Решение № 109 от 23.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1991/2013 г.

Решение № 109 от 23.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1991/2013 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Мария Иванова Производството е по чл. 303 и сл. от ГПК. Образувано е по молба на М. И., чрез адв. Ал. М. и адв. Н. М., за отмяна на влезлите в сила въззивно решение на Окръжен съд Разград от 5.11.12 г. по гр. д. № 251/12 г. и потвърденото с него решение на районен съд И. по гр. д. № 831/12 г. С решенията са отхвърлени предявените от молителя и Р. А. срещу А. Х. искове по чл. 87, ал. 3 от ЗЗД - за разваляне на сключения с нот. акт № 190/05 г. между общата наследодателка на ищците З. С. и ответника договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка до размер на наследствените на ищците 10/24 ид. ч. от прехвърления имот. Молителят се позовава на чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК - намира, че като не е издирил и призовал по делото всички наследници на прехвърлителката /и по-конкретно наследниците на починалия й син Н. И./ съдът е създал предпоставки за увреждане на интересите им, поради неучастието им в делото. Ответниците по молбата А. Х. и Р. А. не изразяват становище. Молбата за отмяна е подадена в срока по чл. 305, т. 5 от ГПК, считано в случая от обявяването на влязлото в сила като необжалваемо въззивно решение и е допустима, но неоснователна. Наследниците на починалата прехвърлителка по алеаторния договор не са необходими другари по иска за разваляне на договора. Всеки от тях наследява съответна част от потестативното право на разваляне на договора и може да го упражни самостоятелно и независимо от другите /в този см. са р. по гр. д. № 2958/09 г. на четвърто г. о. и по гр. д. № 146/03 г. на първо г. о. на ВКС/. В случая своите права са упражнили молителят и Р. А. и постановеното по делото решение обвързва само тях. Други лица не са страни по делото, нито решението има сила за тях, независимо, че не са страни - чл. 304 от ГПК. Според ППВС № 2/77 г., т. 11 чрез отмяната по чл. 231, б. "д" ГПК, отм. /сега чл. 303, т. 5 ГПК/ се постига защита срещу допуснато нарушение на основния принцип за участие на страните в гражданския процес. Касае се за надлежно конституирани страни, а не за неконституирани или въобще несъществуващи. Освен това на нарушени права в процеса може да се позове само носителят им, а молителят не твърди, че е нарушено неговото право на участие и защита по делото - опр. по ч. гр. д. № 184/10 г. на ВКС, трето г. о. и р. по гр. д. № 1976/09 г. на четвърто г. о. на ВКС. Поради изложеното молбата за отмяна е неоснователна, следва да се отхвърли и ВКС на РБ, трето гр. отделение