Решение № 10073 от 10.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11019/2011 г.

Решение № 10073 от 10.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11019/2011 г., I о., докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на сдружение "Мапа Дженгиз" със седалище в гр. София чрез процесуалния му представител адв. Димитър Балкански срещу решение № 3214/29.06.2011 г., постановено по адм. дело № 5968/2010 г. описа на Административен съд, София - град, с което е отхвърлена жалбата на сдружението срещу РА № 2250900328/15.02.2010 г., издаден от главен инспектор по приходите в ТД на НАП - гр. София, потвърден с решение № 1061/21.07.2010 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София при ЦУ на НАП за отказан данъчен кредит в общ размер от 647 892,52 лв. за данъчен период от месец май 2008 г. до месец септември 2009 г. по фактури, издадени от "Рупия" ЕООД, "Бормандес-2008" ЕООД, "МГ Транс" ЕООД и "Нотен 187" ЕООД. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, макар че в голямата си част касационната жалба е насочена срещу констатациите в ревизионния акт, а не срещу съдебното решение, което е предмет на настоящата касационна проверка. Касаторът твърди, че са налице многобройни доказателства за реално осъществяване на процесните доставки. Относно достоверността на издадените товарителници касаторът се позовава на Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки и по-конкретно чл. 4 от нея, според която липсата, нередовността или загубата на товарителницата, не засягат нито съществуването, нито действието на договора за превоз, както и че същото правило важи и за вътрешния превоз на товари и в тази връзка се позовава на чл. 50, ал. 2 от Закона за автомобилните превози (ЗАП). Относно установяването на произхода на стоката, касаторът излага доводи от съдебната практика, която категорично приема, че тя не е предвидена като предпоставка за признаване на данъчен кредит, както и че невъзможността този произход да бъде установен, не означава, че въпросната стока не съществува и не може да бъде предмет на облагаеми доставки. Иска се отмяна на обжалваното съдебно решение и отмяна на ревизионния акт и присъждане на направените по делото разноски. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от адв. Балкански, който е представил и подробни писмени бележки. Ответникът по касационната жалба директорът на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София при ЦУ на НАП чрез процесуалния си представител юриск. Станчева я оспорва и моли да се остави в сила като правилно обжалваното решение, както иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за частична основателност на касационната жалба относно доставките на гориво от "Рупия" ЕООД и "Нютен-187" ЕООД. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е частично основателна поради следните съображения: Първоинстанционният съд за да отхвърли жалбата на сдружение "Мапа Дженгиз" срещу РА № 2250900328/15.02.2010 г. за отказан данъчен кредит в общ размер от 647 892,52 лв. за данъчен период от месец май 2008 г. до месец септември 2009 г. по фактури, издадени от "Рупия" ЕООД, "Бормаденс-2008" ЕООД, "МГ Транс" ЕООД и "Нотен 187" ЕООД е възприел констатациите на приходните органи за липса на реално осъществени доставки от: "Бормаденс - 2008" ЕООД - извозване на скална маса от с. Студена до с. Голямо Бучино; "Рупия" ЕООД - доставка на материали, от "Нютен 187" ЕООД - доставка на гориво и "МГ Транс" ЕООД - извозване и транспорт на инертни материали. При липса на достатъчно данни за реалност на доставките на стоки и услуги по смисъла на чл. 6 и чл. 9 ЗДДС и действително настъпило данъчно събитие по чл. 25 ЗДДС съдът е счел, че не се дължи право на данъчен кредит по посочените доставки и затова законосъобразно е отказано с ревизионния акт това право на основание чл. 68, ал. т. 1 и ал. 2 ЗДДС. В тази връзка съдът е обсъдил извършените от приходните органи насрещни проверки на доставчиците, включително и в информационната система на НАП и във VAT-8. Поради непредставяне на изисканите от ревизиращите органи на документи от доставчиците, както и от представените от жалбоподателя договори и фактури, първоинстанционният съд е направил извод, че не са доказани всички необходими предпоставки за признаване на данъчен кредит по процесните доставки. Относно заключението на съдебно-счетоводната експертиза, съдът го е кредитирал, но е приел, че само осчетоводяването на процесните фактури, респ. начисляването на ДДС по тях от доставчиците не е достатъчно да се признае данъчен кредит, след като не е установена реалността на същите доставки. Съдът е обсъдил липсата на данни за кадрова и материално-техническа обезпеченост на доставките, както и че не е установен произхода на стоките (относно дизеловото гориво и доставката на материали), както и доказателства за съхранението на горивото в специални съдове и транспортиране със специализиран превоз, а също и досежно извършване на услугите - извозване на скална маса и инертни материали. Обжалваното решение е неправилно в частта за отказания данъчен кредит по доставките от "Рупия" ЕООД и "Нотен - 187" ЕООД и е правилно в останалата част по отношение на доставките от Бормандес - 2008" ЕООД и "МГ Транс" ЕООД. По доставките от "Рупия" ЕООД от месец май 2008 г. до месец ноември 2008 г. и от "Нотен-187" ЕООД за данъчни период от месец декември 2008 г. до месец юли 2009 г. За тези доставчици при административното обжалване са представени товарителници и приемателно-предавателни протоколи. Съдът изцяло е възприел констатациите на ревизионния акт, но не е взел предвид, че те са оборени със заключението на съдебно-икономическата експертиза относно обстоятелството, че процесното гориво не е заприходявано при преките доставчици, респ. впоследствие изписвано. Освен това експертизата е установила, че има пълно съвпадение между описаното от вещото лице гориво при заприходяването му и отчетеното от приемателно-предавателните протоколи и товарителници, което установява, че доставчиците са притежавали фактурираното количество, т. е. налице е реално предаване на посочените в процесните фактури количества дизелово гориво, поради което е доказана предпоставката по чл. 68, ал. 1 във връзка с чл. 6, ал. 1 ЗДДС. Неправилно съдът е възприел констатациите на приходните органи, обективирани в ревизионния акт, че няма данни за това, че посочените доставчици са притежавали количествата дизелово гориво, респ. материали, които да могат да прехвърлят на Сдружение "Мапа Дженгиз". Видно от заключението на съдебно- счетоводната експертиза по дебита на с/ка 3022 "Материали" в счетоводството и на "Рупия" ЕООД и на "Нотен - 187" ЕООД е заприходено горивото, респ. материалите. За "Рупия" ЕООД вещото лице е установило, че е заприходено гориво 3 044 531 литра, а на касатора са продадени 489 921 литра. За "Нотен - 187" ЕООД вещото лице е констатирало, че е притежавал, респ. заприходил 495 908,50 литра, а е продал на касатора - 1 313 939 литра. Всичко това доказва, че доставчиците са притежавали достатъчно гориво, дори в повече от това, което са продали на касатора. Затова следва да се обоснове извод, че количествата гориво, които са фактурирани на Сдружение "Мапа Дженгиз" действително са прехвърлени на последния, за което за и приложените по делото приемателно - предавателни протоколи, установяващи прехвърлянето на горивото. Констатациите на приходните органи, възприети и от първоинстанционния съд, че доставчиците не са притежавали собствени или наети активи, с които до доставят горивото, предвид неговата особеност като стока, са неправилни. Наистина произхода на стоката не е от предпоставките по чл. 68 и чл. 69 ЗДДС, но при наличие на доказателства за предходните доставчици, както е в случая по категоричен начин доказва, че прекият доставчик е имал процесната стока и е могъл да прехвърли нейната собственост впоследствие. В този смисъл касаторът е ангажирал доказателства за предходните доставки на гориво от "Рилто - 2007" ЕООД, а той от гръцката фирма "Mаdmidoil - Jetoil", което е доказателство и за обезпечеността на пряката доставка. Плащането на стойността на горивото - 1 016 940,13 лв. по банков път също е индиция за нейната реалност, макар да не е предпоставка за възникване правото на приспадане на данъчен кредит. Незаконосъобразни са изводите на съда, че представения договор за наем на цистерни е свързан не с процесните доставки на гориво, а с оборудване на бензиностанция. Освен това е налице и договор за наем между "Рилто" ЕООД и "Рупия" ЕООД за наем на цистерна и на влекач "Скания". Относно неподписването на товарителницата от касатора, правилно в касационната жалба са изложени доводи, че с нея не се доказва реалността на доставките, респ. с нея не може да се оспорва реалността. Следва да се отбележи и констатираното от вещото лице, че при извършената от него проверка е установено, че за всеки разход на горивото са налице сертификати, в които е отбелязана стойността на съществуващото, съотв. изразходваното гориво. Установено и, че горивото е съхранявано в нает склад, както и че са наети 3 бр. цистерни за прекарване на горивото и товарен автомобил - влекач "Скания", което потвърждава мотивите за доказана реалност на доставките. Предвид изложеното по-горе в тази обжалвана част решението на административния съд е неправилно постановено с оглед мотивите на настоящия съдебен състав на касационната инстанция и затова следва да бъде отменено. На основание чл. 222, ал. 1 АПК следва да се постанови друго решение по същество, с което ревизионният акт в посочената част за отказано право на приспадане на данъчен кредит в общ размер от 535 484,45 лв. (по доставките от "Рупия" ЕООД и "Нотен - 187" ЕООД) бъде отменен като незаконосъобразен. По доставките на "Бормаденс -2008" ЕООД и "МГ Транс" ЕООД" за данъчни периоди месеците ноември и декември 2008 г. и месец януари 2009 г. Законосъобразни са изводите на съда, че по делото не са представени доказателства за реално осъществяване на услугите по извозване и транспортиране на инертни материали. Съгласно дефиницията за услуги по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗДДС то това е всяко извършване на услуга, като в процесния случай "Бормандес-2008" ЕООД е фактурирал на касатора извозване на скална маса от с. Студена до с. Голямо Бучино. За доказване на тази услуга е следвало да се ангажират доказателства за нейното изпълнение, което включва транспорт - наличие на собствени или наети транспортни средства и осчетоводяване на транспортната услуга, наличие на кадрова и техническа обезпеченост на тази доставка. Още по време на ревизията е установено, че "Бормаденс-2008" ЕООД не е декларирал в НОИ осигурени лица по трудови правоотношения, както и осигуряващи. Същото е установено и за доставчика "МГ Транс" ЕООД, както и че не притежава собствени или наети активи за извършване на доставката на услуга. Наличието на осчетоводяване на фактурите от процесните доставчици не води до изводи за реалност на фактурираните услуги. Това не се постига и чрез представяне на доказателства за плащане на цената по фактурите по банков път, тъй като плащането не е предвидена от закона предпоставка по чл. 68, ал. 1 ЗДДС за признаване правото на данъчен кредит. Плащането като факт от обективната действителност може да се вземе предвид като косвено доказателство, само когато са налице други доказателства, обосноваващи реалност на доставката, като заедно с това плащането е косвено доказателство за тази реалност. В процесния случай и за двамата доставчици не е доказано по безспорен начин, че те действително са извършили фактурираните услуги, поради което изводите на съда, че на касатора правилно е отказано право на данъчен кредит, са законосъобразни. В касационната жалба не се съдържат конкретно развити оплаквания в тази част, а се препраща към първоинстанционната жалба, а в нея се акцентира на осчетоводяването на фактурите и плащането по банков път, което от своя страна не доказва реалността на доставките съгласно чл. 9, ал. 1 ЗДДС. Предвид гореизложеното в частта, в която със съдебното решение е отказано право на приспадане на данъчен кредит по доставките от "Бормаденс - 2008" ЕООД и "МГ Транс" ЕООД в общ размер от 112 408,07 лв., то е правилно постановено и затова следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Относно исканията за разноски: На Сдружение "Мапа Дженгиз" с оглед изхода на делото се присъждат разноски в общ размер от 10 227,96 лв. На дирекция "ОУИ" - гр. София се дължи юрисконсултско възнаграждение в размер на 2 698,16 лв., поради което разноските ще следва да се присъдят по компенсация в полза на Сдружение "Мапа Дженгиз" в размер на 7 529,80 лв. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,