесните активи и при положителен отговор на втория въпрос - да определи данъчната основа на процесното облагане към момента на евентуалната дерегистрация, съгласно мотивите и диспозитива на посоченото решение на СЕС, включително и с помощта на експертиза. При новото разглеждане съдът следва да се произнесе и по претенциите за разноски в касационното производство. Водим от горното и на осн. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение