Решение № 5121 от 11.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10662/2013 г.

Решение № 5121 от 11.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10662/2013 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 ДОПК и чл. 208 и сл. АПК. Касаторът Директора на Дирекция "ОДОП"- Варна моли да бъде отменено решение № 1524/12.06.2013 г. по адм. д. № 1322/2011 г. на Варненския административен съд в частта, с която е отменен РА № 271004997/21.01.2011 г. на ТД на НАП - Варна в частта за непризнато право на приспадане на данъчен кредит 45 320,73 лв. с лихви по фактури на "Джорджио 07" ЕООД и "ВДФ билд" ЕООД като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Съображения излага в жалбата си. Моли жалбата против РА да бъде отхвърлена и в тази част като му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Касаторът "Савана" ООД моли да бъде отменено решението в частта, с която е отхвърлена жалбата против РА в частта за непризнато право на приспадане на данъчен кредит 5488 лв. с лихви по фактури на "Люси арт" ЕООД като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушение на материалния и процесуалния закон. Съображения излага в жалбата си. Моли РА да бъде отменен и в тази част като му бъдат присъдени разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на първата касационна жалба и неоснователност на втората касационна жалба. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационните жалби и изложените в тях отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационните жалби са допустими и подадени в срок. С обжалваното решение административния съд е отменил РА в частта за непризнато право на приспадане на данъчен кредит за м. 4 и 9.2011 г. 45 320,73 лв. с лихви по фактури на "Джорджио 07" ЕООД и "ВДФ билд" ЕООД и е отхвърлил жалбата против РА в останалата й част. В мотивите си съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства относно доставката от "Люси арт" ЕООД по фактура от м. 2.2009 г. с предмет изработка на флаери и обосновано е приел, че не са представени доказателства, установяващи осъществяване на доставките - липсват доказателства за изработване на рекламните брошури, не е представен екземпляр от тях, нито протокол за приемане на услугата по разпространението им. Решението в тази част като правилно следва да бъде оставено в сила. По фактура № 0000000074/4.03.2009 г. на "Люси арт" ЕООД с предмет "реклама в ТВ Европа" са представени договор с ревизираното лице, с който е възложена извършване на телевизионна реклама, договор на "Люси арт" ЕООД с ТВ Европа от 18.03.2009 г., фактура от 16.04.2009 г. от ТВ Европа по рекламен договор на стойност 7056 лв., сертификат и възлагателно писмо. В чл. 11 от договора на доставчика с ТВ Европа е предвидено предварително плащане на закупеното рекламно време, от което следва, че за едно излъчване на рекламния клип цената заплатена от "Люси арт" ЕООД на ТВ Европа е 705,60 лв., след като е представен сертификат за излъчен рекламен клип от 10 секунди на "Савана" на 25 и 26.04.2009 г. десет пъти. Приложеният сертификат установява, че възложената рекламна кампания в ТВ Европа е осъществена от "Люси арт" ЕООД и необосновано съдът и органите по приходите са приели, че доставката по тази фактура не е осъществена. В РД е констатирано, че цената на доставка от ТВ Европа е 300 лв по тарифата на ТВ Европа, която не е приложена в преписката, нито може да се направи такъв извод от цитираната приложена фактура от 16.04.2009 г. В РД е прието, че стойността по спорната фактура от 19 100 лв. за 10 излъчвания на рекламния клип - по 1910 лв. за едно излъчване и е многократно е завишена. Не са приложени доказателства за пазарната стойност за изработката на рекламния клип, който видно от двата договора е изработен от доставчика "Люси арт" ЕООД, нито за обичайната надценка, която доставчикът е начислил при фактурирането на услугата, за да се прецени налице ли са условията на чл. 177, ал. 1, 2, 3, т. 2 ЗДДС, след като в РА са изложени фактически обстоятелства за приложението на тези разпоредби, а е определена неправилна правна квалификация по чл. 68, ал. 1, т. 1, чл. 69, ал. 1, т. 1 и чл. 70, ал. 5 ЗДДС. Съдът следваше на основание чл. 171, ал. 2 АПК да назначи експертиза, която да установи пазарните цени за изработване на рекламен клип 10 секунди и пазарните цени на доставената услуга - рекламна кампания в ТВ Европа с включена надценка на доставчика, за да се провери наличието на условията по чл. 177, ал. 3, т. 2 ЗДДС. По делото е приложен РА № 2001000130/21.04.2010 г., съставен на "Люси арт" ЕООД, в който има данни, че от дължимият ДДС за м. 3.2009 г. доставчикът е внесъл само 265 лв. Вещото лице следва да изчисли и каква част от тях съответстват на начисления по фактурата данък от 3820 лв и какви са съответните лихви, които изчисления са необходими, ако се установи, че доставката е на цена, която значително надвишава пазарната. Допуснатото процесуално нарушение е съществено, тъй като е довело до постановяване на съдебно решение при неизяснена фактическа обстановка. Решението в частта, с която е отхвърлена жалбата против РА в частта за непризнато право на приспадане на данъчен кредит по фактура № 0000000074/04.03.2009 г. на "Люси арт" ЕООД 3820 лв. с лихви следва да бъде отменено и в тази част делото следва да бъде върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане следва да бъде назначена счетоводна оценителна експертиза с посочената по-горе задача. Съдът е обсъдил събраните доказателства по фактурите за доставка на СМР на "Джорджио 07" ЕООД и "ВДФ билд" ЕООД и е възприел фактическа обстановка, съобразена с тях. От правилно установените факти съдът е достигнал до обоснован извод за осъществяване на фактурираните СМР по приложените договори, актове обр. 19, строителни книжа, актове за приемане на отделните етапи от извършената "Надстройка и пристройка към шивашки цех над източен и южен вход на бивше кино "Здравец", изграждане на английски двор и промяна на предназначението на съществуващо помещение в магазин за промишлени стоки". Строителните разрешения са представени в ревизионното производство, а актовете за приемане на конструкцията и констативни актове за установяване годността за приемане на строежа и доклад са приложени в съдебното производство, не са оспорени от първия касатор и съдът правилно е основал изводите си предвид посочването в тях на доставчиците като строители на обекта. Съдът е обсъдил относимата практика на СЕС и обосновано е приел, че след като доставките са осъществени и ревизираното лице има фактури за тях правото на приспадане на данъчен кредит неправилно не е признато в РА. Решението в тази част като правилно следва да бъде оставено в сила. Решението следва да бъде отменено и в частта за разноските, които следва да бъдат определени от административния съд при новото разглеждане на делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК и чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, I отделение,