Решение № 3639 от 14.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12929/2013 г.

Решение № 3639 от 14.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12929/2013 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на "МИК - Сервиз" ООД срещу решение № 123 от 04.06.2013 г. по адм. д. № 24/2013 г. на Административен съд Кюстендил, с което е отхвърлена подадената от дружеството жалба срещу акт за установяване на публично общинско вземане за такса битови отпадъци № 00103/07.08.2013 г., издаден от орган по приходите при община Сапарева баня, обл. Кюстендил /освен намалението на лихвата 428,99 лв. на 278,14 лв. върху таксата за 2009 г./. Излагат се касационни основания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Според жалбоподателя, неправилно съдът е приел, че от представените доказателства от страна на общината е установено, че за периода 2009 - 2011 г. на дружеството са извършвани услугите сметосъбиране и сметоизвозване, поддържане чистотата на териториите за обществено ползване и обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци. Счита се, че липсата на документи, свързани с ежедневното, ежеседмично и месечно изпълнение на предлаганите услуги, са основание за отмяна на атакуваният акт. Излагат се доводи, че независимо от разпореждането на съда за представяне на всички документи, касаещи спора за доказване на извършената услуга сметосъбиране, сметоизвозване и депониране на твърди битови отпадъци в община Сапарева баня, такива не са представени, няма договори, графици, приемане на извършената работа - с констативни протоколи по образец, подписан от представители на възложителя и изпълнителя с ежеседмично и ежемесечно съставяне на протоколите, маршрутен график на обслужване. Ответната страна не е взела становище. Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, Седмо отделение, намира жалбата за процесуално допустима, подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, е частично основателна. За да отхвърли подадената жалба, съдът е приел за установено, че имотът на търговското дружество по декларация № 021/30.05.2007 г. се намира в урбанизирана територия в обхвата на подробния устройствен план за с. Паничище и има лице към улица, която води към хотелски комплекси, изградени в имоти, намиращи се в близост до него, че този имот не е застроен и че не е реализирано в него предвиденото по плана застрояване на хотелски комплекс; същевременно се намира в територия, където се извършват дейности по сметосъбиране и сметоизвозване и почистване на териториите за обществено ползване и не се спори, че община Сапарева баня разполага и поддържа депо за битови отпадъци. Приел е, че ответникът е представил надлежни писмени доказателства относно размерите на такса битови отпадъци, определени с решение на общинския съвет на община Сапарева баня, касаещи 2009, 2010 и 2011 г. заповедите на кмета на общината по чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ за всяка една от тях, от които е видно, че в с. Паничище, където се намира имотът на жалбоподателя, са извършвани дейности по сметосъбиране и сметоизвозване, по поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване и обезвреждане на битовите отпадъци в депо; представени са договори за услуга по снегопочистване на общинската пътна мрежа, вкл. по маршрут улична мрежа с. Паничище, както и графиците по години за извозване на контейнери 4 куб. м на територията на общината, вкл. и от с. Паничище. Съдът е направил изводи, че в съответствие с материалния закон органът по приходите е определил задълженията на дружеството поотделно за такса за почистване на териториите за обществено ползване и за обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци. Тези такси се събират на основание чл. 63, ал. 1 от ЗМДТ независимо от това, че за самия имот не се извършва сметосъбиране и сметоизвозване. Жалбоподателят като собственик на недвижим поземлен имот, разположен в строителните граници на населеното място, което е с предназначение по чл. 8, т. 1 от ЗУТ, се явява данъчно задължено лице по чл. 11 от ЗМДТ, което на основание чл. 64, ал. 1 от ЗМДТ заплаща такса битови отпадъци. Решението е правилно, в частта относно определените задължения за поддържане и използване на депо за битови отпадъци. В частта относно таксата за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване делото не е изяснено от фактическа страна. С акт № 00103/07.08.2012 г. са определени задълженията на дружеството за такса битови отпадъци за 2009 г. при отчетна стойност на имота 564351,84 лв. - 2,5 промила за осигуряване на съдове и поддържане на депо за битови отпадъци в размер на 490,93 лв. и 2 промила за поддържане чистотата на териториите за обществено обслужване в размер на 490,92 лв.; за 2010 г. при същата отчетна стойност - 2,5 промила за осигуряване на съдове и поддържане на депо за битови отпадъци в размер на 1410,88 лв. и 2 промила за поддържане чистотата на териториите за обществено обслужване в размер на 1128,70 лв. за 2011 г. - такса битови отпадъци 1410,88 лв. за осигуряване на съдове и поддържане на депо за битови отпадъци и 1128,70 лв. за поддържане чистотата на териториите за обществено обслужване. Общият размер на главницата за трите години е 6061,01 лв., а лихвата за просрочие към датата на съставяне на акта 7.08.2012 г. е 1214,15 лв. При изчисляване на задълженията приетата по делото и неоспорена съдебносчетоводна експертиза установява същите суми за главница по години 2009 г., 2010 г. и 2011 г., като сочи, че първите суми са за поддържане и използване на депо за битови отпадъци - 2,5 промила, а вторите - за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване - 2,0 промила, както и, че за 2009 г. е погасена сумата 919,96 лв. Следователно с акта за установяване на публично общинско вземане за такса битови отпадъци, за 2009 г., 2010 г. и 2011 г. са начислени такси за услугите обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места. На жалбоподателя не е начислена такса за сметосъбиране и сметоизвозване, поради което са неотносими доводите, че не са представени доказателства за реално извършване на услугата, вкл. договора, сключен между Община Сапарева баня и фирма-изпълнител, като изпълнител да извършва дейностите по събиране и извозване на твърди битови отпадъци. Съгласно чл. 71, т. 2 и 3 от ЗМДТ, не се събира такса за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване - когато услугата не се предоставя от общината; за обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци - когато няма такива. Неправилно съдът е приел, че представените договори за снегопочистване и опесъчаване на четвъртокласна пътна мрежа на територията на Община Сапарева баня за срок от 5 /пет/ месеца са достатъчно доказателство за извършената услуга, без да са представени други доказателства, касаещи същите договори - графици с описаните обеми, обекти за снегопочистване и опесъчаване, ангажирана техника, справки за ръчно почистване, двустранно подписани протоколи за извършена работа и доказателства за заплащане на услугите, не са представени отчетни документи за изпълнението им. Не са представени доказателства за извършване на услугата поддържане чистотата на териториите за обществено ползване през летния сезон. Съдът е следвало да даде конкретни указания да се представят доказателства в тази насока, в този смисъл не е поставена задача на назначеното вещо лице. Съгласно чл. 71, т. 3 от ЗМДТ не се събира такса за обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци - когато няма такива. Тази предпоставка в случая не е налице. Установено от съда, че община Сапарева баня разполага и поддържа депо за битови отпадъци, поради което е налице основание за плащане на такса обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци. Неоснователни са доводите, че не са представени доказателства относно това, дали общината поддържа функциониращо депо за битови отпадъци и реалното му експлоатиране и че дори и да е налично такова депо не са представени документи за собственост, или доказателства, от които да е видно, че общината ползва депо за битови отпадъци. В този смисъл неотносими са доводите, че представените графици за извозване на контейнери 4 куб. м на територията на общ. Сапарева баня, са оспорени в първото съдебно заседание поради липса на входящи номера и дата на подаване и не са подкрепени с последващи документи, поради което тези графици не доказват извършването на услугата. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо и второ АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение