Решение № 2765 от 15.3.2023 г. на ВАС, I о.

Производството е по реда на чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ и чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика /ОДОП/ - гр. София при ЦУ на НАП срещу решение 1675 от 14.03.2022 г. по адм. дело 11442/2020 г. по описа на Административен съд София - град, с което по жалба на Сандроуз Холидейз ЕООД е отменен Ревизионен акт /РА/ Р-22222520001312-091-001/15.07.2020 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП София, потвърден с решение 1502 от 29.09.2020 г. на директора на дирекция ОДОП гр. София при ЦУ на НАП. Касаторът излага доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По подробно изложени доводи и позоваване на практика на Съда на Европейския съюз /СЕС/, счита, че възможността за дерогация от разпоредбите на чл. 90, § 1 от Директива 2006/112/ЕС на Съвета от 28.11.2006 г. е строго ограничена до случая на пълно или частично неплащане на цената на доставката, като в ЗДДС е предвиден законов механизъм за защита в случай на неплащане, регламентиран в разпоредбите на Глава седемнадесета а от закона, който в случая не е използван от данъчнозадълженото лице. По отношение на поддържаното от ревизираното лице становище за предявените вземания към Томас Кук ГМБХ, касаторът сочи, че същите са предявени към Томас Кук Тур Оперейшънс ООД, като това обстоятелство не е взето предвид от решаващия съдебен състав. В тази връзка твърди, че в хода на съдебното производство от страна на ревизираното дружество не се представят доказателства, че непризнаването на предявените от него вземания пред синдика в производството по несъстоятелност е претърпяло промяна в негова полза, респ. че би участвал при разпределението на масата на несъстоятелността в производството по несъстоятелност на Томас Кук ГМБХ. На следващо място, поддържа становище, че с издаването на кредитните известия се намалява данъчната основа по доставката, което води до отпадане на вземането, изцяло или частично, по фактурата, за която се отнася. Горното обсъдено в контекста на предприетите от страна на дружеството действия за формално документиране на анулиране на вземанията, чрез издаване на известията, според касатора води до необоснованост на претенцията за наличието на такива вземания. Счита, че в случая е налице отказ от вземанията, включително и от събирането им. С оглед установеното в хода на ревизията плащане по част от издадените от ревизираното лице фактури във връзка със сключения договор за предоставяне на хотелиерски услуги, поддържа, че същото многократно превишава размера на целия начислен по издадените фактури данък. В тази връзка намира за неоснователни претенциите на дружеството, че този спорен данък остава за сметка на доставчика, поради което се иска коригирането му. Загубите от неизпълнение на договора действително остават за Сандроуз Холидейз ЕООД, но според касатора те не следва да бъдат компенсирани чрез намаляване на данъчните задължения, защото реално ревизираното лице е получило плащане в пълен размер на целия дължим данък по всички издадени по договора фактури и в този смисъл за негова сметка остава търговската загуба от частичното неизпълнение на договора. В тази връзка излага мотиви, че претендираният данък е платен от получателя по доставката и не остава изцяло за сметка и във вреда на доставчика, респ. не е налице необходимост от компенсиране чрез прилагането на чл. 90, § 1 от Директивата. С оглед публичната информация досежно финансовото състояние на холдинговата компания Томас Кук Груп АД, касационният жалбоподател поддържа становище, че ревизираното дружество е знаело или е могло да узнае, че договаря с рисков партньор, което от своя страна е от значение за приложимостта на принципите на пропорционалност и неутралност, въз основа на които обосновава претенциите си за намаляване на данъчните си задължения във връзка с фалита на групата на Томас Кук Груп АД. За пълнота на изложението, касаторът посочва, че приетото по делото заключение по назначената съдебно счетоводна експертиза /ССчЕ/ не представлява определяне на пазарна цена на вземанията на ревизираното дружество по процесните фактури по смисъла на § 1, т. 8 от ДР на ДОПК, тъй като при изготвянето му не е приложен нито един от методите, регламентиран в Наредба Н-9 от 14.08.2006 г. за реда и начините за прилагане на методите за определяне на пазарните цени, приложима на основание § 1, т. 10 от ДР на ДОПК. В заключение поддържа, че при постановяване на съдебното решение първоинстанционният съд не е извършил преценка и анализ на всички факти и обстоятелства, имащи значение към основателността на претенцията на ревизираното лице за намаляване на дължимия ДДС чрез издаване на кредитни известия за извършените, но частично платени доставки на услуги. Иска отмяната на решението със съответните законни последици. Претендира разноски за всички съдебни инстанции. Ответната страна Сандроуз Холидейз ЕООД, представлявана от адв. Л. Табаков, оспорва касационната жалба и изразява подробно становище за нейната неоснователност. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл.218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред административния съд е РА Р-22222520001312-091-001/15.07.2020 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП София, потвърден с решение 1502 от 29.09.2020 г. на директора на дирекция ОДОП гр. София при ЦУ на НАП, с който на Сандроуз Холидейз ЕООД са установени допълнителни задължения за ДДС в общ размер на 142 357,39 лв. за м. 11.2019 г. и м.01.2020 г. В хода на възложената ревизия е установено, че основният предмет на дейност на Сандроуз Холидейз ЕООД е свързан с инвестиции в хотели и други активи за предоставяне на услуги по посрещане на гости на българското Черноморие, като дружеството предоставя туристически услуги в хотелски комплекс Луна Бей. В хода на ревизията е установено, че Томас Кук ГМБХ е дружество, учредено и съществуващо съгласно законите на Федерална република Германия със седалище в Оберурсел (Таунус) и е възникнало в резултат на преобразуване, чрез промяна на правната форма на Томас Кук АГ (Thomas Cook AG), което е негов праводател. На следващо място е констатирано, че едноличен собственик на капитала на Томас Кук ГМБХ е Томас Кук ПЛС (Thomas Cook Group PLC), дружество, учредено и съществуващо съгласно законите на Великобритания. За периодите от 01.01.2019 г. до 31.01.2020 г., ревизираното дружество е отразило в дневниците за продажби фактури за продажби, част от които се отнасят за авансово платени суми за резервации, с получател Томас Кук ГМБХ, VIN DE192729324, с данъчна основа по тези фактури в общ размер на 4 586 282,51 лв. На основание чл. 66, ал. 2 ЗДДС е приложена данъчна ставка в размер на 9 на сто и е начислен ДДС в общ размер на 412 801,06 лв. Констатирано е, че през ревизирания период, на основание чл. 90, § 1 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28.11.2006 г., Сандроуз Холидейз ЕООД е отразило в отчетните си регистри - дневник за продажбите, издадени от него кредитни известия /КИ/ 5000000214/30.11.2019 г. с данъчна основа - 1 578 753,84 лв. и ДДС - 142 087,85 лв. и КИ с 5000000216/31.01.2020 г. с данъчна основа - 2 994,93 лв. и ДДС - 269,54 лв., с получател Томас Кук ГМБХ с VIN DE192729324. От страна на ревизираното лице са представени писмени обяснения, в които е посочено, че кредитните известия са издадени за предоставени, но неплатени от Томас Кук ГМБХ хотелиерски услуги и същите са съставени във връзка с фалита на британския туроператор и негови дъщерни компании, в различни държави в края на м. 09.2019 г. Представени са и фактурите, към които са издадени КИ 5000000214/30.11.2019 г. и КИ 5000000216/31.01.2020 г., като на всяка фактура е отбелязана датата на пристигане и датата на заминаване на туристите. Ревизиращите органи са установили счетоводното отразяване на кредитните известия: данъкът по кредитните известия е осчетоводен по счетоводна сметка 4532-51 Начислен ДДС, а данъчната основа - по счетоводна сметка 629-9-51-2 Други Отписване вземания. Вследствие на издадените кредитни известия, начисленият ДДС за данъчен период м.11.2019 г., е в размер, по-малък със 142 087,85 лв., а за данъчен период м.01.2020 г. е в размер, по-малък с 269,54 лв. С оглед на установените в хода на ревизията обстоятелства приходната администрация посочва, че съгласно чл. 90, § 2 от Директива 2006/112/ЕО, в случаите на пълно или частично неплащане, държавите-членки могат да дерогират § 1, като допуснатата дерогация позволява Република България да не прилага във вътрешното си законодателство частта от разпоредбата, касаеща пълното и частичното неплащане. В тази връзка данъчните органи приемат, че в националното законодателство намаляването на данъчната основа е регламентирано в чл. 115 ЗДДС и с оглед разпоредбата на ал. 3 от същия законов текст, кредитно известие се издава при намаление на данъчната основа или при разваляне на доставката, т.е. нормата от ЗДДС, касаеща случаите, при които данъчната основа се намалява, е изцяло хармонизирана с чл. 90 от Директивата, като същата не третира като основания за това намаляване пълното и/или частичното неплащане. На следващо място, органите по приходите посочват, че ревизираното дружество е издало на Томас Кук ГМБХ 265 бр. фактури, с предмет на доставката пакетно хотелско настаняване, във връзка със сключения на 30.05.2018 г. договор. Във всяка фактура е посочена датата на пристигане и датата на заминаване на туристите, което според ревизиращите удостоверява действителното настаняване на лицата в хотелския комплекс на ревизираното лице. Въз основа на това обстоятелство е формиран извод, че услугите, свързани с хотелско настаняване, посочени като предмет на доставката във всичките 265 фактури, са действително извършени и е налице възникнало данъчно събитие по реда на чл. 25, ал. 2 от ЗДДС, като цената по фактурите не е намалявана след извършването им. Според органите по приходите фактът, че цената не е намалявана, означава, че не е налице основание за намаляване на данъчната основа, а фактът, че услугите са действително извършени, означава, че не е налице разваляне на доставката. Поради това и по аргумент на обратното от чл. 115, ал. 3 ЗДДС е заключено, че за Сандроуз Холидейз ЕООД не е налице основание за издаването на кредитните известия и не е признато извършеното от ревизираното лице намаление на данъка за процесните периоди. От приетите по делото писмени доказателства е установено, че на 25.09.2019 г. Томас Кук ГМБХ е подало молба за откриване на производство по несъстоятелност в Районен съд - Бад Хомбург фон дер Хьое. С определение от 27.11.2019 г. на същия съд е открито производство по несъстоятелност на дружеството. Съдът е приел, че е налице недостатъчност на масата на несъстоятелност, като тя няма да е достатъчна за изпълнението на изискуеми, респективно ставащи изискуеми в бъдеще други задължения, свързани с масата по несъстоятелността. По делото е представено писмо от Окръжен съд - Бад Хомбург фон дер Хьое по повод на изпратено искане за събиране на доказателства по реда на чл. 4 от Регламент (ЕО) 1206/2001 на Съвета от 28 май 2001 г., съдържащо данни за несъстоятелността на Томас Кук ГМБХ и предявените в нея вземания /л.258 от делото/. В писмото е посочено, че е налице недостиг на масата на несъстоятелността, поради което към днешна дата не се очаква плащане на квоти, като не се очаква и недостигът на масата на несъстоятелността да бъде преодолян и плащането на квоти да бъде възможно и за в бъдеще. В същото писмо е констатирано, че се очаква производството по несъстоятелността да продължи неопределен брой години. С определения на Районен съд - Бад Хобмург фон дер Хьое от 27.11.2019 г., са открити производства по несъстоятелност и за двете дъщерни дружества на Томас Кук ГМБХ Томас Кук Туристик ГМБХ и Бухер & Ьогер Туре ГМБХ. Съдът е установил, че съгласно информационна справка за Томас Кук Груп ПЛС и дъщерни дружества към 16.12.2019 г., както и от извлечението от информационен портал за кредитори на несъстоятелността, на 23.09.2019г. е открито производство по несъстоятелност на 26 дружества от Групата, а на 08.11.2019 г. е открито производство по несъстоятелност за още 27 дружества от групата. Вземанията на Сандроуз Холидейз ЕООД по фактурите, издадени на Томас Кук ГМБХ, които са необезпечени, са предявени в производствата по несъстоятелността на дружествата от групата съгласно представените форма за доказване на вземания, потвърждение за получаване на молба в производството по несъстоятелност и извлечение от списъка на всички заявени и проверени от синдика вземания на кредиторите но несъстоятелността. Съгласно официален доклад на синдика на Томас Кук Груп ПЛС, общата стойност на задълженията на дружествата от групата се оценява на около 9 милиарда британски лири, а прогнозираната обща сума от реализация на активите е между 176 млн. и 244 млн. британски лири, като от тях следва да бъдат приспаднати разходите за реализирането им /л.81 и сл. от делото/. В хода на съдебното производство е назначена ССчЕ, заключението по която съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено. Експертизата е констатирала, че с очакваните постъпления от продажбата на активите на дружеството, ще могат да бъдат погасени от 14,11 % до 19,57 % от нетния финансов дълг, респективно от 13,08 % до 18,14 % от нетните финансови задължения на дружеството. Отнесени към всички задължения, като се изключат тези към други дружества от групата, съгласно разпределението в доклада на длъжностното лице по ликвидацията, с очакваните постъпления от продажбата на активите ще могат да се покрият от 5,35 % до 7,416 % от размера на всички задължения. Въз основа на данните за финансовото състояние на Томас Кук Груп ПЛС, респ. на Томас Кук ГМБХ, вещото лице приема, че същото е силно влошено, като се наблюдава много ниска ликвидност и много висока отрицателна стойност на собствения капитал, като може да се направи обосновано предположение, че процедурата по несъстоятелност ще завърши с много ниска степен на удовлетворяване на кредиторите на несъстоятелността и то преди всичко на обезпечените такива. Експертът приема, че необезпечените вземания, в състава на които са включени и процесните такива, ще останат неудовлетворени, поради което определя коефициент на редукция на вземанията на ревизираното дружество по издадените фактури към Томас Кук ГМБХ в размер на 100 %. Направено е заключение, че пазарната стойност на необезпечените вземания по фактури за услуги, издадени от Сандроуз Холидейз ЕООД на Томас Кук ГМБХ е в размер на 0,00 лв. Съобразно така установените факти и събраните в съвкупност доказателства административният съд е формирал извод, че оспореният РА е издаден от материалнокомпетентни органи, в законоустановената форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, но в нарушение на материалния закон. По спорния по делото въпрос налице ли е основание за издаване на процесните кредитни известия съобразно разпоредбата на чл. 90, § 1 от Директива 2006/112/ЕО, с оглед даденото в редица решения на Съда на ЕС задължително тълкуване на относими правни норми, първоинстанционният съд излага мотиви, че Съда на ЕС изключва дерогация на § 1 от чл. 90 на Директивата в случаите, когато е налице несъбираемост на данъчната основа по фактурата, но и в случаите на несигурност относно събирането на дължимите суми, като преценката дали е налице такава хипотеза следва да се извърши въз основа на доказателствата, представени от данъчнозадълженото лице относно вероятната по-голяма продължителност на неплащането и в зависимост от особеностите на приложимия национален закон. В случая според съда е установено по категоричен начин, че получателят по процесните фактури - Томас Кук ГМБХ е обявен в несъстоятелност, като от представените доказателства, в това число и заключението по ССчЕ, се установява, че масата на несъстоятелността на немското дружество не е достатъчна за изпълнение на изискуемите му задължения. Така установените обстоятелства, според състава обуславят извод за съществена несигурност относно събирането на дължимите суми по фактурите, издадени от Сандроуз Холидейз ЕООД на Томас Кук ГМБХ, по които са издадени процесните кредитни известия. В тази връзка съдът излага мотиви, че немското дружество е обявено в несъстоятелност, установена е неговата неплатежоспособност с влязъл в сила съдебен акт, като констатираното от експертизата съществено превишение на пасивите над активите на дружеството сочи на обосновано предположение, че процедурата по несъстоятелност ще завърши с много ниска степен на удовлетворяване на кредиторите на несъстоятелността. Вземанията на ревизираното лице от получателя по доставките, които са своевременно предявени в производството по несъстоятелност, са необезпечени, което съобразно приетите по делото доказателства, според първоинстанционния съд обуславя извод за вероятно невъзможно събиране на същите. Поради това и съобразно постоянната практика на Съда на ЕС, обсъдена от съда, е обоснован краен извод, че данъчната основа по фактурите, издадени от Сандроуз Холидейз ЕООД на Томас Кук ГМБХ подлежи на намаляване на основание чл. 90, § 1 от Директива 2006/112/ЕО, което право според решаващия състав незаконосъобразно е ограничено на основание чл. 90, § 2 от Директивата. Счита, че в случая е налице основание за намаляване на данъчната основа с оглед спазване на принципа за неутралитет на ДДС, който изисква предприятието, което събира данъка за сметка на държавата, да бъде изцяло освободено от тежестта на дължимия или платен данък в рамките на неговата облагаема с ДДС икономическа дейност. В тази връзка според съда изводът на органите по приходите за липса на основание за издаване на процесните КИ от страна на ревизираното дружество се явява неправилен, което обуславя и незаконосъобразност на РА относно установените допълнителни задължения за ДДС в общ размер на 142 357,39 лв. за съответните данъчни периоди м.11.2019 г. и м.01.2020 г. Настоящият касационен състав на Върховния административен съд, първо отделение намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Спорът е относно правилността на извода на първоинстанционния съд за несъбираемост на процесните вземания и относно законосъобразното издаване на процесните КИ с позоваване на чл. 90, пар. 1 от Директива 2006/112/ЕО. Въз основа на общия принцип, залегнал в чл. 73 от Директивата 2006/112/ЕО, съгласно който данъчната основа на една облагаема сделка е реално получената насрещна престация, в чл. 90, § 1 от Директива 2006/112/ЕО е предвидено, че в случаите на анулиране, разваляне, отказ или пълно или частично неплащане, или когато цената е намалена след извършването на доставката, основата се намалява съответно съгласно условия, които се определят от държавите-членки, а съгласно § 2 от същия текст, в случаите на пълно или частично неплащане държавите-членки могат да дерогират от параграф 1. Съгласно сега действащия ЗДДС, с разпоредбата на чл. 115 ЗДДС е транспонирана визираната по горе разпоредба на Директивата, като не е спорно, че чрез упражняване възможността за дерогация, предвидена в § 2 на чл. 90 от Директивата, Република България изключва възможността данъчната основа по ДДС да се намали в случай на неплащане. В този смисъл, основателно първоинстанционният съд се позовава на т. 61 от решението на Съда на Европейския съюз по дело С-242/18, в която съдът потвърждава упражнената възможност от страна на Р. България да дерогира задължението за намаляване на данъчната основа в случай на неплащане, като с това се цели да се преодолее несигурността, свързана със събиране на дължимите суми /т. 65/. Отново в същото решение обаче Съда на ЕС дава тълкуване, че несигурността относно събирането на дължимите суми може да бъде взета предвид, като данъчнозадълженото лице бъде лишено от правото си да намалява данъчната основа, до момента, в който вземането не стане окончателно несъбираемо или когато лицето изтъкне и докаже, че с оглед на обстоятелствата има вероятност задължението да не бъде изпълнено /т. 62/. В този смисъл, въз основа на последователната практиката на СЕС по тълкуването на чл. 90, § 1 и § 2 от Директива 2006/112/ЕО, обсъдена в контекста на установените в случая факти и обстоятелства, се налага изводът, че доставчикът може да се позове на директния ефект на чл. 90, § 1 от Директивата предвид представените доказателства, че е налице голяма вероятност вземанията му от Томас Кук ГМБХ във връзка с издадените му фактури, въз основа на които са издадени КИ, да останат несъбрани. Вероятността задължението да не бъде изпълнено се потвърждава от представените по делото доказателства, в това число определението на Районен съд - Бад Хобмург фон дер Хьое за обявяване на немското дружество в несъстоятелност, доклад на длъжностното лице по ликвидация и даденото в хода на съдебното производство заключение по ССчЕ, от съдържанието на които е видно, че масата на несъстоятелността на Томас Кук ГМБХ не е достатъчна за изпълнение на изискуемите му задължения. От друга страна, вземанията на Сандроуз Холидейз ЕООД са необезпечени, обстоятелство, обсъдено ведно с ниската ликвидност и високата отрицателна стойност на капитала на Томас Кук ГМБХ, обуславят високата вероятност същите да не могат да бъдат събрани. В действителност, твърдението на касатора, че са налице предявени от страна на ревизираното лице вземания към Томас Кук Тур Оперейшънс ООД, се потвърждава и от представената форма за доказване на вземане от 23.09.2019 г. с общ размер на предявеното вземане, в това число ДДС и главница 22 868,33 евро /л. 248 от делото/, но независимо от описаното, по делото са представени доказателства и за заявено на 28.12.2019 г. вземане към Томас Кук ГМБХ в размер на 846 500,69 евро /л. 240 от делото/ и в този смисъл възражението в касационната жалба за липсата на доказателства в тази насока се явяват неоснователни и необосновани. Поддържаната от касатора теза за недобросъвестност на ревизираното лице с оглед публичната информация за финансовото състояние на групата Томас Кук ПЛС не почива на конкретни доказателства. В тази връзка и с оглед сключения през 2018 г. договор за предоставяне на хотелиерски услуги следва да се отбележи, че търговските взаимоотношения между двете дружества датират преди обявяването на несъстоятелност на немското дружество. В изпълнение на сключения договор са предоставени и процесните услуги от страна на българския съконтрахент, в резултат на което са получени и частични плащания по фактурите. С оглед изложеното необосновано и неоснователно е възражението на касатора за липса на проявена грижа на добър търговец или злоупотреба от страна на Сандроуз Холидейз ЕООД. Както основателно твърди и ответната в настоящото производство страна, риск от загуба на данъчни постъпления не съществува, тъй като в частта на неплащането не е налице възмездна доставка, подлежаща на облагане с ДДС, а при евентуално извършване на плащане на вземанията данъчната основа би могла да се увеличи и данъкът да бъде събран отново./В този смисъл решение на Съда на Европейския съюз от 3.07.2019 г. по дело C-242/18, т. 62, решение от 11.11.2021 г. по дело C-398/20, т. 30/. Доводът, изложен в касационната жалба, че стойността на извършените от страна на Томас Кук ГМБХ плащания надвишават размера на целия начислен за същия период данък и в този смисъл е налице фактическо плащане на същия от получателя на фактурите, като търговската загуба от частичното неизпълнение на договора следва да остане за ревизираното дружество, също е необоснован и не съответства на механизма на ДДС. ДДС като косвен данък върху потреблението следва да се заплати от крайния потребител и в този смисъл предприятието, което събира данъка за сметка на държавата, трябва изцяло да бъде освободено от тежестта на дължимия или платен данък в рамките на неговата облагаема с ДДС икономическа дейност (в този смисъл решение от 23 ноември 2017г., Di Maura, С-246/16, т. 23, решение от 8 май 2019г., A-PACK CZ s.r.o., т. 22 и др.). Посоченото по горе разбиране, поддържано от касатора, би довело до по - неблагоприятно положение на ревизираното лице от гледна точка на ликвидността в сравнение с това на конкурентите му от други държави членки, с което би се смутило постигането на преследваната с Директивата за ДДС цел на данъчна хармонизация (по аналогия от т. 28 от решение от 23 ноември 2017г., Di Maura, С-246/16, т. 63, решение от 3 юли 2019г., УниКредит Лизинг ЕАД, C-242/18 и др.)./В този смисъл решение 1680 от 15.02.2023 г., постановено по адм. дело 5223/2022 г. на ВАС, първо отделение./ По отношение на възможността данъчнозадължените лица да прилагат специалния режим на касова отчетност на ДДС и поддържаното в тази връзка възражение от страна на касатора, по аргумент от чл. 151а, ал. 2 ЗДДС следва да бъде отхвърлено като неоснователно, тъй като т. нар. от касатора законов механизъм за защита е неприложим към конкретния случай. Изложеното в касационната жалба възражение досежно приложението на Наредба Н-9 от 14.08.2006 г. за реда и начините за прилагане на методите за определяне на пазарните цени при изготвянето на заключението по назначената ССчЕ, е неоснователно. Видно от съдържанието на даденото от експерта заключение, в конкретния случай методите, предвидени в § 1, т. 10 от ДР на ДОПК, редът и начините за прилагането, на които са регламентирани в цитираната наредба, са неприложими, като в тази връзка се излагат подробни и аргументирани съображения. Следва да се отбележи, че така даденото от вещото лице заключение не е оспорено от страните в производството и в съответствие с чл. 202 ГПК е обсъдено от съда ведно с останалия доказателствен материал по делото. Възражението, че РЛ било наясно с финансовото положение на групата Т. Кук, но продължил издаването на фактурите, с което касационният жалбоподател се домогва да обоснове недобросъвестност, не води до различни от направените от първоинстанционния съд изводи. За установяване основателността на това твърдение доказателствената тежест е била на ответника в първоинстанционното производство, но доказателства за това не са приведени. С издаването на процесните КИ "Сандроуз Холидейз" ЕООД не е постигнал данъчно предимство, доколкото същинската цел на сделките, за които няма спор, че са действителни, не е постигането на такова. Позоваването от страна на касационния жалбоподател на новата материалноправна уредба, дадена с чл.126 а и сл. ЗДДС /глава Глава тринадесета "а" Намаляване на данъчна основа и начислен данък при несъбираемо вземане/ се явява неоснователно, тъй като нормите са в сила от 01.01.2023 г. С оглед изложеното, неоснователни и необосновани са изложените в касационната жалба доводи за неправилно прилагане и тълкуване от страна на съда на приложимия материален закон ЗДДС и целите на Директива 2006/112/ЕО. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение, с което е отменен РА е валидно, допустимо и правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и направеното искане, на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК в полза на Сандроуз Холидейз ЕООД следва да се присъдят разноски за касационното производство в размер на 4 744,30 лева, представляващи уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение съгласно списък за разноски, копие от фактура и извлечение от банкова сметка / на л. 30-л.32 от делото/. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение