Решение № 11736 от 6.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5285/2015 г.

Решение № 11736 от 6.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5285/2015 г., IV о., докладчик съдията Добринка Андреева Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", подадена чрез процесуалния представител юрк. А. Иванова, против решение № 29 от 17.03.2015 г., постановено по адм. д. № 580/2014 г. по описа на Административен съд - Добрич, с което, по жалба на Огнян Василев Василев от гр. Добрич е отменено Уведомително писмо на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" /ДФЗ/ с изх. № 02-080-6500/3356 от 12.08.2014 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2013 г., за напълно отказано финансиране по Схемата за единно плащане на площ /СЕПП/ в размер на 16 804,54 лв. по подадено Общо заявление за подпомагане с УИН 0818051374740 за парцели с идентификатори: БЗС 02484-186-3-3, БЗС 10183-21-2-1, БЗС 10183-242-1-1, БЗС 10183-253-2-1 - и БЗС 10183-253-3-1 и преписката е върната на касатора за ново произнасяне при спазване на дадените от съда указания. Релевирани се доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател твърди, че неправилно съдът е приел, е не е спазил административнопроизводствените правила за издаване на оспорения акт и излага подробни съображения по приложимите разпоредби на Наредба № 5 от 27.02.2009 г. г. на МЗХ и ЗПЗП. Моли ВАС да отмени решението и да остави в сила оспорения акт, както и да му присъди направените по делото разноски. В откритото съдебно заседание пред ВАС не изпраща процесуален представител. В молба до съда прави възражение за прекомерност на заплатеното от ответника по касация адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 5 ГПК. Ответникът по касационната жалба - Огнян Василев Василев - чрез процесуалния си представител адв. П. Павлова и в писмено становище, оспорва жалбата с доводи за правилност на атакуваното с нея съдебно решение. Претендира присъждане на разноски за настоящата инстанция. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Намира, че съдът е установил изцяло релевантната фактическа обстановка, която е обсъдил ведно с приложимото материално право и е извел законосъобразен извод за неправилност на оспореното писмо на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие". Намира освен това, че административният орган, в хода на административната проверка, е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което е довело и до противоречие на акта с материалноправните разпоредби, който извод обосновава с липсата на надлежно уведомяване на Василев за застъпване на заявените от него площи досежно БЗС 02484-186-3 с площи, декларирани като ползвани и от друг кандидат, както и че по отношение на процесните пет парцели подходът на административния орган е формален, т.е., че актът е издаден при неизяснена фактическа обстановка, което обстоятелство "се потвърждава" и от вещото лице. Намира, че са налице обстоятелства, обуславящи приложимост на основанията по чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК за отмяна на оспореното писмо, както аргументирано е приел съдът с процесното решение. Счита доводите на касатора за неоснователни и че не са налице касационни основания за отмяна, като предлага решението да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на Огнян Василев Василев от гр. Добрич против Уведомително писмо на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" /ДФЗ/ с изх. № 02-080-6500/3356 от 12.08.2014 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2013 г., с което му е отказано финансиране по Схемата за единно плащане на площ /СЕПП/ в пълен размер на 16 804,54 лв. по подадено Общо заявление за подпомагане с УИН 0818051374740 за парцели с идентификатори: БЗС 02484-186-3-3 - 10,22 ха, БЗС 10183-21-2-1 - 12,69 ха, БЗС 10183-242-1-1 - 20,48 ха, БЗС 10183-253-2-1 - 9,05 ха и БЗС 10183-253-3-1 - 1,80 ха. Оспорващият възразил, че обжалваният административен акт е опорочен поради неспазване на установената форма, с оглед непосочени в него фактически основания, което съществено затруднило осъществяването на правото на защита срещу него. Твърдял и допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и противоречие с материалноправните разпоредби - отменителни основния по чл. 146, т. 2, т. 3 и т. 4 от АПК. От писмените доказателства по приложената административна преписка и тези, представени от страните, съдът приел за установено, че административното производство е образувано по подадено от Общо заявление за подпомагане с УИН 0818051374740 в което оспорващият е заявил за подпомагане площи по схемата за единно плащане на площ (СЕПП), за 5 бр. парцели с посочени по-горе идентификатори и размери. Посочил, че в изпълнение на Заповед № 241030/23.07.2013 г. на началника на технически инспекторат при Разплащателната агенция е извършена проверка на място на петте парцели, за която бил издаден контролен лист, установяващ, че представител на кандидата е присъствал при проверката на място и е идентифицирал границите на заявените от него земеделски площи, като разминаване между заявените за подпомагане площи и установените за допустими за подпомагане площи, след измерената площ на място, е констатирано само по отношение на БЗС 10183-21-2-1 /заявени площи - 12,69 ха, измерени на място - 11,96, т.е. констатирани са заявени 0,73 ха повече и това възражение съдът, с оглед заключението по допусната по делото експертиза, преценил за неоснователно. По отношение на другите възражения обаче приел, че е налице допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, с оглед ненадлежното уведомяване на земеделския стопанин за наличието на двойно заявени площи, като съобразил обстоятелството, че уведомително писмо с изх. № 02-080-6500/6628/10.09.2013 г. не е връчено в съответствие с действащата към случая редакция на чл. 17 от Наредба № 5. До този извод стигнал с оглед на факта, че Разплащателната агенция е изпратила писмото за установените при кръстосаните проверки застъпвания и е указала възможността за изясняване на двойно заявените площи в срок от 20 работни дни от датата на получаването му - с представяне на документ, доказващ правното основание за ползването съгласно чл. 2, ал. 2 от Наредба № 5, както и негативните последици при недоказване на ползването на процесните площи, но то е изпратено по куриер "СТАР ПОСТ" ООД на адреса, посочен от земеделския стопанин в заявлението за подпомагане, без в товарителница № 70764054 да се установява пратката, т.е. уведомителното писмо, да е надлежно доставена, освен и че липсва отбелязване на мотивите за недоставянето й. В тази връзка съдът съобразил и че въпреки даденото от него указание на ответника, последният не е представил доказателства по отношение на релевантния факт досежно надлежно връчване. С оглед горното извел и решаващия си извод, че неправилно административният орган е приел, че изпратеното уведомително писмо не може да бъде връчено на кандидата, с оглед ненадлежното оформяне на товарителницата, т.е. че без да бъде изпратено и връчено уведомително писмо до Огнян Василев, не са били налице основанията за публично оповестяване на уведомлението по реда на чл. 17, ал. 4 от Наредба № 5, респ. и че ответникът, като не отчел допуснатото от него нарушение на процесуалните правила и като приел, че процесното застъпване не е отстранено, е допуснал и неправилно приложение на закона. Допуснатото нарушение преценил за съществено по съображения, че в случая, ако Огнян Василев бе получил процесното уведомително писмо, би имал възможност да представи необходимите доказателства - документите по чл. 2а, ал. 2 от Наредба № 5, удостоверяващи правото на ползване на заявените от него за подпомагане площи, оттук да се очертае друга фактическа обстановка, обуславяща други правни изводи, различни от направените от административния орган. Наред с този, съдът извел и втори извод, а именно, че предвид липсата на надлежно уведомяване на Огнян Василев за застъпване на заявените от него площи - БЗС 02484-186-3 с площи, декларирани като ползвани и от друг кандидат, не може да се приеме, че застъпването на площи не е отстранено по реда, предвиден в Наредба № 5, поради което не е налице безспорно установяване на една от предпоставките за постановяване на оспорения отказ за плащане по СЕПП съгласно чл. 43, ал. 4 във вр. с ал. 3, т. 5 от ЗПЗП. Съобразявайки горните обстоятелства съдът приел наличие на основание за отмяна на административния акт. Упражнил правомощието си по чл. 173, ал. 2 от АПК и върнал преписката на административния орган със задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. Постановеното решение е правилно. Обоснован е изводът на първоинстанционния съд, че уведомително писмо с изх. № 02-080-6500/6628/10.09.2013 г. не е надлежно връчено на жалбоподателя, поради което не може да се приеме, че последният е бил редовно уведомен за процедурата по отстраняване на двойно декларирани площи, съответно не може и да се приеме, че същият е пропуснал срока за представяне на документите, с които да докаже правото си да ползва заявените за подпомагане площи, за които е констатирано застъпването. Основният наведен довод в касационната жалба - за противното не държи сметка, че с оглед доказателствата по делото, се налага несъмненият извод, че ако не бе допуснато посоченото по-горе нарушение, би могло административният орган да достигне и до други изводи. Затова е правилен изводът на съда, че допуснатите нарушения от административния орган са съществени, поради което съдът правилно е приел, че административният акт е незаконосъобразен по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК. В този смисъл е изградена практиката на ВАС - напр. решение № 6621 от 4.06.2015 г. по адм. д. № 9145/2014 г., III отд. на ВАС. Противно на твърдяното в настоящата жалба, решаващият съд е стигнал до правилния извод и че предвид липсата на надлежно уведомяване на земеделския стопанин за застъпване на заявените от него площи досежно БЗС 02484-186-3 с площи, декларирани като ползвани и от друг кандидат, не може да се приеме, че застъпването на площи не е отстранено по реда, предписан в Наредба № 5, което обстоятелство е установено и от вещото лице. Обоснован е и следващият извод на съда, че при това положение не е установено наличието на една от предпоставките за постановяване на оспорения отказ за плащане по СЕПП, предвидена в чл. 43, ал. 4 във вр. с ал. 3, т. 5 от ЗПЗП, а именно Разплащателната агенция да намали размера на плащането или да откаже плащане по ал. 3 съгласно критериите, установени в законодателството на Европейския съюз - за една и съща площ да са подадени две или повече заявления и застъпването на площи да не е отстранено. По тези съображения наведеният довод в касационната жалба за допуснато от съда нарушение на материалния закон е неоснователно. Посочените по-горе категорично установени и относими към спора факти и обстоятелства налагат извод за незаконосъобразност на оспорения административен акт, поради което съдът правилно го е отменил и на основание чл. 173, ал. 2 от АПК върнал преписката на административния орган за ново произнасяне със задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. Предвид горните съображения настоящият състав на ВАС намира, че обжалваното решение на АС - Добрич е съобразено с материалния закон, обосновано е и не страда от релевираните с касационната жалба пороци. При служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК не се констатира същото да е нищожно, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането на касатора за присъждане на разноски по делото, предвид разпоредбата на чл. 143, ал. 4 АПК, вр. с чл. 228 АПК, е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Искането на ответната страна по касационната жалба за присъждане на разноски пред ВАС е своевременно направено. По него съдът съобрази данните от договор за защита и правно съдействие, приложен на л. 17 от делото, от който е видно, че договореното и заплатено възнаграждение за адвокат П. Павлова за настоящата инстанция е 1000 лв. Своевременно направеното възражение от касатора за прекомерност на адвокатското възнаграждение, с оглед характера на правния спор е също основателно. Настоящият състав намира, че с оглед фактическата и правна сложност на спора пред касационната инстанция, който спор е административно правен и неоценяем, и като съобрази и § 2 от ДР във връзка с чл. 8 и чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, намира, че ДФЗ следва да бъден осъден да заплати на ответника по касация за адвокатско възнаграждение сума в размер на 500 лв. за разноски пред настоящата съдебна инстанция, а за останалата част искането следва да се остави без уважение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение