Решение № 4975 от 9.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12907/2013 г.

Решение № 4975 от 9.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12907/2013 г., I о., докладчик съдията Мадлен Петрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика, град Пловдив против решение № 1783 от 5.08.2013 г. на Административен съд, град Пловдив, постановено по адм. дело № 3638/2012 г., с което е отменен издаденият на ЕТ "Орхидея - Цветанка Харлова" Акт за дерегистрация по ЗДДС № 160991200006308/6.07.2012 г. на орган по приходите при ТД на НАП град Пловдив, потвърден с решение № 1380/29.10.2012 г. на директора на дирекция ОУИ град Пловдив. В касационната жалба са изложени оплаквания за неправилност на обжалваното решение, като немотивирано и несъобразено с доказателствата по делото. Излага подробни съображения за наличие на условията по чл. 176, т. 1 от ЗДДС за прекратяване на регистрацията по ЗДДС на търговеца. По отношение на разноските, които приходната администрация е осъдена да заплати, касаторът счита, че съдът не е съобразил направеното възражение за липса на доказателства за изплащането на адвокатско възнаграждение, включеният във фактурата ДДС и обстоятелството, че в проведеното пред първата инстанция съдебно заседание се е явил младши адвокат в нарушение на чл. 20, ал. 6 от ЗА. Искането е за отмяна на решението. Претендират се разноски на основание чл. 161 от ДОПК. Ответникът - ЕТ "Орхидея - Цветанка Харлова", гр. Пловдив, чрез процесуалния си представител адв. Светослава Хаджиева оспорва касационната жалба и моли да се остави без уважение, по съображения, изложени в представените писмени възражения и в устните състезания по делото. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за частична основателност на касационната жалба относно присъдените от първоинстанционния съд разноски. По съществото на спора счита, че съдът правилно е приел липсата на основания по чл. 176, т. 1 от ЗДДС за прекратяване на регистрацията по ЗДДС. Върховният административен съд, първо отделение като взе предвид доводите на страните и извърши дължимата проверка по чл. 218 от АПК, приема от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, при условията на заместване и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и като такава е процесуално допустима. При разглеждането й по съществото на спора, съдът намира следното: С оспорения пред административния съд акт за дерегистрация, органите по приходите са прекратили регистрацията на ЕТ "Орхидея - Цветанка Харлова", гр. Пловдив, на основание чл. 176, т. 1 от ЗДДС - търговецът не е открит на посочения от него адрес за кореспонденция по реда на ДОПК. Актът е мотивиран с неоткриване на задълженото лице на адреса за кореспонденция в с. Рогош, ул. Г. Кирков № 55, документирано с Протоколи № 1600027062/17.05.2012 г. № 1600029703/12.06.2012 г., № 1600030683/21.06.2012 г. и № 14596/4.07.2012 г., съгласно които при посещенията на адреса не е намерен представител, пълномощник, чл. на орган на управление или служител, определен да получава съобщения или книжа. С обжалваното решение съдът е отменил акта за дерегистрация, като е приел, че при извършените посещения на адреса за кореспонденция не е изпълнена процедурата по чл. 32 от ДОПК за връчване на съобщения чрез прилагане към досието - не е изпратено съобщение по пощата и не е извършена публикация в интернет. Наред с това съдът е посочил, че органът по приходите не е мотивирал при какви предпоставки неоткриването на адреса за кореспонденция на търговеца е създало пречки органите по приходите да изпълняват контролните си правомощия, тъй като целта на санкцията по чл. 176, т. 1 от ДОПК е да се предотвратят данъчни измами. Така постановеното решение за отмяна на оспорения административен акт е правилно. При изяснена фактическа обстановка по спора, съдът е приложил правилно материалния закон. Неоснователни са доводите в касационната жалба за неправилна преценка на доказателствата по делото. По силата на чл. 106, ал. 1 от ЗДДС прекратяване на регистрацията (дерегистрация) по този закон е процедура, въз основа на която след датата на дерегистрация лицето няма право да начислява данък и да приспада данъчен кредит освен в случаите, когато този закон е предвидил друго. Нормата на чл. 106, ал. 2, т. 2, б. "б" от ЗДДС предвижда като основание за дерегистрация наличие на обстоятелство по чл. 176 от същия закон. Съгласно чл. 176, т. 1 от ЗДДС компетентният орган по приходите може да откаже да регистрира или да прекрати регистрацията на лице, което не може да бъде открито на посочения от него адрес за кореспонденция по реда на ДОПК. При така действащата правна уредба правилно е приел първоинстанционният съд, че при издаването на оспорения акт за дерегистрация по ЗДДС, органът по приходите действа при оперативна самостоятелност и следва да изложи мотиви относно необходимостта от прекратяване на регистрацията по ЗДДС във връзка с наличието на данъчни нарушения от страна на задълженото лице, съгласно чл. 176 от ЗДДС. Дори и да се възприеме тезата на касатора, че неоткриването на адреса за кореспонденция е установено, чрез нарочна проверка, документирана с протокол по чл. 50 от ДОПК, за да се приложи хипотезата на чл. 176, т. 1 от ЗДДС е необходимо да е установено, че ненамирането на адреса за кореспонденция е с продължителност и системност, която препятства данъчните органи да осъществяват правомощията си. В това отношение са основателни доводите в писмените възражения на процесуалния представител на ЕТ "Орхидея - Цветанка Харлова" и на прокурора от ВАП. От данните по преписката се установява, че това условие не е установено по делото, поради което и само на това основание решението на административния съд, с което актът за дерегистрация е отменен е постановено при правилно приложение на материалния закон. Твърденията в касационната жалба, че не е установено вписването на прокура по партидата на едноличния търговец се опровергават от доказателствата по делото, в това число и представените пред касационната инстанция по реда на чл. 219, ал. 1 от АПК писмени доказателства. От данните по партидата на търговеца е видно, че прокура е вписана в търговския регистър на 4.04.2012 г. с прокурист Светослав Иванов Цанков. В първоинстанционното дело на л. 33 е приложена разпечатка от търговския регистър от 7.08.2012 г., от която също се установява вписването на прокурата. Съгласно чл. 23, ал. 4 от Закона за търговския регистър, органът по приходите е установил това обстоятелство служебно, въз основа на ЕИК на търговеца, без изисква представянето на доказателства в тази връзка с оглед публичния характер на търговския регистър. Неотчитането на това обстоятелство е довело до неправилни фактически констатации относно лицата за контакт на адреса за управление в с. Рогош, обл. Пловдив, отразени в протокол № 1600027062/17.05.2012 г., тъй като на този адрес не е търсен прокуриста Светослав Иванов. С това е допуснато нарушение на реда, предвиден в ДОПК при търсенето на данъчно задълженото лице на адреса за кореспонденция, каквото е изискването за приложение на чл. 176, т. 1 от ЗДДС. С оглед на изложеното настоящият касационен състав, намира за правилна преценката на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на акта за дерегистрация, издаден на основание чл. 176, т. 1 от ЗДДС. В частта на присъдените разноски решението е частично неправилно, поради следното: Първоинстанционният съд е осъдил приходната администрация да заплати на ЕТ Орхидея - Цветанка Харлова разноски в размер на 650 лева, от които 50 лева платена държавна такса и 600 лева адвокатско възнаграждение с ДДС. Основателни са доводите на касатора, че не са налице доказателства за плащане на разноските за адвокатска защита. От приложения по делото приходен касов ордер /ПКО/ не се установява разходът за посоченото възнаграждение да е направен от страната по делото. От съдържанието на ордера е видно, че плащането е направено от адв. Хаджиева в полза на ЕТ Орхидея - Цветанка Харлова. В съдебното производство подлежат на присъждане само действително направените от страната разноски. Поради това решението в частта, в която са присъдени разноски в размер на 600 лева за адвокатски хонорар следва да бъде отменено като неправилно. За пълнота на изложеното следва да се посочи, че възраженията на касатора за неосъществяване на адвокатска защита в хода на първоинстанционното производство, са неоснователни. Съгласно чл. 161, ал. 1 от ДОПК на жалбоподателя се присъждат разноските по делото и възнаграждението за един адвокат за всяка инстанция съразмерно уважената част на жалбата. Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК, разноските за един адвокат се заплащат, ако страната е имала адвокат. В случая видно от представените по делото доказателства ЕТ Орхидея - Цветанка Харлова е имал адвокат съгласно договор за правна защита и съдействие в хода на първоинстанционното производство, който с писмена молба № 1591/22.01.2013, преди с. з. на 22.01.2013 г., която е докладвана от съда в същото с. з. е извършил процесуални действия по делото. В тази връзка неоснователни са доводите на касатора, че процесуалното представително не е осъществено от адв. Хаджиева, а единствено от мл. адв. Стоева, в нарушение на чл. 20, ал. 6 от ЗА. Предвид липсата на доказателства за изплащането на разноските за ползваната адвокатска защита, неоснователността на тези доводи не влияе на изводите за неправилност на решението в частта, в която такива са присъдени. С оглед на изложеното присъдените от първоинстанционния съд разноски следва да бъдат отменени за сумата над 50 лева до пълния присъден размер от 650 лева. С оглед изхода на спора в касационното производство и направеното своевременно искане за присъждане на разноски, касаторът следва да бъде осъден да заплати на ЕТ Орхидея - Цветанка Харлова сумата от 500 лева, платено адвокатско възнаграждение без ДДС за осъществено процесуално представителство пред ВАС от адв. Хаджиева. Представеният в касационното производство ПКО за заплащане на адвокатското възнаграждение съдържа данни, че плащането изхожда от страната по делото в полза на адвоката и като такъв представлява годно доказателство за извършване на разходите. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,