Решение № 7636 от 8.8.2022 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по касационна жалба на Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/ против решение

627 от 05.02.2021 г., постановено по адм. д. 8653/2019 г. по описа на Административен съд София град, с което по жалба на Топлофикация Враца ЕАД е отменено решение

Ц-18 от 01.07.2019 г. на КЕВР в частта му по т. 6, с която по отношение на дружеството, считано от 01.07.2019 г., на основание чл. 21, ал. 1, т. 8 и т. 8б, чл. 30,

ал. 1, т. 3 и т. 4, чл. 33, чл. 33а, чл. 36а, ал. 2 от ЗЕ, чл. 2, т. 1 и т. 2, чл. 3, ал. 2, т. 1,

чл. 32, ал. 1 и чл. 37, ал. 2 от Наредба 5 от 23.01.2014 г. за регулиране на цените на топлинната енергия (НРЦТЕ), чл. 2, ал. 2, т. 1, чл. 3, ал. 2, т. 1, чл. 24, чл. 49, ал. 1 и

чл. 56 от Наредба 1 от 14.03.2017 г. за регулиране на цените на електрическата енергия (НРЦЕЕ), се утвърждават пределни цени на топлинната енергия и преференциални цени и премии за електрическата енергия, произведена по високоефективен комбиниран начин от централи с комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия, при прилагане на метода на ценово регулиране норма на възвръщаемост на капитала. Със същото решение преписката е върната на административния орган за ново произнасяне при спазване на указанията, дадени в мотивите на съдебния акт и КЕВР е осъдена да заплати на дружеството- жалбоподател сторените от него съдебни разноски.

В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението поради допуснато нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост- касационни основания по чл.209, т.3 от АПК. Твърди се, че съдът не бил обсъдил всички приети по делото доказателства- поотделно и в тяхната цялост, като е основал решението си само на заключението на изслушаната по делото комплексна експертиза, което, освен това, е оспорено от процесуалния представител на КЕВР. Според касатора съдът неправилно е приел за основателни възраженията на Топлофикация Враца ЕАД за незаконосъобразното коригиране на 1. разходите за закупуване на квоти за емисии парникови газове; 2. нормата на възвръщаемост на привлечения капитал; 3. разходите за амортизации; 4. разходите за ремонт; 5. разходите за достъп до електропреносната мрежа. Иска отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на ново по съществото на спора, с което жалбата на Топлофикация Враца ЕАД срещу т.6 от Решение Ц-18 от 01.07.2019 на КЕВР бъде отхвърлена изцяло. Претендира разноски.

Редовно призован за съдебно заседание, КЕВР се представлява от юриск. Ненков, който поддържа касационната жалба, а по същество твърди основателност на същата по изложените в касационната жалба фактически и правни съображения, съответно неправилност на атакуваното с нея съдебно решение.

Ответникът Топлофикация Враца ЕАД, редовно призован, се представлява от адв. Церовски, който оспорва касационната жалба, а по същество твърди неоснователност на същата, съответно- правилност на обжалвания съдебен акт по съображения, подробно развити в депозиран по делото писмен отговор на жалбата и устно в хода по същество.

Представителят на Върховната административна прокуратура застъпва становище за основателност на касационната жалба.

Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд, трето отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна против неблагоприятен за нея и подлежащ на инстанционен съдебен контрол акт и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

С решение 627 от 05.02.2021 г., постановено по адм. д. 8653/2019 г. по описа на Административен съд- София град, по жалба на Топлофикация Враца ЕАД е отменено решение Ц-18 от 01.07.2019 г. на КЕВР в частта му по т. 6, с която по отношение на дружеството- жалбоподател, считано от 01.07.2019 г., се утвърждават пределни цени на топлинната енергия и преференциални цени и премия за електрическата енергия, произведена по високоефективен комбиниран начин от централи с комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия, при прилагане на метода на ценово регулиране норма на възвръщаемост на капитала и делото е върнато във вид на преписка на административния орган за ново произнасяне при спазване на указанията по тълкуването ши прилагането на закона, дадени в мотивите на решението.

За да постанови този резултат, АССГ е приел, че е налице материална незаконосъобразност на обжалваното решение на КЕВР по смисъла на

чл. 146, т. 4 от АПК поради допуснати нарушения, относими към конкретни ценообразуващи елементи. Съдът е приел, че незаконосъобразно КЕВР не е признала в заявения размер разходи, присъщи на лицензионната дейност на дружеството - за закупуване на квоти за въглеродни емисии, като не е съобразила ежегодното намаляване на безплатните квоти, което ще доведе до необходимостта от закупуване на по големи количества квоти през прогнозния регулаторен период. Последното от своя страна обоснова извод, че в състава на признатите от Комисията разходи остават невключени разходите за закупуване на емисии въглероден диоксид за базисния ценови период, с което се намалява възвращаемостта на дружеството в противоречие с метода на регулиране норма на възвращаемост на капитала. Според съда, при утвърждаване на норма на възвръщаемост на привлечения капитал, регулаторният орган е поставил пазарни ограничения на договарянето на привлечен капитал, но не на база на относимите към момента на привличане на капитала лихвени нива, съгласно изискването на т. 40 от Указания НВ, а въз основа на лихвените нива за последната година, с което са допуснати нарушения на т. 40 и т. 41 от Указания НВ, както и на чл. 31, т. 4 ЗЕ. Съдът е приел, че КЕВР неправилно е намалила разходите за амортизации, като не е извършила анализ за корекцията по намаляване на разходите за амортизации, сравнено със заявените, а само е посочила, че същите се коригират от 163 хил.лв. на 107 хил.лв. Според съда административният орган, без да изследва фактите и обстоятелствата от значение за определяне на разходите , е намалило същите под заявената от дружеството стойност, без да изложи мотиви и да стъпи на обективни критерии за това. За незаконосъобразно е прието и намаляването на разходите за ремонт ,заявени от дружеството, въпреки че същите са условно -постоянни, тъй като не се променят при промяна в количествата топлинна и електрическа енергия. Според съда непризнаването на присъщо-необходими разходи и невключването им в цените във всеки случай води до непълно възстановяване на икономически обосновани разходи, което рефлектира в намаление на утвърдената възвръщаемост, съответно- води до нарушаване на предвидения в чл. 31, т. 2 ЗЕ принцип на регулиране, според който цената на изкупуваната от енергийните предприятия електро и топло енергия следва да възстановява икономически обоснованите разходи за дейността им, в т.ч. и разходите за ремонт. Аналогични са мотивите на съда относно разходите за достъп до електропреносната мрежа те са присъщо необходими за осъществяване на лицензионната дейност на дружеството, както и на всеки енергиен производител, като непризнаването им води до невъзстановяване на икономически обосновани разходи за дейността.

Решението е валидно, допустимо и правилно като краен резултат, но по различни от изложените съображения.

От фактическа страна е установено, че производството пред КЕВР е образувано по заявление, подадено от Топлофикация Враца ЕАД за утвърждаване на цени на електрическа и топлинна енергия за новия регулаторен период, считано от 01.07.2019 г. Дружеството е предложило за утвърждаване следните цени на енергия, без ДДС:

1. преференциална цена на комбинирана електрическа енергия 242,81лв./MWh;

1. еднокомпонентна цена на топлинна енергия с гореща вода 103,92 лв./MWh. Така предложените за утвърждаване цени на енергия са изчислени при цена на природен газ 505,99 лв./knm3.

В хода на съдебното производство административният съд е изложил последователно обстоятелствата по извършените действия от административния орган при разглеждане на заявлението, събиране на относимите доказателства и съобразяване на обосновките и възраженията на заявителя по доклада на работната група, сформирана от председателя на КЕВР, съставянето на проекта за решение и неговото обсъждане. По подаденото от Топлофикация Враца ЕАД заявление, Комисията е извършила следните корекции на заявените от топлофикационното дружество разходи:

По справка 1 Разходи:

Ø От групата на условно постоянните разходи са коригирани:

· разходите за амортизации са намалени от 1 008 хил. лв. на 814 хил. лв. със 194 хил. лв. коригирани са разходите за амортизации и в производството и в прeноса;

· разходите за ремонт са коригирани в намаление от 2 245 хил. лв. на 806 хил. лв. с 1439 хил. лв., като не са признати изцяло заявените 99 хил. лв. разходи за ремонт в преноса и са намалени разходите в производството с 1 340 хил. лв.;

· допълнително добавена позиция Други към условно-постоянните разходи, свързани с дейността по лицензията на стойност 580 хил. лв., не е призната и е коригирана на 0 лв.;

Ø От групата на променливите разходи:

· разходите за гориво-природен газ намаляват от 11 953 хил. лв. на 11 869 хил. лв. с 84 хил. лв., поради намаление от КЕВР на количеството на природен газ в Справка 4 от 16 337 knm3 на 16 237 knm3 и намаление на цената на природния газ от 505.09 лв./knm3 на 504.58 лв./knm3;

· разходите за акцизи се променят резултативно от 3 687 хил. лв. на 3 676 хил. лв. от корекцията на количеството природен газ;

· разходите за въглеродни емисии (CO2) в производството са намалени с 644 хил. лв.- т.е. от 1 780 хил. лв. на 1 136 хил. лв., поради намаление на количеството закупени квоти в Справка 4.

По справка 2 регулаторна база на активите:

· необходимият оборотен капитал е намален от 2 561 хил. лв. на 2 214 хил. лв., изчислен като 1/8 от утвърдените годишни оперативни разходи без разходите за амортизации.

По справка 3 Норма на възвръщаемост на капитала:

· нормата на възвръщаемост на собствения капитал е увеличена от заявена 4 % на 7 %;

· нормата на възвръщаемост на привлечения капитал е намалена от заявена 6.66 % на 3.57 %.

По справка 4 Технико икономически показатели в производството:

· коригирано е количеството природен газ за производството от 16 337 knm3 на 16 237 knm3;

· коригирана е цената на природния газ от 505.09 лв./knm3 на 504.58/ knm3;

· намалено е количеството въглеродни емисии СО2 за закупуване от 36 392 тона на 23 234 тона;

· коригирана е цената за закупуване на въглеродните емисии от 48.90 /тон на 48.88 лв./тон;

По справка 5 Технико-икономически показатели в преноса няма корекции.

По справка 6 Изчисляване на коефициентите за разпределяне на разходите няма корекции.

КЕВР е извършила преглед на заявленията на топлофикационните дружества и приложенията към тях за съответствие с изискванията на НРЦТЕ и НРЦЕЕ. След преглед на възражението, депозирано от Топлофикация Враца ЕАД, КЕВР е постановила оспореното Решение Ц-18 от 1.07.2018 г., с което в частта му по т. 6, на Топлофикация Враца ЕАД са утвърдени следните цени за ценовия период, считано от 01.07.2019 г., а именно:

3.1. Преференциална цена на електрическата енергия (без ДДС) 215,67 лв./MWh;

• индивидуални разходи за единица енергия- 215,67 лв./MWh;

3.2. Премия по чл. 33а от ЗЕ 125,18 лв./MWh;

3.3. Еднокомпонентна цена на топлинната енергия с топлоносител гореща вода (без ДДС) 72,19 лв./MWh;

3.4. Еднокомпонентна цена на топлинната енергия с топлоносител гореща вода (без ДДС) 87,87 лв./MWh;

3.5. Ценообразуващи елементи на цените по т. 1 и т. 2:

• Необходими годишни приходи 19 223 хил. лв., в т. ч.:

• Разходи 18 527 хил. лв., от които условно-постоянни 4 681 хил. лв. и променливи 13 846 хил. лв.;

• Регулаторна база на активите 10 503 хил. лв.;

• Норма на възвръщаемост 6,63 %;

• Електрическа енергия от високоефективно комбинирано производство 56 215 MWh;

• Топлинна енергия с топлоносител гореща вода 80 796 MWh.

Решението на КЕВР е оспорено от "Топлофикация Враца" ЕАД пред административния съд по реда на чл. 13, ал. 9 от ЗЕ. В съдебното производство административният съд е допуснал и приел комплексна съдебна технико икономическа експертиза /СТИЕ/, като, въз основа на заключението на вещите лица, е изяснил относимите към възраженията в жалбата фактически обстоятелства по определяне на цените на електрическа и топлинна енергия по заявлението на жалбоподателя. Съдът е установил фактите и обстоятелствата по делото, подвел е същите под приложимите материалноправни разпоредби , относими към определяне на цените на електрическа и топлинна енергия по обявения от административния орган метод на регулиране "норма на възвръщаемост на капитала", като е изследвал ценообразуващите елементи, за които КЕВР е извършила корекции по заявлението в съответствие с възраженията на дружеството.

При изпълнение на правомощията си за ценово регулиране КЕВР се ръководи от принципите по чл. 23, чл. 24 и чл. 31 ЗЕ. Според разпоредбата на чл. 23, т. 4 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, Комисията,при определяне на съответните цени, следва да осигури баланс между интересите на енергийните дружества и клиентите, поради което при упражняване на тези свои правомощия, КЕВР следва да извърши оценка и анализ на предоставената информация с оглед на нейната точност и икономическа обоснованост и няма задължение да приеме еднозначно предложенията на енергийните предприятия. Друг принцип, от който се ръководи Комисията при изпълнение на регулаторните си правомощия, е осигуряването на равнопоставеност между отделните категории енергийни предприятия и видовете клиенти (чл. 23, т. 5 от ЗЕ). Изпълнявайки това свое законово задължение и в съответствие с принципа на чл. 8, ал. 2 от АПК, в пределите на оперативната самостоятелност, при еднакви условия, сходните случаи следва да се третират еднакво, като КЕВР следва да прилага към всички дружества - адресати на процесното решение, общ подход при определяне на цените на електрическа и топлинна енергия и общи принципни положения относно извършените допълнително корекции, съобразявайки, едновременно с това, и особености на дружеството. Чл. 31 от Закона за енергетиката изисква цените да са недискриминационни, основани на обективни критерии и определени по прозрачен начин, да осигуряват икономически обоснована норма на възвръщаемост на капитала и да възстановяват икономически обоснованите разходи за дейността на дружествата-производители, включително разходите за: управление, експлоатация и поддръжка на енергийните обекти; поддържане на резервни и регулиращи мощности, необходими за надеждно снабдяване на клиентите; доставка и поддържане на резервите от горива; ремонти; амортизации; съхраняване и преработка на отработено ядрено гориво и радиоактивни отпадъци, извеждане на ядрени съоръжения от експлоатация и ядрена безопасност; балансиране на електроенергийната система. Цените на топлинната енергия се определят по реда на Наредба 5 от 23.01.2014 г. за регулиране на цените на топлинната енергия /НРЦТЕ/, а в случаите на комбинирано производство се утвърждават еднокомпонентна цена или цени на топлинна енергия по видове топлоносители и се определя преференциална цена на електрическата енергия, на база приети от КЕВР Указания и в съответствие и с чл. 24 от Наредба 1 от 2017 г. за регулиране на цените на електрическата енергия /НРЦЕЕ/. Във връзка с приети изменения и допълнения в Наредба 5 от 23.01.2014 г. за регулиране на цените на топлинната енергия и в Наредба 1 от 17.03.2017 г. за регулиране на цените на електрическата енергия (ДВ. бр. 52 от 22.06.2018 г.), са разработени нови Указания за образуване на цените на топлинната енергия и на електрическата енергия от комбинирано производство при регулиране чрез метода норма на възвръщаемост на капитала, приети с протоколно решение на КЕВР

116/26.06.2018 г., които отменят предишните Указания, приети с протоколно решение 95/25.05.2015 г. При метода норма на възвръщаемост на капитала, след извършване на регулаторен преглед, КЕВР утвърждава цени и необходими годишни приходи за регулаторен период, не по-кратък от една година. Необходимите годишни приходи включват признати от Комисията икономически обосновани разходи и възвръщаемост на капитала. Следващ регулаторен преглед се извършва при констатиране на съществени отклонения между одобрените и отчетените елементи на необходимите приходи.

По отношение на конкретните ценообразуващи елементи, коригирани от КЕВР в посока намаление спрямо заявените от "Топлофикация Враца ЕАД, касационната инстанция намира следното:

1. Неоснователен е доводът на касатора, че съдът неправилно е приел за основателно възражението на жалбоподателя по отношение на разходите за закупуване на квоти за емисии парникови газове СО2.

Правилно административният съд е приел, че в нарушение на материалния закон Комисията не е признала в заявения размер разходи, присъщи на лицензионната дейност на "Топлофикация Враца ЕАД, относими към регулаторния период. Съгласно дерогация по чл. 10а и по чл. 10в от Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 октомври 2003 година за установяване на схема за търговия с квоти за емисии на парникови газове в рамките на Общността и за изменение на Директива 96/61/ЕО на Съвета, топлофикационните дружества получават разпределяне на безплатни количества квоти за емисии на парникови газове. Жалбоподателят е дружество, за което са предвидени безплатни емисионни квоти, които обаче съгласно схемата за безплатно разпределение намаляват ежегодно за всички оператори на инсталации. Този ценообразуващ елемент представлява променлив разход по смисъла § 1, т. 10 от ДР на НРЦТЕ, тъй като пряко зависи от количествата произведена от дружествата топлинна и електрическа енергия. Разликата между отделените въглеродни емисии при комбинираното производство на топлинна и електрическа енергия през предстоящия прогнозен период 01.07.2019 г. 30.06.2020 г. и разпределените на дружеството безплатни емисионни квоти, представлява количеството емисионни квоти, които дружеството трябва да закупи. На основание на чл. 48, ал. 1 от Закона за ограничаване изменението на климата операторите на инсталации, притежаващи разрешително за емисии на парникови газове, са задължени до 30 април всяка година да предадат определен брой квоти, равняващи се на общото количество емисии, отделени от инсталацията. За неизпълнение на изискванията на тази разпоредба на операторите на инсталацията се налага имуществена санкция за всеки тон еквивалент въглероден диоксид, за който операторът не е предал квоти. Въз основа на тези законови задължения жалбоподателят трябва да извърши разходи за покупка на емисионни квоти, които са пряко свързани с лицензионната му дейност и които трябва да се включат в утвърдените прогнозните необходими годишни приходи на основание чл. 8, ал. 1 и чл. 32, ал. 1, т. 1 от НРЦТЕ. КЕВР е приела общ подход при изчисляване на разходите за закупуване на квоти, като от изчислените прогнозни емисии за емитиране на база на прогнозните количества горива се приспадат предвидените безплатни квоти, които се разпределят на топлофикационните дружества по чл. 10а и чл. 10в от Директива 2003/87/ЕО (половината количество безплатните квоти за 2019 г. и половината количество безплатните квоти за 2020 г.). Съгласно общия подход на КЕВР за предходния ценови период с Решение Ц-10 от 01.07.2018 г. Комисията признава за ценовия период 01.07.2018 г. - 30.06.2019 г. разходите за отделените и верифицирани емисии за календарната 2017 г. след приспадане на предвидените безплатни квоти, които се разпределят на топлофикационните дружества по чл. 10а и чл. 10в от Директива 2003/87/ЕО. Правилно съдът е възприел изводите на вещите лица, че приложеният от Комисията подход води до непризнаване на разходи за закупуване на емисионни квоти за периода 01.01.2018 г. - 30.06.2019 г., направени от "Топлофикация Враца ЕАД. Правилен е решаващият извод на съда за допуснато нарушение на Глава Втора, Раздел I, т. 20.11. и т. 20.12 от Указанията. Поради обстоятелството, че в състава на признатите от Комисията разходи остават невключени разходите за закупуване на емисии въглероден диоксид за базисния ценови период, с което се намалява възвращаемостта на дружеството в противоречие с метода на регулиране норма на възвращаемост на капитала. Този извод се потвърждава и от заключението на съдебната комплексна технико-икономическа експертиза (СКТИЕ), според което приложеният от Комисията за първи път подход за изчисляване на необходимите квоти, които следва да бъдат закупени, като от прогнозното количество емисии, които ще бъдат отделени от инсталацията, се приспаднат безплатните квоти по чл. 10а и чл.10в от Директива 2003/87/ЕО - половината количество от безплатните квоти за 2019 г. и половината количество от безплатните квоти за 2020 г., води до наличие на непризнати разходи за въглеродни емисии, които няма да бъдат компенсирани, тъй като разходите за емисии за първата половина на 2019 г., които трябва да бъдат предадени до 30.04.2020 г., не са включени в необходимите приходи нито за предходния, нито за настоящия регулаторен период. Този подход е в противоречие и с разпоредбата на чл. 31, т. 2 от ЗЕ цените на енергийните предприятия да възстановяват икономически обоснованите разходи за дейността им.

