Решение № 6968 от 9.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8160/2018 г.

Решение № 6968 от 9.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8160/2018 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с § 149, ал. 1 Преходните и Заключителни разпоредби към ЗИДАПК (обн. ДВ, бр. 77/2018 г., в сила от 01.01.2019 г. Образувано е по жалба на "Булкар ойл дистрибюшън" ЕООД със седалище и адрес на управление в гр. София срещу заповед № РД-279 от 15.05.2018 г., издадена от министъра на околната среда и водите, с която на основание чл. 59, ал. 2 във връзка с чл. 59, ал. 1, т. 4 от Закона за управление на отпадъците (ЗУО) и чл. 63, ал. 3 от Наредбата за отработените масла и отпадъчните нефтопродукти, на дружеството е определено да заплати продуктова такса в размер на 17197. 14 лв. Жалбоподателят твърди, че оспорената заповед е издадена в нарушение на чл. 35, на чл. 7, ал. 1 и на чл. 9, ал. 2 АПК, тъй като административният орган не е установил, че преди издаването й голяма част от задължението е внесено, поради което и за съответната част отработени масла продуктовата такса е недължима. Нормативната уредба не съдържа конкретно изискване досежно момента, към който следва да бъде заплатена дължимата на организацията по оползотворяване, в случая "Норд масла" ЕАД, продуктова такса. В заповедта липсват и ясни фактически съображения относно размера на последната, което е допълнително нарушение. Иска се отмяна на административния акт. Ответникът - Министърът на околната среда и водите, чрез процесуалния си представител - юрисконсулт Петков, изразява становище за неоснователност на жалбата и моли същата да бъде отхвърлена. Претендира разноски. Върховният административен съд, шесто отделение, намира че жалбата е процесуално допустима по следните съображения: Заповедта е изпратена по пощата с препоръчано писмо на адреса в гр. София 1528, ул. "Неделчо Бончев" № 18, но обратната разписка е оформена от Б. Виделова, без да е посочено качеството й и без данни за пълномощно - лист 13 от делото. От листове 98, 99, 101 и 102 се установява, че "Булкар ойл дистрибюшън" ЕООД няма работник или служител с посочените имена. Това означава, че не е съобщена на Дружеството при условията на чл. 61, ал. 1 и 2 АПК (ред. до 1.01.2019 г.). Съгласно чл. 50, ал. 3 ГПК, приложим на основание препращащата разпоредба на чл. 144 АПК, връчването на търговци и на юридически лица става в канцелариите им и може да се извърши на всеки служител или работник, който е съгласен да ги приеме. При удостоверяване на връчването връчителят посочва имената и длъжността на получателя. След като жалбоподателят е еднолично дружество с ограничена отговорност, то съобщаването на административния акт е следвало да бъде извършено по цитирания ред, което не е сторено. Казаното означава, че съобщаването на 21.05.2018 г. е нередовно. С оглед на това не може да бъде прието, че жалбата с входящ № Ж-74 от 5.06.2018 г. в МОСВ, е просрочена. По изложените съображения се приема, че жалбата е подадена срещу подлежащ на оспорване административен акт от страна, за която той е неблагоприятен, в срока по чл. 149, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Със заповед № РД-279 от 15.05.2018 г., министърът на околната среда и водите, на основание чл. 59, ал. 2 във връзка с чл. 59, ал. 1, т. 4 от Закона за управление на отпадъците (ЗУО) и чл. 63, ал. 3 от Наредбата за отработените масла и отпадъчните нефтопродукти (НОМОН), на "Булкар ойл дистрибюшън" ЕООД, членуващо в организация по оползотворяване на отработени масла "Норд масла" ЕАД, е определено да заплати продуктова такса в размер на 17197. 14 лв., поради това, че не е доказано изпълнението на задълженията му за оползотворяване на отработени масла и на целите по чл. 8, ал. 1 НОМОН. В заповедта е посочено, че в съответствие с чл. 55, ал. 1 НОМОН, организацията по оползотворяване на отработени масла "Норд масла" ЕАД (организацията) е представила пред министъра на околната среда и водите доклад за фактически констатации, изготвен от регистриран одитор. Въз основа на цитирания доклад е прието, че "Булкар ойл дистрибюшън" ЕООД не е заплатила част от декларираните количества пуснати на пазара масла, поради което организацията не е изпълнила от нейно име целите по чл. 8, ал. 1 НОМОН за част от декларираните количества пуснати на пазара масла. В заповедта е налице позоваване и на доклада по чл. 62 НОМОН, представен от Комисията за проверка на докладите по чл. 55, ал. 1 НОМОН, определена със заповед № РД-197 от 12.02.2018 г. на министъра на околната среда и водите и приложените към него документи. Прието е, че "Булкар ойл дистрибюшън" ЕООД следва да заплати продуктова такса в размер на 17197. 14 лв., посочена в одиторския доклад, на основание чл. 59, ал. 2 във връзка с чл. 59, ал. 1, т. 4 от Закона за управление на отпадъците (ЗУО) и чл. 63, ал. 3 от Наредбата за отработените масла и отпадъчните нефтопродукти (НОМОН). Така посочените в заповедта мотиви и съдържащите се по административната преписка доклад с фактически констатации за 2017 г., представен от "Норд масла" ЕАД и доклад на Комисията за проверка на докладите по чл. 55, ал. 1 НОМОН, сочат на съблюдаване на процедурата по Раздел IV "Производство за издаване на заповеди по чл. 59, ал. 3 и 4 ЗУО" на НОМОН. Съгласно чл. 59, ал. 2 ЗУО в случаите по ал. 1, т. 2 - 6 министърът на околната среда и водите определя със заповед лицата, които заплащат продуктова такса. Сочената от административния орган разпоредба на чл. 59, ал. 1, т. 4 ЗУО, регламентира две хипотези, а именно лицата по чл. 14, ал. 2, т. 2, членуващи в организация по оползотворяване да не са й заплатили уговореното възнаграждение и/или да не са й предоставили информация относно количествата продукти, пуснати на пазара. Според чл. 63, ал. 3 НОМОН Министърът на околната среда и водите до 15 май на текущата година определя със заповед лицата, които пускат на пазара масла и изпълняват задълженията си индивидуално, организациите по оползотворяване и членовете на организациите по оползотворяване, които не заплащат продуктова такса по чл. 59, ал. 1, т. 2 - 5 ЗУО. От назначената и изслушана по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че при извършеното изчисление и сравнение на размера на дължимите и заплатените от членовете към организация по оползотворяване на отработени масла "Норд масла" ЕАД е констатирано незаплатено от "Булкар ойл дистрибюшън" ЕООД възнаграждение в размер на 4642. 68 лв. От таблица № 1, съдържаща справка за разчетните взаимоотношения между "Булкар ойл дистрибюшън" ЕООД и "Норд масла" ЕАД по фактури, издадени в периода 1.01.2017 г. до 31.12.2017 г. и по-точно от 1.03.2017 г. до 20.12.2017 г., жалбоподателят е осъществил плащанията в периода 20.02.2018 г. до 21.05.2018 г. Редът за заплащане и начинът за изчисляване на размера на продуктовата такса са регламентирани през процесния период с Наредбата за определяне на реда и размера за заплащане на продуктова такса, приета с ПМС № 76 от 12.04.2016 г., обн. ДВ. бр. 30 от 15.04.2016 г., в сила от 16.06.2016 г., чийто Раздел VI регламентира продуктовата такса за масла. В чл. 3, ал. 1, т. 6 от цитираната наредба е посочено, че продуктова такса се заплаща за всеки отделен вид масло съгласно приложение № 6. В алинея втора от същия текст изрично е казано, че продуктовата такса се заплаща еднократно за количествата продукти по ал. 1, пуснати на пазара през предходния месец, а ал. 4 сочи, че продуктовата такса се счита за включена в продажната цена на съответния продукт. Следователно разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от посочената наредба регламентира срок, в който следва да бъде заплатена продуктовата такса, а именно през месеца, следващ този в който продуктите са пуснати на пазара. В тази връзка не може да бъде възприета тезата на жалбоподателя, че липсва нормативно определен срок, в който е следвало да внесе възнаграждението в размер на 4642. 68 лв. Съгласно чл. 8, ал. 1 от Наредбата за отработените масла и отпадъчните нефтопродукти (НОМОН), лицата, които пускат на пазара масла, са отговорни за оползотворяването на отработени масла в количество (в тонове), не по-малко от 40 на сто от количеството (в тонове) масла, пуснати от тях на пазара на Република България през текущата година. Алинея втора на същия текст изрично предвижда, че целта по ал. 1 се изпълнява ежегодно до 31 декември на съответната отчетна година. След като и този краен срок не е спазен, то жалбоподателят не е изпълнил целта по чл. 8 НОМОН, в каквато връзка административният орган също е изложил мотиви. В конкретния случай неизпълнението на целта по оползотворяване на отработени масла за количествата продукти, пуснати на пазара през 2017 г. от "Булкар ойл дистрибюшън" ЕООД е в причинна връзка с незаплащането на пълния размер на уговореното възнаграждение в срок. Според чл. 59, ал. 2 ЗУО в хипотезите по ал. 1, т. 2 – 6, министърът на околната среда и водите е оправомощен да определи със заповед лицата, които заплащат продуктова такса. Разпоредбата на чл. 59, ал. 1, т. 4 ЗУО от своя страна регламентира две хипотези, а именно лицата по чл. 14, ал. 2, т. 2, членуващи в организация по оползотворяване да не са й заплатили уговореното възнаграждение и/или да не са й предоставили информация относно количествата продукти, пуснати на пазара. В случая, видно от съдържанието на процесната заповед, не се твърди неизпълнение на задължението за предоставяне на информация, а за незаплащането на пълния размер на уговореното възнаграждение. При изложената фактическа обстановка за жалбоподателя е възникнало задължението да заплати пълния размер на продуктовата такса по фактурите, отразени в колона първа от таблица № 1 на експертизата, независимо че са осъществени плащания през 2018 г. Вещото лице заявява, че пълният размер на продуктовата такса е правилно изчислен, с пренебрежимата разлика от 2 лв. по-малко. В случая отговорността се реализира не за неизпълнение на договорно задължение, а за неизпълнение на нормативно регламентирани задължения, съгласно мотивите на настоящото решение. Незаплащането на пълния размер на уговореното възнаграждение в срок препятства изпълнението на програмата по чл. 53, ал. 1 ЗУО на организацията по оползотворяване на отработени масла и постигането на целта по чл. 8, ал. 1 НОМОН, която се изпълнява ежегодно до 31 декември на съответната отчетна година. Не може да бъде възприета тезата на жалбоподателя, че може да заплати продуктовата такса в произволен момент и от това за него да не възникнат негативни правни последици, тъй като посочената теза противоречи на действащата нормативна уредба, цитирана в тези мотиви, както и на целта на Закона за управление на отпадъците, регламентирана в чл. 1, ал. 3 от същия, а именно - да се предотврати или намали вредното въздействие на отпадъците върху човешкото здраве и околната среда и дейността да се осъществява в съответствие с изискванията на нормативните актове. Предвид изложеното се приема, че обжалваната заповед е издадена от компетентния орган по чл. 59, ал. 2 ЗУО, в изискуемата от закона писмена форма и съдържа необходимите реквизити. При издаването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, спазено е приложимото материално право и целта на закона, поради което оспорването по жалбата следва да бъде отхвърлено. Що се касае до посочените в жалбата единични решения на тричленен и на петчленен състав на ВАС се съобразява, че те не формират настояща практика. В противоположен смисъл е решение № 9643 от 13.07.2018 година, постановено по адм. д. № 11518/2016 година на Върховния административен съд, пето отделение, с което е оставено в сила с решение № 15729 от 17.12.2018 г. по адм. д. № 10311/2018 г. на петчленен състав на Върховния административен съд, II колегия. По последното съдът е приел, че касационният жалбоподател е предоставил информация относно количеството пуснато на пазара оборудване, но не е заплатил пълния размер на уговореното възнаграждение в срок, следователно по отношение на него е налице първата предпоставка на разпоредбата на чл. 59, ал. 1, т. 4 ЗУО. Поради това е неоснователно оплакването в касационната жалба, че липсват мотиви относно фактическите и правни основания за издаване на заповедта. Фактическите основания се съдържат в материалите към административната преписка, от които е безспорно неизпълнението на задължението за заплащане на уговореното възнаграждение в размер на неизплатени задължения към м. декември 2014 година. По изложените в тези мотиви съображения подадената жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна. Жалбоподателят не е поискал присъждане на разноски. На основание чл. 143, ал. 3 АПК и чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, "Булкар ойл дистрибюшън" ЕООД следва да бъде осъден да заплати на МОСВ сумата 100 (сто) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК във връзка с § 149, ал. 1 от Преходните и Заключителни разпоредби към ЗИДАПК (обн. ДВ, бр. 77/2018 г., в сила от 01.01.2019 г., Върховният административен съд, шесто отделение,