Решение № 9496 от 13.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2358/2009 г.

Решение № 9496 от 13.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2358/2009 г., VI о., докладчик съдията Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на РУ "Социално осигуряване" - гр. Монтана, срещу решение от 23.12.2008 г. по адм. дело № 587 от 2008 г. по описа на Административния съд - гр. Монтана, II състав. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Ответникът - Петър Иванов Петров от гр. Монтана, моли решението да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, а разгледана по същество, е основателна. С решението от 23.12.2008 г. по адм. дело № 587 от 2008 г. Административният съд - гр. Монтана, II състав, е отменил решение № 73 от 19.09.2008 г. на директора на РУ "Социално осигуряване" - гр. Монтана, и потвърденото с него разпореждане № 30 от 28.07.2008 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при РУ "Социално осигуряване" - гр. Монтана, и е изпратил административната преписка на административния орган за произнасяне по съществото на спора при спазване на указанията, дадени в съдебното решение. Съдът е приел за установено, че сумите, получени от жалбоподателя като доплащане, съботник, целеви награди, доплащания за премии и по спомагателна сметка, следва да се включат в брутното трудово възнаграждение като негови елементи, а оттам и в осигурителния доход на лицето като основа за определяне на размера на пенсията. Направен е окончателният извод за неправилно прилагане на материалния закон от органите на НОИ. Обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон, съставляващо отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. По първоначалното дело е било безспорно установено, че през периода от 01.01.1988 до 31.12.1990 г. Петър Иванов Петров от гр. Монтана е получавал възнаграждения, именувани "съботник", "доплащане за 1987 г. ", "целеви награди", "целева премия", "доплащане за 1989 г. " и "спомагателна сметка". Основният спорен въпрос е следва ли тези суми да бъдат включени в брутното трудово възнаграждение, а оттам и в осигурителния доход, който служи като основа за определяне на пенсията. Съгласно чл. 11, б. "б" от Правилника за прилагане на дял III от КТ от 1951 г. (отм.) не се начисляват осигурителни вноски върху изплатените суми, отнасящи се до еднократни парични награди и други възнаграждения, непредвидени в постоянно действащите системи на премиране. В Наредбата за елементите на трудовото възнаграждение, от което се изчисляват възнагражденията за времето на платен отпуск, обезщетението за временна нетрудоспособност, както и размерът на пенсиите (отм.), която е действала от 1962 до 31.12.1993 г., няма включени суми, които са с характера на спорните, а в раздел II изрично е посочено, че паричните награди и извънредният труд не се включват във възнаграждението, от което се изчислява размерът на пенсията. Процесните суми представляват парични поощрения и инцидентни плащания за извънреден труд - "съботници", които нямат постоянен характер и са с оглед на полагания епизодичен, а не системен извънреден труд или трудовите резултати към даден момент. Този извод се налага и след преценка на Вътрешните правила за работна заплата през 1989 г. в СПП "Родопа" - с. Бели мел. Процесните възнаграждения, предвид техния временен характер, имат различна правна природа от визираните в разпоредбата на чл. 10, б. "ж" от Правилника за прилагане на дял III от КТ от 1951 година. Преценката на спорните правоотношения е изцяло правна и съгласно чл. 202 от ГПК съдът не е длъжен да възприема заключението на вещото лице, а го обсъжда заедно с другите доказателства по делото. По изложените в настоящите мотиви съображения касационната жалба се възприема като основателна, а обжалваното решение се отменя като постановено в нарушение на материалния закон. Делото е изяснено от фактическа страна и вместо отмененото решение се постановява ново по съществото на спора, с което жалбата се отхвърля. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,