Като не е установила правилно количествата безплатни квоти, Комисията е определило по-малко количество квоти, необходими за закупуване и оттам по-малко признати разходи, с което е ощетила дружеството. След като на жалбоподателя ще бъде необходимо по-голямо количество квоти за закупуване, признатите от КЕВР разходи за емисии, включени в цените, са занижени и няма да покрият разходите, които Топлофикация Враца ще извърши през разглеждания регулаторен период, което води до икономическа необоснованост на признатите от КЕВР разходи. Съгласно кредитираното от съда заключение на СКТИЕ, КЕВР в обжалваното решение Ц 18 от 01.07.2019 г. е изчислила безплатните квоти за приспадане и в нарушение на оповестения в т. 13 от Мотивите общ подход, приложим спрямо всички дружества. КЕВР е посочила в решението си, че предвидените безплатни квоти срещу инвестиции за Топлофикация - Враца ЕАД по чл. 10в на Директива 2009/29/ЕО за 2017 г. са -

2 474 тона CO2, докато съгласно заключението на вещото лице, същите възлизат на 412.50 тона CO2. С това КЕВР е завишила количеството безплатни квоти за приспадане, а оттам неправилно и технически необосновано е намалила количеството квоти за закупуване на пазарен принцип, респективно разходите за закупуването им.

С Решение 14068 от 20.12.2016 по адм. дело 4555/2016 на ВАС се приема, че Всички икономически обосновани разходи, в т.ч. и разходите за закупуване на необходими квоти за емисии парникови газове следва да бъдат включвани в цените на услугите за периода, за който се отнасят.

В мотивите на Решение Ц-18 от 01.07.2019 г. с въведения общ подход КЕВР приема, че за ценовия период 01.07.2019 г. 30.06.2020 г. от прогнозните количества емисии за емитиране се приспадат предвидените безплатни квоти, които се разпределят на топлофикационните дружества по чл. 10а и чл. 10в от Директива 2003/87/ЕО (половината количество безплатните квоти за 2019 г. и половината количество безплатните квоти за 2020 г.).

КЕВР е извършила промяна в подхода при признаването на разходите за емисии като не е включила разходи за емисии на дружествата за един период от време, които не са включени в обоснованите прогнозни разходи и няма да им бъдат възстановени чрез цените. Приложеният от КЕВР за първи път подход за изчисляване на необходимите квоти, които следва да бъдат закупени, като от прогнозното количество емисии, които ще бъдат отделени от инсталацията, се приспаднат безплатните квоти по чл. 10а и чл.10в от Директива 2003/87/ЕО, а именно - половината количество от безплатните квоти за 2019 г. и половината количество от безплатните квоти за 2020 г., води до наличие на непризнати разходи за въглеродни емисии, които няма да бъдат компенсирани, тъй като разходите за емисии за първата половина на 2019 г., които трябва да бъдат предадени до 30.04.2020г., и за цялата 2018 г., не са включени в необходимите разходи нито за предходния, нито за настоящия регулаторен период.

Относно икономическата обоснованост на разходите за квоти СО2 при утвърждаване на цените на "Топлофикация Враца ЕАД с процесното решение, КЕВР е признала разходи за емисии парникови газове на стойност 1 136 хил. лв., които са изчислени на база прогнозно количество квоти за предстоящия регулаторен период, изчислено от КЕВР 23 234 тона, по приетата от КЕВР цена от 25 евро/тон, с левова равностойност 48,90 лв./тон.

След като от изчислените от КЕВР емисии 23 234 тона, се приспаднат безплатни квоти по чл. 10а - 5 346 тона и по чл. 10в - 2 474 тона, като се получава количество, което ще трябва да бъде закупено в размер на 36 392 тона. При тези изчисления вещите лица са направили извод, че за топлофикационното дружество ще бъде необходимо по голямо количество квоти за закупуване, признатите от КЕВР разходи за емисии, включени в цените, са занижени и няма да покрият разходите, които "Топлофикация Враца ЕАД ще извърши през разглеждания регулаторен период, следователно изчислените от КЕВР разходи за квоти емисии парникови газове не са икономически обосновани. Промяната в подхода за признаване на разходите за въглеродни емисии приложеният от Комисията за първи път подход за изчисляване на необходимите квоти, които следва да бъдат закупени, като от прогнозното количество емисии, които ще бъдат отделени от инсталацията, се приспаднат безплатните квоти по чл. 10а и чл. 10в от Директива 2003/87/ЕО половината количество от безплатните квоти за 2019 г. и половината количество от безплатните квоти за 2020 г., води до наличие на непризнати разходи за въглеродни емисии, които няма да бъдат компенсирани, тъй като разходите за емисии за първата половина на 2019 г., които трябва да бъдат предадени до 30.04.2020 г., не са включени в необходимите приходи нито за предходния, нито за настоящия регулаторен период.

1. Основателен е доводът на касатора, че съдът неправилно е приел за основателно възражението на жалбоподателя по отношение на нормата на възвръщаемост на привлечения капитал, определена от регулатора. Съгласно чл. 31, т. 4 ЗЕ цените на енергийните предприятия трябва да осигуряват икономически обоснована норма на възвръщаемост на капитала. Настоящият състав счита преценката на административния съд относно решението на КЕВР по този ценообразуващ показател за неправилна поради следните съображения:

Целите, посочени в чл. 2 ЗЕ са ангажимент на всички енергийни дружества, каквото е и ТоплофикацияЕАД, а така също и за институциите и органите, осъществяващи държавната политика в енергетиката, както и тези ангажирани в нейното осъществяване и регулиране на дейностите в енергетиката. Едни от предвидените цели са създаване на финансово стабилен енергиен пазар и енергийни доставки при минимални разходи чл. 2, ал. 1, т. 3 и т. 4 ЗЕ. В чл. 2, ал. 2 от с.з. е предвидено, наред с други, и задължението производството и търговията с електрическа и топлинна енергия да се извършват при гарантиране интересите на потребителите. Със самия закон са създадени гаранции за изпълнение на това задължение от енергийните предприятия. Такава гаранция е дейността на КЕВР по регулиране на цените в енергетиката и принципите, от които тя се ръководи при извършването на тези дейност. Същевременно, ангажимент на КЕВР е създаването на стимули за енергийните предприятия за ефективност на регулираните дейности, както и осигуряване на баланса между интересите не енергийните предприятия и клиентите чл. 23, ал. 1, т. 4, т. 10 и т. 11 ЗЕ. При тази правна регламентация, допустимо ограничение е намаляването на нормата на възвръщаемост на привлечения капитал на енергийното дружество, за да се запази за потребителите им относителната стабилност на цените на произвежданите от него енергийни продукти. Възприетата от комисията норма на възвръщаемост не е резултат на произвол, а отразява обективното състояние на пазара на кредитните услуги към съответния момент. Регулацията, направена от КЕВР не утежнява прекомерно икономическото състояние на енергийното дружество, тъй като както се установява от констатациите на КЕВР, то е с отрицателна величина на нормата на възвръщаемост на собствения му капитал за базисната година. Така извършената регулация следва да се възприема и като стимул за по разумно управление на привлечения от дружеството капитал, с цел постигане на по-добри финансови резултати.

1. Неоснователен е доводът на касатора, че съдът неправилно е приел за основателно възражението на жалбоподателя по отношение на разходите за амортизации. При изпълнение на правомощията си по ценово регулиране КЕВР е задължена да осигурява баланс между интересите на енергийните дружества и клиентите. Обосновано съдът от първата инстанция е приел, че разходите за амортизации следва да се извършват на база отчетната стойност на относимите активи към преноса, съответно производството, като срокът за амортизиране да се определя по групи активи, съобразно полезния им живот по групи, така както е прието като подход и в данъчното законодателство. Според изслушаната по делото СКТИЕ, общият подход по приемане на осреднен полезен живот за всички активи в преноса от 35 години, не е икономически обосновано, тъй като активите са различни като видове, с различен полезен живот, придобити на различни стойности от различните дружества, и подходът на осредняване води до предимство за някои дружества и ощетяване на други, което се споделя от настоящата инстанция. Административния съд правилно е отбелязал, че правомощията на КЕВР предполагат оценка и анализ на предоставената информация с оглед на нейната точност и икономическа обоснованост, поради и което Комисията няма задължение да приеме еднозначно предложенията на енергийните предприятия, но от административната преписка е установил, че КЕВР не е извършила анализ за корекцията по намаляване на разходите за амортизации, сравнено със заявените, като само е посочила, че същите се коригират от 163 хил.лв. на 107 хил.лв. В тази връзка, административният орган без да изследва фактите и обстоятелствата от значение за отнасянето на разходите ги е намалил, под заявената от дружеството стойност, която е на нивото от 2018 г. без да има данни за извеждане на активи, поради което е заключил, че липсата на анализ и обосновка от страна на административния орган обосновава извод за незаконосъобразност на акта и в тази му част. Липсата на анализ и обосновка от страна на административния орган, при тази промяна обосновава извод за незаконосъобразност на акта, поради противоречие с материалния закон и целта на закона.

1. Неоснователен е доводът на касатора, че съдът неправилно е приел за основателно възражението на жалбоподателя по отношение на разходите за ремонт. Без да си изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая /в нарушение на

чл. 35 от АПК/ и при липса на мотиви, общите разходи за ремонт на жалбоподателя са коригирани от КЕВР от 2 245 хил. лв. на 806 хил. лв. с 1 439 хил. лв., като не са признати изцяло заявените 99 хил. лв. разходи за ремонт в преноса и са намалени разходите в производството с 1 340 хил. лв. Според заключението на СКТИЕ разходите за ремонтно-възстановителни дейности, заявени от Топлофикация - Враца ЕАД, са обосновани. Установено е, че в ремонтната програма на Топлофикация - Враца ЕАД за периода 01.07.2019 г. 30.06.2020 г. са включени техническите обслужвания и ремонтни дейности на основни съоръжения на централата, с цел осигуряване непрекъснато топлоподаване към клиентите на топлинна енергия, гарантиращи производствения капацитет, нормалната експлоатация и заложения проектен ресурс на енергийните съоръжения. Непризнаването на присъщо-необходими разходи и невключването им в цените във всеки случай се отразява в непълно възстановяване на икономически обоснованите разходи, което рефлектира в намаление на утвърдената възвращаемост, което е в противоречие на предвидения в чл. 31, т. 2 ЗЕ принцип на регулиране, според който цените на енергийните предприятия следва да възстановяват икономически обоснованите разходи за дейността им, в т.ч. и разходите за ремонти.

1. Основателно е възражението на касатора, че първоинстанционният съд неправилно е приел за основателно възражението на жалбоподателя по отношение на разходите за достъп до и/или пренос през електропреносната, съответно електроразпределителните мрежи. Първоинстанционният съд е приложил неправилно материалния закон уважавайки това възражение на жалбоподателя. Към датата, на която е прието процесното решение на КЕВР, е в сила чл. 11, ал. 5 от НАРЕДБА 1 от 14.03.2017 г. за регулиране на цените на електрическата енергия, според която за целите на регулирането на цените по чл. 30, ал. 1, т. 1 4 и чл. 33 от Закона за енергетиката в състава на признатите от комисията разходи не се включват разходи за заплащане на цени за достъп до и/или пренос през електропреносната, съответно електроразпределителните мрежи, които се дължат от производители на електрическа енергия. Същото правило е намерило отражение и в Закона за енергетиката по-късно в чл. 33, ал. 6: за целите на регулирането на цените по ал. 1 5 в състава на признатите от комисията разходи не се включват разходи за заплащане на цени за достъп до и/или пренос през електропреносната, съответно електроразпределителните мрежи, които се дължат от производители на електрическа енергия.

Неоснователни са възраженията в касационната жалба за допуснато при постановяване на оспореното съдебно решение нарушение на съдопроизводствените правила. Съдът е обсъдил всички представени доказателства по делото, като е обосновал собствени правни изводи, основани както на изводите на комплексната съдебна технико-икономическа експертиза, така и на останалите доказателства по делото, преценени в тяхната съвкупност. Съдът е изпълнил процесуалното си задължение за проверка законосъобразността на административния акт на всички основания по чл. 146 АПК, изяснил е релевантните за спора фактически обстоятелства.

Предвид на изложеното настоящият съдебен състав приема, че не са налице касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, обуславящи отмяна на обжалваното решение, поради което същото следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора искането за присъждане на разноски, направено от процесуалния представител на касатора е неоснователно следва да се остави без уважение.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение