Решение № 1179 от 11.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9020/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ във връзка с чл. 9б от Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/. Образувано е по касационна жалба от Кот Д Азюр ООД, гр. Варна, чрез процесуален представител, срещу Решение 5838/06.06.2024 г., постановено по адм. д. 1936/2023 г. по описа на Административен съд Варна, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт /РА/ МД-РА-00001/27.04.2023 г., издаден от органи по приходите в отдел "Контролно-ревизионни дейности и принудително събиране" /КРДПС/ към дирекция Местни данъци на Oбщина Варна, мълчаливо потвърден от кмета на Община Варна. Касаторът навежда доводи за неправилност на първоинстанционното решение като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че съдът неправомерно е отхвърлил искането на дружеството за назначаване на ССчЕ, с което е нарушил правото му на защита и в следствие на това погрешно е определил отчетната стойност на процесния имот, а от там и размера на установените ДНИ и ТБО. Сочи, че по делото са представени всички доказателства, от които е видно как е формирана отчетната стойност на имота и на каква база активът е заведен в счетоводството на дружеството. По същество претендира отмяна на атакуваното решение и връщане на делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав. Ответникът по касационната жалба Кметът на община Варна, не изразява становище по основателността й. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на Първо отделение, след като съобрази наведените в жалбата касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд Варна е законосъобразността на РА МД-РА-00001/27.04.2023 г., издаден от органи по приходите в отдел "Контролно-ревизионни дейности и принудително събиране" /КРДПС/ към дирекция Местни данъци на община Варна, мълчаливо потвърден от кмета на Община Варна, с който за данъчните периоди 2017 г. - 2021 г. на Кот Д Азюр ЕООД са установени задължения за данък върху недвижимите имоти (ДНИ) и такса битови отпадъци (ТБО) в общ размер от 30 820,71 лв., ведно с лихви за забава в общ размер от 9 883,99 лв. за земя и сграда-хотел в гр. Варна. За да отхвърли оспорването, първоинстанционният съд е съобразил следното от фактическа и правна страна: Кот Д Азюр ЕООД е собственик на поземлен имот, записан по партида с два административни адреса : гр. Варна, ул. Преслав 33 и гр. Варна, ул. Преслав 59, ведно с изградената в него сграда. С уведомление рег. МД-Т23001221ВН от 31.01.2023г. дружеството е информирано, че поради непредставяне на счетоводна отчетност и документи за установяване на основата за начисляване на местни данъци и такси, основата за облагане ще бъде определена по реда на чл. 122 от ДОПК. В хода на ревизионното производство от задълженото лице са представени декларация по чл. 17 ЗМДТ и приложенията към нея; оборотна ведомост за периода 01.01.2017 г. - 31.12.2022 г.; отчет по журнал на операциите 01.01.2017 г. -31.12.2022 г.; инвентарна книга и счетоводен амортизационен план от 01.01.2017 г. до 31.12.2022 г., както и счетоводни справка за отчетната стойност на сградата, представляваща семеен хотел - собственост на дружеството, възлизаща на 1 109 670,40 лв. Съгласно получена информация от дирекция АГУП при община Варна процесната сграда е декларирана като архитектурно-строителен паметник на културата - жилищно търговска сграда и е в обхвата на археологически резерват Античен град Одесос-Варна". Установено е, че процесният поземлен имот е урегулиран и е в обхвата на строителните граници на гр. Варна, а съгласно ЗРП той попада в жилищна устройствена зона. Сградата в него представлява семеен пансион с бистро, конструкция M3 и техническа инфраструктура на обекта: електрификация - да, водопровод - да, канализация - да. Според приложеното удостоверение 1389/2017г., издадено от Община Варна, за периода от 15.11.2017 г. до 15.11.2022 г. процесната сграда е категория на семеен хотел Арт, с капацитет 16 стаи/ 26 легла, като за ревизирания период има заплатен туристически данък от Валия 2 ООД, в качеството му наемател на сградата. В хода на ревизията органите по приходите са преценили, че релевантни за определяне на дължимите МДТ за сградата е определената по реда на приложение 2 на ЗМДТ данъчна оценка, тъй като тя е по-висока от отчетната й стойност по събраната счетоводна документация от дружеството, при отчитане на обстоятелството, че се облага нежилищен имот на предприятие и след приспадане на вече внесени суми, конкретизирани по дати и размер. Като основа за облагане на УПИ ревизиращите са приели неговата отчетна стойност съгласно подадената от дружеството декларация по чл. 17 от ЗМДТ. След съвкупна преценка на събраните доказателства решаващият състав е приел, че приходните органи законосъобразно на основание чл. 21, ал.1 ЗМДТ са определили размерите на установените с оспорения РА задължения за ДНИ и ТБО въз основа на данъчната оценка на сградата по приложение 2 от ЗМДТ, тъй като същата е по-висока от отчетната й стойност. Според решаващия състав, сградата в горепосочения УПИ не следва да се ползва с данъчно облекчение на основание разпоредбата на чл. 24, ал. 1, т. 11а от ЗМДТ. Независимо, че сградата представлява недвижима културна ценност по смисъла на чл. 59, ал. 4 от ЗКН, то спрямо нея не е изпълнено допълнителното условие за ползване на конкретното данъчно предимство- сградата да не се ползва за стопанска цел. В случая същата се ползва като туристически обект- семеен хотел, а и задълженото лице не е подало декларация по чл. 27 ЗМДТ за ползване на данъчно облекчение. В обобщение съдът е формирал извод, че за притежаваната от ревизирания сграда- недвижима културна ценност, се дължи ДНИ, а по аргумент на чл. 64, ал. 2 от ЗМДТ се дължи и ТБО. Досежно установените задължения за ДНИ и ТБО за притежавания от ревизирания УПИ съдът е подчертал, че ревизиращите са кредитирали данните от декларацията на самото дружество за отчетната стойност на земята. Изложил е мотиви, че декларацията на оспорващото дружество е годно доказателствено средство, имащо характер на извънсъдебно признание, тъй като собственикът е посочил, че отчетната стойност на земята е по-висока от историческата й цена и данъчната й оценка. Съдът е приел за безспорно между страните, че процесният УПИ попада в територията на района, на която са извършвани услугите по сметосъбиране и сметоизвозване, извършвано е обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения и е извършвано поддържане на чистота на териториите за обществено ползване. Поради това е достигнал до извода, че адресатът на издадения РА е субект и на задължението за заплащане на ТБО за ревизираните периоди. В заключение е приел, че и в тази му част РА е законосъобразен. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗМДТ с данък върху недвижимите имоти се облагат разположените на територията на страната сгради и поземлени имоти в строителните граници на населените места и селищните образувания, както и поземлените имоти извън тях, които според подробен устройствен план имат предназначението по чл. 8, ал. 1 от Закона за устройство на територията и след промяна на предназначението на земята, когато това се изисква по реда на специален закон. Хипотезите, при които имотите не се облагат с ДНИ са посочени в чл. 10, ал. 1, 2 и 3 ЗМДТ, а случаите, при които данъчнозадължените лица са освободени от заплащането на ДНИ са лимитативно изброени в чл. 24, ал. 1, т. 1 - т. 19 ЗМДТ. Между страните не е спорно, че Кот Д Азюр ООД е собственик на процесните недвижими имоти УПИ и изградената в него сграда, както и че същите се намират в строителните граници на гр. Варна. Спорът се концентрира върху основата за облагане с оглед определената от общинската администрация данъчна оценка на сградата, а от там и върху размерите на установените задължения за ДНИ и ТБО. По силата на чл. 19, ал. 1 ЗМДТ данъкът се определя върху данъчната оценка на недвижимите имоти по чл. 10, ал. 1 с. з. Съгласно чл. 21, ал. 1 ЗМДТ (Доп. - ДВ, бр. 153 от 1998 г., изм., бр. 102 от 2000 г., бр. 109 от 2001 г., бр. 95 от 2009 г., в сила от 1.01.2011 г.) данъчната оценка на недвижимите имоти на предприятията е по-високата между отчетната им стойност и данъчната оценка съгласно приложение 2, а за жилищните имоти - данъчната им оценка съгласно приложение 2. На основание чл. 22 ЗМДТ общинският съвет определя с наредбата по чл. 1, ал. 2 от закона размера на данъка, в граници от 0, 1 до 4, 5 на хиляда върху данъчната оценка на недвижимия имот. По дефиницията, дадена с § 1, т. 17 ДР на ЗМДТ, отчетна стойност е стойността при счетоводното завеждане на актива или обезценената/преоценената стойност на актива, когато е извършена оценка след първоначалното му счетоводно завеждане. При този нормативен регламент, първоинстанционният съд обосновано е пристъпил към анализ на доказателствата за начина на счетоводно отчитане, в резултат е който е приел, че отчетна стойност на сградата съответства на представените от ревизирания счетоводни амортизационни планове на същата при завеждането й като дълготраен материален актив и възлиза на 1 109 670,40 лв. Същевременно, данъчните оценки на сградата по приложение 2 на ЗМДТ са : за 2017 г. -1 848 218,39 лв.; за 2018 г. 1 838 691,49 лв.; за 2019 г. 1 829 164,59 лв.; за 2020 г. 1 819 637,69 лв.; за 2021 г. - 1 810 110.79 лв. Съпоставката между посочените суми сочи, че данъчните оценки на сградата по приложение 2 на ЗМДТ за ревизираните периоди са по-високи както от отчетната стойност по цитираната по-горе справка, представена с писменото възражение срещу РД, така и от отчетната стойност по годишните амортизационни планове на семейния хотел, поради което правилно именно стойностите по данъчните оценки са формират данъчните основи за облагане през ревизираните периоди. Несподелими са доводите на касатора, че първостепенният съд е препятствал упражняването на правото му на защита в пълен обем, тъй като е отказал назначаване на поисканата ССчЕ. Дори и такава да беше проведена и експертът да бе достигнал до извод, че счетоводството на дружеството е редовно водено, а представеният документ, наименуван отчетна стойност, да беше кредитиран като верен, то това не би рефлектирало върху крайният извод на решаващия състав за законосъобразност на оспорения РА в тази му част. Това следва пряко от сравнението между вписаната в коментирания документ отчетна стойност на сградата в размер на 58 995,94 лв. и стойностите на горепосочените данъчни оценки, които са многократно по- високи, поради което и на основание чл. 21, ал.1 ЗМДТ именно оценките по приложение 2 законосъобразно са квалифицирани като данъчни основи за определяне на ДНИ и ТБО за процесната сграда на предприятие. Що се отнася до урегулирания поземлен имот, в който сградата е построена, обосновано първоинстанционният съд е приел, че за всички ревизирани периоди данъчната оценка на земята следва да е в размер на отчетната й стойност от 120 000 лв., тъй като тя е по-висока от данъчната й оценка, а и земята е неамортизируем дълготраен материален актив според чл.1 на счетоводен стандарт 4 Отчитане на амортизациите Приложение към ПМС 46 от 21.03.2005 г. Относно установените с РА задължения за ТБО в касационната жалба лисват каквито и да е доводи, а осъществената от настоящия състав проверка на материалната законосъобразност на обжалвания съдебен акт в тази му част обуславя извод за неговата правилност. Съдът е съобразил, че между страните не се спори, че процесните поземлени имоти попадат в територия, в която са извършвани услугите по сметосъбиране и сметоизвозване, обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения и поддържане на чистота на териториите за обществено ползване. Адресатът на оспорения РА е субект и на задължението за заплащане на ТБО, чиито размери точно са установени от приходните органи. Ето защо, като е приел, че оспореният РА е законосъобразен и е отхвърлил неговото оспорване, АС- Варна е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение