Решение № 10624 от 6.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 3454/2023 г.
ВАСОсмо отделение06.11.2023 г.докладчик т Мирослав Мирчев
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА Решение 284/10.02.2023 г., постановено по адм. дело 2482/2022 г. по описа на Административен съд Пловдив.
ОСЪЖДА Агенция Митници - София да заплати на СИД Трейд 2020 ЕООД, притежаващо [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, [адрес], представлявано от управителя С. Дерменджиев, сума в размер на 730 лева - разноски за адвокатско възнаграждение в касационното производство.
Решението е окончателно.
Председател: /п/ МИРОСЛАВ МИРЧЕВ Членове: /п/ ХРИСТО КОЙЧЕВ /п/ АЛЕКСАНДЪР МИТРЕВ
Мотиви
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на ТД Митница Бургас, подадена чрез пълномощника юрк. В. Стамова-Стойкова, срещу Решение 284/10.02.2023 г., постановено по адм. дело 2482/2022 г. по описа на Административен съд Пловдив, с което по жалба на СИД Трейд 2020 ЕООД е отменено Решение 32-216814/29.06.2022 г., издадено от Директора на ТД Митница Бургас. В касационната жалба се сочат доводи за неправилност на първоинстанционното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че органът е аргументирал основателни съмнения относно декларираната от вносителя митническа стойност, като правилно същата е изменена с оглед установените данни за автомобилите в интернет сайтове. Моли за отмяна на оспорваното решение и за постановяване на друго по съществото на спора, с което да бъде отхвърлена жалбата против митническото решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът СИД Трейд 2020 ЕООД, оспорва чрез пълномощника адв. Р. Василева, в писмено становище, основателността на касационната жалба и моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Претендира присъждане на разноски за касационната инстанция. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е депозирана от страна по делото, в срок, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима. За да се произнесе по нейната основателност, настоящият тричленен състав съобрази следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в производството пред Административен съд Пловдив е било Решение 32-216814/29.06.2022 г., издадено от Директора на ТД Митница Бургас, с което е определена нова митническа стойност на основание чл. 70, пар. 1 във вр. с чл. 71, пар. 1, б. д , подбуква i от Регламент (ЕС) 952/2013 по отношение на стока 1 катастрофирал пътнически автомобил; марка: Chevrolet; модел: VOLT; тип бензин; бр. места: 5; товароносимост: 0; първа регистрация: 20110101; цвят: черен; работен обем: 1400 куб.см; мощност: 150 HPSAE; двигател не се чете ; шаси 1G1RC6E49BU099063 в размер на 8 016,92 лв., както и за стока 2 катастрофирал пътнически автомобил; марка: TOYOTA; модел: PRIUS; тип: бензин; бр. места: 5; товароносимост: 0; първа регистрация: 20120101; цвят: сив; работен обем: 1800 куб.см; мощност: 150 HPSAE; двигател не се чете ; шаси JTDKN3DP0C3016723 в размер на 7 536,69 лв.; определено е вносно митническо задължение в размер на 801,69 лв. за стока 1 и в размер на 753,67 лв. за стока 2; определена е данъчна основа при внос по смисъла на чл. 16, ал. 1 от ЗДДС за стока 1 в размер на 9 047,57 лв. и за стока 2 в размер на 8 472,55 лв.; определено е задължение за ДДС за стока 1 в размер на 1 809,51 лв. и за стока 2 в размер на 1 694,51 лв. и е установен размер за вземане под отчет и досъбиране на мито и ДДС, както следва: за стока 1 592,73 лв. мито и 1 304,01 лв. ДДС и за стока 2 562,13 лв. мито и 1 236,68 лв. ДДС. По време на административното производство е констатирано, че на 25.07.2020 г. в МП Пристанище Бургас център е приета МД с MRN 20BG001007021427R2 за внос и поставяне под режим допускане за свободно обращение на посочените по-горе автомобили. Приложена е фактура (л. 193), издадена от K & K Global LLC, и удостоверение за претърпяло щета МПС (Certificate of title Salvage). При допълнителната проверка е установено, че на електронните страници https://en.bidfax.info и https://autoauctions.io съществува информация за автомобили със същите характеристики и VIN номера като внесените от СИД Трейд 2020 ЕООД. Въз основа на данните в двата сайта, митническите органи са определили нова митническа стойност на автомобилите на основание чл. 70, пар. 1 във вр. с чл. 71, пар. 1, б. д , подбуква i от Регламент (ЕС) 952/2013 за стока 1 в размер на 8 016,92 лв. и за стока 2 в размер на 7 536,69 лева. По делото е изслушана и приета съдебно-икономическа експертиза, кредитирана от съда и неоспорена от страните. Според заключението на вещото лице и съгласно обяснения на счетоводителя на дружеството сумата за двата автомобила не е заплатена, тъй като са пристигнали с множество транспортни щети. При така установената фактическа обстановка и след извършена служебна проверка за законосъобразност на основание чл. 168 от АПК във вр. с чл. 146 от АПК, административният съд е формирал краен извод за основателност на жалбата. Първоинстанционният съд е счел, че митническите органи не са обосновали съществуването на основателни съмнения касателно декларираната митническа стойност по смисъла на чл. 140 от Регламент (ЕС) 2915/244. Изложени са мотиви, че органът е трябвало да приложи някой от вторичните методи за остойностяване на стоката за митнически цели, регламентирани в чл. 74, пар. 2 и пар. 3 от Регламент (ЕС) 952/2013, вместо да определи стойността на внесените стоки по реда на чл. 70, възприемайки сумите, посочени на https://en.bidfax.info и https://autoauctions.io. Решението е валидно, допустимо и правилно, като не е засегнато от сочените от касатора пороци. Административният съд подробно е установил и описал фактическата обстановка, обсъдил е доказателствата по делото и възраженията на страните и при правилно тълкуване и приложение на закона е извел самостоятелни и обосновани правни изводи. Митническата стойност на стоките се определя в съответствие с чл. 70 и 74 от Регламент (ЕС) 952/2013. Съгласно чл. 70, § 1 и § 2 от Регламент (ЕС) 952/2013 митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, т. е. действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, без да се засягат корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени в съответствие с чл. 71 и чл. 72 от Регламент (ЕС) 952/2013. Макар при митническото остойностяване на стоките приоритетна да е договорната стойност по чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013, разпоредбата на чл. 140, § 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 предоставя възможност на митническите органи при наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013, органите да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след нейното предоставяне съмненията на митническите органи не отпаднат, то съгласно текста на чл. 140, § 2 от Регламента за изпълнение, те могат да отхвърлят декларираната цена. При положение, че митническата стойност не може да бъде определена съобразно правилата на чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013, остойностяването на внесените стоки се извършва по реда на чл. 74 от същия регламент при последователно прилагане на методите в чл. 74, § 2, букви от "а" до "г", докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. Посочените критерии за определяне на митническата стойност са в отношение на субсидиарност и само когато митническата стойност не може да бъде определена чрез прилагането на дадено правило, следва да се приложи следващото правило в установената поредност. В конкретния казус обосновано съдът е приел, че митническата администрация не е доказала обстоятелствата, свързани с основателните съмнения касателно декларираната договорна стойност. В подкрепа на този извод е аргументът, че данните, използвани от интернет сайта, не са част от митническите информационни системи, нито са събрани по нормативно предвиден ред, за да могат да се ползват с доказателствена сила. В случая не е следвало да се даде повече доказателствена стойност на тези данни, отколкото на данните, съдържащи се в приложената фактура за продажба и придружаващите я документи. Информацията, получена чрез справка в интернет, не може да бъде свързана и с покупко-продажбата, в рамките на която вносителят е придобил собствеността върху внесения автомобил. Съгласно разпоредбата на чл. 70, § 1 и § 2 от Регламент (ЕС) 952/2013 митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, т. е. действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им, поради което обстоятелството, че дружеството не е платило стоките, само по себе си, не може да мотивира законосъобразност на новоопределената митническа стойност. Обосновани са съображенията на административния съд, и че органът е трябвало да посочи конкретни мотиви относно приложимостта на вторичните методи по чл. 74 § 2 и § 3 от МКС. Съответно, без да е доказал, че тези методи са неприложими, митническият орган е определил митническа стойност по чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013, но възприемайки различна от декларираната от лицето стойност, поради което правилно е преценено от съда установеното нарушение на материалния закон. По изложените съображения, настоящият касационен състав преценява обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно, вследствие на което решението трябва да бъде оставено в сила. Разноски: При този резултат по спора и своевременно заявената претенция, подкрепена с доказателства, в полза на ответника по касация следва да се присъдят разноски в размер на 730 лв., съгласно представен списък, договор за правна защита и съдействие и платежно нареждане. Водим от гореизложеното и в този смисъл и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,