Решение № 5357 от 15.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11831/2010 г.

ВАСVI отделение15.04.2011 г.докладчик Румяна Папазова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 514 от 05.08.2010 г., постановено от Административен съд - Плевен по адм. дело № 396/2010 г. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 5357 от 15.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11831/2010 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Димитър Тодоров Иванов от гр. Плевен против решение № 514 от 05.08.2010 г. по адм. дело № 396/2010 г. на Административен съд - Плевен, с което е отхвърлена жалбата му против решение № 5/05.03.2010 г. на Директора на Районно управление "Социално осигуряване", гр. Плевен. Посочените пороци се свеждат до необоснованост и материалноправни нарушения - касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Директорът на Районно управление "Социално осигуряване", гр. Плевен, не е взел становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е НЕОСНОВАТЕЛНА. Предмет на оспорване в производството пред Административен съд - Плевен е решение № 5/05.03.2010 г. на Директора на Районно управление "Социално осигуряване", гр. Плевен и потвърденото с него разпореждане № 2612/24.11.2009 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване, с което на Димитър Тодоров Иванов от гр. Плевен е отказано изменение на личната му пенсия за осигурителен стаж и възраст при зачитане на допълнителен осигурителен стаж на основание чл. 76, б. "е" от ППЗП (отм.). За за отхвърли жалбата като неоснователна, Административен съд - Плевен законосъобразно е приел за недоказани фактическите предпоставки за признаване на осигурителен стаж на основание чл. 76, б. "е" от отменения Правилник за прилагане на Закона за пенсиите (ППЗП). По делото не са представени доказателства за установяване на обстоятелството, че след 01.01.1957 г. жалбоподателят е работил в ТКЗС като член-кооператор или като чл. на домакинството на член-кооператор. Представеното удостоверение № АС-УП-916/27.07.2009 г. на Архивохранилище към ТП на НОИ - Плевен удостоверява, че лицето не фигурира с отработени трудодни и пенсионни вноски в партидата на своя баща Тодор Иванов Вашков в ТКЗС, с. Подем. Установено е, че при пенсионирането на жалбоподателя са били зачетени за осигурителен стаж периодите на учебна практика в "Славина" АД, гр. Плевен", от 14.07.1960 г. до 31.08.1960 г., от 11.07.1961 г. до 31.08.1961 г. и от 05.07.1962 г. до 15.08.1962 г. Изложените в касационната жалба съображения, релевиращи необоснованост и материалноправни нарушения, са неоснователни. Разпоредбата на чл. 76, б. "е" от ППЗП (отм.) приравнява на трудов стаж времето след 1 януари 1957 г., през което лицата са работили в ТКЗС като членове на домакинството на член-кооператор. По делото няма доказателства, че при навършването на 16-годишна възраст през 1960 г. касаторът е започнал да работи в ТКЗС, с. Подем, като чл. на домакинството на своя баща Тодор Иванов Вашков. Вместо това е установено, че през 1958 г. той е постъпил като редовен ученик в Техникума по текстил - Враца и през м. юни 1963 г. се е дипломирал. За осигурителен стаж са били признати периодите на летните учебни практики през 1960, 1961 и 1963 години в текстилния завод "Асен Халачев", гр. Плевен. След като липсват доказателства за положен от касатора труд като земеделски стопанин в ТКЗС, с. Подем, за получено възнаграждение и за осигуряване за фонд "Пенсии", той не може да ползва надплановите трудодни, изработените от неговия баща и отразени в личната му партида на член-кооператор. Като е приел, че жалбоподателят Иванов е извън кръга на лицата с право на трудов стаж на основание чл. 76, т. "е" от ППЗП (отм.) и е отхвърлил подадената от него жалба като неоснователна, Административен съд - Плевен е постановил правилно решение. Посочените касационни основания за отмяна не са налице и обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,