Решение № 5926 от 12.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14481/2016 г.

Решение № 5926 от 12.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14481/2016 г., VI о., докладчик съдията Росен Василев Производството е по чл. 328и от ЗСВ във връзка с чл. 145 от АПК. Образувано по жалба на Д. Б. Г., от гр. Х., държавен съдебен изпълнител при Районен съд Харманли, подадена чрез пълномощника адвокат С. М., ХАК - гр. Х., срещу заповед № СД-02-3/07.11.2016 г. на министъра на правосъдието, с която в качеството й на държавен съдебен изпълнител при Районен съд Харманли на основание чл. 328ж във връзка с чл. 328д, предл. 2, чл. 328б, ал. 1, т. 2 и чл. 328з от Закона за съдебната власт/ЗСВ/, е наложено дисциплинарно наказание "намаляване на основното трудово възнаграждение с 20 на сто за срок от 8 месеца" за извършено нарушение по чл. 328а, ал. 2, т. 5 от ЗСВ. Жалбоподателката твърди, че не е извършила визираните нарушения и заповедта е издадена в противоречие с материалноправни разпоредби. Иска отмяна на оспорения административен акт и присъждането на разноски. Алтернативно се иска налагане на по-леко дисциплинарно наказание по чл. 328б, ал. 1, т. 1 от ЗСВ или намаляване размера на наложеното дисциплинарно наказание по чл. 328б, ал. 1, т. 2 от ЗСВ. Ответникът министърът на правосъдието, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата. Претендира заплащането на юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, шесто отделение, счита жалбата за допустима като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 328и от ЗСВ срещу подлежащ на оспорване административен акт. За да се произнесе по същество съдът установи от фактическа страна следното: Административното производство е започнало със заповед № ИЗСВ-01-308/14.09.2016 г. на министъра на правосъдието след постъпила в Министерство на правосъдието жалба от "К. Д. Г." ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Ш., бул. "С. В." .№..., вх. ..., ап. ..., представлявано от Х. Т., в която са изложени оплаквания срещу действията на държавен съдебен изпълнител при Районен съд Харманли- Д. Г. по изпълнително дело № 7/2015 г. по описа на Съдебно-изпълнителната служба/СИС/. Обжалванията в жалбата се свеждат до опорочаване на проведена публична продан на движима вещ- товарен автомобил марка "Щаер" с рег. № Х 0459 ВА. Посочено е, че в Постановление за възлагане от 23.02.2016 г., с което дружеството е обявено за собственик, е посочен номер на двигателя на товарния автомобил различен от номера на самия двигател. Този пропуск е попречил на регистрацията на автомобила, съответно невъзможност за ползването му от купувача. По повод постъпилата жалба на основание чл. 372, ал. 1, т. 1 от ЗСВ е извършена проверка на дейността на държавния съдебен изпълнител/ДСИ/ Г.. Констатирани са нарушения и пропуски по движението на три изпълнителни дела - № 7/2015 г., № 33/2013 г. и № 40/2013 г. по описа на СИС при Районен съд Харманли, водени от ДСИ Г. и е предложено образуването на дисциплинарно производство за виновно неизпълнение на служебните задължения. Проверката е установила следните нарушения: По изпълнително дело № 7/2015 г.: 1/ В нарушение на чл. 467, ал. 1, т. 3 от ГПК не е индивидуализирала описаните вещи по т. 4 и т. 11 в протокол за опис от 19.11.2015 г./ л. 125/, като е приела с разпореждане от 04.12.2015 г./л. 126/ заключението на вещото лице вх. № 3087/04.12.2015 г. без да установи несъответствието, че за двата товарни автомобила от една и съща марка - "Щаер-19С31" с рег. № Х4024ВВ и "Щаер-991.200" с рег. № Х 0459 ВА, с различни регистрационни номера са посочени едни и същи номера на рама и двигател. Вещите са изнесени на публична продан и възложени, като товарен автомобил "Щаер - 991.200" с рег. № Х 0459 ВА е възложен на "К. Д. Г." ЕООД с постановление за възлагане на движима вещ от 23.02.2016 г./л. 111/. Г. е направила опит да отстрани допуснатото нарушение, като е съставила Констативен протокол от 31.03.2016 г./ л. 134/. Но с този протокол само е утежнила ситуацията, тъй като поправката е следвало да стане с постановление, което да бъде съобщено на страните по реда на съобщаване на поправения акт. По преписката не се съдържат данни този констативен протокол да е съобщаван на страните. 2/ По същото изпълнително дело, в нарушение на чл. 459, ал. 1 от ГПК на 18.03.2016 г./л. 137/ Г. е извършила разпределение на суми, без да е заделила суми за обезпечения по изп. дело № 33/2013 г. кредитор Р. М. В., която въз основа на обезпечителна заповед е присъединен взискател по изп. дело № 7/2015 г. 3/ По същото изпълнително дело, в нарушение на чл. 459, ал. 1 от ГПК на 18.03.2016 г./л. 137/ Г. е извършила разпределение на суми, без да е заделила суми за обезпечения по изп. дело № 40/2013 г. кредитор Ц. Х. Т., която въз основа на обезпечителна заповед е присъединен взискател по изп. дело № 7/2015 г. 4/ В нарушение на чл. 402 от ГПК с разпореждане от 15.03.2016 г. по изп. дело № 33/2013 г./ л. 84/ без разпореждане на съда Г. е вдигнала запора върху товарен автомобил с рег. № Х 0998 ВА, наложен по изп. дело № 33/2013 г. по обезпечителна заповед № 14.05.2013 г., издадена въз основа на определение № 433/14.05.2013 г. по гр. дело № 234/2013 г. на Районен съд Харманли. 5/В нарушение на чл. 402 от ГПК с разпореждане от 15.03.2016 г. по изп. дело № 33/2013 г./ л. 112/ без разпореждане на съда Г. е вдигнала запора върху товарен автомобил с рег. № Х 0459 ВА, наложен по изп. дело № 40/2013 г. по обезпечителна заповед № 29.05.2013 г., издадена въз основа на определение № 492/27.05.2013 г. по гр. дело № 264/2013 г. на Районен съд Харманли. О. Г. са поискани писмени обяснения, депозирани на 28.09.2016 г., с които е възразила по всяко едно от констатираните в хода на проверката нарушения/ л. 118/. Във връзка с вдигането на запорите е посочила, че в случая нормата на чл. 402 от ГПК е неотносима. С докладна записка от Инспектората на министъра на правосъдието са изложени оборващи възраженията на съдия-изпълнителя доводи/л. 53/. С оспорената заповед № СД-02-3/07.11.2016 г. на министъра на правосъдието, на Д. Г., в качеството й на държавен съдебен изпълнител при Районен съд Харманли, на основание чл. 328ж във връзка с чл. 328д, предл. 2, чл. 328б, ал. 1, т. 2 и чл. 328з от Закона за съдебната власт, е наложено дисциплинарно наказание "намаляване на основното трудово възнаграждение с 20 на сто за срок от 8 месеца за извършено нарушение по чл. 328а, ал. 2, т. 5 от ЗСВ. При преценка на фактите по спора настоящият състав на Върховния административен съд намира, че оспорената заповед та министъра на правосъдието е издадена от компетентен орган. Същата съдържа всички изискуеми реквизити по чл. 59 от АПК. Спазени са административнопроизводствените правила по глава шестнадесет, раздел II от ЗСВ. Съгласно чл. 328а, ал. 2 от ЗСВ на държавен съдебен изпълнител се налага дисциплинарно наказание за извършено дисциплинарно нарушение, което е виновно неизпълнение на служебните задължения. В настоящия случай безспорно е установено, че Г. е извършила визираните по-горе нарушения и пропуски по движението на три изпълнителни дела - № 7/2015 г., № 33/2013 г. и № 40/2013 г. по описа на СИС при Районен съд Харманли. Изложените от жалбоподателката оплаквания са неоснователни. С неиндивидуализиране на товарните автомобили в протокола за опис от 19.11.2015 г. по изп. дело № 7/2015 г. Г. е извършила нарушение на чл. 467, ал. 1, т. 3 от ГПК, като не е извършила и проверка на заключението на вещото лице вх. № 3087/04.12.2015 г. По този начин с възлагането им е създала затруднения на купувачите да декларират същите и невъзможността им да ги ползват по републиканската пътна мрежа. Тези пропуски не подлежат на инстанционен контрол. Г. е направила опит да отстрани допуснатото нарушение, като е съставила Констативен протокол от 31.03.2016 г. Но с този протокол само е утежнила ситуацията, тъй като поправката е следвало да стане с постановление, което да бъде съобщено на страните по реда на съобщаване на поправения акт. С извършеното на 18.03.2016 г. разпределение на суми по изп. дело № 7/2015 г., без да задели суми за разпределение в полза на обезпечени кредитори В. и Т., Г. е извършила нарушение на чл. 459, ал. 1 от ГПК. Посочените вземания на двамата кредитори са от трудови правоотношения. С допуснатото нарушение се е стигнало до удовлетворяване вземания на необезпечен кредитор за сметка на обезпечените такива. Двамата кредитори са били лишени от възможността да съберат вземанията си по изпълнителен лист. Тези вземания не са удовлетворени и към момента на извършване на проверката. С вдигането на запорите върху двата товарни автомобила по изп. дело № 33/2013 г. и № 40/2013 г. Г. е нарушила разпоредбата на чл. 402 от ГПК, тъй като е действала без разпореждане на съда. Тези действия са довели до увреждане интересите на обезпечените кредитори, чийто вземания към момента на проверката не са били изпълнени. Липсва искане от страна на тези кредитори до съда за вдигане на запорите. Разпоредбата на чл. 402, ал. 1 от ГПК е императивна и не дава възможност на съдебният изпълнител да извършва преценка. Неоснователни са наведените оплаквания и дадените от Г. обяснения, че двата запора са вдигнати не на основание чл. 402 от ГПК, а по реда на издаване на разпореждане от РС, тъй като нямало заинтересовани лица, които да поискат издаване на съответния акт от компетентния районен съд. Отмяната на обезпечителните мерки се извършва с определение, което подлежи на инстанционен контрол. В разрез с това законоустановено положение Г. е приела, че с уведомяването за разпределението се гарантират интересите на кредиторите. По този начин обезпечените кредитори са били лишени от възможността да съберат вземанията си по изпълнителен лист. С оглед на изложеното настоящият състав на върховния административен съд приема, че Г. виновно не е изпълнила вменени й от закона задължения по описаните изпълнителни дело. При определяне на наказанието административният орган е съобразил характера на нарушенията, формата на вината/небрежност/, обстоятелствата, при които са извършени нарушенията и поведението на нарушителката. Отчетено е обстоятелството за липса на налагани до този момент дисциплинарни наказания, както и правните последици от неизпълнението на служебните задължения. При тези съображения и след проверка за законосъобразност по чл. 168 от АПК, Върховният административен съд намира, че оспорената заповед на министъра на правосъдието е издадена при точно тълкуване и прилагане на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. Предвид изхода на спора в тежест на жалбоподателката следва да бъдат поставени заявените от административния орган разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00/сто/ лева, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 172 от АПК във връзка с чл. 328и, ал. 4 от ЗСВ Върховният административен съд, шесто отделение