Решение № 2208 от 5.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7455/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПТК/. Образувано е по касационна жалба П. Ж. П. , изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора [населено място], срещу Решение 968/05.12.2023 г., постановено по адм.дело 149/2023 г., по описа на Административен съд Хасково, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от него иск против Община Хасково, Агенция по геодезия, картография и кадастър /АГКК/, Агенция по вписванията /АВ/ и Дирекция за национален строителен контрол /ДНСК/ за заплащане на сумата от 300 000 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, както и 300 000 лева за неимуществени вреди вследствие незаконни /с искане да бъдат признати за такива/ действия и бездействия на служители при ответниците. Изложени са съображения за неправилност - отменително основаниепо чл. 209, т. 3 от АПТК. Иска се отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане. Ответникът Община Хасково, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира разноски. Ответникът Агенция по вписванията, чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и счита съдебното решение за правилно и обосновано. Претендира разноски. Ответникът - Дирекция за национален строителен контрол, чрез процесуалния си представител в съдебно заседание, оспорва касационната жалба като неоснователна. Ответникът - Агенция по геодезия, картография и кадастър не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. След като прецени доказателствата по делото, във връзка с доводите и съображенията на страните, Върховният административен съд, състав на трето отделение, приема следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок , от надлежна страна, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд Хасково е отхвърлил като неоснователен предявеният от П. Ж. П. против Община Хасково, Агенция по геодезия, картография и кадастър /АГКК/, Агенция по вписванията /АВ/ и Дирекция за национален строителен контрол /ДНСК/ иск за заплащане на сумата от 300 000 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, както и 300 000 лева за неимуществени вреди вследствие незаконни /с искане да бъдат признати за такива/ действия и бездействия на служители при ответниците. В исковата молба е посочено, че причинените вреди са следствие от действия и бездействия на длъжностни лица от състава на посочените държавни органи. За да постанови този резултат съдът е приел, че в конкретния случай не са налице предпоставките за ангажиране на отговорността на ответниците по исковата молба. Решението е правилно. Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, по силата на който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността не се презюмира от закона, затова в тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите предпоставки за отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ незаконосъобразен акт, отменен по съответен ред; действие или бездействие на административен орган по повод изпълнение на административна дейност; настъпила вреда; причинна връзка между отменения акт, действие или бездействие и вредата. При липсата на който и да било елемент от фактическия състав не може да се реализира отговорността по ЗОДОВ. Първоинстанционният съд е изложил подробни съображения, които се споделят от настоящата инстанция. Правилно е прието, че в случая не е налице фактическият състав по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Под незаконосъобразни бездействия следва да се разбира дължими по силата на закона фактически действия, включително и действия, за които по смисъла на чл. 21, ал. 4 от АПК, органът постановява индивидуален административен акт, с който отказва да ги извърши, както и фактически действия, които са административна услуга по смисъла на § 1, т. 2, в. в", г" и д" от Закона за администрацията. Първоинстанционният съд е извършил дължимата проверка относно наличието на незаконосъобразни действия/бездействия за всеки от ответниците поотделно, като констатациите и мотивите на съда относно липсата им в тази връзка се споделят от настоящата касационна инстанция, с оглед на което не следва да бъдат преповтаряни и на основание чл. 221, ал.1, изр.второ АПК. По изложените съображения при постановяване на обжалваното решение съдът не е допуснал нарушения, съставляващи касационни основания за отмяна, поради което същото следва да бъде оставено в сила.. При този краен извод в полза на ответниците Община Хасково и Агенция по вписванията, които са поискали присъждане на сторените разноски, следва да бъде присъдено и възнаграждение за юрисконсулт за настоящата инстанция в размер на общо 200.00 лева /по 100 лева за всеки от ответниците/. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение