Решение № 6432 от 2.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9772/2014 г.

Решение № 6432 от 2.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9772/2014 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Териториална дирекция на НАП - гр. Пловдив, подадена чрез процесуален представител юрисконсулт Станимира Хаджииванова, срещу решение № 1434 от 16.06.2014 г., постановено по адм. дело № 866 по описа за 2014 г. на административния съд - Пловдив. С него е обявен за нищожен акт за установяване на задължение (АУЗ) под № 26001077454 от 22.11.2013 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден с решение № 54 от 17.02.2014 г. на директора на ТД на НАП - гр. Пловдив. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушаване на материалния закон, както и поради необосноваността му, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна по касационната жалба - Митко Кирилов Памуков, действащ като едноличен търговец с фирма ЕТ "Юг - Митко Памуков", в писмено становище по реда на чл. 163, във връзка с чл. 228 от АПК, оспорва нейната основателност и претендира присъждане на осъществените в настоящото производство разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура прокурор Вичо Станев дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е основателна. Предмет на производството пред административен съд - Пловдив е бил АУЗ № 26001077454от 22.11.2013 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП - Пловдив, потвърден с решение № 54/17.02.2014 г. на директора на ТД на НАП - Пловдив, с който за д. период м. 08.2010 г. е установено данъчно задължение за ДДС в размер на 204.00 лв. и са начислени лихви за забава в размер на 66.91 лв. За да обоснове извод за нищожност на оспорения АУЗ първоинстанционният съд е приел от фактическа и правна страна, че на 29.07.2008 г. лицето, в качеството си на едноличен търговец, е отдало под наем недвижим имот за сумата от 20.00 лв. месечно, платим до 5-то число на текущия месец. На 01.07.2010 г. то е сключило втори договор за наем на друг недвижим имот при наемна цена от 1 000.00 лв. месечно, платима по банков път до 5-то число на всеки месец. В хода на осъществената от приходния орган проверка е установено, че съгласно приложение № 4 към годишната данъчна декларация (ГДД) по чл. 50 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) за 2010 г. Митко Кирилов Памуков е декларирал доходи от наеми на недвижимо имущество в общ размер от 7 690.00 лв. по двата договора за наем, а в качеството си на регистрирано по ЗДДС лице за периода м. 08.2010 г. е подало справка-декларация с нулев резултат. При тези факти и обстоятелства органът по приходите е преценил, че с отдаването под наем на двата недвижими имота едноличният търговец е реализирал облагаеми доставки през м. 08.2010 г., за които е следвало да издаде фактури и начисли ДДС. Въз основа на това заключение и на основание чл. 103, ал. 1 от ДОПК приходният орган е изпратил съобщение за отстраняване на несъответствията в подадената справка-декларация по ЗДДС за данъчен период м. 08.2010 г., а след получаване на отговора на задълженото лице е издал оспорения АУЗ, на основание чл. 106, ал. 1 от ДОПК. При тази фактическа установеност първоинстанционният съд е приел, че е недопустимо по реда на чл. 106 от ДОПК да се установява несъответствие между данните в подадената от лицето декларация и данните, получени от органи по приходите от трети лица или администрации. Преценил е, че установяването на ДДС не може да стане с издаване на АУЗД, понеже не са касае за служебна корекция на грешка при попълването или подаването на декларация, с която задълженото лице само е изчислило основата и дължимия данък. Посочил е, че след като се установяват нови факти и обстоятелства, то корекция може да се осъществи само в хода на надлежно образувано ревизионно производство, в което с ревизионен акт да бъдат установени задълженията. Поради факта, че това е направено с АУЗ, съдът е приел, че с издаването му е допуснатото особено съществено и непоправимо нарушение, водещо до неговата нищожност. Настоящият състав намира, че обжалваното решение е неправилно. Корекцията на грешки в подадените декларации по чл. 125, ал. 1 от ЗДДС, в следствие на неотразени или неправилно отразени документи в отчетните регистри по чл. 124 от закона, е регламентирана в нормата на чл. 126 от ЗДДС. Процедурата е различна според момента на откриване на грешката - до изтичане на срока за подаване на справката-декларация (чл. 126, ал. 2) и след изтичането на този срок (чл. 126, ал. 3). В последната разпоредба са разграничени две хипотези, с оглед характера на грешките: чл. 126, ал. 3, т. 1 урежда случаите, когато грешката се дължи на неотразяване в отчетните регистри на документи, като същата се коригира от лицето чрез извършване на необходимите корекции в данъчния период, през който грешката е установена и включване на неотразения документ в съответния отчетен регистър за данъчния период на установяване на грешката. Когато грешката се дължи на неправилно отразяване в отчетните регистри на документи, същата се коригира по инициатива на лицето чрез писмено уведомяване на компетентния орган по приходите в съответната ТД на НАП, който следва да предприеме действия за промяна на задълженията на лицето за съответни данъчен период - чл. 126, ал. 3, т. 2 от ЗДДС. В тази хипотеза възможните действията от страна на приходната администрация по промяна на задължението са три: съставяне на акт по чл. 106 от ДОПК, с който се извърши служебна корекция в резултат на проверка; съставяне на акт за прихващане или възстановяване по повод искане на лицето по чл. 129 от ДОПК след извършване на проверка или съставяне на ревизионен акт по реда на чл. 108 и сл. ДОПК, респективно на чл. 133 - 134 от ДОПК. В случая данъчни документи и отчет за извършените продажби, подлежащи на отразяване в отчетния регистър по чл. 124, ал. 1, т. 2 от ЗДДС за м. 08. 2010 г., не са съставяни. За да издаде оспорения АУЗ, органът по приходите е взел предвид данните в подадената от задълженото лице ГДД за 2010 г., но доколко те са основание за осъществяване на корекция чрез АУЗ по реда на чл. 106, ал. 1 от ДОПК е въпрос, който обуславя материалната законосъобразност на акта, но не и неговата валидност. Независимо, че разпоредбата на чл. 106, ал. 3 от ДОПК сочи, че задълженията за данъка или за задължителни осигурителни вноски подлежат на установяване чрез извършване на ревизия, то тя не предвижда забрана за издаване на АУЗ. Дори и в случай, че той е издаден в рамките на недопустимо образувано производство, то неспазването на процесуалните разпоредби не е порок, който да има за своя правна последица нищожността на АУЗ. Като е приел обратното, първоинстанционният съд е постановил решение, което като неправилно следва да бъде отменено. Понеже спорът е останал неизяснен от фактическа страна, а за целта с оглед възраженията на задълженото лице е необходимо провеждането на съдебно-счетоводна експертиза, която да установи заведени ли са отдаваните под наем недвижим имоти като ДМА в предприятието на ЕТ и получените наеми отчетени ли са като приходи от него, делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на съда, който да формира конкретни фактически изводи и да се произнесе по всички посочени в чл. 160, ал. 2 от ДОПК основания за законосъобразност на оспорения акт. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение