Решение № 10394 от 16.11.2022 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба подадена от началник отдел Оперативни дейности гр. София в Главна дирекция Фискален контрол при Централно управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП) срещу решение 254 от 29.11.2021 г. постановено по адм. дело 418/2021 г. по описа на Административен съд Перник, с което по жалба на Бумар ЕООД е отменена заповед за налагане на принудителна административна мярка (ЗПАМ) ФК-С1199-0083414/18.08.2021 г., издадена от началник отдел Оперативни дейности София в главна дирекция Фискален контрол при ЦУ на НАП, с която на дружеството на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а и чл. 187, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) е наложена принудителна административна мярка - запечатване на търговски обект - гараж, находящ се в [населено място] село, стопанисван от Бумар ЕООД и забрана за достъп до него за срок от 14 дни. Според касатора решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касаторът твърди, че процесната заповед отговаря на изискванията за форма и съдържа предвидените в чл. 59 АПК. Неправилен е и изводът на съда, че административният орган е издал заповедта в противоречие с целта на закона и в нарушение на принципа на съразмерност. В случая извършеното нарушение е установено и ЗПАМ е законосъобразна. Твърди, че в заповедта са изложени конкретни мотиви във връзка с продължителността на срока на запечатване. Иска решението да бъде отменено, като вместо него бъде постановено друго по същество на спора, с което да бъде отхвърлена жалбата на дружеството срещу ЗПАМ. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции и заплатена държавна такса. Ответникът Бумар ЕООД, в приложен по делото отговор по касационната жалба я оспорва. Поддържа, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Постановено е при съобразяване на приложимите материално правни и процесуално правни разпоредби и е обосновано. Иска решението да бъде оставено в сила. Не претендира присъждане на разноски. Върховната административна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор дава заключение, че касационна жалба е процесуално допустима и основателна по съображения в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба, направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл.218 и чл.220 АПК и съобрази становищата на страните, намира следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, в срока по чл.211, ал.1 АПК и срещу съдебен акт, който подлежи на инстанционен контрол, а разгледана по същество е неоснователн по ради следното : Предмет на обжалване пред административния съд е била процесната ЗПАМ, с която е запечатан търговски обект - гараж, находящ се в [населено място] село, стопанисван от Бумар ЕООД и е постановена забрана за достъп до него, за срок от 14 дни. По делото е установено, че на 06.08.2021 г., в 09:03 часа приходните органи са извършили проверка в търговския обект - гараж, находящ се в [населено място] село, стопанисван от Бумар ЕООД. Извършена е контролна покупка на стока 1 брой автомобилно масло на стойност от 8 лв., заплатена в брой от инспектор по приходите при ЦУ на НАП, за която не бил издаден фискален касов бон или касова бележка. След легитимиране на проверяващите, от фискалното устройство е бил отпечатан КЛЕН за 06.08.2021 г. и дневен финансов отчет Х с 000125/06.08.2021 г., от който е видно, че сумата от 8 лв. не е била отразена като регистрирана чрез издаване на фискална касова бележка. Прието от проверяващите е, че установената разлика в касовата наличност е следствие на извършената контролна покупка. Първоинстанционният съд е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, не е налице съществено процесуално нарушение при издаването на акта, което самостоятелно да води до отмяната му. Съдът е обсъдил събраните по делото писмени и гласни доказателства и въз основа на тях е установил, че обектът е стопанисван от жалбоподателя, като същият се явява търговски обект по смисъла на §1,т.41 ДР на ЗДДС, в който контролните органи са установили извършването на продажба на стока от името на дружеството, без тази продажба да бъде регистрирана посредством издаването на фискален бон. За да отмени ЗПАМ, първоинстанционният съд е приел, че определеният 14 дневен срок на ПАМ ограничава правата на жалбоподателя в степен, която надхвърля преследваната от закона цел. Направен е извод, че изложените в оспорената заповед мотиви относно продължителността на срока са изцяло бланкетни и общи. Съдът е посочил, че от мотивите не става ясно кои конкретни обстоятелства са от значение и каква е тяхната тежест, за да се определи 14 дневен срок на ПАМ. Прието е, че в случая липсват и мотиви, дали търговецът е извършил друго такова нарушение. Изложени са и съображения, че прилагането на ПАМ за срок от 14 дни в процесния случай не кореспондира с целите, регламентирани в чл. 22 ЗАНН и с принципа за съразмерност, който е прогласен в чл. 6, ал. 2 АПК. Посочено е, че липсата на конкретни мотиви относно срока на мярката, независимо от наличие на материалните предпоставки за нейното прилагане, опорочава административния акт, доколкото препятства преценката за съразмерност по чл. 6 АПК, а попада в хипотезата на чл. 6, ал. 5 АПК. В тази насока първоинстанционният съд се е позовал на практиката на Върховния административен съд. Първоинстанционното решение е правилно. Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а ЗДДС принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба. В нормата на чл. 118, ал. 1 ЗДДС е предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Процесната заповед за налагане на ПАМ запечатване на търговски обект за срок от 14 дни е издадена във връзка с извършена проверка на обекта, при която е констатирано неизпълнение на задължението за издаването на фискална касова бележка във връзка с извършено плащане на 1 брой автомобилно масло на стойност от 8 лв. Действително, в мотивите на ЗПАМ има отделен пасаж, озаглавен Мотиви относно продължителността на срока, но съдържанието му не се отнася нито за конкретния обект, нито за конкретния субект на административното нарушение. Изобщо не е обсъждана на практика липсата/или наличието/ на касова разлика, нито е мотивиран изводът за създадена организация за неотчитане на продажбите в търговския обект. Обосновано съдът е приел, че изложените в акта фактически и правни основания относно продължителността на запечатването са недостатъчни, общи и лишени от конкретност до степен на липса на мотиви. Настоящият състав намира, че липсата на мотиви относно срока, за който се налага принудителната административна мярка, съставлява нарушение на изискването на чл.59, ал.2, т.4 АПК и е самостоятелно основание за незаконосъобразност на административния акт, което обосновава отмяната му. При липсата на конкретни мотиви относно срока на мярката е невъзможно да се прецени съответствието на целта на административния акт с целта на закона, като критерий за законосъобразност на акта. Предвид посоченото, недостатъчен се явява касационният довод за безспорност на извършеното нарушение. При всяко положение, при налагане на ПАМ административният орган следва да изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая, както и да изложи конкретни мотиви за определяне на срока на мярката, спазвайки принципа на чл.6, ал.2 АПК, съгласно който административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. Изискването на излагане на мотиви се отнася и за действията на административния орган при оперативна самостоятелност, както той действа при определяне на конкретния срок на мярката. Предвид изложеното, решаващият извод на административния съд за незаконосъобразност на обжалваната пред него заповед е обоснован и в съответствие с материалния закон, поради което решението му не е засегнато от обоснованите в касационната жалба пороци и следва да бъде оставено в сила. Ответникът по касацията не е претендирал разноски и такива не следва да му се присъждат. Мотивиран така, Върховният административен съд, състав на осмо отделение