Решение № 372 от 23.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1971/2006 г.

Решение № 372 от 23.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1971/2006 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Златка Русева Производството е по член 218а ал. 1 б. "б" от ГПК (отм.) във връзка с параграф 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от А. Б. И., С. Б. И. и Е. А. И., действаща чрез настойника си М. П. А. против решение № 187/11.04.2006 г. на Пловдивски апелативен съд, IV гр. с., постановено по гр. д. № 1598/2006 г. по описа на същия съд. В касационната жалба се правят оплаквания за допуснати нарушения на материалния закон, на съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост на въззивното решение, като се иска неговата отмяна, в обжалваната му част. Ответникът по касационната жалба ДП "С." гр. София моли жалбата като неоснователна да бъде оставена без уважение. При извършената проверка касационният съд установи следното: Касационната жалба е постъпила в законоустановения срок и е процесуално допустима. Подадената касационна жалба е неоснователна. С решението си, въззивният съд и отменил решение от 21.07.2000 г. по гр. д. № 3712/1999 г. по описа на Пловдивски окръжен съд в частта му, с която исковете предявени от А. И., С. И., С. И. и Е. И., действаща чрез настойника си М. П. А. против П. 66340-СВ П. (междувременно преобразувано в ДП "В." - гр. София), за присъждане на обезщетение за причинените им болки и страдания от смъртта на Б. С. И., са били отхвърлени до размер на 15000 за всеки от тях, като осъжда Д. предприятие "С." гр. С. да заплати по 15 000 лева на всеки от горепосочените ищци, които суми представляват обезщетение за претърпените от всеки от тях болки и страдания, причинени им от настъпилата при трудова злополука но 28.01.1998 г. смърт на Б. С. И., ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 28.01.1998 г. до окончателното изплащане, а решението в останалата му част е оставено в сила, с която са отхвърлени предявените искове до пълния предявен размер от 30000 лева за всеки от ищците. Съдът е анализирал доказателствата по делото, обсъдил е поотделно за всеки от ищците, съответно съпругата на пострадалия, и трите им деца, като е отчел загубата на всеки от тях, причинена в резултат на смъртта, настъпила при трудовата злополука, на техния баща и съпруг, конкретно е съобразил възрастта на децата, привързаността им към бащата, също така тежкото психическо заболяване на съпругата, която е била лишена от подкрепата на съпруга си, и в резултат на този анализ и преценка е стигнал до извода, прилагайки критериите за справедливост по член 52 от ЗЗД, че размерът на дължимото обезщетение за възмездяване на трите деца и преживялата съпруга е по 20000 лева за всеки от тях. Тези изводи на въззивния съд са правилни и законосъобразни. Предмет на касационната жалба е решението на въззивния съд е въззивното решение, в частта му, с която е оставено в сила решението на първоинстанционния съд - за отхвърляне на предявените от ищците претенции за сумата от по 10000 лева за всеки от тях, както и частта, с която са осъдени да заплатят разноски по делото в размер на 400 лева, представляващи юрисконсулско възнаграждение. В жалбата си касаторите правят оплаквания за неправилно приложение на закона и необоснованост на решението. Навеждат се аргументи, че съдът не е съобразил изводите си за степента на претърпените болки и страдания от ищците, причинени от загубата на техния баща и съпруг, който е бил в активна възраст - 49 годишен, като и в бъдеще ще търпят такива поради загубата на неговата подкрепа, и в тази връзка се твърди, че при постановяване на решението е нарушена разпоредбата на член 52 от ЗЗД. Тези оплаквания са неоснователни. Изводите на въззивния съд са формирани след отчитане на всички установени по делото обстоятелства, свързани с отношенията в семейството, ниската възраст на децата, загубили своя баща, влошеното психично здраве на неговата съпруга, изобщо загубата на материалната и моралната подкрепа, осъществявана от техния съпруг и баща. Това именно е довело съда до правилното прилагане на принципа на справедливостта, предвиден в член 52 от ЗЗД, наред с необходимостта от пълно възмездяване на причинените неимуществени вреди на всеки от ищците. В тази посока са и подробно изложените аргументи за претърпените от всеки един от ищците болки и страдания, отчитайки както техния интензитет, така и продължителността им, като изрично е подчертано, че загубата на съпруга и бащата на ищците означава и загуба на неговата подкрепа във всяко отношение, която ще остане такава и в бъдеще. По отношение на присъдените разноски по делото, наведените от касаторите оплаквания също са неоснователни. Съгласно предвиденото в член 64, ал. 2 от ГПК (отм.) ответникът също има право да иска заплащане на направените от него разноски съразмерно с отхвърлената част от иска. В случая съдът е съобразил искането за присъждане на дължимите разноски с тази разпоредба, както и със съдържанието на разпоредбата на член 64, ал. 5, изр. последно, от ГПК (отм.), за присъждане в полза на ответника - държавно предприятие възнаграждение за защитата по делото, осъществена от юрисконсулт. Водим от горното, състав на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд