Решение № 4693 от 7.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16696/2013 г.

Решение № 4693 от 7.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16696/2013 г., VI о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от директора на дирекция "Социално подпомагане" /СП/ гр. Плевен против решение № 627/31.10.2013 г., постановено по адм. дело № 486/2013 г. по описа на Административен съд гр. Плевен, с което е отменена заповед № СП-01-Д-49/05.03.2013 г. на директора на дирекция "СП" гр. Плевен. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По съображения, изложени в жалбата, касаторът моли решението на бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата против административния акт или делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. Ответниците по касационната жалба - Надка Методиева Маринова и Тони Асенов Маринов, двамата от с. Ралево, област Плевенска, не са изразили становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение на Административен съд гр. Плевен е отменена заповед № СП-01-Д-49/05.03.2013 г. на директора на дирекция "СП" гр. Плевен, по жалба на Надка Методиева Маринова и Тони Асенов Маринов. За да постанови това решение, съдът е приел, че с обжалваната заповед незаконосъобразно е постановено намаляване на социалната помощ по чл. 9 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане /ППЗСП/, която е била отпусната на Надка Маринова с предходна заповед, по съображения, че се прекратява социалната помощ на съпруга й Тони Маринов, който е наказан за срок от две години, поради това че не е полагал общественополезен труд в продължение на 14 дни. Съдът е изложил, че социалната помощ е била отпусната на Надка Маринова, а не на съпруга й и затова неполагането на труд от негова страна не може да рефлектира върху размера на отпусната й социална помощ. Наред с това, според съда по делото липсват доказателства, че Тони Маринов е бил уведомен за задължението си да полага общественополезен труд, поради което неизпълнението на това задължение, не може да доведе до неблагоприятните последици по чл. 12, ал. 6 ППЗСП. Така постановеното решение е правилно. С оспорената пред първоинстанционния съд заповед № СП-01-Д-49/05.03.2013 г., издадена от директора на дирекция "СП" гр. Плевен, на основание чл. 13, ал. 2 от Закона за социално подпомагане /ЗСП/ и чл. 28, ал. 1 ППЗСП и въз основа на молба-декларация с вх. № СП-01-Д-49/17.01.2013 г., подадена от Надка Методиева Маринова, е изменена отпуснатата й месечна социална помощ по чл. 9 ППЗСП, като размерът е намален на 67,05 лв., считано от 01.02.2013 г. Като мотиви на заповедта е посочено следното: "Съгласно чл. 12, ал. 6 /отказ от общественополезен труд/ се прекратява помощта за Тони Асенов Маринов - наказан за срок от 2 години, считано от м. 02/2013 г. ". От фактическа страна по делото е безспорно установено, че въз основа на молба-декларация с вх. № СП-01-Д-49/17.01.2013 г., подадена от Надка Методиева Маринова, подписана и от нейния съпруг Тони Асенов Маринов, със заповед № СП-01-Д-49/24.01.2013 г., издадена от директора на дирекция "СП" - гр. Плевен, на Надка Методиева Маринова е отпусната месечна социална помощ по чл. 9 ППЗСП в размер на 109,95 лв., считано от 01.01.2013 г. От изготвения социален доклад във връзка с отпускането на тази помощ е видно, че са изследвани обстоятелства, свързани както с подателката на молбата Надка Маринова, така и със съпруга й Тони Асенов Маринов и непълнолетния й син; прието е, че анкетираните са семейство с едно дете - ученик; родителите са регистрирани в Бюро по труда, доходите са само от чл. 7 ЗСПД /вероятно се има предвид социална помощ за дете по чл. 7 от Закона за семейните помощи за деца/, живеят в собствено жилище; нямат фирма, не са извършили продажба на имоти през последните 5 години; отговарят на условията по чл. 9 ППЗСП. В съответната графа от социалния доклад за определяне на диференцирания минимален доход са посочени следните проценти: 66+66+91=223%; размерът на социалната помощ е изчислен като 229 % са умножени по 65 лв. и от получената сума - 144,95 лв., е извадена сумата 35 лв. /вероятно размерът на помощта по чл. 7 ЗСПД/, в резултат на което е определен размерът на обезщетението по чл. 9 ППЗСП - 109,95 лв. От кметството на с. Ралево са изпратени уведомителни писма до директора на дирекция "СП" гр. Плевен /без изх. номер и дата/, в които е посочено че за м. 02/2013 г. Надка Маринова е положила 14 дни общественополезен труд, а Тони Маринов - 12 дни. Тези обстоятелства са безспорни между страните по делото, като са установени също и от списък на лицата, получаващи месечни помощи по чл. 9 ППЗСП, отработили общественополезен труд за м. 02/2013 г., съставен от кметството на с. Ралево с изх. № 74/27.02.2013 г., както и от работния график за същия месец. От правна страна, в чл. 12, ал. 1 ППЗСП е предвидено, че безработните лица в трудоспособна възраст, които получават месечна помощ по чл. 9 и не са включени в програмите за заетост по чл. 12б ЗСП, задължително полагат общественополезен труд по организирани от общинската администрация програми за предоставяне на социални услуги, екологични програми, програми за благоустрояване и хигиенизиране на населените места и други програми за общественополезни дейности, а в ал. 2 е предвидено, че лицата по ал. 1 полагат общественополезен труд за срок 14 дни по 4 часа дневно. Според чл. 12, ал. 5 ППЗСП, при отказ на лицата по ал. 1 за полагане на общественополезен труд месечната помощ се спира за срок два месеца, считано от 1-во число на месеца, през който е направен отказът, а според ал. 5 от същия член, при повторен отказ за полагане на общественополезен труд, независимо кога е направен отказът, месечната помощ на лицата по ал. 1 се прекратява за срок две години. В разпоредбата на чл. 13, ал. 2 ЗСП, посочена като правно основание за издаване на процесната заповед, е предвидено, че помощите по ал. 1 се отпускат със заповед на директора на дирекция "СП" или от упълномощено от него длъжностно лице след преценка на всички данни и обстоятелства, констатирани със социална анкета, а в чл. 28, ал. 1 ППЗСП, също посочен като основание за издаване на заповедта, е предвидено, че в 7-дневен срок от изготвянето на социалния доклад директорът на дирекция "СП" или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед съгласно приложение № 3. От съдържанието на обжалваната пред съда заповед № СП-01-Д-49/05.03.2013 г. е видно, че с нея е постановено изменение на отпуснатата на Надка Маринова парична социална помощ по чл. 9 ППЗСП, като е намален размера й. Като фактическо основание за това изменение е посочено, че е прекратена помощта на Тони Асенов Маринов поради това, че е наказан за срок от 2 години, считано от м. 02/2013 г. В приложеното по делото писмо изх. № 0412-0036/10.07.2013 г. от директора на дирекция "СП" гр. Плевен до първоинстанционния съд е посочено, че няма отделна заповед за прекратяване на помощта на Тони Асенов Маринов, а заповед № СП-01-Д-49/05.03.2012 г. е изготвена по приложение № 3 към чл. 28, ал. 1 ППЗСП, съобразно спецификата на ползвания програмен продукт в териториалните поделения на Агенция за социално подпомагане - София. При установената по делото фактическа обстановка обоснован е изводът на първоинстанционния съд, че в обжалваната заповед съществува несъответствие между волеизявлението на органа да измени отпуснатата на Надка Маринова помощ с наложеното на Тони Маринов наказание от една страна и разпоредбите на чл. 12, ал. 1, 2 и 6 ППЗСП, от друга. Обосновано съдът е приел, че социалната помощ по заповед № СП-01-Д-49/24.01.2013 г. е отпусната на Надка Маринова, видно от диспозитивната част на тази заповед. От тази заповед не може да бъде направен извод, че отпуснатата помощ представлява сбор от социални помощи, отпуснати на Надка Маринова и на съпруга й Тони Маринов. Както се изложи по-горе, от съдържанието на социалния доклад, изготвен във връзка с подадената от Надка Маринова молба-декларация от 17.01.2013 г. за отпускане на социална помощ, се установява, че всъщност е изчисляван размерът на социалната помощ за семейството на Надка Маринова, като при изчислението са взети предвид нейният диференциран месечен доход и този на съпруга й - по 66 %, определени по чл. 9, ал. 3, т. 4 ППЗСП, както и диференцирания месечен доход за сина й - 91 %, определен по чл. 9, ал. 3, т. 8, б. "а" ППЗСП и от получената сума е изваден размерът на отпусната социална помощ по чл. 7 ЗСПД. В противоречие с това изчисление обаче, помощта не е отпусната на семейството, а е отпусната единствено на Надка Маринова. Според чл. 8 и чл. 9 ППЗСП социалните помощи могат да се отпускат на лица и на семейства, което несъмнено означава, че когато социалната помощ се отпуска на семейство /а не само на едно лице от това семейство/, то като адресати на заповедта за отпускане на помощта следва да бъдат посочени всички лица, на които е отпусната помощта. В конкретния случай това не е сторено, поради което правилно първоинстанционният съд е приел, че помощта е отпусната само на Надка Маринова. Предвид това, обстоятелството, че нейният съпруг Тони Маринов не е отработил 14 дни през м. 02/2013 г., е без значение за получаването на помощта. Обстоятелството, че при издаване на заповедта за отпускане на социалната помощ административният орган е направил изчисление на размера на социалната помощ като за цялото семейство, а не като за едно лице /само за Надка Маринова/, се дължи на неправилно процедиране от негова страна, изразяващо се в неправилно адресиране на заповедта само до Надка Маринова, а не до всички членове на семейството й, т. е. до всички лица, на които е отпусната помощта. В резултат на това неправилно процедиране на административния орган, поведението на съпруга на Надка Маринова, изразяващо се в неполагане на общественополезен труд от негова страна, не може да обуслови намаляване на размера на социалната помощ, отпусната само на Надка Маринова, както правилно е приел първоинстанционният съд. Обстоятелството, че Тони Маринов е подписал декларация на 17.01.2013 г., че е уведомен за задължението да полага общественополезен труд в продължение на 14 дни по 4 часа дневно, доказателства за което са били представени с административната преписка /на гърба на л. 29 от делото, като първоинстанционният съд необосновано е приел, че такава декларация липсва по преписката/ не променя горния извод, тъй като на Тони Маринов не е била отпусната социална помощ, съгласно съдържанието на заповед № СП-01-Д-49/24.01.2013 г. Наред с това, за яснота на административния орган следва да се посочи, че както спирането на социалната помощ за срок от два месеца на основание чл. 12, ал. 5 ППЗСП, така и прекратяването на социалната помощ за срок от 2 години на основание чл. 12, ал. 6 ППЗСП следва да бъде сторено с отделна нарочна заповед, с адресат лицето, по отношение на което се постановява спирането, съответно прекратяването на социалната помощ. Тези заповеди представляват индивидуални административни актове и подлежат на самостоятелен административен и съдебен контрол за законосъобразност. В случая не са издавани такива заповеди по отношение на Тони Маринов, поради което административният орган неоснователно се е позовал на факта на прекратяване на помощта на Тони Маринов. Отделно от това стои въпросът дали изобщо са налице обстоятелства за прекратяване на социалната помощ по чл. 12, ал. 6 ППЗСП, тъй като двукратността на отказа за полагане на общественополезен труд е елемент от фактическия състав по чл. 12, ал. 6 ППЗСП, а данни за предходен отказ на Тони Маринов не са налице. По изложените съображения, първоинстанционният съд правилно е приел обжалваната пред него заповед № СП-01-Д-49/05.03.2013 г. за незаконосъобразен административен акт и е отменил същата. Не са налице касационни основания за отмяна, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. Разноски по делото не са претендирани, поради което съдът не се произнася по възлагането им. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение