Решение № 4999 от 20.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3374/2021 г.

Решение № 4999 от 20.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3374/2021 г., VI о., докладчик съдията Десислава Стоева Производството e по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ)- П. против Решение № 302 от 12.02.2021 г., постановено по адм. д. № 424 по описа за 2020 г. на Административен съд - П., с което е отменено Решение № 2153-15-238/09.11.2017 г. на директора на ТП на НОИ - П. в частта му по т. 2, с което е потвърдено Разпореждане № [ЕГН]/Протокол № 3045-15-178/19.09.2017 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ- П., с което е разпоредено възстановяване на неоснователно получена лична пенсия за осигурителен стаж и възраст за периода 01.01.2012 г. -30.06.2016 г. в размер на 15 034, 35 лева, от които главница в размер на 11 038, 44 лева и лихва по чл. 113 от КСО в размер на 3 995, 91 лева. Изложените съображения за необоснованост, допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и неправилно прилагане на чл. 114, ал. 1 от КСО са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли оспореното съдебно решение да бъде отменено изцяло, а жалбата на С. А. отхвърлена като неоснователна.. Ответната страна С. А., чрез адв. Т. Б., е оспорила касационната жалба в писмен отговор. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение за касационната инстанция. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за допустимост, но неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. След като разгледа касационната жалба по същество, Върховният административен съд, шесто отделение, я намира за неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд-П. е Решение № 2153-15-238/09.11.2017 г. на директора на ТП на НОИ - П. в частта му по т. 2, с което е потвърдено Разпореждане № [ЕГН]/протокол № 3045-15-178/19.09.2017 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ- П., с което е разпоредено възстановяване на неоснователно получена лична пенсия за осигурителен стаж и възраст за периода 01.01.2012 г. -30.06.2016 г. в размер на 15 034, 35 лева, от които главница в размер на 11 038, 44 лева и лихва по чл. 113 от КСО в размер на 3 995, 91 лева. За да отмени решението на директора на ТП на НОИ в обжалваната част, Административен съд - П. е приел, че за да бъде задължено лицето, получавало осигурителните плащания да възстанови същите, не е достатъчно установяването на неоснователното им получаване. Задължението за връщане възниква в случаите, когато получилият е действал недобросъвестно, тъй като само недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания се възстановяват от лицата, които са ги получили, заедно с лихвата по чл. 113, съгласно чл. 114, ал. 1 КСО. Изрично в тази насока чл. 114, ал. 2 КСО въвежда правилото, че добросъвестно получените суми за осигурителни плащания не подлежат на връщане от осигурените лица с изключение на случаите по чл. 40, ал. 7 чл. 42, ал. 2, чл. 54е и чл. 54 м, ал. 2 и при прилагане разпоредбите на международни договори, по които страна е Република България, в които случаи възстановяването им е без лихва до изтичането на срока за доброволно изпълнение. В този смисъл се налага изводът, че предпоставка за прилагането им е недобросъвестността на лицето при получаването на съответните суми, а анализът на събраните по делото доказателства сочи, че в конкретния случай не са налице елементите от фактическия състав, при които възниква правото на административния орган да постанови възстановяване на изплатени суми за осигурителни плащания, тъй като липсват съществени елементи от предпоставката "недобросъвестност" от обективно и субективно естество – настъпили правопроменящи или правоизключващи факти, съзнателното им укриване от дееца и постигане на неправомерна цел, като резултат от това. Добросъвестността се предполага до доказване на противното, а недобросъвестността на жалбоподателката е необходимо да бъде безспорно установена, като тежестта за доказването й лежи върху административния орган, който не я е доказал. Така постановеното решение е правилно. Фактическата обстановка по делото е безспорно установена. Предвид направен преглед на пенсионни досиета и Заповед № 200/15.07.2013 г. на директора на ТП на НОИ – П. е изискано да бъде извършена проверка от контролните органи на ТП на НОИ – П. по реда на чл. 108, ал. 1, т. 1 от КСО във връзка с установяване на осигурителен стаж и доход на С. А., с оглед преценка правомерността на отпуснатата й лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. В Декларация от 13.03.2015 г. лицето посочва осигурителите, периодите и длъжностите, на които е полагало осигурителен стаж, като с писма до тях са изискани документи, удостоверяващи осигурителен стаж и доход за базисен период от 01.01.1986 г. до 31.12.1988 г., от който е отпусната и изменена пенсията, считано от 01.01.2000 г., Съгласно получени от осигурителите удостоверения, обр. УП-3, е установен осигурителният стаж на А., възлизащ на 30 години, 07 месеца и 22 дни от трета категория труд и 04 месеца и 23 дни от втора категория труд, или превърнат към трета категория труд по чл. 104 от КСО – 31 години 01 месец и 21 дни. Не са издадени документи, удостоверяващи осигурителен стаж и осигурителен доход за периода м. 10. 1994 г. – м. 06. 2000 г. от Медицински университет – П. и същият не е зачетен. Предвид изрично искане на жалбоподателката за изчисляване на пенсията на тригодишен базисен период, същият е изчислен за периода 01.01.1991 г. – 31.12.1993 г. Констатирано е, че пенсията неправилно е изменена от 01.01.2000 г. с осигурителен доход 20 390 лв. за тригодишен базисен период 01.01.1986 г. – 31.12.1988 г., индивидуален коефициент 2. 389 и осигурителен стаж 37 години 02 месеца и 17 дни, тъй като при извършените проверки и събрани доказателства, са установени 31 години 01 месец и 21 дни от трета категория труд, а не 37 години 02 месеца и 17 дни, съответно е установен осигурителен доход за периода 01.01.1986 г. – 31.12.1988 г. - 14 388 лв., а не 20 390 лв. Ето защо, с Разпореждане № [ЕГН]/ Протокол № 01266 от 07.07.2017 г. на ръководител "ПО" при ТП на НОИ – П., е изменена получаваната от А. пенсия, считано от 01.04.1996 г., съобразно данните, установени в рамките на проведеното пред пенсионния орган административно производство. Разпореждането е влязло в сила като неоспорено и потвърдено с Решение № 2153-15-238/09.11.2017 г. на директора на ТП на НОИ - П.. В хода на съдебното производство пред Административен съд- П. са приети копия на налични по пенсионното досие на А. документи, както и представени от административния орган копия на документи, снети от магнитен носител, съставляващи пенсионното досие на жалбоподателката, предоставен от ОД на МВР, Сектор "Икономическа полиция"; документи, касаещи резултата от извършена проверка по повод оригиналното пенсионно досие на жалбоподателката, приобщено по Прокурорска преписка № 2818/2019 г. по описа на Районна прокуратура – П., съставени след постановяване на процесните разпореждане и решение, като са изслушани и две съдебно-графологични експертизи, от които се установява, че нито една от депозираните в ТП на НОИ – П. молби за преизчисляване на пенсията и зачитане на допълнителен стаж не са подписани от лицето. За лицата придобили право на пенсия, с влязъл в сила акт на пенсионен орган, не съществува задължение за съхраняване на документите, въз основа на които вече им е отпусната пенсия, а за изчезналото пенсионно досие на С. А. от НОИ, същата не носи отговорност. На основание чл. 114, ал. 1 от КСО, на възстановяване подлежат недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания. През процесните периоди жалбоподателката е получила неоснователно пенсии, но за да бъде ангажирана отговорността й за връщане на полученото без правно основание, следва да бъде доказано, че е действала недобросъвестно. По силата на чл. 114, ал. 2 от КСО, добросъвестно получените суми за осигурителни плащания не подлежат на възстановяване от осигурените лица с изключение на лимитативно регулираните случаи по т. 1 - 3. С ал. 6 на чл. 114 от КСО е предвидено, че споровете за добросъвестност се решават по реда на Г. осма, с решение на ръководителя на териториалното поделение на НОИ. Както многократно се е произнасял съдът, недобросъвестността не се предполага, а трябва да бъде установена, като доказателствената тежест се носи от издателя на административния акт. Оспореният акт е мотивиран от осигурителния орган с обстоятелството, че жалбоподателката като лице, претендиращо право на пенсия, носи доказателствената тежест да установи, по пътя на главно и пълно доказване, осигурителния си стаж и осигурителния доход, зачетени от пенсионния орган при отпускане на пенсията, а за административния орган липсва нормативноустановено задължение да съхранява в пенсионните досиета документи за стаж- в случая за 37 г., 02 м. и 17 дни. Посочено е, че недобросъвестността на А. произтича както от недоказването на това обстоятелство / за стажа/, така и от подаване на заявлението за отпускане на пенсия. Това предположение не произтича от анализ на конкретни прояви или поведение на лицето, целящи да заблудят пенсионния орган относно пенсионните права. Разпоредбата на чл. 9 от Наредбата за пенсиите (сега Наредба за пенсиите и осигурителния стаж) изисква по първоначално постъпило заявление за отпускане на пенсия да се съставя пенсионно досие с номер - единният граждански номер на заявителя, което да се съхранява в териториалното поделение на НОИ и към него да се приложат заявлението за пенсия, документите за осигурителен доход и останалите представени документи. В случая пенсионното досие не е било съхранено в ТП на НОИ- П., като не са посочени и установени извършени от лицето действия в нарушение или заобикаляне на закона с цел постигане на неправомерен облагодетелстващ резултат. Фактът, че пенсионната преписка е липсвала, не означава, че при подаване на заявлението за отпускане на пенсия лицето не е представило всички изисквани документи. Ако пенсионните органи са считали, че не са били налице предпоставките за отпускане на пенсия в даден размер, то същите е следвало да не уважават направеното искане и техните пропуски не могат да се вменят във вина на касатора, още повече да му причинят вреда при положение, че осигурителните органи не са доказали недобросъвестността му при получаване на сумите за пенсии. Неправилната преценка би могла и да е в резултат от допуснати грешки в развилото се пенсионно производство по първоначално отпускане на пенсията. Липсват и доказателства, от които може да се направи обоснован извод, че жалбоподателката съзнателно се е възползвала от неистински документи или документи с невярно съдържание, за да бъде зачетен признатия от органа осигурителен стаж, потвърдено и от кредитираните съдебно- графологични експертизи. При това положение не може да се приеме за доказано, че жалбоподателката е съзнавала, че неправомерно е получавала изплащаната й пенсия за процесните периоди. Доказателства и аргументи за противоположния извод не се намират и в представеното в хода на съдебното производство заверено копие на пенсионното й досие. Недобросъвестността на получилото плащанията лице като основание за издаване на разпореждане по чл. 114, ал. 1 от КСО не е доказана от осигурителния орган, вкл. и за периода от 6 години, за който са налице доказателства за изплащани на лицето възнаграждения в периода 1994 г. – 2000 г., но не са налични/ открити/ платежни документи от МУ- П. към настоящия момент. С оглед гореизложеното, настоящият състав на шесто отделение на ВАС приема, че не е доказана недобросъвестност на получилото плащанията лице като основание по чл. 114, ал. 1 от КСО за издаване на разпореждане за възстановяване на неоснователно получени суми. Оспорените актове са издадени в нарушение на материалноправните предпоставки за законосъобразност по чл. 114, ал. 1 във вр. с чл. 98, ал. 2 от КСО, поради което правилно съдът ги е отменил. С оглед изхода на спора, основателна е и акцесорната претенция на ответника по касация за присъждане на разноски в размер на 450 лева за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,