Решение № 1277 от 25.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13245/2011 г.

Решение № 1277 от 25.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13245/2011 г., II о., докладчик председателят Дима Йорданова Производството е образувано по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Касаторът е обжалвал решението от 22.07.2011 г. постановено по адм. д. № 93/2011 г. на Административен съд гр. Сливен, с което е отхвърлено оспорването срещу заповед № ДК-02-ЮИР/14.03.2011 г. на началник сектор при РНСК югоизточен район гр. Сливен като неоснователно. Наведени са оплаквания по смисъла на чл. 209, ал. 1, т. 3 за отмяната му. Ответникът РДНСК - Югоизточен район чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба и законосъобразност на същото. Ответникът Министерство на земеделието и храните чрез процесуалния си представител изразява становище за правилност на съдебния акт. Представителят на Върховната административна прокуратура депозира заключение за правилност на решението и предлага да се остави в сила. Върховният административен съд, второ отделение след като прецени наведените касационни оплаквания във връзка с доказателствата по делото и прие следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, но разгледана по същество е неоснователна. Съответни на доказателствата по делото са съображенията за наличие на строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР ЗУТ, който е констатиран като незаконен с констативен акт № 31/13.12.2010 г., послужил като основание за издаване на административния акт, чийто констатации не са опровергани в хода на административното производство, а така също и пред съда с други доказателства. Безспорно е установено, че строежът е реализиран в нарушение на чл. 137, ал. 3 и чл. 148, ал. 1 ЗУТ - без одобрен инвестиционен проект и разрешение за строеж, построен в чужд имот - държавен и без одобрен подробен устройствен план за застрояване, при което законосъобразно съдът е приел наличието на хипотезата на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, поради което правилно е наредено неговото премахване на основание чл. 225, ал. 1 ЗУТ. С оглед периода на изграждане - 2000 г. на процесната пристройка не намира приложение разпоредбата на § 16 от ДР ЗУТ. Оплакването за неизискуемост на строителни книжа, когато строежа е извън урегулирана територия е неоснователно. Изискванията на ЗУТ за законност се прилага и в този случай. Най-после съдът е конституирал правилно страните в производството по делото за което следи служебно. Приемайки изводите за законосъобразност на оспорения административен акт, съдът е постановил решението в съответствие с материалния закон и наведеното оплакване за нарушението му е неоснователно. Същото е обосновано. Изводите му кореспондират с установените факти и обстоятелства по делото и са изградени въз основа на тях и закона. Решението като постановено в отсъствие на отменителните основания посочени в разпоредбата на чл. 209, ал. 1, т. 3 АПК следва да се остави в сила. При този изход на делото при направеното искане от процесуалния представител на Министерство на земеделието и храните за присъждане на направените разноски по делото, представляващи юрисконсултско възнаграждение следва да присъдят в размер на 150.00 лв. - юрисконсултско възнаграждения за един адвокат за реализираната защита от юрисконсулт Влаевска. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение и на основание чл. 221, ал. 2 АПК .