Решение № 1837 от 25.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5931/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на заместник-министъра на туризма, чрез процесуален представител Л. Арсова, против Решение 1888 от 22.03.2024 г. на Административен съд София-град, постановено по административно дело 12165/2023 г. по описа на същия съд. С обжалваното решение съдът е обявил нищожността на Заповед Т-РД-27-161 от 29.11.2023 г., с която по Заявление вх. Т-ТП-52-2/21.08.2020 г. на "Онхолидейс Полша" ООД, ЕИК 5213696318, е отказана държавна помощ (под формата на преки безвъзмездни средства, съгласно раздел от Временната рамка). С жалбата се релевират касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на решението поради постановяването му в нарушение на материалния закон, допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди се, че не са налице кумулативно и двете хипотези на разпоредбата на чл. 177, ал. 2 от АПК. Поддържа се, че обжалваното решение е постановено при сляпо приемане на представените по делото доказателства, без тяхното обсъждане и анализиране, и при неизяснена фактическа обстановка, което е довело и до формални и необосновани от фактическа и правна страна на спора изводи. Иска се от съда на обезсили Решение 1888/22.03.2024 г. като недопустимо и да остави без разглеждане жалбата на Онхолидейс Полша ООД, съответно и да прекрати производството по адм.дело 12165/2023 г. по описа на АССГ. В писмени бележки допълва още, че в Заявлението на Онхолидейс Полша ООД не се удостоверява наличието на заверено от законния представител на туроператора копие от сключен договор с въздушен превозвач с валиден оперативен лиценз за изпълнение на въздухоплавателна услуга. Прави искане за присъждане на разноски за производството пред двете съдебни инстанции и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Ответникът по касационната жалба "Онхолидейс Полша" ООД, представляван от адв. С. Илиева оспорва касационната жалба и моли обжалваното съдебно решение да бъде потвърдено изцяло. Моли за присъждане на разноски по представен списък на разноските. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Поддържа, че правилно първата съдебна инстанция е приела оспорвания административен акт за нищожен, тъй като е постановен в противоречие с влязло в сила съдебно Решение 5765 от 14.06.2022 г. на ВАС, постановено по адм.д. 12425 по описа за 2021 г. Сочи, че административният орган самостоятелно е тълкувал и приложил закона, като не се е съобразил с постановеното съдебно решение, въпреки дадените указания. Като прецени правнорелевантните факти, Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба на заместник-министъра на туризма за процесуално допустима - подадена от надлежна страна, в преклузивния срок, визиран в чл. 211, ал. 1 АПК и против подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна по следните съображения: С обжалваното Решение 1888 от 22.03.2024 г. на АССГ първоинстанционният съд е установил, че "Онхолидейс Полша" ООД е кандидатствал със Заявление Т-ТП-52-2/21.08.2020 г. за предоставяне на финансова помощ по реда на чл. 26 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение /ЗМДВИП/, фаза 1- за периода 14.05.2020 г.- 31.12.2020 г. С писмо от 07.12.2020 г. са посочени несъответствия в документацията, което дружеството е следвало да поправи. В отговор с писмо вх. Т-ТП-52-20/11.12.2020 г. кандидатът е представил копие на заверено писмо, от представител на Рейнбоу Турс АД и от законния представител на Онхолидейс Полша ООД, както и превозвачите, вкл. туроператора Корал Травъл за летния сезон на 2020 г., като е посочил че договорите са конфиденциални и не могат да се представят копия от тях. Във връзка с изложеното е изготвен Доклад Т-92-00-3467/22.12.2020 г., в който се установява, че единственото неизпълнение на изискванията на Насоките за кандидатстване от страна на Онхолидейс Полша ООД е непредставянето на доказателства, че използва въздушни превозвачи с валиден оперативен лиценз за изпълнение на чартърни полети до България с цел туризъм. С тези констатации е изготвена Заповед Т-РД-27-159/23.12.2020 г., с което е отхвърлено Заявлението на Онхолидейс Полша ООД за предоставяне на държавна помощ по чл. 26 от ЗМДВИП. Заповедта е обжалвана по съдебен ред, като с Решение 6062/26.10.2021 г. по адм.д. 724/2021 г. съдът е отхвърлил жалбата срещу акта на административния орган. Решението е обжалвано пред ВАС, като с Решение 5765/14.06.2022 г. по адм.д. 12425/2021 г. по описа на ВАС заповед Т-РД-27-159/23.12.2020 г. е отменена и делото е изпратено на административния орган - министъра на туризма за ново произнасяне по Заявление Т-ТП-52-2/21.08.2020 г. След постановяване на решението на ВАС и връщането на органа за ново разглеждане на подаденото проектно предложение, административният орган е издал оспорената Заповед Т-РД-27-161 от 29.11.2023 г. на заместник - министъра на туризма, с която отново е приел, че кандидатът е недопустим в процедурата и повторно е посочил, че текстът разписан в т. 4, раздел VIII от Насоките за кандидатстване, въз основа на който се основава отказът е, че дружеството не е представило заверено копие от законния представител на туроператора за сключен договор с въздушен превозвач с валиден оперативен лиценз за изпълнение на въздухоплавателната услуга полет до РБ, сключен в периода от 14.05.2020 г. до 31.12.2020 г., не накърнява целостта на вътрешния пазар на ЕС и не пречи да се осигурят равни условия на конкуренцията на туроператори, които не договарят пряко с въздушните превозвачи, с валиден оперативен лиценз за изпълнение на чартърни полети до България, с цел туризъм. Отново е посочено, че Насоките за кандидатстване имат задължителен характер Новият акт е оспорен пред Административен съд София град, като съдът е обосновал извод за неговата нищожност, съобразявайки разпоредбите на чл. 177 от АПК и чл. 297 от ГПК. Посочил е, че при издаване на повторната заповед, административният орган вместо да изпълни дадените с Решение 5765/14.06.2022 г. на ВАС указания, в хода на административното производство не са предприети каквито и да било действия за събиране на посочените в Решението доказателства и вместо това, назначената ПДОК е потвърдила констатациите на РГ 4, участвала при проверката и издаването на предходно отменената заповед. Преценил е, че при издаването на новата заповед, административният орган не е съобразил указанията на съда по тълкуването и прилагането на материалния закон и така при непроменена фактическа обстановка, в противоречие с дадените в решението указания, отново е формирал извод за липсата на всички изискуеми според него изисквания по ЗМДВИП, като се е позовал повторно на Насоките за кандидатстване за прилагане на схема за държавна помощ фаза 1. С оглед изложеното, като се позовал на чл. 177, ал. 2 и чл. 173, ал. 2 от АПК, първоинстанционният съд е формирал извод, че обжалваната заповед е издадена в противоречие с дадените в Решение 5765/14.06.2022 г. по адм.дело 12425/2021 г. на ВАС, задължителни указания. С тези мотиви съдът е обявил нищожността на оспорената заповед Т-РД-27-161/29.11.2023 г. на заместник - министъра на туризма /оправомощено лице по Заповед Т-РД-16-361 от 09.11.2023 г./. Решението е валидно, допустимо и правилно. Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че оспореният административен акт е издаден при незачитане и неспазване на дадените със съдебно Решение 5765/14.06.2022 г. по адм.д. 12425/2021 г. на ВАС указания. Както се посочи по-горе, с влязлото в сила Решение 5765/14.06.2022 г. по адм.дело 12425/2021 г. на ВАС на административния орган са дадени задължителни указания, които същият не е съобразил при издаването на повторната заповед, които по аргумент от чл. 177, ал. 1 от АПК имат задължителна сила за него. В случая съдът констатира, че се касае за особен случай на недействителност на административния акт, обвързан изцяло с действието на влязло в сила съдебно решение. Тя се различава от обичайните случаи на нищожност - при издаване на акт от некомпетентен орган, при неспазване на законоустановената форма, при съществено нарушение на производствените правила и противоречие с материалния закон, които водят до липса на ясно изразена и конкретна воля на административния орган. Съгласно чл. 177, ал. 1 от АПК, решението има сила за страните по делото, като в случаите на отмяна или изменение на акта - по отношение на всички. Според чл. 177, ал. 2, нищожни са всички административни актове и действия на административния орган, извършени в противоречие с влязло в сила решение, извършени след влизане на съдебното решение в сила, които му противоречат. Влязлото в сила съдебно решение се характеризира не само с формална законна сила, т. е. с необжалваемост, стабилитет, но и с материална законна сила, а именно задължителност, сила на пресъдено нещо. Силата на пресъдено нещо, нейните обективни и субективни предели определят лицата и предмета, спрямо които съдебното решение има действие. Правилно е възприето от съда, че при издаването на новата заповед административният орган е трябвало е следвало да съобрази дадените с влязлото в сила съдебно решение задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Действително, поставеният за разрешаване пред административния орган въпрос е от неговата изключителна компетентност, поради което и преписката му е върната от съда за ново произнасяне. Издателят на акта е провел процедура по преразглеждане на подаденото заявление, но при новото произнасяне е следвало да съобрази дадените с влязлото в сила съдебно решение задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Органът е посочил в касационната си жалба, че Заповед Т-РД-27-161 от 29.11.2023 г. е издадена в изпълнение на указанията на съда, дадени с влезлия в сила съдебен акт. Въпреки това е приел повторно същите фактическите установявания и е формирал същия правен извод, т.е. постановеният отказ е идентичен като фактически констатации и правни изводи с първоначално отменения акт, поради което е налице повторно произнасяне на органа в нарушение на чл. 177, ал. 2 АПК. В допълнение следва да бъде отбелязано, че в касационната жалба не са посочени фактически и правни основания, които да оборват извода на съда. Възраженията на касатора са депозирани и разгледани от първата съдебна инстанция, като АССГ е изложил подробни мотиви защо не ги приема. На основание гореизложеното настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на съдебния акт не са допуснати посочените от касатора нарушения по чл. 209, т. 3 от АПК, при което този съдебен акт следва да бъде оставен в сила. Предвид изхода на спора, претенцията за присъждане на разноски от страна на касатора е неоснователна. На ответника следва да се присъдят своевременно претендираните и доказани разноски, но в размер на 1000 /хиляда/ лева, с оглед възражението на касатора за прекомерност. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на шесто отделение