Решение № 9311 от 3.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1864/2014 г.

Решение № 9311 от 3.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1864/2014 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 38, ал. 1 от Закона за държавната собственост (ЗДС). Образувано е по жалба на Никола Красимиров Сираков от гр. Пловдив срещу решение № 625 на Министерския съвет на Република България от 18.10.2013 г. за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект "Интермодален терминал в Южен - Централен район на планиране в България - Пловдив" на територията на община "Родопи", област Пловдив в частта му, с която е определено парично обезщетение, за отчуждения имоти с идентификатор 31036.22.226.Поддържа, че е налице План за регулация и застрояване и Парцеларен план, одобрен със Заповед № 02-14-2824 от 22.11.2012 г. и не се спори, че имотът следва да се отчужди, спорът е относно паричното обезщетение. Определената цена в обжалваното решение на МС на РБ, като обезщетение в размер на 5504 лв. за отчуждения имот е силно занижена и не съответства на пазарните цени. При определянето и, са приложени неясни критерии, и така както е изготвена оценката не съответства на разпоредбите на ЗДС. Ответникът по жалбата - Министерският съвет, и заинтересованите страни поддържат становище, че оценката на дължимото обезщетение за отчуждения имот е определена от административния орган на основание чл. 32, ал. 2 и ал. 3, т. 2 от ЗДС и е обективна, като е съобразена с изискването на закона - равностойното парично обезщетение да се определи в съответствие с предназначението на имота и въз основа на пазарните цени ако има такива, на имоти с подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания имот. В конкретния случай оценката е изготвена на основание чл. 32, ал. 3, т. 2 от ЗДС по метода визиран в чл. 36, ал. 2 от ЗСПЗЗ и е обективна. Върховният административен съд намира, че жалбата е допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. В процедурата по чл. 34а ЗДС, във връзка с чл. 33 и чл. 34б ЗДС с решение № 625 на Министерския съвет от 18.10.2013 г. е отчужден поземлен имот с идентификатор 31036.22.226, находящ се в с. Златитрап, община Родопи, област Пловдив, с площ 7,566 декара. За така отчуждения имот е определено парично обезщетение в общ размер на 5504 лв., като оценката е извършена за земеделска територия - овощна градина. Към делото са представени доказателства, събрани редовно в производството пред административния орган, които на основание чл. 171, ал. 3 АПК имат доказателствена сила и пред съда. В изготвената оценка определеният изпълнител е посочил, че тя е изготвена по метода за определяне на равностойно парично обезщетение по Наредбата за условията и реда за определяне на цени на земеделските земи. В оценката са отразени условията и методиката, при които е определена общата оценка на отчуждения имот. По искане на жалбоподателя с определение от 18.02.2014 г. по делото е допусната съдебно-оценителна експертиза, която да даде заключение за пазарната стойност на отчуждената част от имота съобразно разпоредбата на § 1, т. 2 от допълнителните разпоредби (ДР) на ЗДС. Експертизата е извършена от вещо лице, което съответства на изискванията за "оценител на имоти", посочени в § 1а, т. 3 от ДР на ЗДС. Вещото лице е представило съдебно-оценителна експертиза, в два варианта. Посочено е, че не са установени в съответната служба по вписванията извършени сделки за подобни на отчуждения имот и определянето на равностойно парично обезщетение по смисъла на чл. 32, ал. 2 ЗДС и § 1а, т. 2 ДР на ЗДС е недопустимо, тъй като при извършената справка в службата по вписванията в Пловдив няма сделки за посочения период които да са сключени между страни една, от които да е търговец по изискването на закона. В първия си вариант вещото лице дава оценка в размер на 37 225.00 лева на база трите пазарни свидетелства, представени от жалбоподателя и във връзка с поставената задача от жалбоподателя. Тези пазарни аналози според вещото лице са само между физически лица. Затова дава и втори вариант като използваният от вещото лице метод за оценката е този, определен в разпоредбата на чл. 32, ал. 3, т. 2 ЗДС, а именно по Наредбата за определяне на цени на земеделските земи като оценката е същата по размер на оценката дадена от административния орган - 5 504 лв. Вещото лице изяснява, че административният орган при изготвяне на оценката е спазил Наредбата за реда за определяне на цени на земеделските земи и е отчел стойността на трайните насаждения. В заключението по първия вариант е посочено, че представените пазарни аналози са неотносими, те не отговарят на изискването на § 1а, т. 2 и т. 4 от ДР на ЗДС. Посочените актове са, както следва: с нот. акт № 138, т. 1, рег. № 1867, н. д. № 134/2012 г. жалбоподателят Никола Красимир Сираков продава на Илиана Джагова два имота в с. Златитрап, с нот. акт № 200, т. 1, рег. № 2147, н. д. № 186/2012 г. жалбоподателят купува от Бригита Кехайова и Григор Кехайов три имота, като в т. 3 е описан процесният имот, и нот. акт № 167, т. 2, рег. № 4902, н. д. № 355/2012 г. съгласно който Александър Царски и Лилия Царска продават на Веселка Шопова нива в землището на същото село. Съдът е приел като доказателство заключението на вещото лице, което е компетентно и обективно. То е изготвено в съответствие с метода, посочен в разпоредбата на чл. 32, ал. 2 и ал. 3, т. 2 ЗДС и § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС и не е оспорено от страните. Съгласно разпоредбата на § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС, която дава определение на понятието "пазарни цени", това са осреднени цени на всички сделки с имоти за покупко-продажба, замяна, учредяване на вещни права или прехвърляне на собственост срещу задължение за строителство, ипотека, продажбите чрез търг от държавни и частни съдебни изпълнители, държавни институции и общините, както и други възмездни сделки, по които поне една от страните е търговец, сключени в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката, и вписани в службата по вписванията по местонахождение на имота. Както се посочи, не може да се приеме заключението на вещото лице по първия вариант, тъй като пазарните свидетелства са неотносими. Това са сделки само между физически лица и не отговарят на изискването на чл. 32, ал. 2 във връзка с § 1а от ДР на ЗДС. Определеното обезщетение от вещото лице по втория вариант съгласно допустимия метод на оценяване е еднакво с това по решението на Министерския съвет, поради което жалбата следва да бъде отхвърлена, като неоснователна. Водим от изложеното, Върховният административен съд, трето отделение,