Решение № 1554 от 5.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11469/2013 г.

Решение № 1554 от 5.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11469/2013 г., II о., докладчик председателят Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Стефан Илиев Пашов, чрез пълномощника му адв. Даниел Кавръков, срещу решение № 1462 от 28 юни 2013 г., постановено по адм. д. № 3620/2012 г. по описа на Административен съд Пловдив, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № ДК-02-ЮЦР-281/19 октомври 2012 г. на началника на РДНСК Южен централен район. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила е необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - началникът на РДНСК Южен централен район, чрез пълномощника си юрк. Мария Апостолова, намира за неоснователна касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд Пловдив е образувано по жалба на Стефан Илиев Пашов срещу заповед № ДК-02-ЮЦР-281/19 октомври 2012 г. на началника на РДНСК Южен централен район, с която на основание чл. 225, ал. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) е наредено да бъде премахнат незаконен строеж, представляващ "Два рибарника и бетонов водоем", находящ се в поземлени имот № 018019, № 018028 и № 018029, м. "Асмата", землището на с. Кочево, община Садово. Съдът е приел, че при издаването на оспорената заповед не са допуснати нарушения, поради което е отхвърлил подадената жалба. Решението е правилно. Изводите на съда за законосъобразност на оспорената заповед на всички основания по чл. 146 от АПК са направени въз основа на доказателствата по делото и заключението на назначената и изслушана съдебно-техническа експертиза. Не се констатират съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Решението е постановено и в съответствие с приложимите материалноправни норми. Установено е извършването на описания в оспорената пред административния съд заповед строеж, както и това, че за изграждането му не са били издавани необходимите строителни книжа. При тези данни законосъобразно съдът е приел, че извършеното представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, който съгласно легалното определение на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ е незаконен. По силата на чл. 225, ал. 1 от ЗУТ незаконните строежи се премахват със заповед на началника на ДНСК или упълномощено от него длъжностно лице, както е в случая. Предвид обстоятелството, че строежът е изпълнен в земеделски земи, за които няма изготвени устройствени планове, законосъобразно е преценена липсата на предпоставките за търпимост на строежа по § 16 от ПР на ЗУТ. Неоснователно е възражението на касатора, че съдът не е изследвал множество факти и обстоятелства, които биха довели да друг извод на решаващия съд. Съдът е изследвал и събирал доказателства относно всички правно релевантни факти, които е обсъдил. В тази връзка следва да се отбележи, че конкретни факти и обстоятелства в касационната жалба не са посочени. Останалите възражения на касатора са посочени и в първоначалната му жалба и вече са били обсъдени от административния съд. С оглед горното и предвид липсата на релевираните касационни основания, оспореното решение като правилно ще следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, второ отделение,