Решение № 11583 от 2.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3716/2018 г.

Решение № 11583 от 2.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3716/2018 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно – осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационната жалба на "Г. плод" ЕООД, ЕИК 200788435 със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица] съдебен адрес: [населено място], [улица], ет. [номер], офис [номер], подадена чрез процесуалния му представител адв. И. Йовчев с пълномощно и за касационната инстанция на л. 760, том 3, против решение № 208/01.02.2018 г. на Административен съд – Пловдив, постановено по адм. д. № 3145/2017 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт /РА/ № Р-16001315000315-091-001/10.05.2016 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Пловдив, потвърден от директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /"ОДОП"/ – Пловдив при ЦУ на НАП с решение № 507/1.08.2016 г., поправен с ревизионен акт за поправка /РАПРА/ № П-16001316133159-003-001/26.07.2016 г., потвърден с решение № 705/12.10.2016 г. на решаващия орган, и са присъдени в полза на ответника разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение, в размер на 451.50 лв. и депозит за вещо лице – 3 846.67 лв. В касационна жалба се твърди неправилност на решението, поради противоречие с материалния закон, съставляващо касационно основание по чл. 209, т. 3, предложение първо АПК. Претендира се отмяната му и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени РА, поправен с РАПРА. Ответникът по касационната жалба – директорът на Дирекция "ОДОП" – Пловдив при ЦУ на НАП – гр. Пловдив, ул. "Скопие" № 106 - оспорва същата чрез процесуалния си представител юрк. Григорова, упълномощена с пълномощно на л. 762, том. 3, по съображения, изложени в писмено становище, депозирано в срока и по реда на чл. 163, ал. 2 вр. чл. 228 АПК. Заявява искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 3 846.67 лв.. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима. С РА, поправен с РАПА, са установени задължения на ревизираното дружество "Г. плод" ЕООД за внасяне в общ размер 124 953.34 лв., от които ДДС – 103 514.74 лв. и лихви 21 438.60 лв., след прихващане на сумата от 4 972.20 лв. Задълженията са установени в резултат на отказано право на данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 5 вр. чл. 68, ал. 1, т. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС в общ размер 38 715.77 лв. по фактури за доставки на плодове и зеленчуци, издадени от изброените 9 доставчика, допълнително начислен ДДС в размер на 9 434.94 лв. на основание чл. 84, вр. чл. 62 и чл. 117, ал. 1 ЗДДС за недекларирани доставки на стоки от ВОП, допълнително начислен ДДС в размер на 11 438 лв. на основание чл. 122 ДОПК и чл. 86 ЗДДС върху неотчетени продажби на 311 000 кг. картофи от Германия; начислен ДДС на основание чл. 86 ЗДДС за изписана стока без документи в размер на 50 639.83 лв. Настоящото касационно производство е повторно. С решение № 13457 от 7.11.2017 г. по адм. д. № 7759/2017 г. на Върховния административен съд, осмо отделение е отменено първоначалното решение № 761 от 11.05.2017 г. на Пловдивския административен съд. Делото е върнато с указания за изясняване на фактическата обстановка и излагане на подробни и безпротиворечиви мотиви след обсъждане на събраните по делото доказателства. По аргумент на чл. 226, ал. 1 АПК с оглед дадените указания за преценка на материалната законосъобразност на РА, първата касационна инстанция е потвърдила валидността на акта и допустимостта на оспорването. Правилно и законосъобразно е първоинстанционното решение в частта му, в която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу РА в частта му, в която са установени задължения за ДДС и лихви в резултат на отказано право на приспадане в общ размер 38 715.77 лв. Жалбоподателят разполага и представя само фактурите. От страна на доставчиците при извършените насрещни проверки не са представени документи. Както е приел административният съд, упражняването на правото на приспадане не включва данъка, който се дължи само защото е вписан във фактура, а се ограничава до действително дължимите данъци, тези, отговарящи на облагаема сделка /т. 13 и т. 17 от решение на СЕО по дело С-342/87 "Genius Holdig"/, т. е само фактурата не е достатъчна като доказателство за осъществяването на доставката, свързано с предаването на стоките, за да може да се приеме, че с тях получателят може да се разпорежда като собственик. Настоящата инстанция преценява като неправилно решението в частта му, в която е потвърден РА относно начислен ДДС в общ размер 9 434.94 лв. за недекларирани доставки на картофи от ВОП от Германия. Безспорно е установено осъществяването на ВОП чрез събраните по делото доказателства – ЧМР, протоколи за фискален контрол, фактури и получените документи от германската данъчна администрация, установяващи декларирани доставки от германските доставчици, както и проверените документи от вещото лице в счетоводството на дружеството. По делото са налични и декларации на управителя и представляващ "Г. плод" ЕООД, потвърждаващи този факт. В жалбата си по административен ред дружеството е заявило искане за признаване правото на данъчен кредит наред с начисляването на данъка на основание чл. 73а ЗДДС. Няма спор също така, че "Г. плод" ЕООД в качеството му на получател на стоките не е издало протокол по чл. 117 ЗДДС, след като не се кредитират представените в съдебното производство протоколи, тъй като са оспорени от ответника относно достоверността на датите, и не е изпълнило изискванията на чл. 86 от закона за начисляване на данъка. Според заключението на вещото лице по назначената ССЕ в счетоводството на ревизираното дружество му е представен журнал на сметка 401 "Доставчици" и според него счетоводните записвания са дебит сметка 304 "Стоки" – кредит сметка 401 "Доставчици", съответно C. A., W. A., GaTH International. Според вещото лице фактурите неправилно са отразени като такива без право на данъчен кредит с код № 9, което означава, че не се включват в дневниците за покупки и продажби.