Решение № 8064 от 27.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 978/2024 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 7 ДОПК. Директорът на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика , град Пловдив, чрез юрк. Калдъшев обжалва решение 277/18.11.2023 г. на Административен съд Смолян, постановено по адм. дело 58/2023 г., с което е отменен ревизионен акт Р-16002120003786-091-001/10.03.2021 г. на органи по приходите при ТД на НАП Пловдив за установена отговорност по чл.19, ал.1 и 2 ДОПК на Д. С. М. за задължения на Пътстрой БГ ЕООД по ЗДДС, ЗДДФЛ ЗЗО и КСО в общ размер на 108 014.18 лева и лихви в общ размер на 59 241.64 лева. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност и необоснованост на решението, поради неправила преценка на събраните доказателства. Касаторът твърди, че Д. М. недобросъвестно е укрила факти по смисъла на чл.19, ал. 1 ДОПК за постъпления на парични средства по банкова сметка, без IBAN, с титуляр Пътстрой БГ ЕООД, открита на 26.01.2018 г. в Интернешънъл Асет Банк АД Клон Смолян и в справка за вземанията на дружеството е посочила вземане от клиент МГА Инвест ЕООД към 30.06.2018 г. в размер на 345 998.62 лева, докато в декларация от 24.04.2019 г. клиентът сочи, че няма задължения към Пътстрой БГ ЕООД. Освен това през 2019 г. М. е извършила плащане на дивиденти в своя полза, което е довело до намаляване имуществото на задълженото юридическо лице и до невъзможност за събиране на данъци и задължителни осигурителни вноски по смисъла на чл.19, ал.2 ДОПК. Искането е за отмяна на решението. Претендират се разноски. Ответникът Д. С. М., чрез адвокат К. Панова оспорва касационната жалба и моли да се остави в сила обжалваното съдебно решение. По делото е постъпила и писмена защита от адвокат Б. Караманолов с изложени доводи за неоснователност на жалбата. Претендират се разноски. Заключението на прокурора от Върховна прокуратура е за основателност на жалбата. Върховният административен съд, първо отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Предмет на оспорване пред Административен съд Смолян е бил ревизионен акт Р-16002120003786-091-001/10.03.2021 г. на органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, с който е установена отговорност на Д. С. М. за задължения на Пътстрой БГ ЕООД по ЗДДС, ЗДДФЛ ЗЗО и КСО в общ размер на 108 014.18 лева и лихви в общ размер на 59 241.64 лева на основание чл.19, ал.1 и 2 ДОПК. Делото се гледа за втори път от касационната инстанция. С решение 1900/21.02.2023 г. постановено по адм. дело 1164/2022 г. Върховният административен съд, осмо отделение е отменил предходно решение 354/26.11.2021 г. на Административен съд Смолян по адм. дело 161/2021 г. и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Дадените указания са да се обсъдят всички твърдения на органите по приходите за действия и бездействия на М., подведени под хипотезите на чл. 19 ДОПК и да се изложат мотиви по всички предпоставки поотделно за реализиране на отговорността по чл. 19, ал.1 и 2 ДОПК. С обжалваното съдебно решение, първоинстанционният съд е отменил ревизионния акт. За да постанови този резултат съдът е приел, че от органите по приходите, чиято е доказателствената тежест, не са установени кумулативните предпоставки за ангажиране отговорност на Д. М., регламентирани в чл. 19, ал. 1 и 2 ДОПК. От доказателствата по делото съдът е приел, че М. е управител на Пътстрой БГ ЕООД считано от 06.07.2016 г. От справка на отдел Събиране при ТД на НАП Пловдив е установил, че към 25.07.2019 г. дружеството има задължения, декларирани с ГДД по чл. 92 от ЗКПО, справки-декларации по ЗДДС и декларации обр. 6. както следва: за ДДС за периода от 01.09.2016 г., до 31.05.2018 г. - 136 834.91 лева; за корпоративен данък за периода 01.01.2016 г. до 31.12.2018 г. - 70 740.78 лева; за данък върху доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения за периода от 01.11.2016 г. до 31.05.2019 г. - 10 975,56 лева; за ДОО за периода от 01.10.2016 г. до 31.05.2019 г. - 25 389.24 лева; за здравни осигуровки за периода от 01.10.2016г. до 31.05.2019 г. - 9 681.91 лева и ДЗПО-УПФ за периода от 01.10.2016 г. до 31.05.2019 г. - 5 104.91 лева, или общо 258 727,31 лева и съответните лихви. За събиране на публичните вземания е образувано изпълнително дело 160177527/2016 г. и са наложени обезпечителни мерки запор върху налични или постъпващи суми в банковите сметки на дружеството. По делото не е установено плащане на задълженията за данъци и осигурителни вноски от страна на задълженото юридическо лице. Дългът е категоризиран като трудно събираем от публичния изпълнител. По отношение отговорността в хипотезата на чл.19, ал.1 ДОПК съдът е приел, че не е установено укриване на факти и обстоятелства от Д. М. в качеството й на управител на Пътстрой БГ ЕООД за постъпили суми в банкова сметка IBAN BG07IABG74911000694001 с аналитичен номер 461249100694052100, които по закон да е била длъжна да обяви пред органите по приходите или публичния изпълнител. От доказателствата по делото съдът е установил, че дружеството е имало открити три банкови сметки в Интернешънъл Асет Банк АД клон Смолян, две от които са закрити на 19.12.2017 г. и на 02.01.2018 г., а по третата не е имало движение на парични средства. За сметка с IBAN BG07IABG .694001 с писмо от 26.09.2023 г. банката е потвърдила, че е закрита служебно на 02.01.2018 г. За сметка с аналитичен номер 4610249100694052100, без IBAN, с писмо от 16.08.2023 г. Интернешънъл Асет Банк АД е посочила, че не е с титуляр Пътстрой БГ ЕООД, поради което разкриването на банкова тайна от съда, не обвързва банката да представи информация по отношение на тази сметка. При това положение според съда неправилно е прието от ревизиращите, че е съществувала банкова сметка BG07IABG .694001 с аналитичен номер 4610249100694052100. Движение по сметка BG071ABG .694001 е имало до 02.01.2018 г., когато е закрита служебно от банката. От констатациите на вещото лице в допълнителната експертиза, съдът е установил, че в счетоводството на дружеството е заведена счетоводна сметка 5033 Асет банк нова 2018 , по която са отразени приходи в размер на 90 788.96 лева, от които 78 800 отчетени по кредита на сметка 411 Клиенти и разходи в общ размер на 90 064 лева, както и банкови такси в размер на 405 лева. При тези доказателства, съдът е приел, че Д. М. не е укрила факти и обстоятелства по смисъла на чл.19, ал. 1 ДОПК. От ревизиращите органи по приходите не е посочено и на какво основание за лицето е съществувало задължение да обяви тези обстоятелства пред органите по приходите или пред публичния изпълнител. По отношение на отговорността в хипотезата на чл. 19, ал. 2 ДОПК съдът е установил, че е ангажирана за това, че ревизираното лице недобросъвестно е извършила плащане на дивиденти в размер на 571 500 лева в своя полза, вследствие на което имуществото на задълженото лице Пътстрой БГ ЕООД е намаляло и по тази причина не са изплатени задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски. От констатациите в ревизионния доклад и от заключението на вещото лице съдът е установил, че през 2019 г. Д. М. е внесла в касата на дружеството сумата от 565 678.52 лева, отразени като временна финансова помощ. Съдът е приел, че с действията по изплащане на дивиденти и внасяне на суми в брой в касата на дружеството от управителя през 2019 г., имуществото на задълженото юридическо лице не е намаляло, поради което не са изпълнени предпоставките за ангажиране на отговорността му по чл. 19, ал. 2 ДОПК. По отношение на извършеното погасяване на вземания на Пътстрой БГ ЕООД чрез прихващане, съдът е посочил, че те не са послужили като фактическо основание за ангажиране на отговорността на третото лице, а детайлите във връзка с извършеното прихващане са установени едва със заключението на вещото лице. С тези мотиви съдът е обосновал краен извод за незаконосъобразност на оспорения ревизионен акт и е постановил неговата отмяна. Решението е правилно постановено. Крайният извод на първоинстанционния съд, че не са установени кумулативните предпоставки по чл.19, ал.1 и 2 ДОПК за ангажиране отговорност на Д. С. М. в качеството й на управител за задължения на Пътстрой БГ ЕООД се подкрепят от доказателствата по делото. Съдът е изпълнил указанията на касационната инстанция в съответствие с чл. 224 АПК и е обсъдил действията и бездействията на ревизираното лице, въз основа на които е ангажирана отговорността му. Отговорност по чл. 19, ал. 1 ДОПК се ангажира при следните кумулативни условия: 1/ лицето да има качеството член на управителен орган или управител на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 и т. 2 ДОПК към момента на възникване на публичните задължения на юридическото лице; 2/ да е налице поведение на това лице, изразяващо се в укриване на факти и обстоятелства, които по закон е бил длъжен да обяви пред органите по приходите или публичния изпълнител; 3/ да са налице публични задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски и невъзможност да бъдат събрани от задълженото юридическо лице, както и 4/ причинно - следствена връзка между поведението на лицето и невъзможността да бъдат събрани задълженията от юридическото лице. Законосъобразно съдът е приел, че в конкретния случай не е установено укриване на факти и обстоятелства относно постъпленията по банкова сметка на Пътстрой БГ ЕООД, които ревизираното лице да е било длъжно да обяви пред публичния изпълнител по смисъла на чл. 19, ал.1 ДОПК. Съдът е приел, че банкова сметка с аналитичен номер 4610249100694052100, без IBAN, не е с титуляр посоченото дружество въз основа на писмото от 16.08.2023 г. на Интернешънъл Асет Банк АД. Основателни са оплакванията в касационната жалба, че съдът не е обсъдил изявлението на банката в това писмо във връзка с представените по делото банкови извлечения от посочената сметка, според които титуляр на тази сметка е Пътстрой БГ ЕООД. От движението по тази аналитична сметка е видно, че по нея са постъпвали банкови преводи, наредени в полза на Пътстрой БГ ЕООД по банкова сметка IBAN BG07IABG74911000694001, за която банката потвърждава и при новото разглеждане на делото, с писмо от 26.09.2023 г., че е служебно закрита на 02.01.2018 г. В тази връзка следва да се посочи, че получените постъпления на парични суми са след датата на налагане на запор върху банковите сметки на дружеството в Интернешънъл Асет Банк АД. Съгласно чл. 202, ал.1 ДОПК запорът върху вземанията на длъжника от банката, се смята наложен от часа в деня на връчване на запорното съобщение на банката. В случая по делото няма спор, че запорното съобщение е получено от банката на 02.01.2018 г., поради което от тази дата запорът е произвел действието по чл.206, ал.2 ДОПК. С оглед на изложеното допуснатото нарушение на съдопроизводствените правила при преценката на доказателствата относно титуляра на посочената аналитична сметка в Интернешънъл Асет Банк АД, не променя крайните изводи на съда, че ревизираното лице, като управител на търговското дружеството няма задължение да декларира банковите сметки на дружеството пред НАП. От друга страна от банковото извлечение е видно, че ревизираното лице не е извършвало каквито и да било банкови операции по посочената сметка. Със средствата по тази сметка се е разпореждал единствено прокуриста на Пътстрой БГ ЕООД В. К.. Освен това, както е констатирал и съда, движението на парични средства по посочената банкова сметка е отразено и в счетоводството на дружеството. При тези факти, законосъобразно съдът е приел, че не са изпълнени две от кумулативните предпоставки за ангажиране отговорността на ревизираното лице за задълженията на управляваното от него дружество в хипотезата на чл.19, ал. 1 ДОПК не е налице укриване на факти и обстоятелства, които лицето да е било длъжно да обяви пред орган по приходите или пред публичен изпълнител и причинно следствена връзка с невъзможността да бъдат събрани задълженията на Пътстрой БГ ЕООД. Твърденията, че лицето е укрило данни за вземанията на дружеството от МГА Инвест ЕООД се сочат за първи път в касационната жалба като основание за ангажиране на отговорността в посочената хипотеза и не се подкрепят от доказателствата по делото. Размерът на вземанията, посочен от Д. М. е към 30.06.2018 г., а размерът на задълженията, посочен от управителя на МГА Инвест ЕООД е към 24.04.2019 г. По отношение на отговорността по чл. 19, ал. 2 ДОПК правилно съдът е приел, че извършените плащания на дивиденти в полза на ревизираното лице в размер на 571 500 лева през 2019 г., не са довели до намаление на имуществото на задълженото юридическо лице, което да е причина за несъбиране на задълженията за данъци и осигурителни вноски, тъй като сума в размер на 565 678.52 лева е предоставена от лицето на дружеството като временна финансова помощ. Това обстоятелство е отразено и в ревизионния доклад, но при издаването на ревизионния акт органите по приходите са взели предвид само изплащането на дивиденти. При липсата на която и да е от предвидените в закона кумулативни предпоставки, отговорността на третото лице по чл.19, ал.1 и 2 ДОПК не може да бъде ангажирана. Решението, с което ревизионният акт е отменен е валидно, допустимо и правилно постановено и следва да се остави в сила. При този изход на спора, разноски следва да се присъдят на ответника по касация в размер на 700 лева, платено по банков път адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 14.03.2024 г. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,