Решение № 4340 от 28.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7697/2012 г.

Решение № 4340 от 28.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7697/2012 г., V о., докладчик председателят Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Рени Стойчева Кръстева, от град Плевен, против решение № 301 от 14.05.2012 г., постановено по адм. дело № 132/2012 г. по описа на Административен съд гр. Плевен. Жалбоподателката твърди, че обжалваното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяната му и постановяване на ново решение, с което оспорената заповед бъде отменена. Ответникът - кметът на Община Плевен, не е изразил становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, пето отделение, констатира, че жалбата е подадена в срок от страна с интерес от оспорването и е процесуално допустима. За да се произнесе по нейната основателност с оглед заявените касационни основания, съдът установи следното: С обжалваното решение Административен съд гр. Плевен е отхвърлил жалбата на Рени Стойчева Кръстева против заповед № 44/3.01.2012 г. на кмета на Община Плевен, с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл) и утвърдено от кмета на Община Плевен длъжностно разписание на Общинска администрация гр. Плевен, във връзка с решение № 016/7.12.2011 г. на Общински съвет гр. Плевен е прекратено служебното й правоотношение, считано от 4.01.2012. За да отхвърли жалбата, съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентния орган, в предвидената от закона форма, в съответствие с материалноправните разпоредби и при спазване на административнопроизводствените правила. Решението е постановено в съответствие с материалния закон. Изводът на съда, че спрямо държавния служител е осъществен фактическия състав на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл е законосъобразен и обоснован. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че е налице съкращаване на длъжността, заемана от Кръстева, а именно началник отдел "Образование" в дирекция "Образование и култура", в която е съществувал и отдел "Култура". Съгласно длъжностно разписание в сила от 3.01.2012 г. дирекцията е премахната, като е създадена дирекция "Обществен ред и сигурност", с три отдела, един от който е отдел "Образование и култура". От приложените длъжностните характеристики, както и от заключението на назначената по делото експертиза е установено, че новосъздадената длъжност - началник отдел "Образование и култура" е с различни по-широки функции, права и задължения от заемана от жалбоподателката длъжност, като за заемането й се изисква освен притежаване на педагогическа правоспособност и специалност "културология". Новосъздадената длъжност е близка като система от функции и задължения на длъжността директор на дирекция "Образование и култура", но не и на длъжността началник отдел "Образование". Следователно налице е съкращаване на длъжността, заемана от държавната служителка, като същата е престанала да съществува като нормативно определена позиция и като система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностна характеристика. Ето защо като е направил извод, че е налице реално съкращаване на заеманата от Кръстева длъжност първоинстанционният съд е постановил решение, което е съответно на материалния закон. Законосъобразен е изводът на съда, че при постановяване на административния акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. По несъмнен начин по делото е установено, че по предложение на кмета на общината Общински съвет Плевен е одобрил нова численост на общинската администрация и е възложил на кмета за извърши съкращение на персонала, след провеждане на вътрешен подбор. Безспорно е по делото, че подбор не е извършен. В случая обаче, тъй като съкратената бройка е била една, то за органа по назначаването не е било налице задължение да извърши подбор. Такъв следва да се извърши, когато се намалява броят на лицата, които изпълняват една и съща длъжност, а не когато се премахва единствена бройка. По делото е установено, че длъжността началник на отдел "Култура" е различна от заеманата от жалбоподателката длъжност и като система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностна характеристика и като изисквания за заемането й, поради което длъжността, заемана от Кръстева е била единствена. Обжалваното решение е обосновано и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и доводите на страните. Проверил е оспорения административен акт на всички основания, предвидени в чл. 146, вр. чл. 168, ал. 1 от АПК. Въз основа на съвкупната преценка на доказателствата са направени изводите, че заповедта е издадена от компетентния орган, в предписаната форма, при спазване на административнопроизводствените правила. На тази база е и заключението, че е налице реално съкращаване на заеманата от жалбоподателката длъжност, поради което правото на органа да прекрати служебното й правоотношение, е упражнено законосъобразно. С оглед на изложеното, Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от ГПК следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,