Решение № 1266 от 24.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3941/2011 г.

Решение № 1266 от 24.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3941/2011 г., VII о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Георги Ангелов Стоянов от гр. София против Решение № 4022/06.12.2010 г., постановено по адм. дело № 1158/2010 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед № 155879/9.10.2007 г. на началника на Отдел "Пътна полиция" при СДП, с която му е наложена принудителна административна мярка "изземване на свидетелството за управление на МПС № ххххххх, кат. "АВ" поради неизпълнение на задължението по чл. 157, ал. 4 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП). Твърди се, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяване на друго, с което обжалваната заповед бъде отменена. Депозирана е и частна жалба от Георги Ангелов Стоянов от гр. София против протоколно определение от 13.10.2010 г., постановено по адм. дело № 1158/2010 г. по описа на Административен съд София-град, с което е оставено без уважение като неоснователно направеното искане за откриване на производство по оспорване на известие за доставяне. Ответникът - началникът на Отдел "Пътна полиция" при СДВР, редовно призован, не се явява и представлява и не ангажира становище по частната и касационна жалби. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбите. Съдът намира така подадената частна жалба за недопустима поради липсата на предмет на обжалване. Обжалваното определение на Административен съд София-град не е от кръга на съдебните актове по чл. 229, ал. 1 от АПК, спрямо които е допустимо съдебното оспорване. С него не се прегражда по-нататъшния ход на съдебното производство по адм. дело № 1158/2010 г. на Административен съд София-град, нито пък оспорването му е изрично предвидено в закона. По изложените съображения частната жалба следва да се остави без разглеждане, а производството по делото в тази му част - прекратено. Върховният административен съд като прецени събраните по делото писмени доказателства и обсъди становищата на страните, намира касационната жалба за подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд София-град е отхвърлил като неоснователна жалбата на Георги Ангелов Стоянов от гр. София срещу Заповед № 155879/9.10.2007 г. на началника на Отдел "Пътна полиция" при СДП, с която му е наложена принудителна административна мярка "изземване на свидетелството за управление на МПС № ххххххх, кат. "АВ" поради неизпълнение на задължението по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП. За да постанови този резултат съдът е приел, че е осъществен фактическият състав, визиран в нормата на чл. 171, т. 4 от ЗДвП и предпоставките, с чието проявление възниква правото на административния орган да приложи ПАМ са налице. Крайният извод на съда е, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, материалноправните разпоредби, в съответствие с целта на закона и е законосъобразна. Върховният административен съд, състав на седмо отделение намира, че при установените по делото релевантни факти, изводите на първоинстанционния съд са неправилни. Видно от оспорения административен акт, в него са посочени конкретните наказателни постановления, с които на жалбоподателя са отнети всички - 81 контролни точки. По пет от цитираните НП е отбелязано връчване по реда на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН, две от тях не са приложени по делото - НП с № № 25844/16.04.2004 г. и 136520/21.01.2005 г. и само НП № 29769 от 28.06.2005 г. е връчено на лицето лично. За всички осем НП административният орган твърди, че са влезли в законна сила. Съгласно разпоредбата на чл. 171, т. 4 от ЗДвП , с цел безопасност по пътищата и преустановяване на административните нарушения, на водач, на когото са отнети всички контролни точки и е изгубил правоспособността си, но не е върнал свидетелството си за правоуправление, същото се изземва. Изземването е принудителна административна мярка и за нейното законосъобразно прилагане е необходимо на лицето да са отнети всички контролни точки и то да не е върнало свидетелството си за правоуправление. Конкретният спор е досежно отнемането на контролните точки като правопораждащ факт за прилагането на ПАМ. Контролните точки, съгласно чл. 157, ал. 1 от ЗДвП служат за отчет на извършените от водача нарушения. Според законодателя извършването на определен брой и вид нарушения е основание за отнемане на правоспособността на водача на моторното превозно средство. С цел ефективност на контрола по отношение на извършените нарушения е въвел максимален брой контролни точки и отнемане на определен брой от тях за определени нарушения. В приложимата Наредба № I-139 от 16.09.2002 г. за определяне на първоначалния максимален размер на контролните точки на водач на моторно превозно средство, условията и реда за отнемането им и списъка на нарушенията на правилата за движение по пътищата, за които се отнемат (отм.) е определен максимален размер от 39 контролни точки и конкретния брой точки, които се отнемат за отделните нарушения. Съгласно чл. 4 от Наредбата контролните точки се отнемат въз основа на влязло в сила наказателно постановление. Така цитираната нормативна уредба налага извода, че за да е налице релевантно отнемане на контролни точки, е необходимо да е установено по надлежния ред извършването на някое от визираните в чл. 3 от Наредбата нарушения, като наказателното постановление, установяващо нарушението и наложеното наказание, следва да е влязло в сила. Съгласно чл. 64 от ЗАНН, наказателните постановления влизат в сила, когато не подлежат на обжалване, не са обжалвани или са били обжалвани, но са били потвърдени или изменени от съда. Следователно едва след осъществяването на някой от посочените юридически факти по надлежния ред, на нарушителя следва да се отнемат съответния брой контролни точки. За да се установи, че дадено наказателно постановление не е обжалвано е необходимо да се докаже по безспорен и категоричен начин, че адресатът на акта не е упражнил субективното си право на жалба. Последното възниква от деня на връчване на акта - чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, вр. с чл. 58, ал. 1 от ЗАНН. Първоинстанционният съд е приел за доказано твърдението на административния орган, че съобразените наказателни постановления са влезли в сила, без да обсъди възраженията на жалбоподателя, че същите не са му надлежно връчени. В производството по проверка на законосъобразността на наложената принудителна мярка е относим въпросът за надлежното връчване на наказателните постановления, установяващи нарушенията и съответно отнетите контролни точки. Когато актът е връчен при условията на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН задължение на органа е да докаже, че са спазени изискванията на закона, т. е. че нарушителят не е намерен на посочения от него адрес, а новият е неизвестен. Само тогава, когато тези законови изисквания са спазени, ще е налице годен юридически факт, който да породи правните последици на влязло в сила наказателно постановление. Действията по връчването се извършват само и единствено от административния орган и той е този, който трябва да докаже надлежно извършването им - чл. 170, ал. 1 от АПК. В конкретния случай, две от наказателните постановления не са приложени по делото и за същите няма данни да са връчвани на жалбоподателя. За пет от наказателните постановления - 1000/3418/04 от 6.01.2006 г.; 89726 от 14.02.2006 г.; 92386 от 11.11.2006 г.; 132420 от 7.12.2006 г. и 150280 от 28.12.2006 г. няма представени доказателства, установяващи, че лицето е търсено и не е намерено на посочения от него адрес, а новият е неизвестен. Липсата на доказателства за изпълнение на изискванията на закона правят факта на връчване на наказателните постановления недоказан, поради което изводът на съда, че те са влезли в сила и следователно породили правни последици е неправилен. Не могат да се приемат за настъпили правни последици, чийто правопораждащ факт не е надлежно доказан. Като е приел обратното, съдът е постановил неправилно решение, което следва да се отмени и вместо него постанови друго, с което оспорената заповед бъде отменена. Воден от горното, Върховният административен съд, седмо отделение,