Решение № 1211 от 6.2.2023 г. на ВАС, VI о.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на В. Иванов от гр. Варна, подадена от пълномощника му адвокат Патаринска, срещу решение 344 от 23.03.2022 г., постановено по административно дело 2181/2021 г. по описа на Административен съд Варна, с което е: 1) отхвърлена жалбата на В. Иванов против решение 2153-03-101 от 27.08.2021 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) Варна, с което е отхвърлена жалбата му срещу разпореждане РВ-3-03-00891161 от 10.03.2021 г. на началник отдел в ТП на НОИ Варна; 2) осъден В. Иванов да заплати на ТП на НОИ Варна сумата от 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение. По съображения за неправилност, относими към касационните отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, касаторът моли оспореният съдебен акт да се отмени. Претендира и присъждане на направените деловодни разноски за производството пред двете съдебни инстанции. Ответникът по касация директорът на ТП на НОИ Варна, действащ чрез пълномощника главен юрисконсулт Лазарова, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на съдебното решение. Моли жалбата да бъде отхвърлена, а решението да се остави в сила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и валидност, допустимост и правилност на атакуваното с нея решение, като предлага то да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, шесто отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. С процесното разпореждане от 10.03.2021 г. на началник отдел в ТП на НОИ - Варна на основание чл. 114, ал. 2, т. 2 от КСО е разпоредено на лицето да възстанови добросъвестно получените парични обезщетения за бременност и раждане и след навършване на шестмесечна възраст на детето за остатъка до 410 календарни дни за периода от 07.11.2016 г. до 13.11.2017 г. в размер на 9 438.67 лв. Органът е извел решаващ извод, че В. Иванов не е бил осигурено лице, защото не е упражнявал труд в полза на работодателя си Живес ООД, поради което изплатените му обезщетения са неоснователно получени. За да не уважи жалбата на Иванов срещу разпореждането, с оспореното пред първоинстанционния съд решение от 27.08.2021 г. директорът на ТП на НОИ Варна е възприел и доразвил аргументите на долустоящия орган. За да отхвърли жалбата, с която е бил сезиран, Административен съд Варна е обосновал теза, че оспореният пред него акт е законосъобразен, като издаден от компетентен орган в рамките на правомощията му, при спазване на предвидената в закона форма, без да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби и целта на закона. По основният спорен между страните въпрос съдът е приел, че през процесния период, в който е имал трудово правоотношение с Живес ООД, като заемащ длъжността търговски директор, В. Иванов не е осъществявал трудова дейност в полза на дружеството, поради което към датата на настъпване на осигурителния риск не е имал статут на осигурено лице по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3 от ДР (допълнителните разпоредби) на КСО, и съответно получените обезщетения от фонд ДОО следва да ги върне, както законосъобразно са преценили административните органи. Подложеното на касация съдебно решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на административен акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му, след надлежно сезиране от активно легитимирана страна. Атакуваният съдебен акт не страда и от твърдяните от касатора пороци, наличието на които би обусловило неговата неправилност. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите към казуса доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички релевантни за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните, и е проверил изцяло законосъобразността на оспорения административен акт съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168, ал. 1 от АПК по критериите в чл. 146 от АПК. Решението на съда има изискуемото съдържание по чл. 172а от същия кодекс и е постановено при правилно прилагане и тълкуване на материалния закон. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства и при анализа им във връзка с приложимата за казуса нормативна уредба е направен обоснован краен извод за неоснователност на жалбата срещу процесното решение на директора на ТП на НОИ Варна и потвърденото с него разпореждане на началник отдел в ТП на НОИ - Варна, като убедително са опровергани релевираните, включително и пред настоящата инстанция, доводи от жалбоподателя за неговата незаконосъобразност. Съдебният акт е надлежно мотивиран, като фактическите и правни изводи съответстват с установените по делото обстоятелства. Касаторовите възражения за противното са неоснователни. В случая жалбоподателят реално не е упражнявал трудова дейност съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от КСО и поради това не може да се счита за осигурено лице по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО към момента на настъпване на осигурителния риск. Легална дефиниция за понятието "осигурено лице" е дадена в § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО, според която "осигурено лице" е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 и за което са внесени или дължими осигурителни вноски; осигуряването на лицето, което е започнало трудова дейност съгласно чл. 10, продължава и през периодите по чл. 9, ал. 2, т. 1-3 и 5 от КСО. В чл. 10, ал. 1 от КСО е уредено, че осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването ѝ. Следователно лицето трябва не само да има сключен трудов договор и валидно възникнало трудово правоотношение, но и реално да осъществява трудова дейност в рамките на това правоотношение, които би обусловило дължимост на осигурителни вноски, а оттам и правото на получаване на обезщетения при наличието на останалите предпоставки за целта. От събраните по делото доказателства в производството пред първата инстанция безспорно е установено, че В. Иванов въобще не е полагал труд като търговски директор в полза на Живес ООД, а самото дружество също не е функционирало през процесния период, съответно осигурително правоотношение между Иванов и този работодател не е възникнало, защото дружеството не е извършвало реална търговска дейност в този период и Иванов не е работил по трудовото правоотношение между тях, възникнало съгласно сключения трудов договор. Поради това жалбоподателят не може да се счита за осигурено лице при осигурител Живес ООД и данните, подадени за него по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, правилно са заличени служебно след извършена проверка, издадено в резултат на нея предписание по чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО (влязло в сила) и липса на доброволното му изпълнение от страна на неговия адресат. Именно по тази причина административният орган е наредил на Иванов да възстанови в бюджета на Държавното обществено осигуряване получените суми като обезщетения за периода от 07.11.2016 г. до 13.11.2017 г. вкл. в общ размер на 9 438.67 лв. Съгласно чл. 114, ал. 2 от КСО добросъвестно получените суми за осигурителни плащания не подлежат на възстановяване от осигурените лица с изключение на изрично предвидените случаи, при които възстановяването на сумите е без лихва до изтичането на срока за доброволно изпълнение, като в т. 2 е предвидена хипотезата, при която след изплащането им са представени нови документи или данни, които имат значение за определяне на правото, размера и срока на изплащане. Настоящият съдебен състав също намира, че липсата на упражнявана от жалбоподателя трудова дейност в полза на дружеството през процесния период го дисквалифицира като осигурено лице по смисъла на чл. 10 ал. 1 от КСО и § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО към релевантния момент (деня на настъпване на осигурителния риск), съответно за него не е възникнало право на обезщетение за бременност и раждане и след навършване на шестмесечна възраст на детето за остатъка до 410 календарни дни, като изплатените му такива са били недължими и са получени без основание, което е установено при извършен последващ контрол по разходите на ДОО на Живес ООД и е предпоставка по чл. 114, ал. 2, т. 2 от КСО за възстановяване на получените суми като обезщетения. От обсъденото по-горе явства, че не са налице касационни основания за отмяна на проверяваното съдебно решение. Тезата, която се силаеше да докаже касаторът, за неправилност на съдебния акт по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, не намира опора в данните по делото и категорично се опровергава от изнесеното по-горе. В случая началникът на отдел правилно е приложил относимите норми на КСО. Като е съобразил това в постановеното от него решение по реда на административния контрол по чл. 117, ал. 3 от КСО, директорът на ТП на НОИ Варна също е издал законосъобразен акт. Отхвърляйки жалбата срещу последния, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което при установената липса на твърдяните от касатора негови пороци, следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора съдебни разноски на касатора не се дължат, а ответникът не е претендирал присъждане на такива. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК, Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение