Решение № 7855 от 19.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 12883/2019 г.

Решение № 7855 от 19.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 12883/2019 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на З. М., от [населено място] срещу Решение № 1 от 30.08.2019 г., постановено по адм. дело № 426/2019 г. по описа на Административен съд Р.. Излагат се доводи за неправилността му, като постановено в нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяната му и постановяване на ново решение по съществото на спора, с което да бъдат уважени предявените от него искове срещу Община Р., алтернативно делото се върне за ново разглеждане. Ответникът - Община Р., в писмен отговор изразява становище, че съдебното решение е правилно, мотивирано и законосъобразно. Счита, че касационната жалба следва да бъде оставена без уважение. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и счита обжалваното решение за правилно и законосъобразно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Производството пред Административен съд Р. се е развило по предявените на основание чл. 203 и сл. АПК от З. М. против Община Р. обективно съединени искове за обезщетяване на претърпени имуществени и неимуществени вреди, произтичащи от незаконосъобразни действия и бездействия на служители на ответника изразяващи се в издаване на данъчна оценка на притежаван от него недвижим имот при посочване в нея на по-малка площ от действителната на притежавана от него сграда. С оглед обстоятелствата, изложени в исковата молба и становищата на страните в хода на делото, от съда е дадена възможност да се ангажират доказателства, като са събрани посочените такива, относими към предмета на спора. Със събирането им решаващият съд е изяснил фактическата обстановка, обсъдил ги е, както и доводите и възраженията на страните и въз основа на това е направил своите правни изводи. С решението си по делото административният съд е отхвърлил предявените искове като неоснователни и е присъдил разноски по делото на ответната страна. За да постанови този резултат е приел, че не са налице елементите от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Решението е валидно и допустимо но частично неправилно. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразен акт, действие или бездействие на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да възникне законовата отговорност следва да е налице отменен по надлежния ред акт или незаконосъобразни действия или бездействия на органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, реално причинена вреда, произтичаща от отменения акт или незаконосъобразни действия, както и да е налице пряка причинна връзка между незаконосъобразния акт, действия или бездействия и настъпилата вреда. Липсата на който и да е елемент от фактическия състав, не може да се реализира отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ. Неоснователно е твърдяното в касационната жалба, че решението е постановено при допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Процесуалните права на ищеца не са нарушени в развилото се съдебно производство, решението е и надлежно мотивирано. Доводите на касационния жалбоподател за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост на обжалваното решение са неоснователни. Въз основа на установената по делото фактическа обстановка административният съд е извел единствено правилния и логичен извод за неоснователност на предявените искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. В мотивите на обжалваното решение съдът е дал ясен и пълен отговор на важните и съществени въпроси, относими към решаване на делото, като към установените фактически положения е извършена правилна преценка относно приложението на закона. В тежест на ищеца е да докаже фактите, на които основава претенцията си, което в случая не е сторено и обуславя неоснователност на исковата претенция. Предявеният иск се основава на твърдени незаконосъобразни действия и бездействия на служители по издаване на данъчна оценка, изразяващи се в посочване в нея на неверни обстоятелства. Правилно съдът е приел, че не са доказани незаконосъобразни действия от страна на служители на ответника. Данъчната оценка е издадена от лице притежаващо компетентност за това в изпълнение на законоустановени правомощия и задължение по подадено искане от частен съдебен изпълнител по чл. 431, ал. 3 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Оценката е изготвена съобразно подадените при декларирането на имота данни. Тя не е титул за собственост и не установява твърдяни за притежавани права на собственост. Като удостоверителен документ съдържанието и е можело да бъде оспорено по административен ред, за което няма данни по делото. Правилно е прието също в обжалваното решение, че не е налице и пряка причинна връзка между сочените от ищеца незаконосъобразни действия с претендираните за причинени вреди, тъй като публичната продажба на имота на жалбоподателя е извършена въз основа на изготвена пазарна оценка, като съгласно разпоредбата на чл. 485, ал. 5 ГПК данъчната оценка е коректив на определената пазарна такава. Следва се отбележи, че не се установява по делото ищецът да е твърдял и защитил в изпълнителното производство соченото в исковата молба право на собственост. Такова не произтича и от представената по делото скица. С оглед на изложеното, неустановяването на предпоставките по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ в случая обуславят неоснователността на предявените искове, както правилно е прието в обжалваното решение. По изложените съображения обжалваното решение е правилно в частта, с която са отхвърлени предявените искове. Неправилно е обаче в частта на присъдените разноски в полза на ответника, съставляващи юрисконсултско възнаграждение. В производството по ЗОДОВ ищецът не дължи на ответника заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Разпоредбите на чл. 10, ал. 2 и ал. 3 от ЗОДОВ, в относимата им за случая редакция, се явяват специални по отношение на общите разпоредби на чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК и чл. 143 от АПК. Липсата на изрична уредба в ЗОДОВ, която да предвижда отговорност на ищеца за заплащане на юрисконсултско възнаграждение на ответника при пълно или частично отхвърляне на иска/исковете му, означава, че такова не се дължи. Ето защо в тази му част решението следва да бъде отменено, като се отхвърли направеното искане на Община Р. за присъждане на разноски в производството пред първоинстанционния съд и пред настоящата инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, трето отделение