Решение № 4971 от 9.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13764/2012 г.

Решение № 4971 от 9.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13764/2012 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Началника на Митница "Пловдив", чрез процесуален представител, срещу решение № 2068 от 5.10.2012 г., постановено по адм. дело № 1996/2011 г. по описа на Административен съд - гр. Пловдив, с което е отменено негово решение № 1181/4.07.2011 г. за определяне на нова митническа стойност и е определено допълнително държавно вземане в размер на 7 892.56 лв. ДДС, ведно с лихва за забава, считано от датата на поставяне на стоките под режим - 31.05.2010 г. до окончателното погасяване на задължението. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради необоснованост и нарушение на материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че първоинстанционният съд превратно е тълкувал приложимия закон и не е съобразил неговата цел. Навежда довода, че събраните по делото доказателства установяват, че процесните стоки са внесени при занижена митническа стойност, а формираният от съда обратен извод е неправилен. В тези насоки излага подробни съображения в жалбата и моли касационната инстанция да отмени атакуваното съдебно решение, като вместо него постанови друго, по съществото на спора, с което да отхвърли оспорването на решение № 1181/4.07.2011 г., издадено от началника на Митница "Пловдив", ведно с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - "Садат" ООД, чрез процесуален представител, в депозиран писмен отговор и в съдебно заседание, оспорва същата като неоснователна, като моли съда да остави в сила първоинстанционното решение, ведно с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Заинтересованата страна - ТД на НАП - Пловдив не изразява становище по депозираната касационна жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение, след като прецени валидността и допустимостта на решението в изпълнение на изискването на чл. 218 от АПК, както и наведеното в жалбата касационно основание, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба е депозирана срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от активно процесуално легитимирано лице, при наличие на правен интерес и в рамките на законоустановения 14-дневен преклузивен срок, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество. С обжалваното от Началника на Митница "Пловдив" съдебно решение № 2068 от 5.10.2012 г., постановено по адм. дело № 1996/2011 г., Административен съд - гр. Пловдив е отменил издаденото от касатора Решение № 1181/4.07.2011 г., с което на основание чл. 201, § 1, б. "а" и § 2 от Регламент на Съвета /ЕИО/ № 2913/92 е определена нова митническа стойност и допълнително държавно вземане в размер на 7 892.56 лв. ДДС, ведно с лихва за забава, считано от датата на поставяне на стоките под режим - 31.05.2010 г. до окончателното погасяване на задължението по ЕАД № 10BG003000H0080696/ 20100531. За да обоснове преценката си за незаконосъобразност на същото, съдът е приел, че събраните по делото доказателства не установяват, че договорената и подлежаща на плащане цена е различна от декларираната. Посочил е, че в оспореното решение не са изложени мотиви и в хода на съдебното производство не са представени категорични доказателства, които да обосновават преценката на митническия орган, че следва да кредитира документите, представени по линия на международното митническо сътрудничество, а не тези, които са представени от дружеството при подаването на ЕАД. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. То е постановено въз основа на обосновани фактически и правни изводи, които са изведени в съответствие с приложимия материален закон. Основният спорен въпрос между страните се концентрира върху размера на митническата облагаема стойност на внесените стоки при контроверзни твърдения, че същата възлиза на сумата, декларирана от вносителя на база на представената с ЕАД фактура, респективно - на сумата, обективирана в търговската фактура, изпратена по линия на международното сътрудничество от турската митническа администрация. В тази връзка настоящият състав напълно споделя изложените от административния съд мотиви, които са формирани след последователна проверка на основанията за законосъобразност на оспорения административен акт, в резултат на която правилно е прието, че оспореното решение е издадено от компетентен митнически орган по смисъла на § 1, т. 9 от ДР на ЗМ, но в нарушение на изискванията за форма. В него не са посочени фактическите основания за издаването му, респективно - същото е немотивирано, което е самостоятелно основание за отмяна на акта, тъй като липсата на мотиви осуетява възможността съдът да упражни всеобхватен контрол за законосъобразност на административния акт. Съгласно чл. 29, § 1 от от Регламент /ЕИО/ № 2913/1992 г. на Съвета от 12.10.1002 г. относно създаване на Митнически кодекс на Общността, публикуван на български език в Специалното издание на Официален вестник на 2.04.2007 г., респективно чл. 35 от ЗМ, митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, а именно - платената или подлежащата на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Общността, коригирана при необходимост в съответствие с разпоредбите на членове 32 и 33, при условията, визирани в букви "а" - "г". По делото няма данни, че митническата стойност е определена от митническите органи според чл. 30, § 1 и сл. от Регламента, респективно чл. 36 и сл. от ЗМ. При неоспорена от митническия орган фактура, приложена към процесния ЕАД, настоящият съдебен състав намира, че съгласно чл. 29, § 1 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 г. относно създаване на Митнически кодекс на Общността (МКО) не са налице основания за промяна на декларираната митническа стойност на осъществения внос. Представените от вносителя фактура и квитанция за плащане на фактурираната стойност, посочена в ЕАД, са достатъчни за установяване, че декларираната митническа стойност е подлежащата на плащане и реално платената цена. Това е така, тъй като митническият орган не само не е оспорил представените от вносителя доказателства, но и не е установил главно и пълно релевантното обстоятелство, че митническата стойност, определена по реда на чл. 29, § 1 от МКО, е различна от декларираната. Ето защо, като е определил нова митническа стойност, касаторът е издал незаконосъобразен административен акт, който обосновано и материално законосъобразно е отменен с обжалваното първоинстанционно решение. Същото не страда от релевираните касационни пороци и като правилно следва да бъде оставено в сила. Независимо от изхода на спора, в полза на ответника по касация не следва да се присъждат разноски, тъй като не са представени доказателства за направени такива. В случая е неприложима разпоредбата на чл. 143, ал. 4 от АПК, тъй като не е налице фактическия състав на визираната в нея хипотеза, обуславящ ангажирането на отговорността за разноски на първоначалния подател на жалбата. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение,