Решение № 2933 от 28.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7215/2010 г.

Решение № 2933 от 28.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7215/2010 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 46, ал. 1 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ). Образувано е по касационна жалба на Мирач Аярджъ, гражданин на Турция, против решение № 516/10.03.2010 г., постановено по адм. д. 3427/2009 г. на Административен съд - гр. Варна, с което е отхвърлена жалбата срещу заповед № 2241/20.11.2009 г. на директора на Областна дирекция на МВР - Варна. С обжалваната заповед на осн. чл. 40, ал. 2 във вр. с чл. 11, т. 2 от ЗЧРБ и чл. 42з във вр. с чл. 11, т. 2 от ЗЧРБ, чл. 90, т. 4 и чл. 44, ал. 1 от ЗЧРБ на лицето Мирач Аярджъ са наложени: 1. принудителна административна мярка (ПАМ) "Отнемане правото на пребиваване в Република България " и 2. ПАМ "Забрана за влизане в Република България за срок от 1 г. Оплакванията в жалбата са за неправилност на решението поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3, предл 1-во и 2-ро и 3-то от АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение и отмяна на заповедта, алтернативно връщане на делото за ново разглеждане в АС - Варна. Ответникът - директорът на Областна дирекция на МВР - Варна не взема становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, като провери правилността на обжалваното решение и съобрази изложените от страните доводи, намира касационната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна - участник в съдебното производство пред АС - Варна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество - жалбата е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред АССГ е заповед № 2241/20.11.2009 г. на директора на Областна дирекция на МВР - Варна, с която на Мирач Аярджъ, гражданин на Турция са наложени следните принудителни административни мерки (ПАМ): 1. "Отнемане правото на пребиваване в Република България и 2. "Забрана за влизане в Република България" за срок от 1 г. Заповедта е издадена на основание осн. чл. 40, ал. 2 във вр. с чл. 11, т. 2 от ЗЧРБ и чл. 42з във вр. с чл. 11, т. 2 от ЗЧРБ, чл. 90, т. 4 и чл. 44, ал. 1 от ЗЧРБ, като издателят на акта се е съобразил с изложеното в предложение № 47533/20.11.2009 г. на началник сектор"Миграция, където е посочено, че съгласно постигнато споразумение, одобрено с протоколно определение от РС - Варна на 9.07.2009 г., Мирач Аярджъ се е признал за виновен, за това че на 17.06.2009 г. в гр. Варна, управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2 промила - 1,51 промила, установено по надлежния ред и е приел да му бъде наложено наказание на основание чл. 343б, ал. 1, вр. чл. 54, ал. 1 от НК "три месеца лишаване от свобода", което на основание чл. 66, ал. 1 от НК да бъде отложено с изпитателен срок от три години. Преценявайки законосъобразността на оспорената заповед в контекста на изискването на чл. 168, ал. 1, вр. чл. 146 от АПК, съдът обосновано е приел, че административният акт е законосъобразен, като издаден от компетентен орган, в съответствие с приложимия материален закон и неговата цел, като при това не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. По силата на чл. 40, ал. 2 от ЗЧРБ (в редакцията си от ДВ, бр. 36/2009 г.) отнемане на правото на пребиваване на чужденец в Република България може да се наложи, когато са налице основанията по чл. 11. Според чл. 11, т. 2 от ЗЧРБ може да се откаже издаване на виза или влизане в страната на чужденец, когато при предишно пребиваване в страната е извършил нарушение на обществения ред. Съгласно разпоредбата на чл. 42з, ал. 2 от ЗЧРБ забрана за влизане в Република България може да се наложи, когато са налице основанията по чл. 11 от с. з. Разпоредбата на чл. 42з, ал. 4 от закона предвижда възможност на едновременно налагане на ПАМ "Забрана за влизане в РБ" и мярката по чл. 40, ал. 2 от ЗЧРБ при наличие на основанията по чл. 10 или чл. 11. За разлика от императивните разпоредби на чл. 40, ал. 1 и чл. 42з, ал. 1 от ЗЧРБ, предвиждащи задължително прилагане на ПАМ при наличие на някоя от изброените предпоставки, нормите на чл. 40, ал. 2 и чл. 42з, ал. 2 са диспозитивни по своя характер. Чрез тях законодателят е регламентирал една правна възможност, която е предоставена на административния орган - да извърши преценка за всеки конкретен случай дали да наложи съответната ПАМ. Тази негова преценка е израз на свободна воля и вътрешно убеждение в рамките на предоставената му оперативна самостоятелност и като такава по целесъобразност не подлежи на съдебен контрол. В случая предпоставките, при наличието на които могат да бъдат наложени двете мерки в условията на кумулативност са налице, а именно: лицето да не е гражданин на Република България, и да е извършило нарушение на обществения ред. Неоснователно е възражението, направено в жалбата, че не е осъществен фактическият състав на разпоредбата на чл. 11, т. 2 от ЗЧРБ, тъй като извършеното от жалбоподателя престъпление е транспортно и не може да се квалифицира като нарушение на обществения ред. Съдържанието на понятието "обществен ред" не се изчерпва с обекта на посегателство по чл. 325 от Глава десета на НК "Престъпления против реда и общественото спокойствие" и с нарушения на обществения ред по Указа за борба с дребното хулиганство. Подобно стеснително тълкуване не съответства на съдържанието на понятието, вложено в ЗЧРБ. Тълкуването на нормата с оглед целта на закона определя понятието "обществен ред" като синоним на правовия ред в държавата. Обект на нарушение могат да бъдат отношения във всяка област на обществения живот в страната. Правилен е изводът на съда, че всяко деяние, което е обявено за престъпление, съгласно Наказателния кодекс на Република България, е изключително сериозно нарушение на обществения ред, с оглед на което е криминализирано, т. е. - предвидено е налагането на наказателна отговорност за извършителя. Неоснователен е наведеният в касационната жалба довод, че заповедта не е мотивирана в достатъчна степен. Правнорелевантните факти при проверка законосъобразността на административния акт са тези, посочени от органа като основание за издаването му, а наличието на такива е било несъмнено установено в хода на проведеното съдебно-административно производство. С оглед нормативното предписание на чл. 40, ал. 2 във вр. чл. 11, т. 2 и чл. 42з, ал. 2 от ЗЧРБ, изложените като мотиви за издаването на заповедта фактически обстоятелства съответстват на предвидените по закон предпоставки за налагане на двете ПАМ. При наличието на надлежни писмени доказателства за съществуването на юридическите факти, визирани в хипотезата на приложимите правни норми, условията за прилагане на ПАМ по отношение на касатора са доказани, поради което приемайки, че заповедта се основава на действителни факти и вярно приложение на материалния закон, АС- Варна е постановил правилно решение. Обстоятелството, че касаторът е студент в Република България не може да бъде основание за неприлагане на мерките, визирани в ЗЧРБ. Същото е взето под внимание при определяне на продължителността на наложената мярка "Забрана за влизане в Република България " за срок от една година. Първостепенният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил всички факти от значение за спорното право, и е извел правилни изводи, които се възприемат изцяло от настоящата инстанция. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях. Необосноваността като касационно основание обхваща грешките на съда при формиране на неговото вътрешно убеждение в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. подобни. Грешки от такова естество не са били допуснати в процесното решение. При липса на инвокираните касационни основания, атакуваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,