Решение № 9489 от 20.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13373/2017 г.

Решение № 9489 от 20.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13373/2017 г., III о., докладчик председателят Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на Е. М. изтърпяващ наказание "лишаване от свобода" в Затвора [населено място], чрез процесуалния си представител, адв. Дакова, срещу решение № 5278/21.08.2017 г., постановено по адм. дело № 12182/2016 г. от Административен съд – С. град. В жалбата се мотивират отменителните основания на чл. 209, т. 3 от АПК, иска се отмяната на съдебния акт и решаване на спора по същество. Редовно призован за съдебно заседание касационния жалбоподател се явява лично и с процесуалния си представител, адв. Дакова, която поддържа жалбата по съображенията изложени в нея, не сочи нови доказателства и няма доказателствени искания. Ответната страна – Министерство на правосъдието, чрез юриск. Иванова изразява становище за неоснователност по подадената касационна жалба. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, счита решението за правилно. Настоящата съдебна инстанция, като взе пред вид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Решението е валидно, допустимо и правилно, но с мотиви различни от изложените. Не са налице сочените от касатора отменителни основания. С обжалваното решение административният съд е установил от фактическа страна, че Е. М., изтърпяващ наказание "лишаване от свобода" в Затвора [населено място] е предявил иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ против Министерство на правосъдието за причинени неимуществени вреди, в размер на 25. 001 лв., ведно със законната лихва, считано от 02.11.2016 г., изразяващи се в действия и бездействия на служители на администрацията, свързани с конвоирането му с автомобил на Главна дирекция "Охрана" без предпазен колан. Претендирал вреди, причинени от необезопасяването с предпазен колан по време на конвоирането му на 02.11.2016 г. от Затвора – [населено място], а след това до сградата на Софийския районен съд, (СРС). Неимуществените вреди на Милев били причинени от необезопасяването с колан, следствие на което се ударил лошо в таза и гърба. От тези условия ищеца се стресирал, изнервил, уплашил, разстроил и депресирал. Административният съд е приел, че в разглеждания казус надлежен ответник по иска е следвало да бъде Главна Дирекция "Охрана" при Министерство на правосъдието, а не самото министерство, защото Главна Дирекция "Охрана" е юридическо лице със седалище С. към министъра на правосъдието, като дирекцията организира и осъществява реда по изпълнение на наказанията. В заключение административният съд приел, че длъжностните лица, от чиито действия и бездействия се твърди, че са настъпили вредите, са служителите на Главна дирекция " Охрана", следователно, посоченият от Е. М. ответник – Министерство на правосъдието, е ненадлежен, поради и което искът срещу него е неоснователен и недоказан. Съгласно чл. 203 и сл. АПК исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, се разглеждат по реда на тази глава, като за неуредените въпроси за имуществената отговорност се прилагат разпоредбите на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди или на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража. Според чл. 284 ЗИНЗ, държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3. Искът по чл. 284, ал. 1 се разглежда по реда на глава единадесета от Административнопроцесуалния кодекс. Искът по чл. 284, ал. 1 се разглежда по реда на глава единадесета от Административнопроцесуалния кодекс. Искът се предявява пред административния съд по мястото на увреждането или по настоящия адрес на увредения срещу органите по чл. 284, ал. 1, от чиито актове, действия или бездействия са причинени вредите. Доколкото нормата на чл. 284 ЗИНЗС урежда безвиновна, обективна отговорност на държавата по отношение на лишените от свобода и задържани под стража, чиито права по чл. 3 ЕКПЧ, респ. по чл. 3 ЗИНЗ са нарушени, то служебното начало, уредено в АПК налага съдът да прояви процесуална активност, вкл. по отношение конституиране на ответника по иска. Това засилено служебно начало не позволява съдът да проведе цялото исково производство по отношение на ненадлежен ответник, тъй като отговорността по чл. 284 ЗИНЗС в материалноправен аспект не е на ответника /както това е при гражданскоправните спорове/, а е на държавата. Ето защо ответникът, посочен по чл. 285 ЗИНЗС, както и според чл. 205 АПК е само процесуален субституент на държавата. От изложеното следва, че съдът е нарушил съдопроизводствените правила, но това нарушение не е наведено като касационно оплакване от касационния жалбоподател, а касационна жалба от ответника - Министерство на правосъдието не е предявена. Ето защо посоченото не следва да се възприема като касационно основание за отмяна на постановения съдебен акт. Съдът е отхвърлил като краен резултат иска за обезщетение, т. е. произнесъл се е по съществото на спора и срещу този резултат е подадена касационната жалба на Е. М. Следва обаче да бъде посочено следното: фактът, че лишеният от свобода е бил конвоиран за съдебно заседание на 02.11.2016 г. от Затвора в С. до сграда на АССГ и СРС за съдебни заседания за времето от около няколко часа не може да обоснове извод, че той е претърпял такива сериозни вреди за здравето му, които да доведат до заключението, че ищецът е претърпял твърдените неимуществени вреди. В помещението, където е бил настанен за такъв кратък период от време, при условие, че той е бил изведен от там и действието е прекъснато, за да реализира правата си по чл. 5 и чл. 13 от Конвенцията, не може да обоснове директен извод за нечовешко или унизително отнасяне, съгласно чл. 3 от ЕКЗПОС. С оглед на тези установени по делото факти, решението като краен резултат е правилно и следва да се остави в сила. По отношение на направеното от процесуалния представител на ответника по касация искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, настоящият съдебен състав на ВАС, счита същото за неоснователно. Съобразно разпоредбите на специалния закон, ищците в производството по ЗОДОВ не се дължат заплащане на направените от ответника по иска разноски за юрисконсултско или адвокатско възнаграждение. В разпоредбата на чл. 10 от ЗОДОВ е направено категорично и ясно разграничение между разноски по делото, държавна такса и адвокатско възнаграждение. Описани са и случаите, в които суми за възстановяване на такива разходи е допустимо. Законодателят е изключил възможността на ответника в производството по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ да бъдат присъдени суми за възнаграждение за юрисконсулт или адвокат, ако такъв е ползван. При наличието на ред, въведен от законодателя с разпоредбите на специалния закон е налице неприложимост на общите разпоредби за дължимост на разноски, регламентиран в ГПК и АПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение