Решение № 37 от 25.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1878/2008 г.

Решение № 37 от 25.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1878/2008 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Марио Първанов Производството е по чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.) вр. § 2, ал. 3 ПЗР ГПК. Образувано е по касационна жалба на Г. С. Т., град Пловдив, подадена от пълномощника му адвокат Р, срещу решение № 2179 от 28.12.2007 г. по гр. дело № 1193/2007 г. на Пловдивския окръжен съд с твърдения за допуснати нарушения на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - основания за отмяна по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.). Според касатора въззивният съд неправилно е приел, че договорът за покупко-продажба на право на строеж, оформен с нотариален акт № 156 от 16.01.1996 г., не е нищожен поради невъзможен предмет. Неправилно са преценени събраните в тази насока гласни и писмени доказателства относно степента на завършеност на сградата, в която се намира процесният апартамент, към 16.01.1996 г. По делото е установено, че сградата е била покрита още през ноември 1995 г. По тази причина към 16.01.1996 г. е можело да се прехвърли право на собственост върху жилището, но не и право на строеж. Освен това нотариалният акт за покупко-продажба на право на строеж е нищожен на основание чл. 472 ГПК (отм.), поради извършени заличавания и поправки в него. Неправилен е и изводът на съда, че праводателите му Р. и К. Н. не са били добросъвестни владелци на процесния апартамент, поради което след присъединяване на тяхното владение имотът не е придобит по давност. След като по делото е безспорно установено, че е направил подобрения в апартамента, то въззивният съд неправилно е приел, че продавачите Р. и К. Н. не са пасивно легитимирани по иска за заплащане на стойността им, тъй като не са собственици. Ответниците по касационната жалба С. С. С. и К. Д. С., двамата от град П., не са заявили становище. Ответниците по касационната жалба Р. С. Н. и К. Г. Н., двамата от град П., са заявили становище, че касационната жалба в частта относно ревандикационния иск е основателна. Жалбата е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) и е процесуално допустима. Относно основателността на жалбата, Върховният касационен съд, като взе предвид доводите на страните и данните по делото, намира следното: Пловдивският окръжен съд е оставил в сила решение № 14 от 8.02.2007 г. по гр. дело № 3972/2003 г. на Пловдивския районен съд, с което касаторът Г. С. Т. е осъден на основание чл. 108 ЗС да предаде на С. С. С. и К. Д. С. мансарда № 1, представляваща апартамент № 9 на петия мансарден етаж със застроена площ от 59.90 кв. м. състоящ се от стая, хол, кухня и сервизни помещения, при съседи: ап. 8 и стълбище, фасада, калкан и фасада, заедно с изба № 1, находяща се в северозападната част на избения етаж на сградата с разгърната площ от 7 кв. м. при съседи: изба № 2, основи-стени, основи - стени и изба № 4, ведно с принадлежащите идеални части от сградата, находяща се в град П., район Ю., ул. "П" № 8, в дворно място от 569 кв. м., представляващо парцел ****span>X, пл. № 1580, от кв. 565 по плана на град П. по предявените обратни искове от касатора срещу третите лица помагачи е развален договорът за покупко-продажба, сключен между Г. С. Т. като купувач и Р. С. Н. и К. Г. Н. като продавачи, оформен с нотариален акт № 18 от 23.09.1999 г. за същия апартамент; осъдени са Р. С. Н. и К. Г. Н. да заплатят на Г. С. Т. сумата 10 000 лв., представляваща част от общо дължимите 16 109.69 лв. и 2 800 щ. д., платени като продажна цена по разваления договор и е отхвърлен искът на Г. С. Т. срещу Р. С. Н. и К. Г. Н. за сумата 1 575.90 лв., представляващи стойността на извършени подобрения в процесния апартамент. Въззивният съд е приел, че с договора за покупко-продажба на право на строеж, оформен с нотариален акт № 156 от 16.01.1996 г., ищците С. С. С. и К. Д. С. са придобили процесния апартамент. Продавач по този договор е бил Т. Т. К., осъществяващ търговска дейност като ЕТ "Т". Извършените поправки и заличавания са извършени при изготвянето на нотариалния акт и не водят до опорочаване на нотариалното действие. По делото е установено, че към момента на сключване на договора сградата не е била завършена в груб строеж, поради което договорът не е нищожен поради невъзможен предмет. Впоследствие праводателите на ответника по ревандикационния иск са закупили процесното жилище от същия едноличен търговец с договор за покупко-продажба, оформен с нотариален акт № 182 от 27.10.1997 г. Те са били недобросъвестни владелци - знаели са, че процесният имот вече е собственост на ищците С. С. С. и К. Д. С. и купуват имота от несобственик, поради което е неоснователно възражението за придобиване на имота с изтичане на кратката петгодишна давност. Предявеният обратен иск от ответника по ревандикациония иск срещу третите лица помагачи Р. С. Н. и К. Г. Н. за присъждане стойността на направените подобрения в апартамента е неоснователен, тъй като се е увеличило имуществото не на продавачите - несобственици на вещта, а на действителния собственик. По делото е установено, че с договор за покупко-продажба на право на строеж, оформен с нотариален акт № 156 от 16.01.1996 г., ищците С. С. С. и К. Д. С. са купили процесния апартамент от Т. Т. К., осъществяващ търговска дейност като ЕТ "Т". След това същият едноличен търговец с договор за покупко-продажба, оформен с нотариален акт № 182 от 27.10.1997 г. повторно е продал апартамента на Р. С. Н. и К. Г. Н.. Впоследствие те са го продали на Г. С. Т. с нотариален акт № 18 от 23.09.1999 г. Последният е направил подобрения в имота на стойност 1 575.90 лв. При тази фактическа обстановка въззивният съд е направил правилен извод, че искът с правно основание чл. 108 ЗС е основателен. След анализ на всички събрани по делото доказателства е прието, че договорът за покупко-продажба на право на строеж, оформен с нотариален акт № 156 от 16.01.1996 г., с който ищците С. С. С. и К. Д. С. са придобили процесния апартамент, не е нищожен поради невъзможен предмет. Това е така, защото към момента на сключване на договора сградата не е била завършена в груб строеж и съответно правото на строеж още не е било трансформирано в право на собственост. Обоснован е и изводът, че само по себе си наличието на поправки и заличавания в нотариалния акт не означава, че нотариалното удостоверяване е нищожно, защото липсата на такива корекции не е изискване за валидност съобразно разпоредбата на 472 ГПК (отм.) Неизвършването на поправките по реда на чл. 475, ал. 3 ГПК (отм.) се отразява на валидността на самите поправки, но не и на самото нотариално удостоверяване. По делото няма спор, че страните по договора са се явили пред нотариуса за прехвърляне на правото на строеж, а поправените технически грешки се отнасят до техните имена. След като договорът, с който ищците са придобили право на строеж върху процесния апартамент е бил вписан, то това обстоятелството се счита известно на последващите приобретатели на имота Р. С. Н. и К. Г. Н. и изключва тяхната добросъвестност, т. е незнанието, че праводателят им не е бил собственик. Те са могли да се осведомят за това дали техния праводател има права върху имота от книгата по вписвания. Ето защо е правилен и изводът, че възражението на касатора за придобиване по давност с добросъвестно владение в продължение на пет години е неоснователно. Това е така, защото присъединяването на разнородно владение, както е в случая, може да стане само чрез незачитане на добросъвестното владение като такова. Съобразно изложеното правилно е прието, че предявеният ревандикационен иск е основателен. Необоснован е обаче изводът на въззивния съд, че ответниците по обратния иск за присъждане стойността на направените подобрения в апартамента е неоснователен, тъй като те не са собственици на имота. Съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 1, изр. 2 ЗЗД при евикция продавачът дължи връщане не само платената цена, но и необходимите и полезни разноски за вещта. Претендираните суми като стойност на подобрения, с които се увеличава стойността на апартамента се дължат на общо основание от неизправния продавач. Ето защо ответниците по обратния иск дължат и претендираната сума от 1 575.90 лв., представляващи стойността на извършени подобрения от Г. С. Т. в процесния апартамент. Изложеното налага касиране на въззивното решение в частта относно предявения обратен иск от Г. С. Т. срещу Р. С. Н. и К. Г. Н. за сумата 1 575.90 лв., представляващи стойността на извършени подобрения и уважаване на иска като основателен и доказан. Съобразно изхода на спора на касатора трябва да се присъдят 676.08 лв. деловодни разноски. По изложените съображения и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК (отм.), Върховният касационен съд, състав на IV г. о.