Решение № 13838 от 19.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12570/2013 г.

Решение № 13838 от 19.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12570/2013 г., IV о., докладчик председателят Нина Докторова Производството е по реда на чл. 13, ал. 7 ЗЕ във връзка с чл. 148, ал. 1 от Наредба № 3 за лицензиране на дейностите в енергетиката и във връзка с чл. 145-178 АПК. Образувано е по жалба на "ЧЕЗ Разпределение България" АД, гр. София срещу решение № Ж-175 от 1.08.2013 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР). С обжалваното решение на основание чл. 147, ал. 2 от Наредбата № 3 за лицензиране на дейностите в енергетиката, във връзка с чл. 22, ал. 1, ал. 5 и 7 ЗЕ на жалбоподателя са дадени указания да коригира количеството начислена електрическа енергия по партидата на Костадин Чучуков, за периода 12.12.2012 г. до 15.01.2013 г., съгласно чл. 25, ал. 4 от Общите условия, на посочения адрес, фактура и абонатен номер. Със същото решение на жалбоподателя са дадени указания да уведоми ДКЕВР в срок от 10 дни за предприетите действия. В жалбата се съдържа оплакване за неправилност на решението като се релевира нищожност и алтернативно незаконосъобразност при допуснато нарушение на материалния закон. По изложените съображения в нея жалбоподателят моли, решението да се обяви за нищожно или отмени като незаконосъобразно. Жалбоподателят представя писмени бележки и претендира присъждане на направените разноски. Ответна страна - ДКЕВР, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата. Счита я за неоснователна, като излага съображения противни на тези на жалбоподателя. Моли, решението да се остави в сила. Заинтересованите страни не вземат становище по жалбата. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение намира жалбата за процесуално допустима. Тя е подадена от надлежна страна в срока по чл. 149, ал. 1 АПК и срещу индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. От събраните по делото писмени доказателства се установява следната фактическа обстановка.: На 13.12.2012 г. на Костадин Чучуков, ползвател на електрическа енергия в имот с адрес в гр. Дупница, ул. "Св. Иван Рилски" № 76, бл. 12, вх. "А", ет. 5, е извършена смяна на електромер с фабричен № 74960705 с електромер с фабричен № 11929648 от служител на "ЧЕЗ Разпределение България" АД. Извършената смяна на средството за търговско измерване е отразена в констативен протокол № 1827626, в отсъствието на потребителя. Съставеният констативен протокол е подписан само от лицето, извършило смяната - лист 38 от административната преписка. На 19.02.2013 г. Костадин Чучуков е подал жалба до "ЧЕЗ Електро България" АД, защото е останал недоволен от начислената му за консумирана електрическа енергия по фактура № 0121712090 от 24.01.2013 г. - лист 89 от административната преписка. На подадената жалба "ЧЕЗ България" АД е дало отговор на 18.03.2013 г. - лист 90 от административната преписка, че след извършена проверка, служителите не са установили изменение в схемата на мерене до границата на собствеността и не е имало допълнително прикачени проводници към изходящия предпазител. В писмото на жалбоподателя е указан и редът за метрологична проверка на средството за търговско измерване на отчетената електрическа енергия. Ползвателят на ел. енергия Чучуков е подал жалба и до ДКЕВР, с вх. № Е-11К-00-47 от 2.04.2013 г., в която е повторил недоволството си от начислената му електрическа енергия по посочената фактура, а освен това е изразил недоволство и от съставения в негово отсъствие констативен протокол от 13.12.2012 г. Председателят на ДКЕВР със заповед № З-Е-137 от 3.06.2013 г. на основание чл. 22, чл. 75, ал. 2, т. 1, чл. 76, ал. 4, чл. 77, ал. 2 и 3, чл. 78, чл. 80 и чл. 201 ЗЕ е назначил работна група, която да извърши проверка по документи за обстоятелствата посочени в жалбата със срок на изпълнение до 10.06.2013 г. В изпълнение на заповедта работната група е извършила проверка и е съставила на основание чл. 80 ЗЕ констативен протокол № Е-ГД-14 от 6.06.2013 г., в който е описала фактическите обстоятелства и констатациите от проверката - лист 39-40 от административната преписка. Този протокол е връчен на проверяваното дружество на същата дата. На същата дата е съставен и акт № Е-2 от 6.06.2013 г. за установяване на административно нарушение. Същевременно ДКЕВР е изискала обяснение по жалбата от страна на "ЧЕЗ Разпределение България" АД, което е дало отговор - лист 25 от адм. преписка. Работната група е изготвила доклад с вх. № Е-Дк-317 от 8.07.2013 г. със становище по жалбата и резултата от проверката. Докладът е разгледан на закрито заседание на ДКЕВР на 1.08.2013 г., като от т. 13 от извлечението от съставения протокол е видно, че е гласувано взетото решение № Ж-175 от 1.08.2013 г., предмет на жалбата. Решението е валидно. То е взето от компетентен орган, с шест гласа, в изпълнение на правомощията на ДКЕВР по чл. 22, ал. 1, т. 2 ЗЕ - да разглежда жалби на клиенти срещу доставчици на енергия, да извършва контрол за спазване на условията по издадените лицензии - чл. 75, ал. 2, т. 1. Решението е взето и при спазване на административно производствените правила, разписани в Наредба № 3 за лицензиране на дейностите в енергетиката и Устройствения правилник на ДКЕВР. При извършения контрол за съответствието на решението с разпоредбите на материалния закон съдът констатира следното: На основание чл. 49, ал. 2, т. 7 от Наредба № 3 за лицензиране на дейностите в енергетиката, утвърдените Общи условия на договорите са част от издадената лицензия. Между страните не се спори, че Общите условия на договорите за използване на електроразпределителните мрежи на "ЧЕЗ Разпределение България" АД са одобрени с решение от ДКЕВР № ОУ-056 от 7.11.2007 г. и са изменени с решение № ОУ-03 от 26.04.2010 г. на енергийния регулатор. Не се спори и относно това, че дружеството - жалбоподател притежава лицензия за дейността "разпределение на електрическа енергия". В изпълнение на правомощието си по чл. 13, т. 3 от Общите условия "ЧЕЗ Разпределение България" АД е предприело действия по подмяната на електромера на Костадин Чучуков с нов. Но за тези си действия дължи съставянето на констативен протокол. Протоколът е съставен, но в отсъствието на потребителя на ел. енергия или съставянето на протокола е извършено в нарушение на чл. 58, ал. 2 и 3 от Общите условия. Връчването на препис от този протокол е станало едва след подаването на жалба от страна на потребителя и след получаването на фактурата от 24.01.2013 г. за отчетената използвана ел. енергия, след смяната на електромера. Тези действия на "ЧЕЗ Разпределение България" АД правилно са преценени като нарушение на Общите условия на договорите за използване на електроразпределителните мрежи на "ЧЕЗ Разпределение България" АД, съответно и на лицензията на дружеството-жалбоподател. От приложения констативен протокол, съставен на 13.12.2012 г. безспорно се установява, е той е съставен в отсъствието на потребителя на ел. енергия Костадин Чучуков, като не е подписан и от двама свидетели, които не са служители на електроразпределителното предприятие, каквото е изискването на чл. 58, ал. 2 от Общите условия. Констативният протокол не е изпратен и по реда на чл. 58, ал. 3 във връзка с чл. 55, ал. 2 от Общите условия на адреса за кореспонденция на абоната. Това е станало едва след подаването на жалбата на Костадин Чучуков до "ЧЕЗ Електро България" АД на 19.02.2013 г. и след получаване на фактурата за изконсумираната ел. енергия, след смяната на електромера. В този ред на мисли следва да се посочи, че възражението на процесуалния представител на дружеството-жалбоподател, че препис от констативния протокол бил връчен на 21.02.2013 г. на съпругата на Костадин Чучуков не санира извършеното нарушение от страна на енергийното предприятие. За извършеното нарушение на лицензията, по посочените текстове от Общите условия е съставен и констативен протокол № Е-ГД-14 от 6.06.2013 г. в изпълнение на чл. 80 ЗЕ. При тези установявания съдът намира, че решението освен, че е постановено в съответствие с материалния закон, но е и в изпълнение на целта на закона, защото при констатирано нарушение на лицензията на дружеството-жалбоподател са дадени задължителни предписания, в изпълнение на разпоредбата на чл. 147, ал. 2 от Наредба № 3 за лицензиране на дейностите в енергетиката. Постановеното решение е валидно и законосъобразно. Неоснователно е твърдението на жалбоподателя, че указанията предписани с обжалваното решение трябва да се отнасят до "ЧЕЗ Електро България", тъй като той продава електрическата енергия и съставя фактурите. "ЧЕЗ Електро България" АД притежава лицензия за дейността обществено снабдяване с електрическата енергия и осигурява снабдяването с електрическа енергия на потребителите, които са присъединени към разпределителните мрежи на "ЧЕЗ Разпределение България" АД. Според чл. 6 от Общите условия електроразпределителното предприятие е длъжно да осигурява преноса на електрическата енергия през разпределителната мрежа до границата на собственост на електрическите съоръжения на потребителя с разпределителната мрежа, където потребителят получава електрическа енергия по договора за продажба. Според чл. 8 потребителите дължат на електроразпределителното предприятие цена за електрическата енергия, пренесена през разпределителната мрежа. Тази цена се заплаща от потребителя на крайния снабдител. Според чл. 8, ал. 3 за разпределено количество се счита количеството електрическа енергия, което е отчетено със средството за търговско измерване. От анализа посочените текстове от Общите условия на "ЧЕЗ Разпределение България" АД може да се направи извод, че задължението на потребителя е за заплащане на разпределеното количество ел. енергия, което е в полза на "ЧЕЗ Разпределение България" АД. "ЧЕЗ Електро България" АД има задължението само да събере дължимата сума и да я предаде на разпределителното предприятие. Тази му дейност е описана в издаваните фактури. Следователно задължението за заплащане на разпределената и пренесена през разпределителната мрежа на електроразпределителното предприятие електрическа енергия е самостоятелно и различно от задължението на "ЧЕЗ Електро България" АД, да снабди с електрическа енергия потребителя, който е присъединен към разпределителната мрежа. Неоснователно е твърдението, че след като преписа от констативния протокол, съставен на 13.12.2012 г. е връчен на 21.02.2013 г. на съпругата на Костадин Чучуков, то не било извършено нарушението по чл. 58, ал. 3 на Общите условия. В чл. 55, ал. 2 от тях е посочено, че всякакви документи, включително съобщения, уведомления и други, свързани с тези Общи условия ще бъдат разменяни на адреса за кореспонденция, посочен от потребителя. Преписът от констативния протокол е предоставен на съпругата на Костадин Чучуков след подадена жалба от негова страна, което е повече от месец от съставянето му. От това може да се направи извод, че дружеството-жалбоподател изпълнява Общите условия в частта им по чл. 13, т. 3 като нарушава други разпоредби от същите Общи условия, което е недопустимо. Вярно е, че в Общите условия не е посочен срок за представянето на копие от констативния протокола на потребителя. Представеният протокол едва след подаването на жалба от потребителя води до логичния въпрос дали изобщо би му бил предоставен препис от този протокол ако не бе подал жалба. Едва ли целта на Общите условия е те да се изпълняват след нарушаването им и подаването на жалба срещу действията на електроразпределителното предприятие. Възраженията в жалбата относно съставения акт за установяване на административно нарушение не следва да се обсъждат в това производство, а в това по реда на ЗАНН. Това е така, защото предмет на жалбата е посоченото решение на ДКЕВР, а не издадено наказателно постановление. В производството по оспорването му биха се разглеждали евентуалните възражения срещу акта за установяване на административно нарушение. По изложените съображения решението на ДКЕВР е правилно и законосъобразно, а жалбата срещу него е неоснователна и недоказана. Направеното искане от жалбоподателя за присъждане на разноски с оглед на изхода на спора следва да се остави без уважение. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предложение последно АПК настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение