Решение № 7 от 2.03.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1765/2020 г.

Решение № 7 от 2.03.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1765/2020 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Ваня Атанасова Производството е по чл. 290 ГПК. Подадена е касационна жалба от А. П. М., чрез адвокат Н. И., срещу решение № 7347 от 31.10.2019 г. по в. гр. д. № 14137/2018 г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІV-Д състав, с което е потвърдено решение № 426764 от 11.06.2018 г. по гр. д. № 49002/2017 г. на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 156 състав в частта, с която е допуснато извършването на съдебна делба на апартамент №..., находящ се в [населено място], [жк], ул., , Д. "№...., бл. №...., ет...., състоящ се от две стаи, хол, кухня и други сервизни помещения, с обща квадратура от 89.16 кв.м., при съседи: стълбище, ул., , Д. ", Ц. Ц., двор, Г. и И. С., заедно с прилежащото му зимнично помещение, при съседи: коридор, Р. и В. Б., Ц. Ц., Г. и И. С., заедно с 2,21 % от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот, между Д. М. Д. и А. П. М., при квоти по 1/2 ид. част за всеки от съделителите. В касационната жалба са изложени оплаквания за неправилност на обжалваното въззивно решение, поради постановяването му при допусната съществено процесуално нарушение - несъобразяване със събраните по делото доказателства, при необоснованост на фактическите изводи и в нарушение на чл. 21 СК (отм.);. Ответникът по жалбата Д. М. Д., в депозиран отговор, чрез адвокат С. Л., изразява становище за неоснователност на жалбата. С определение № 410 от 3.11.2020 г. по гр. д. № 1765/2020 г. на ВКС, 1 г. о., е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на осн. чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, по въпрос свързан с приложението на чл. 21 СК (отм.); , съотв. чл. 23 СК, касаещ статута на недвижим имот, придобит през време на брака, на основание договор за покупко-продажба, с парични средства, които нямат семеен произход. По въпроса, по който е допуснато касационно обжалване на решението: Трайната и непротиворечива практика на ВКС по приложението на чл. 21 СК (отм.); , съотв. чл. 23 СК, приема, че при режима на съпружеската имуществена общност имуществото има статута на средствата, вложени в придобиването му. При преценка основателността на предявен иск, възражение или довод по чл. 21 СК (отм.); , съотв. чл. 23 СК, от значение е произходът на средствата, с които е придобито вещното право, която преценка следва да бъде направена след обсъждане на всички събрани по делото доказателства, в тяхната съвкупност и във връзка едни с други. Ако произходът на средствата не е семеен и другият съпруг няма принос в набирането им, върху възмездно придобитото с тези средства, през време на брака, имущество няма да възникне съпружеска имуществена общност. В този смисъл са становищата, изразени в посочените от касатора решения - решение № 156 от 08.07.2013 г. по гр. д. № 1073/2012 г. на ВКС, ІІІ г. о., решение № 177 от 20.10.2015 г. по гр. д. № 4590/2013 г. на ВКС, ІІІ г. о. и решение № 8 от 15.02.2019 г. по гр. д. № 1314/2018 г. на ВКС, ІІ г. о., както и в служебно известни на настоящия състав решения - решение № 168 от 30.11.2016 г. по гр. д. № 2411/2016 г. на ВКС, 2 г. о., решение № 218 от 01.02.2016 г. по гр. д. № 1872/2016 г. на ВКС, 1 г. о., решение № 62 от 08.05.2018 г. по гр. д. № 1840/2017 г., 1 г. о., решение № 72/07.07.2017 г. по гр. д. № 3056/2016 г., 1 г. о., решение № 249 от 27.12.2011 г. по гр. д. № 1037/2010 г., 2 г. о., решение № 72 от 07.07.2017 г. по гр. д. № 3056/2016 г., 1 г. о. и др. По основателността на касационната жалба. За да потвърди първоинстанционното решение, въззивният съд е приел, че процесният имот е придобит по време на брака, при действието на отменения Семеен кодекс от 1985 г. В тежест на ответницата е да докаже наведеното от нея с отговора възражение по чл. 21, вр. чл. 20 СК (отм.);. Макар пред първоинстанционния съд да са представени справки от обслужващата ответницата банка за един сравнително дълъг период от време, които установяват, че тя е разполагала с банкови сметки, по които да са били налични суми в лева и чужда валута, не е доказано категорично, че сумата от 41 000 щ. д., получена от ответницата след продажбата на недвижим имот в [населено място], построен в сградата на етажна собственост "С. " на ул., , Л. К. " №...., ет...., със застроена площ от 103.71 кв.м., е вложена в покупката на процесния имот, придобит за сумата 40 200 лева. При така изложените съображения и като споделил мотивите на първоинстанционния съд, към които е препратил на основание чл. 272 ГПК, въззивният съд е приел, че първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено. По делото е установено, че А. и Д. Д. са сключили граждански брак през 1992 г., прекратен с развод по взаимно съгласие на 12.12.2013 г. (удостоверение № 042048/10.10.1992 г. за сключен граждански брак и решение № III-87-192/12.12.2013 г. по гр. д. № 440/2013 г. по описа на СРС, III ГО., 87-ми състав). С н. а. №.... г. родителите на А. Д. - П. Б. М. и П. К. М. са били признати за собственици на апартамент № 15, находящ се в София, в сградата на ЕС "С. " на ул., , Л. К. ", със застроена площ от 103.71 кв.м., заедно с принадлежащите 9.369/100 ид. ч. от общите части на сградата и правото на строеж. С нотариални актове № №.... г. и.... г. са извършени прехвърлителни сделки от и между наследниците на П. М.: преживелият съпруг П. М. дарил на внучката си П. Д. (дъщеря на страните по делото) 4/6 ид. ч. от правото на собственост от апартамента на [улица], Н. М. дарила на сестра си А. М. собствената си 1/6 ид. ч. от апартамента на [улица], а А. М. продала на сестра си Н. М. недвижим имот нейна лична собственост - едноетажна жилищна сграда и дворно място, находящи се в [населено място], [жк], за сумата 73760 лв., която страните са заявили, че била платена напълно и в брой преди сключване на договора. Установено е, че на 30.05.2002 г., с н. а. № 145/2002 г., А. Д., лично и като законен представител на дъщеря си П. Д., продала апартамента на [улица] за сумата 41000 щ. д., от които 36900 щ. д. платени в брой от купувача при подписване на договора, а останалите 4100 щ. д. – платими при предаване на владението върху апартамента, което е договорено да стане до 30.06.2002 г. На 30.05.2002 г., в "Уникредит Булбанк" АД, е открита депозитна банкова сметка с титуляр А. Д., по която същата внесла на каса сумата 30000 щ. д., а на 27.06.2002 г. в същата банка е била открита друга депозитна сметка на името на А. Д., по която същата внесла на каса 4000 щ. д. На 12.06.2002 г., с н. а. №.... г., А. Д. купила процесния апартамент в [населено място], [жк], [улица], за сумата 40200 лева, платена на продавача напълно и в брой при подписване на договора. На 12.06.2002 г. депозитната сметка на А. Д. в "Уникредит Булбанк" АД с наличност 30000 щ. д. била закрита, а сумата 30000 щ. д. изтеглена от същата в брой, на каса. Относно движенията по банковата сметка на А. Д. са представени следните доказателства: списък на движенията по банкова сметка в щатски долари в "Уникредит Булбанк" АД на А. П. Д. за периода от 30.05.2002 г. до 12.06.2002 г., справка за движения по депозитни сметки в щатски долари, писмо изх. № 0890-49-019963/23.03.2018 г. от "Уникредит Булбанк" АД за откритите и закрити депозитни сметки на А. М. за периода 01.01.2002 г. – 31.12.2002 г., писмо изх. № 0890-49-030275/08.05.2018 г. от "Уникредит Булбанк" АД, отразяващо авоари в открити и закрити банкови сметки на А. П. за периода от 01.01.2000 г. - 31.12.2002 г. Въззивното решение е неправилно. Процесният апартамент е придобит през време на брака на А. Д. и Д. Д., на основание договор за покупко-продажба, в който като купувач е участвала само съпругата. Продажната цена в размер на 40200 лв. е платена напълно и в брой с парични средства от влога на единия съпруг (купувача А. Д.). Когато плащането е извършено от влог на единия съпруг при действието на Семейния кодекс от 1985 г. (отм.); , по който съгласно чл. 19, ал. 1 паричните влогове се включват в обхвата на съпружеската имуществена общност, за да се обори презумпцията за съвместен принос по чл. 19, ал. 3 е необходимо да се установи произходът на средствата по влога и да се докаже, че другият съпруг няма принос при набиране на влога (решение № 168 от 30.11.2016 г. по гр. д. № 2411/2016 г. на ВКС, 2 г. о.). В случая е доказано, че съпругът Д. Д. не е имал никакъв принос при набиране на средствата по влога на А. Д.. Същите са получени от продажба на недвижим имот – апартамент, който е бил лична собственост на съпругата А. Д. и на дъщерята на страните П. Д., придобит от тях на основание договори за дарение и наследяване - А. Д. е придобила идеални части от продадения апартамент по наследство от майка си и по силата на договор за дарение, с който сестра й Н. М. й е прехвърлила безвъзмездно собствените си наследствени идеални части, а П. Д. е придобила идеални части от продадения апартамент на основание договор за дарение, сключен с дядо й П. К. М. (баща на А. Д.). След като произходът на вложените в придобиване на жилищния имот парични средства не е семеен – част от средствата са били лична собственост на съпругата А. Д. и част собственост на малолетната й дъщеря П. Д., като Д. Д. няма никакъв принос в набиране на средствата по влога (средствата са получени от продажба на недвижим имот, за придобиването на който Д. няма принос), върху процесния апартамент не е възникнала съпружеска имуществена общност между А. Д. и Д. Д.. Неоснователно е възражението на съделителя Д., че не е доказано по категоричен начин, че апартаментът е платен със средствата, получени от А. Д. и П. Д. от продажба на собствения им недвижим имот. Събраните по делото писмени доказателства и установените с тях обстоятелства, а именно: датите на сключване на разпоредителната и придобивната сделки (30.05.2002 г. и 12.06.2002 г.), уговорения в договора от 30.05.2002 г. начин плащане на продажната цена и условията за плащането й (36900 щ. д. в брой при подписване на договора и 4100 щ. д. при предаване на владението, но не по-късно от 30.06.2002 г.) и уговорения в договора от 12.06.2002 г. начин на плащане (40200 лв., платени напълно и в брой при подписване на договора), датата на откриване на банковите сметки на името на А. Д. и внесените по тях суми на каса, в брой (на 30.05.2002 г. внесени 30000 щ. д. на каса, в брой и на 27.06.2002 г. – 4000 щ. д. на каса, в брой), движението по първата сметка и закриването й - изтегляне на сумата 30000 щ. д. на 12.06.2002 г. и закриване на сметката, преценени в тяхната съвкупност и взаимна връзка едни с други, установяват, че средствата получени при продажба на апартамента, който е бил съсобствен между А. Д. и малолетната П. Д., са вложени при закупуване на процесния имот от съпругата-купувач А. Д.. След като върху процесния апартамент, придобит през време на брака на А. Д. и Д. Д., от А. Д., не е възникнала съпружеска имуществена общност, тъй като вложените в придобиването му средства нямат семеен произход, то с прекратяването на брака с развод Д. Д. не е получил идеална част от апартамента, не притежава дял от собствеността върху жилището и предявеният от него иск по чл. 34 ЗС срещу А. Д. е неоснователен. Оплакването на жалбоподателката за неправилност на въззивното решение по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, поради необоснованост на фактическите изводи и постановяването му в противоречие с чл. 21 СК (отм.); и чл. 34 ЗС е основателно. Като неправилно, въззивното решение следва да бъде отменено. Тъй като не се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия и съгласно чл. 293 ГПК, спорът следва да бъде разрешен по същество от настоящата инстанция, като предявеният иск за делба бъде отхвърлен. С оглед изхода на делото, ищецът Д. М. Д. следва да бъде осъден, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК, да заплати на ответницата по иска А. П. М. разноските по делото, направени при разглеждането му пред трите инстанции, които възлизат на 95 лв.: 40 лв. платена държавна такса за въззивната жалба, 30 лв. платена държавна такса за производството по чл. 288 ГПК и 25 лв. държавна такса за разглеждане на касационната жалба. Не следва да се присъжда сумата 1200 лв. адвокатско възнаграждение, уговорено в договор за правна защита и съдействие от 3.10.2017 г., тъй като не е доказано плащането на сумата в уговорения срок – до 3.10.2018 г. или след това, по посочената в договора банкова сметка на адвоката или в брой. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,