Решение № 16209 от 21.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11745/2018 г.

Решение № 16209 от 21.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11745/2018 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от Н. Николов, срещу решение № 4871/17.07.2018 г., постановено по адм. дело № 522/2018 г. по описа на Административен съд - София-град, в частта с която е отхвърлен иска му за неимуществени вреди до 15 000 лева. Поддържа доводи за неговата неправилност, като постановено в нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му, като вместо него се постанови друго, с което се уважат иска му за неимуществени вреди до размер на 8000 лева. При определянето на конкретния размер на иска, съдът не е съобразил факта, че съдебните производства по отмяна на заповедта с която му е наложено дисциплинарното наказание са продължили повече от три години. Вследствие на това за него са настъпили неблагоприятни последици, които изцяло са променили както емоционалното, така и психологическото му състояние, факти които са доказани в хода на процеса както със свидетелските показания, така и с представеното на 17.04.2018 г. в съдебно заседание съдебно-психологическо удостоверение. Подадена е и втора касационна жалба от Министерство на правосъдието, чрез процесуалния представител юриск. Димов. Прави възражение за изтекла погасителна давност относно целия предявен иск, съгласно разпоредбата на чл. 110 от ЗЗД, давността започва да тече от деня на твърдяното увреждане. Счита се, че отменения акт е издаден от министъра на правосъдието в рамките на компетентността му по глава шестнадесета от Закона за съдебната власт и че не са налице предпоставките по ЗОДОВ, тъй като не се касае до административна дейност. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на иска изцяло. Представителят на Върховната административна прокуратура дава подробно мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба подадена от Н. Николов и основателност на касационната жалба подадена от Министерство на правосъдието. Според прокуратурата иска е изцяло неоснователен и недоказан, тъй като не са налице никакви обективни данни за наличието на твърдените негативни изживявания на ищеца. Неправилно са преценени показанията на разпитаните свидетели, които споделят свои субективни възприятия. Доказателствената тежест е изцяло върху ищеца, а в конкретния случай той не е сторил това, което прави обжалваното решение неправилно и необосновано. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежни страни, за които съдебният акт е неблагоприятен, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество, съдът приема и двете касационни жалби за неоснователни. Производството пред Административния съд - София-град се е развило по исковата молба на Н. Николов против Министерството на правосъдието, с която на основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/ е претендирал обезщетяване за претърпени неимуществени вреди, произтичащи от отменен незаконосъобразен административен акт - заповед на министъра на правосъдието в размер на 15 000 лева акт и сумата от 7 614 лв. изтекла лихва от 14.01.2013 г. до 12.01.2018 г. С оглед обстоятелствата, изложени в исковата молба и становищата на страните в хода на делото, от съда е дадена възможност да се ангажират доказателства, като са събрани такива, относими към предмета на спора. Със събирането им решаващият съд е изяснил фактическата обстановка, обсъдил ги е, както и доводите и възраженията на страните и въз основа на това е направил своите правни изводи. С обжалваното решение административният съд е уважил частично предявения иск за неимуществени вреди, като го е уважил до размер на 3 000 лева, ведно със законната лихва считано от датата на предявяване на иска 18.01.2018 г. до окончателно изплащане на сумата. В останалата част е отхвърлил иска, като неоснователен. В мотивите си към решението съдът е приел, че от доказателствата по делото са установени предпоставките на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразен акт, действие или бездействие на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да възникне законовата отговорност следва да е налице незаконосъобразен акт, действие или бездействие и реално причинена вреда, произтичаща от тях в пряка причинна връзка. Неоснователно е твърдяното в касационната жалба на Н. Николов, че решението е постановено при допуснати нарушение на чл. 52 от ЗЗД при определяне на размера на обезщетението. Съгласно трайно установената съдебна практика, понятието "справедливост" по смисъла на цитираната законова разпоредба не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни обстоятелства, обективно съществуващи при всеки отделен случай. Такива могат да бъдат видът, характерът на увреждането - продължителност, интензитет, които в този случай съдът правилно е преценил. При определяне на размера е отчетен фактът относно продължителността на процеса по отмяна на административния акт. Неимуществените вреди са конкретно определими и присъденото парично обезщетение за тях следва да съответства на необходимостта от преодоляването им, което правилно е преценено от решаващия съд при определяне на размера им. Касационната жалба от Министерство на правосъдието подадена чрез процесуален представител по същество също е неоснователна. Не са налице изложените съображения за наличие на касационни основания за отмяна на съдебното решение по чл. 209, т. 3 АПК. Както се посочи с оспореното съдебно решение, Административен съд – София-град правилно и обосновано е осъдил Министерство на правосъдието да заплати на Н. Николов сумата в размер на 3 000 (три хиляди) лева представляваща обезщетение за настъпили неимуществени вреди в резултат на издаден незаконосъобразен административен акт - Заповед № ЛС-И-805/28.07.2010 г. на Министъра на правосъдието за налагане на дисциплинарно наказание, ведно със законната лихва за забава, считано от предявяване на иска 12.01.2018 г. до окончателното изплащане на сумата, в която част е и предмет на обжалване в настоящото съдебно производство. Административният съд правилно е приел в мотивите си, че са налице предпоставките на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) за ангажиране на предвидената в закона отговорност за вреди. Кумулативно необходимите предпоставки за ангажиране на предвидената в закона отговорност за вреди са: 1. Незаконосъобразен акт, незаконосъобразно действие или бездействие; 2. Незаконосъобразният административен акт, действие или бездействие да са при или по повод извършване на административна дейност; 3. Реално настъпили имуществени или неимуществени вреди от тези актове (действия или бездействия); 4. Пряка и непосредствена причинна връзка между постановения незаконосъобразен административен акт (действия или бездействия) и вредоносния резултат. Доказателствата по делото установяват наличието на кумулативно необходими предпоставки за ангажиране отговорността на Министерство на правосъдието. В случая с писмените и гласните доказателства, на които се е позовал съда установяват категорично и безспорно твърдените за претърпени от Николов неимуществени вреди. Няма причина да не се даде вяра на разпитаните свидетели по делото, чийто показания са подкрепени и от писмени доказателства - приложено на л. 42 от делото удостоверение и издадено от свидетелката Василева - клиничен психолог. Обоснован се явява изводът на съда, че са налице реално настъпили неимуществени вреди, както наличие на причинна връзка между отменената от съда, като незаконосъобразна Заповед № ЛС-И-805/28.07.2010 г. на Министъра на правосъдието за налагане на дисциплинарно наказание "забележка" и претендирания вредоносен резултат. Административният съд правилно е преценил, че са претърпени от Н. Николов неимуществени вреди – притеснения и стрес, сринати авторитет и самочувствие на професионалист, емоционален и психологически дисбаланс, песимизъм и социално отчуждаване, липса на мотивация за кариерно развитие, здравословни проблеми и т. н., вследствие на незаконосъобразната заповед за налагане на дисциплинарно наказание "забележка" в качеството му на държавен съдебен изпълнител. Доводите на касационният жалбоподател за неправилно приложение на материалния закон и изтекла погасителна давност също са неоснователни. По същество възраженията направени от МП в касационната жалба са същите и пред първоинстанционният съд. Той ги е обсъдил и е изложил подробни мотиви, които се споделят и от настоящата съдебна инстанция. Правилно е съобразено от съда, че в производството по ЗОДОВ чл. 1, ал. 1 погасителната давност започва да тече от датата на отмяната на административния акт като незаконосъобразен. Към установените по делото фактически положения, релевантни за спора, е извършена правилна преценка относно приложението на закона. Несъгласието на страната с изводите на съда не основава неправилност на обжалваното решение. Не се споделят разсъжденията на касационния жалбоподател МП относно вида и дейността на държавните съдебни изпълнители (какъвто е ищецът), тъй като то е неотносимо към конкретния казус. От значение е единствено каква е дейността на министъра на правосъдието при постановяване на отменения административен акт. В устройствения правилник на МП в чл. 5, т. 7 се регламентира, че министърът на правосъдието, въз основа на Конституцията на РБ и в изпълнение на законите осъществява дейност, свързани с държавните и частните съдебни изпълнители. Именно това определя и дейността по издаване на заповедта за наказание на ищеца, като акт постановен в изпълнение на административна дейност. Подробно в самото решения съдът е обсъдил всяка една от комулативно предвидените предпоставки на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, което прави решението обосновано. При надлежно установената фактическа обстановка административният съд е извел единствено правилния и логичен извод за частична основателност на предявения иск с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. При така изложените съображения решението на съда, като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, трето отделение