Решение № 13082 от 3.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7557/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 54, ал. 6 ЗКИР. Образувано е по касационна жалба на К. М. М., представляван от адвокат Д. Михайлов, против Решение 5456/16.05.2024 г., постановено по административно дело 11903/2023 г. по описа на Административен съд София град. С оспореното решение е отменена Заповед 18-12467/07.11.2023 г. на Началника на Службата по геодезия, картография и кадастър София, с която е одобрено изменение в Кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. София, изразяващо се в промяна на границата между имоти с идентификатори 14831.6501.88 и 14831.6501.2049. В касационната жалба се сочат основанията по чл. 209, т. 3 АПК, като се оспорват възприетия от съда правен извод за наличие на спор за материално право, което го е мотивирало да отмени заповедта, допускаща изменение в кадастъра чрез изместване на границата между двата поземлени имота. На проведеното по делото открито съдебно заседание, касационният жалбоподател се представлява от адвокат Д. Михайлов, който моли за отмяна на съдебното решение ведно с последиците от това, както и претендира разноски съгласно представен списък. Ответникът, Началник на СГКК София, редовно призован, не се явява и не взема становище по спора. Останалите ответни страни И. Л. С., М. Й. С. и В. К. К. се представляват от адвокат С. Гергьовски, който оспорва касационната жалба и изразява становище в подкрепа на съдебното решение, с молба да бъде оставено в сила и се присъдят сторените от доверителите му разноски. Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага оспореното решение да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред административния съд е заповед, издадена на основание чл. 51, ал. 1, т. 2 ЗКИР поради непълноти и грешки в КККР на гр. София, с която се измества границата между имоти с идентификатори 14831.6501.88 и 14831.6501.2049, за сметка на първия имот, чиято площ се намалява от 729 [жк], а площта на втория имот се увеличава от 1271 кв.м. на 1318 кв.м. Административното производство е започнало по инициатива на собственика на поземлен имот с идентификатор 14831.6501.2049, като още в хода на това производство един от собствениците на имот с идентификатор 14831.6501.88 е възразил срещу процедираното изменение. Съдебното производство е образувано по жалба на И. Л. С., М. Й. С. и В. К. К., които се лигитимират като заинтересовани лица по смисъла на § 1, т. 13 ДР ЗКИР, в качеството им на собственици на 14831.6501.88. Въз основа на приетите по делото писмени доказателства и специалните знания на вещото лице, изготвило съдебно-техническа експертиза, съдът е извършил правилни фактически установявания и е описал подробно развилите се правоотношения. Възприетите в съдебното решение правни изводи напълно се споделят от настоящата съдебна инстанция. Съдът е отговорил на поддържаните пред него възражения и е извършил съответната проверка за законосъобразност на оспорения акт на всички основания по чл. 146 АПК. Правилно е приел, че е издаден от компетентен орган и в съответната форма, но в нарушение на материалния закон и по-конкретно на разпоредбата на чл. 54, ал. 2 ЗКИР. Обоснован е решаващият правен извод на административния съд, мотивирал го да отмени оспорената заповед, а именно, че същата е издадена в нарушение на изискването, разписано в чл. 54, ал. 2 ЗКИР, което изключва възможността за изменение на КККР при установена индиция за спор за собственост между заявителя и собствениците на съседния имот, засегнат от изменението. Съгласно разпоредбата на § 1, т. 16 от Наредба РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, спор за материално право е налице, когато в проекта за изменение на кадастралната карта местоположението и границите на имотите не съответстват на правата на собственост на всички заинтересовани лица съгласно представените и събрани писмени доказателства в административното производство. В конкретния случай, безспорно е налице такъв спор, тъй като е установено, че одобреното изменение не съответства на границите на имота на жалбоподателите спрямо представените от тях документи за собственост. Спорът относно местонахождението на границата между двата имота е бил заявен изрично както в хода на административното производство, така и посредством предявен установителен иск за собственост, по който е образувано и висящо гражданско дело. Разпоредбата на чл. 54, ал. 2 ЗКИР регламентира, че изменение на кадастъра е допустимо едва след решаване на спора по съдебен ред, тоест след провеждане на исково производство за установяване на спорната граница, който спор се явява преюдициален спрямо настоящия. С оглед изложеното, неоснователни са твърденията на касационния жалбоподател за неправилност на съдебното решение на основанията по чл. 209, т. 3 АПК. Съдебното решение е постановено при правилно приложение и тълкуване на относимите материалноправни норми. Не се установиха допуснати от съдебния състав нарушения на съдопроизводствените правила, въпреки обратните твърдения в жалбата. Проведени са две открити съдебни заседания, в хода на които съдът се е произнесъл мотивирано на доказателствените искания на страните, приетите доказателства са допустими и са относими към правния спор, обсъдени са от съда, който е постановил мотивиран съдебен акт. Решението е обосновано, тъй като въз основа на правилно установените от съда обстоятелства, са възприети мотивирани и логически издържани правни изводи. Съдебното решение е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати в полза на ответните страни И. Л. С., М. Й. С. и В. К. К. сторените от тях съдебно-деловодни разноски в общ размер на 1500 лева за платено адвокатско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,