Решение № 7998 от 5.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9439/2011 г.

Решение № 7998 от 5.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9439/2011 г., III о., докладчик председателят Йорданка Костова Производството по чл. 38, ал. 1 от Закона за държавната собственост (ЗДС) е образувано по жалба на Стоян Христов Стоянов и Господин Христов Стоянов от гр. Свиленград срещу решение № 458 от 17.06.2011 г. на Министерския съвет на Република България, ДВ, бр. 48/2011 г., за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект "Автомагистрала "Марица", Оризово-Капитан Андреево, участък "Любимец-Капитан Андреево" от км 89+100 до км 108+260", подучастък Пйът II-Е80/Е-85/ Свиленград-Пъстрогор от км 0+000 до км 2+715, от км 2+715 до км 3+490 и Пътен възел "Свиленград" при км 99+280 на територията на община Свиленград, област Хасково, обнародвано в ДВ, бр. 48/2011 г. Жалбоподателите обжалват административното решение в частта относно определеното обезщетение за поземлен имот № 116012, целият с площ от 8,555 дка, от който са отчуждени 2,839 дка, като поддържа, че определените цени като обезщетение за отчуждените имоти са занижени и не съответстват на пазарните цени. Ответникът по делото - Министерски съвет на Република България оспорва основателността на жалбата. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение по чл. 78, ал. 5 от ГПК, при уважаване на жалбата. Заинтересованите страни - МРРБ, Министерство на финансите, Агенция "Пътна инфраструктура" изразяват становище, с което оспорват основателността на жалбата. С оглед събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното: Жалбоподателите са наследници на Христо Стоянов Полихронов, и в това им качество е възстановена собствеността върху процесния имот, представляващ посевна площ, в землището на гр. Свиленград. В административното решение е определено обезщетение в размер на 3271 лв, Имота се ползват като посевна площ. Предмет на обжалване е само определеното от административния орган обезщетение за имота. За изясняване на спора от фактическа страна, с оглед спазване на законовото изискване за определяне на равностойно парично обезщетение за отчуждаване на процесния имот, е назначена съдено оценителна експертиза от вещо лице, отговарящо на изискванията на ЗДС, а именно притежаващо правоспособност за оценка на земеделски земи. От заключението на представената и приетата в съдебно заседание допълнителна експертиза, се установява, че процесният имот се ползва като посевна площ. При оценяване на земеделската земя, вещото лице е направило справка в Службата по вписвания в гр. Свиленград и е констатирало, че в едногодишния период от датата на възлагане на оценката от административния орган са извършени множество сделки, но за целите на експертизата е ползвало последните двадесет акта, отговарящи на изискванията на чл. 32, ал. 2 от ДР § 1а, т. 2 и 4 "в" от ЗДС, въз основа на които стойността на земята е изчислена на 2,72 лв. за 1 дка. или обезщетението следва да бъде 7 722 /седем хиляди седемстотин двадесет и два/ лв. Предвид представените и приети по делото доказателства, съдът намира, че оценката дадена за отчуждения имот в обжалваното административно решение на МС следва да се измени в посока увеличение, като размерът на оценката от 3271 /три хиляди двеста седемдесет и един/ лв. на 7 722 /седем хиляди седемстотин двадесет и два/ лв. В полза на жалбоподателите следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 200 лв., - възнаграждение за вещото лице и 400 адвокатски хонорар, от договорен 1000 лв. като прекомерно завишен с оглед фактическата и правна сложност на делото, общо в размер на 600 /шестстотин/ лв. Водим от изложеното, Върховният административен съд