Решение № 6678 от 20.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14863/2009 г.

Решение № 6678 от 20.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14863/2009 г., IV о., докладчик съдията Галина Матейска Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по повод на постъпила касационна жалба от Елена Райкова Маврова от с. Резово, Община Царево, наследник на Стоян Райков Георгиев, чрез пълномощника си адвокат Таня Илиева, против решение № 961/14.09.2009 г. по адм. дело № 1772/2008 г. по описа на Административен съд - Бургас, с което е отхвърлена жалбата й против удостоверение № 94-М-750/17.10.2008 г. на началника на отдел "Устройство на територията, кадастър и регулация" в Община Бургас. Жалбоподателката счита, че решението е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробно развити съображения моли да бъде отменено и постановено решение по съществото на спора, с което да бъде прогласена нищожността на административния акт, а алтернативно удостоверението да бъде отменено като невярно и незаконосъобразно и преписката върната на административния орган за произнасяне по същество с указания за прилагането на закона. Ответникът - Кмета на Община Бургас не заявява становище по жалбата. Заинтересованата страна - Мара Костадинова Костенска също не взема отношение. Участвуващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационната жалба е основателна и следва да се уважи. Решението на Административен съд Бургас е неправилно и незаконосъобразно. Касационната жалба (наименована само "жалба") е подадена в законоустановения в чл. 211, ал. 1 от АПК 14 - дневен срок от надлежно упълномощен адвокат-пълномощник на страна по чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която постановеният съдебен акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. При разглеждането й по същество, настоящият тричленен състав на Върховния административен съд - Четвърто отделение, констатира следното: С решение № 961/14.09.2009 г. по адм. дело № 1772/2008 г., в производство по реда на глава десета, раздел I от АПК, Административен съд - гр. Бургас, ХI състав, на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, отхвърля жалбата на Елена Райкова Маврова от село Резово, Община Царево, чрез пълномощника й адвокат Таня Илиева от АК - Бургас, против удостоверение № 94-М-750/17.10.2008 г. на началника на отдел "Устройство на територията, кадастър и регулация" в Община Бургас. Първоинстанционният съд, който според разпоредбата на чл. 164 от АПК разглежда делото в състав от един съдия е приел, че оспореното удостоверение е издадено в предвидената в закона форма, като съдържа необходимите реквизити, съответства на целта на закона, тъй като е свързано с регулирането на обществени отношения във връзка с реалното възстановяване на поземлени имоти, при съобразяване с приложимите материалноправни норми по устройство на територията, издадено е от компетентен орган, в административното производство по издаването му не са допуснати процесуални нарушения и материалният закон е приложен правилно. Тези съображения на съда принципно са правилни, но в случая не са относими към акта, който е бил предмет на делото, защото обжалваното удостоверение № 94-М-750/17.10.2008 г. не представлява административен акт, който да подлежи на съдебен контрол за законосъобразност. Удостоверението по чл. 13, ал. 4 и 5 от ППЗСПЗЗ е само елемент от реституционната процедура по чл. 11 от ППЗСПЗЗ, която урежда възстановяване правото на собственост върху имоти, намиращи се в урбанизирани територии. По принцип снабдяването с удостоверение по чл. 13, ал. 4 и 5 от ППЗСПЗЗ, както и със скица по чл. 13, ал. 4 и 6 от ППЗСПЗЗ не е самоцелно, а тези документи са необходима и задължителна предпоставка за постановяване на решение по чл. 11, ал. 1 от ППЗСПЗЗ. В такива случаи преди издаването на скица и удостоверение се развива процедура по чл. 11, ал. 3 и 4 от ППЗСПЗЗ, а именно - решение на техническата служба на общината, одобрено със заповед на кмета на общината, в което се определя застроената част, която не се възстановява на собствениците. В самото производство по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ се определя застроената част, респективно свободната площ на претендиран за възстановяване по ЗСПЗЗ имот, при спазване на хигиенните и противопожарните норми и на Наредба № 5 от 2001 г. за правила и нормативи за устройството на територията (ДВ, бр. 51 от 2001 г.), каквато е била редакцията на чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ до изменението в ДВ, бр. 45 от 13.05.2008 г., а след това - при спазване на Наредба № 7 от 2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони (обн. в ДВ, бр. 3/2004 г.). В това производство не се обсъждат обстоятелства, свързани със законността на сградите, съоръженията и другите видове неизчерпателно изброени в § 1в от ДР на ППЗСПЗЗ строителни дейности, които са пречка за възстановяване на собствеността. Разрешаването на такъв въпрос предполага засягане правата на трети лица, а участието на заинтересовани страни в това производство е недопустимо, каквато е константната и непротиворечива съдебна практика в това отношение. Освен това, при разглеждане на въпроса дали даден строеж е законен или не, неминуемо възниква спор за материално право, а в административното производство е недопустимо разрешаването на собственически претенции. Действително според чл. 13, ал. 5, т. 4 от ППЗСПЗЗ в удостоверението, което се издава от техническата служба следва да бъде дадена информация учредено ли е право на строеж и дали строежът на законно разрешената сграда е започнал в срока по чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ, тоест до 1 март 1991 г., но първо - предмет на преценка за законосъобразност в съдебното производство по чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ е заповедта на кмета на общината, а не удостоверението и второ - предпоставките за приложението на чл. 10, ал. 7 от ЗСПЗЗ се изследват в друго производство - при издаване на решението по чл. 11, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, с което колективният орган по поземлената собственост, независимо как е наименован през годините - поземлена комисия, общинска служба по земеделие и гори, а понастоящем само общинска служба по земеделие ще постанови своето решение въз основа на удостоверението и скицата по чл. 13, ал. 4, 5 и 6, с което или ще възстанови в реални граници правата на собствениците върху земеделските земи, включени в границите на урбанизираните територии (строителните граници на населените места) или ще им признае правото на собственост, но с обезщетение по чл. 10б, ал. 1 от ЗСПЗЗ поради проведени мероприятия, които не позволяват реално възстановяване на собствеността. Този административен орган е длъжен да извърши собствена преценка на обстоятелствата за застроеност, респективно незастроеност върху имота и постановеното от него ново решение като нов административен акт, ще подлежи на обжалване на общо основание, но в отделно и самостоятелно производство - районен съд като първа инстанция, административен съд като втора и последна съдебна инстанция, за разлика от производството по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ - административен съд като първа съдебна инстанция, Върховен административен съд като втора инстанция. Видно от приложените по делото доказателства, така описаната процедура вече е проведена по отношение на имота на жалбоподателката Елена Райкова Маврова като наследник на Стоян Райков Георгиев за нива от 0.250 дка, находяща се в строителните граници на град Бургас, в местността Старите лозя. Дори и да се вземе предвид влязлото в сила съдебно решение по гр. дело № 3746/2004 г. на Бургаския районен съд, постановено по искова молба с правно основание чл. 14, ал. 3 от ЗСПЗЗ, то само удостоверението не подлежи на самостоятелно обжалване, а както се каза и по-горе, то е част от процедурата по чл. 11, ал. 1 от ППЗСПЗЗ и се издава след влизане в сила на заповед по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ. С оглед изложеното, жалбата срещу удостоверение № 94-М-750/17.10.2008 г. е била процесуално недопустима за разглеждане по същество. Като се е произнесъл по недопустима жалба, съдът е постановил решение, което е недопустимо. Затова същото ще трябва на основание чл. 221, ал. 3 от АПК да бъде обезсилено и вместо него постановено друго, с което на основание чл. 159, т. 1 от АПК жалбата на Елена Райкова Маврова да бъде оставена без разглеждане, а образуваното въз основа на нея съдебно производство да бъде прекратено. Само за прецизност следва да се отбележи, че и без да е било посочено такова основание, касационната инстанция сама служебно проверява дали обжалваното пред нея съдебно решение не е нищожно или недопустимо, преди да прецени дали е правилно. Това е така, защото само валиден и допустим съдебен акт подлежи на обсъждане по същество относно неговата материална и процесуална законосъобразност. Ако решението е засегнато от толкова тежък порок, който е основание за обявяването му за нищожно или не отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество, което е основание за обезсилването му като недопустимо, то същото не може да остане в правния мир само защото касаторът не е посочил такова основание за отмяна. В такива случаи съдът извършва проверката и без да е направено възражение в този смисъл, а задължението за служебната проверка изрично е залегнало в разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от АПК. Воден от горното, Върховният административен съд - Четвърто отделение,