Решение № 7504 от 31.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 926/2011 г.

ВАСVII отделение31.05.2011 г.докладчик т Ваня Анчева

Диспозитив

ОТМЕНЯ решение № 2200 от 29.10.2010 г. по адм. д. № 1235/2010 на Административен съд - Варна и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ жалбата на Вахрам Киркор Мердинян, от гр. Варна, ул. "Мир" № 7, ет. 2, ап. 4, срещу акт № 732 от 25.03.2010 г. на младши инспектор Диана Петкова при Дирекция "Осигуряване и опазване на обществения ред" на Община Варна, за налагане на принудителна административна мярка "Преместване на пътно превозно средство". Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 7504 от 31.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 926/2011 г., VII о., докладчик председателят Ваня Анчева Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. с чл. 172, ал. 4 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП). Образувано е по касационна жалба на кмета на община Варна против решение № 2200 от 29.10.2010 г., постановено по адм. д. № 1235/2010 на Административен съд - Варна. По наведени доводи за наличие на касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. първо и второ АПК, се иска отмяна на първоинстанционното решение. Ответникът по жалбата - Вахрам Киркор Мердинян е депозирал писмено становище с доводи за неоснователност на жалбата. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мнение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, като провери правилността на решението, с оглед направените касационни оплаквания, намира жалбата за допустима, като подадена от надлежна страна - участник в първоинстанционното производство. Разгледана по същество - жалбата е основателна. С оспорения пред първоинстанционния съд акт № 732 от 25.03.2010 г. на младши инспектор Диана Петкова при Дирекция "Осигуряване и опазване на обществения ред" (ОООР) при Община Варна, на основание чл. 168, ал. 1, във вр. с чл. 171, т. 5, б. "б" ЗДвП и чл. 101, ал. 1 и ал. 2, т. 2 от Правилника за прилагане на ЗДвП по отношение Вахрам Киркор Мердинян е приложена принудителна административна мярка (ПАМ) "Преместване на ППС". В обстоятелствата част на акта е посочено, че на 25.03.2010 г. около 09.30 ч. в град Варна, бул. "8-ми Приморски полк" до НАП на активна пътна лента за движение е паркиран неправилно л. а. "Фолксваген" с ДК № В 0979 АТ, в зоната на действие на пътен знак В 27 и допълнителна табела Т 17, предупреждаваща, че булевардът попада в зона, в която принудително се преместват паркираните в нарушение ППС. С описаните действия водачът е нарушил разпоредбата на чл. 98, ал. 1, т. 1 ЗДвП, създал е пречки за останалите ППС и след съставяне на констативен протокол № 10596/25.03.2010 г. на полицай от Общинска полиция - Варна, окомплектован с 1 цветна снимка за местонахождението на автомобила, е наложена ПАМ "Преместване на паркирано ППС". Първоинстанционният съд е счел за доказана материалната компетентност на длъжностното лице Диана Петкова от Дирекция ОООР на община Варна да налага мерки за административна принуда от посочения вид, но е приел за недоказани посочените фактически основания за прилагане на ПАМ. По тези съображения е отменил акта. Решението е неправилно. Към административната преписка по делото са приложени констативен протокол с подробно описана фактическа обстановка и цветна снимка, на която ясно се вижда паркираният в зоната на действие на забранителния знак лек автомобил, собственост на ответника по касационната жалба. Редовно съставеният от полицейски орган и неоспорен констативен протокол се ползва с обвързваща доказателствена сила (Арг.: чл. 189, ал. 2 ЗДвП), поради което следва да се считат установени фактите, релевантни за приложението на нормата на чл. 171, т. 5, б. "б", предл. първо ЗДвП, според която паркирано ППС без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач, се премества, когато е паркирано в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство. Предписанието е императивно и при наличие на визираните предпоставки, в условията на обвързана компетентност административният орган налага предвидената по закон ПАМ, с цел осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административното нарушение. Преценявайки законосъобразността на акта първоинстанционният съд не е отчел, че МПС-то е паркирано на активна пътна лента и създава пречки за останалите участници в движението, а самото място е обозначено с неподвижни пътни знаци, забраняващи престоят и паркирането и предупреждаващи за принудително преместване на МПС. Противно на възприетото от първоинстанционния съд, приложените към административната преписка доказателства (акт и снимков материал) установяват наличието на предпоставките по 171, т. 5, б. "б", предл. първо ЗДвП за репатриране на притежавания от Мердинян лек автомобил. Събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства не опровергават съществуването на релевантните за приложението на ПАМ факти, т. к. касаят обстоятелства около физическото репатриране на МПС-то и ирелевантно за правния спор становище на разпитаната свидетелка относно вмененото на водача нарушение по ЗДвП. На плоскостта на изложеното, Административният съд е приложил неправилно материалния закон, изводите му са необосновани и противоречат на ангажирания доказателствен материал. Оспореното решение следва да бъде отменено и т. к. делото е напълно изяснено от фактическа страна, спорът следва да бъде пререшен с отхвърляне на жалбата срещу акта за прилагане на ПАМ. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,

Цитирани разпоредби

2