Решение № 4381 от 21.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1189/2015 г.

Решение № 4381 от 21.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1189/2015 г., III о., докладчик съдията Милена Славейкова Производството е по реда на чл. 38 от Закона за държавната собственост (ЗДС). Образувано е по жалба на Анелия Георгиева Костадинова от гр. София, кв. "Бенковски", ул. "Иван Кралича" № 10, чрез адв. Вероника Велинова от САК срещу решение № 811 от 21 декември 2013 г. на Министерския съвет на Република България за отчуждаване на имоти и части от имоти, частна собственост, за държавна нужда, за изграждане на обект "Северна скоростна тангента" от км 0 + 000 до км 16 + 400 (идентичен с км 16 + 540), участък от км 0 + 000 до км 15 + 100 на територията на област София, в частта му относно поземлен имот с идентификатор 68134.515.74 по кадастралната карта и кадастралните регистри на Столична община, с площ 3 601 кв. м. и е определено парично обезщетение в размер на 3746 лв. Жалбоподателката Костадинова поддържа, че оспореното решение е незаконосъобразно като постановено при съществено нарушение на производствените правила, неправилно приложение на материалния закон и несъответствие с целта на закона. Посочва, че в решението неправилно са посочени като собственици на имота Карамфила и Милан Величкови. Поддържа, че Агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ) е възложила извършването на оценката на 13.09.2012 г., поради което релевантният по смисъла на § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС период от 13.09.2011 г. до 13.09.2012 г. е толкова отдалечен от момента на отчуждаването, че не отговаря на целта на закона да се определи "равностойно парично обезщетение", тъй като определената цена няма характеристиките на "пазарна цена". Поддържа нарушение на административно производствените правила поради непредлагане на равностойно имотно обезщетение. Счита, че определеното парично обезщетение от 0.79 лв. на 1 кв. м. е крайно несправедливо и занижено и незаконосъобразно е определено на основание чл. 32, ал. 3 ЗДС. Прилага доказателства за пазарни аналози. Претендира съда да постанови решение, с което да отмени оспореното решение като незаконосъобразно или да го измени в частта за определеното обезщетение в съответствие с пазарната цена на имота, като й присъди направените разноски. С определение в закрито заседание на 16.03.2015 г. като жалбоподател по делото е конституиран Иван Асенов Богоев, чрез адв. Вероника Велинова, който поддържа жалбата на изложените основания. Ответникът - Министерски съвет на Република България оспорва допустимостта и основателността на жалбите. Заинтересованите страни - Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Министерството на финансите и Агенция "Пътна инфраструктура" оспорват допустимостта и основателността на жалбите. Заинтересованите страни Младен Трайков Миланов, Бойко Николов Павлов, Тодор Цветанов Миланов, Иванка Цветанова Иванова, Димитър Георгиев Николов, Владунка Величкова Величкова и Наталия Ангелова Каназирова изразяват становище за основателност на жалбата. Върховният административен съд, състав на трето отделение, след като обсъди доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства и ги прецени в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното: С решение № 302 от 20.04.2012 г. на министър-председателя на Република България, пътят "Северна скоростна тангента" в участък "о. п. София-запад - о. п. София -изток", като част от Трансевропейски транспортен коридор № 10 е обявен за обект с национално значение - републикански път. С писмо № 04-19-198/11.12.2013 г. до министъра на финансите и министъра на регионалното развитие председателят на Управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура" направил искане за внасянето на предложение до Министерския съвет на Република България за отчуждаване за държавни нужди на имоти и части от имоти, частна собственост, за изграждане на обект "Северна скоростна тангента" от км 0 + 000 до км 16 + 400 (идентичен с км 16 + 540), участък от км 0 + 000 до км 15 + 100 на територията на област София, обявен за национален обект по силата на решение № 302 от 20 април 2012 г. на Министерския съвет на Република България. В писмото се посочва, че за трасето е изработен парцеларен план, засягащ землища на територията на Столична община: квартал Требич, квартал Мировяне, квартал Илиянци, квартал Бенковски, квартал Орландовци, квартал Малашевци и квартал Враждебна. Подробният устройствен план - парцеларен план на обекта бил одобрен с влязла в сила заповед № РД-02-14-2374/24.09.2012 г. на заместник-министъра на регионалното развитие и благоустройството. Към писмото са приложени: подробен устройствен план - парцеларен план, заповед за одобряване на плана, актуални скици, финансова обосновка, доклад за определяне на обезщетенията за отчуждените имоти. За имотите - предмет на отчуждаване е изготвена експертна оценка от независим оценител за определяне на равностойно парично обезщетение. Засегнатите територии са разделени на две части: част I - имоти и части от имоти, попадащи в подробен устройствен план - парцеларен план за обекта, част II - имоти и части от имоти, попадащи в регулационния план на София, местността "НПЗ "Илиянци-изток" и местността НПЗ "Илиянци-запад". С доклад от 19.12.2013 г. до Министерския съвет на Република България министърът на регионалното развитие и министърът на финансите са направили предложение за приемането на решение за отчуждаване на имоти и части от имоти, частна собственост, за изграждане на обект "Северна скоростна тангента" от км 0 + 000 до км 16 + 400 (идентичен с км 16 + 540), участък от км 0 + 000 до км 15 + 100 на територията на област София. С решение № 811 от 21 декември 2013 г. на Министерския съвет на Република България, прието на заседание по протокол № 52 от 21 декември 2013 г., за държавна нужда за изграждане на обект "Северна скоростна тангента" от км 0 + 000 до км 16 + 400 (идентичен с км 16 + 540), участък от км 0 + 000 до км 15 +100 на територията на област София, са отчуждени имоти и части от имоти, частна собственост, намиращи се в землището на София, квартал Требич, квартал Мировяне, квартал Илиянци, квартал Бенковски, квартал Орландовци, квартал Малашевци и квартал Враждебна, подробно описани в приложението по вид, размер, местонахождение, размер на паричното обезщетение и собственици. Предмет на оценката, възприета в решението на Министерския съвет, са поземлени имоти в земеделски и урбанизирани територии, част от територията на Столична община. Оценката е възложена на оценител от Агенция "Пътна инфраструктура" с договор № РД-37024 от 13.09.2012 г., поради което, на основание § 1а, т. 2 от допълнителните разпоредби на Закона за държавната собственост, в случаите, когато е възможно определянето на пазарна цена, тя трябва да е осреднената цена от цената на всички възмездни сделки с имоти, сключени в срок от 12 месеца преди датата на възлагане на оценката или в периода 13.09.2011 г. - 13.09.2012 г. Съгласно приложението от РМС № 811/21.12.2013 г., раздел "Землище Бенковски, земеделска територия" се отчуждава изцяло имот с идентификатор 68134.515.74 по кадастралната карта и кадастралните регистри с площ от 3.601 дка, собственост на Карамфила и Милан Величкови. Не е спорно по делото, че жалбоподателите са техни наследници (удостоверение за наследници № 157/19.01.2015 г. на СО - район "Сердика"). Правото на собственост върху имота е възстановено с решение № 110-2 от 27.07.2001 г. на Поземлена комисия община "Връбница" гр. София в полза на наследниците на Карамфила и Милан Величкови. Представена е скица № 15-195974 от 17.06.2014 г. на Служба по геодезия, картография и кадастър гр. София, съгласно която имотът се намира в гр. София, район "Сердика", м. "Требичка локва", с трайно предназначение на територията: земеделска и начин на трайно ползване: нива. В хода на административното производство е изготвена експертна оценка от независим оценител "Сървей груп" ЕООД, съгласно която за териториите, засегнати от ПУП - парцеларен план в землището на кв. Бенковски приетият ПУП - парцеларен план за релевантния период ат 13.09.2011 г. до 13.09.2012 г. е намерен един пазарен аналог, който не е достатъчен за определяне на осреднена цена съгласно § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС, поради което на основание чл. 32, ал. 3, т. 2 ЗДС оценка е изготвена по Наредбата за реда за определяне на цени на земеделските земи - 855 лв./дка. В доклада за оценката на отчуждения имот, изготвена от независим оценител, е посочено, че за землище "Бенковски", район "Сердика" са намерени 10 сделки (удостоверение № 23/15.01.2013 г. и удостоверение № 24-00-979/18.05.2013 г. на Службата по вписванията - София). Според оценителя, сделките не могат да се използват за определяне на пазарната стойност на имота, тъй част от тях са сключени между физически лица, една - между юридически лица, но без да има посочена пазарна стойност на пазарните имоти по отделни землища съгласно предвижданията на Закона за държавната собственост и една, която има за предмет застроен имот в регулация. Останалата една сделка не може да се ползва за пазарен аналог, поради това, че е единствена. Ето защо паричното обезщетение за имота, възприето в решение № 811 от 21 декември 2013 г. на Министерския съвет на Република България за процесния имот, е определено съгласно чл. 32, ал. 3, т. 2 ЗДС. При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното: По допустимостта на жалбите: Заинтересованата страна АПИ представя писмо изх. № 94-00-1817 от 14.04.2014 г., с което обжалваното РМС № 811/23.12.2013 г. е съобщено на Анелия Георгиева Костадинова. Приложеното известие за доставка удостоверява връчване лично на лицето на 17.04.2014 г., но в същото липсва отбелязване на документа, който е връчен. С молба от 13.03.2015 г. жалбоподателката Костадинова поддържа, че оспореното решение в частта относно имот с идентификатор 68134.515.74 не й е съобщено, а с приложената обратна разписка й е съобщено решение № 811/23.12.2012 г., но относно друг имот с идентификатор 68134.522.120 в качеството й на наследник на Цветан Миланов Величков. Съдът, в решаващия си състав, приема, че представеното писмо изх. № 94-00-1817 от 14.04.2014 г. на АПИ и известие за доставяне не удостоверяват редовно съобщаване на РМС № 811/23.12.2012 г. на Анелия Георгиева Костадинова. Видно от представеното удостоверение за наследници № 157/19.01.2015 г. на СО - район "Сердика" Анелия Костадинова е пряк наследник (внучка) на Цветан Миланов Величков. Съгласно приложението към РМС № 811/23.12.2012 г. имот с идентификатор 68134.522.120 (№ 198 от списъка) е отчужден от Цветан Миланов Величков (починал на 9.07.1999 г.), чийто наследник е жалбоподателката Костадинова. Писмо изх. № 94-00-1817 от 14.04.2014 г. на АПИ не съдържа отбелязване коя част от решението е съобщено на Анелия Костадинова (относно който имот), а известието за доставяне не съдържа отбелязване какъв документ е връчен с него. По изложените съображения съдът приема, че РМС № 811/23.12.2012 г. относно имот с идентификатор 68134.515.74 не е съобщено на Анелия Георгиева Костадинова, поради което жалбата срещу решението в тази му част е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. По делото не са представени доказателства за съобщаване на решението на Иван Асенов Богоев, поради което следва да се приеме, че и неговата жалба е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. По основателността на жалбите: Оспореното по делото решение № 811 от 21 декември 2013 г. на Министерския съвет на Република България е издадено от компетентен орган, Министерски съвет на РБ съгласно чл. 34а, ал. 1 от ЗДС, тъй като отчуждаването на имотите - частна собственост е предназначено за изграждането на национален обект, в който случай отчуждаването се извършва с решение на Министерския съвет по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на финансите, както е процедирано в конкретния случай. Същото е със съдържанието, посочено в чл. 34б от ЗДС, визирана е държавната нужда, за която се отчуждават имотите, видът, местонахождението, размерът, стойността на обезщетението и техния собственик. Спазени са и административнопроизводствените правила за вземане на решението, посочени в чл. 34, 34а, 34б, ал. 2 от ЗДС. Заинтересованото ведомство е направило мотивирано искане за отчуждаване до министъра на финансите и до министъра на регионалното развитие, като към него са приложени документите, изброени в чл. 34, ал. 2 от ЗДС, които от своя страна са направили предложение за отчуждаване на имотите до Министерски съвет на РБ с приложен към него съвместен доклад. Налице е и оценка на имотите, извършена от лицензиран оценител на имоти. При така установеното се налага извод, че решението на МС за отчуждаване на части от процесните имоти, в това число и относно определеното обезщетение, е издадено в необходимата форма и при законоустановеното съдържание, както и при спазване на административнопроизводствените правила за издаването му. По отношение на възражението относно определяне на периода, в който се изследват пазарни аналози, законът е определил този период да се счита 12 месеца преди датата на възлагане, а датата на възлагане се определя едностранно от административния орган, като по отношение на нея не са поставени изрични ограничения. При спазване на принципа за равностойно парично обезщетение тази дата трябва да позволява определянето на такова. В случая отчуждаването е извършено на 21.12.2013 г., а периодът на изследване на пазарни аналози е 13.09.2011 г. - 13.09.2012 г. Трайната съдебна практика във връзка с други дела по повод оспорения административен акт приема, че в случая не е нарушен принципът на равностойно парично обезщетение, тъй като то се определя въз основа на законовите критерии. Съдът не може да определи служебно и произволно друг период за изследване на пазарни аналози. Впрочем, по делото липсват доказателства, че са налице достатъчно такива за периода след 13.09.2012 г. до момента на отчуждаването, които биха се отразили на оценката. Административният орган обаче следва да има предвид принципното положение, че датата на възлагане на оценката следва да бъде така определена, че да позволява в максимална степен удовлетворяване на засегнатите от накърненото право на собственост лица. Датата на възлагане следва да е съобразена с основните принципи на законност /чл. 4 АПК/, съразмерност /чл. 6 АПК/ и истинност /чл. 7 АПК/. Правомощието на съда да извърши служебно съдебен контрол над административния акт, включително да измени оценката, не изключва задълженията на административния орган да проведе административното производство, съобразявайки посочените принципи, както и принципа на служебното начало, който изисква пълно изясняване на относимите към спора факти, а в случая: точна преценка на характеристиките на отчуждаваните имоти и надлежно изследване на обективно съществуващите пазарни аналози. Обстоятелството, че като собственик на отчуждения имот са посочени наследодателите на жалбоподателите, се дължи на факта, че именно те са вписани като собственици в кадастралната карта и кадастралните регистри. Жалбоподателите са наследници по закон на лицата, посочени в заповедта и определеното обезщетение ще може да бъде получено от тях, след удостоверяване на правата им. По изложените съображения вписването в РМС № 811/2012 г. като собственици на имота наследодателите на жалбоподателите не е основание за неговата незаконосъобразност. Отчуждаването на имоти и части от имоти, собственост на физически или юридически лица, за задоволяване на държавни нужди, които не могат да бъдат задоволени по друг начин, се извършва след предварително и равностойно обезщетение. Съгласно § 1а, т. 1 от допълнителните разпоредби на Закона за държавната собственост, равностойно парично обезщетение е цената на отчуждаваните имоти или на части от имоти, определена по реда на този закон. Равностойното парично обезщетение се определя в съответствие с предназначението на имотите преди влизането в сила на подробния устройствен план, който предвижда изграждане на национален обект, въз основа на пазарните цени на имоти с подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания (чл. 32, ал. 2 ЗДС). Пазарни цени по смисъла на § 1а, т. 2 от допълнителните разпоредби на Закона за държавната собственост са осреднените цени от всички сделки с имоти за покупко-продажба, замяна, учредяване на вещни права или прехвърляне на собственост срещу задължение за строителство, ипотека - обезпечаваща покупко-продажба на имот, продажбите чрез търг от държавни и частни съдебни изпълнители, държавните институции и общините, както и други възмездни сделки, с изключение на тези с предмет идеални части от имоти, по които поне една от страните е търговец, сключени в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката и вписани в службата по вписванията по местонахождението на имота. Ако в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката в службата по вписванията по местонахождението на имота са вписани повече от 20 сделки, при определяне на пазарната цена се вземат предвид последните 20 вписани сделки. Осредняването се извършва въз основа на не по-малко от две относими сделки. Легалната дефиниция на израза "имоти в близост до отчуждавания" е дадена в § 1а, т. 4 от допълнителните разпоредби на Закона за държавната собственост и гласи, че "имоти, намиращи се в близост до отчуждавания" са имотите, които са разположени: а) в един и същ район в големите градове с районно деление; б) в един и същ квартал в другите градове или населени места или селищни образувания; в) в едно и също землище в земеделските територии и горските територии. Според определението в § 1, т. 8 от допълнителните разпоредби на Закона за административно-териториалното устройство на Република България, "землище" е съвкупността от поземлените имоти, принадлежащи към дадено населено място. Кварталът като част от административно-териториалната единица "район" няма землище, поради което е погрешно принадлежността на имотите, разположени в даден квартал, да се разглежда в землищни граници. Имотите, които са предмет на отчуждаване по силата на решение № 811 от 21 декември 2013 г. на Министерския съвет на Република България, се намират в землището на гр. София, който има районно деление, поради което сравнителният анализ на пазарни аналози следва да се извърши в рамките на района. Представените по делото и използвани от вещото лице във вариант втори и трети от експертизата пазарни аналози не покриват критериите, посочени в § 1а, т. 2 и т. 4, б. "а" от ДР на ЗДС. Касае се за учредителен акт на еднолично дружество с ограничена отговорност "АБП ГРУП" ЕООД по описа на СВ вх. рег. № 9716, акт № 13, том XX от 14.03.2012 г. - един от апортираните в капитала на "АБП ГРУП" ЕООД недвижими имоти (ПИ 68134.525.1, стар номер 12001 по КВС) е описан в акта като земеделска земя - нива в землището на кв. Бенковски, район "Сердика". Оценката на ПИ 233 (12001 по КВС на землище Бенковски) е изготвена по Остатъчния метод и по Метода на пазарните аналози съгласно приетата по делото съдебно-оценителна експертиза. Първият от двата метода се използва, когато има възможност за строителна реализация в имота. В заключението е дадена ИПС (индикативна пазарна стойност) за УПИ (урегулиран поземлен имот). Т.е. методът на оценяване е различен от този, посочен в специалния § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС, който предвижда "пазарни цени", като цени от сделки сключени при свободно договаряне. Следователно, в специалния закон е заложен чисто пазарен принцип за определяне на цената на отчуждавания имот, а това би могло да бъде постигнато само ако този имот бъде предложен за продажба на свободния пазар, докато учредителния акт е едностранна, възмездна сделка, при която цената на апортирания имот се определя от вещи лица - оценители, а не на принципа на свободното договаряне. Не може да бъде ползван за пазарен аналог договор за особен залог на търговско предприятие към договор за инвестиционен кредит № НД 530/28.10.2011 г., сключен на 24.11.2011 г. и вписан в СВ на 8.12.2011 г. с вписани: на стр. 120, т. 537 - имот № 3002 с площ 1.051 дка, на стр. 121, т. 538 - имот № 3003 с площ 1.602 дка и на стр. 121, т. 539 - имот № 3007 с площ 0.123 дка. Съгласно приетата по делото експертиза цитираните имоти не могат да бъдат използвани като пазарни аналози, защото стойността им е определена на база стойността на придобиване през 2008 г. и тя не представлява пазарна стойност към разглеждания период от 13.09.2011 г. до 13.09.2012 г. Жалбоподателите са представили нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот по описа на СВ вх. рег. № 39297, акт № 78, том XXI, дело № 2144, от 15.09.2011 г. с лимит на кредитната линия 400 000 евро и обезпечение за вземането с два имота: ПИ 103023 с площ 2088 кв. м и ПИ 103025 с площ 2194 кв. м, находящи се в землище Малашевци и извлечение от Оценителски доклад на "Гиздаков" ЕООД за определяне на пазарна стойност на двата имота, предмет на описания нотариален акт. От нотариалния акт не става ясно каква част от сумата по кредитната линия се покрива от цената на двата имота. При отпускане на кредита банката се е съобразила с ликвидационната стойност на имотите в размер на 724 000 лв., а не с мнението на оценителския екип за справедливата им пазарна стойност, която е 1 024 000 лв. Като цена на сделката в изчисленията в настоящата експертиза е приета ликвидационната стойност на имотите. Имоти 103023 и 103025 по КВС на землище Малашевци са извън регулация и представляват земеделски земи, но административно попадат в район "Подуяне" съгласно по-долу приложената схема, поради което не би следвало да се ползват като аналози при определяне на осреднена цена за имоти в район "Сердика". Сделките за учредяване на договорна ипотека, използвани във вариант втори и трети от експертизата по делото, не могат да бъдат ползвани за пазарен аналог, тъй като методът на оценяване е различен и не съответства на смисъла, заложен в закона - да се изследват пазарни аналози, даващи яснота за пазарната цена, на база свободното предлагане и купуване на имотите съобразно предлагането и търсенето им. Неотносим и договорът по чл. 17, ал. 3 ЗУТ от 30.09.2011 г., сключен между Столичен общински съвет и "Винзавод" АД. Не се касае за типична пазарна сделка, тъй като цената е определена от лицензирани оценители, в съответствие с чл. 38 от Наредбата за общинската собственост на Столичен общински съвет. Посочената норма изисква разпореждането с общински имоти и вещни права да се извършва по пазарни цени, но те се определят от Столичен общински съвет по реда на чл. 41, ал. 2 от ЗОС и Наредбата за цените при сделки с недвижими имоти на Столична община, на база на пазарни оценки от оценители, сключили рамков договор със СО. Следователно, понятието за "пазарни цени" по Наредбата за общинската собственост се различава от това, залегнало в § 1а, т. 2 ДР ЗДС. Последното изисква пазарните аналози да се основават на свободния пазарен принцип, което не е налице в случая. Освен това описаният в договора имот е част от УПИ, т.е. е урегулиран, следователно с различни характеристики от процесния. Този метод също не дава ясна представа на понятието осреднени пазарни цени за имотите предлагани на свободния пазар на имоти по смисъла на ЗДС. От друга страна, съгласно чл. 32, ал. 2 от ЗДС равностойното парично обезщетение следва да се определи въз основа на осреднени цени от сделки, т.е. за определяне на пазарна цена са необходими не една, а поне две реално сключени сделки. В случая пазарна цена по този ред не може да бъде формирана, тъй като в землище "Бенковски", район "Сердика", СО има изповядана само една сделка от свободния пазар на земеделски имоти и само по нея не може да бъде определена средна пазарна цена. Осреднена цена по смисъла на ЗДС не може да се получи от една сделка, защото цената й е равна на нейната цена, а не на средна такава от две и повече сделки. Една сделка при това не може да характеризира пазара на земеделски земи, за да може да послужи като база за сравнение и определяне на средна пазарна цена на пазара на земеделските земи. Изложеното се потвърждава от приетата по делото съдебно-оценителна експертиза, съгласно която поради липса на достатъчен брой сделки за определяне на осреднена цена по смисъла на чл. 32, ал. 2 от ЗДС и § 1а, т. 2 и т. 4 от ДР на ЗДС, равностойното парично обезщетение би следвало да се определи съгласно Наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, както е определена и от оценителския екип на "Сървей груп" ЕООД, изпълнител по договор с Агенция "Пътна инфраструктура". Съгласно заключението равностойното парично обезщетение по смисъла на чл. 32, ал. 3, т. 2 от ЗДС съгласно Наредбата по чл. 36, ал. 2 от ЗСПЗЗ е 3 745 (три хиляди седемстотин четиридесет и пет) лева, което е с 1 лв. по-малко от определеното от административния орган. По изложените съображения съдът приема, че претенцията на жалбоподателите за определяне на по-висок размер на паричното обезщетение е неоснователна. Ето защо и на основание чл. 172, ал. 2 АПК оспорването следва да бъде отхвърлено като неоснователно, съобразно обсъдените доказателства. Водим от горното Върховният административен съд, състав на Трето отделение,