Решение № 6976 от 22.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3929/2013 г.

Решение № 6976 от 22.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3929/2013 г., II о., докладчик съдията Славка Найденова Производството по делото е образувано по реда на чл. 208 и сл. АПК по касационна жалба на н-к РДНСК, Северен централен район, срещу решение № 18/21.02.2013 г., постановено по адм. д. № 211/2012 г. на Административен съд - гр. Силистра, като в нея се развиват оплаквания за неправилно прилагане на материалния закон. Иска се решението да се отмени и се постанови решение по същество, с което да се отхвърли жалбата срещу Заповед № ДК-02-СЦР-135/13.11.2012 г. на н-к РДНСК, Северен централен район. Ответникът Селвет Юмер Пранга от гр. Тутракан, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Становището на представителя на Върховната административна прокуратура е, че касационната жалба е основателна и предлага да се уважи. Върховният административен съд второ отделение, в настоящия съдебен състав приема, че касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а след като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението, включително и по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, счита, че е основателна. С обжалваното решение Административен съд - гр. Силистра, в производство по реда на чл. 215, ал. 1 ЗУТ, отменил по жалба на Селвет Юмер Пранга, Заповед № ДК-02-СЦР-135/13.11.2012 г. на н-к РДНСК, Северен централен район, с която на основание чл. 225, ал. 1 ЗУТ, е наредено премахването на незаконен строеж "едноетажна жилищна сграда", находящ се в УПИ Х-221,220, кв. 12 по плана на гр. Тутракан. За да постанови решението си съдът приел, че се касае за незаконен строеж и че заповедта е съобразена с предпоставките на чл. 146 АПК. Приел, че с оглед § 127 от ЗИД на ЗУТ, в сила от 26.11.2012 г., строежът е търпим, поради което не следва да се премахва и отменил заповедта. Решението е постановено при неправилно прилагане на материалния закон. Съгласно чл. 142, ал. 1 АПК съответствието на административния акт с материалния закон, се преценява към момента на издаването му. В конкретния случай съдът е приложил материалноправна норма, която не е била в сила към момента на издаването процесната заповед. Приложената нова разпоредба на § 127 ЗИД на ЗУТ не обосновава нов факт по смисъла на ал. 2 на чл. 142 АПК, както и би имала значение по отношение на издаване на заповеди по чл. 225, ал. 1 ЗУТ след влизането й в сила, след като в ЗИД на ЗУТ не е предвидено, че е приложима за висящите производства, поради което е приложима за в бъдеще, след влизането й в сила. Съгласно § 16, ал. 2 ПР на ЗУТ, строежът не е търпим на това основание, като се има предвид, че е изпълнен през 1996, и не е деклариран в посочения срок като незаконен, поради което не е в режим на търпимост и подлежи на премахване, с оглед действуващите материални норми към момента на издаване на заповедта и тя е законосъобразна. Като се има предвид изложеното налице са основанията за отмяна на решението поради наличие на основанието по чл. 209, т. 3 АПК, поради което следва да се отмени. И тъй като съдът е изяснил законосъобразността на заповедта, издадена при липса на нарушенията, посочени в чл. 146 АПК, следва да се постанови решение по същество, с което да се отхвърли жалбата срещу нея. Следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение на касационния жалбоподател за представляването му пред първата инстанция от юрисконсулт в размер на 150 лв, поискано в същата инстанция. За касационната инстанция не е претендирано такова възнаграждение. Водим от горното Върховният административен съд, второ отделение на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 и чл. 143, ал. 3 АПК