Решение № 10566 от 17.08.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8199/2016 г.

Решение № 10566 от 17.08.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8199/2016 г., VII о., докладчик председателят Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на началника на отдел "Местни данъци и такси" в О. Н., гр. Н., ул. "Е." №... срещу Решение № 840 от 3.05.2016 г. на Административен съд, гр. Б., постановено по административно дело № 783/2015 г. в частта, с която е отменен Акт за установяване на задължения по декларация № МДТ-926 от 28.11.2014 г. на орган по приходите в О. Н., в частта, с която на "Р. БГ" ЕООД за периода 1.01.2011 г. - 31.12.2011 г. са установени задължения за такса за битови отпадъци - поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в размер на 7 993,76 лв. и лихви в размер на 2 654,68 лв.

I. Становища на страните:

1. Касационният жалбоподател - началникът на отдел "Местни данъци и такси" в О. Б., счита решението в обжалваната отменителна част за неправилно, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Счита, че съдът неправилно е приложил материалния закон като е приел, че "Р. БГ" ЕООД не дължи такса за битови отпадъци в компонентата за поддържане на териториите за обществено ползване, тъй като в близост до процесния имот няма обществени територии, които да се нуждаят от почистване. Сочи, че е възможно точно до имота на дружеството услугата да не е извършвано, но почистване на териториите за обществено ползване е извършвано на територията на гр. О.. Таксата се дължи за почистване на териториите за обществено ползване в населеното място, а не само за териториите до имота на дружеството.

Прави възражение за прекомерност на присъдените в полза на дружеството съдебни разноски. Счита, че предмета на делото не представлява фактическа и правна сложност, поради което размерът на адвокатския хонорар следва да се определи по реда на Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

1. Ответникът по касационната жалба - "Р. БГ" ЕООД, счита същата за неоснователна. Процесният имот се намира извън населеното място О., а с оглед на чл. 62 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ) за такива имоти такса не се дължи. Имотът е в район, за който не е имало и няма подробен устройствен план, нито територии за обществено ползване, които да подлежат на почистване, но дори и принципно таксата да е дължима в случая не е, защото общината не е предоставяла услугата.

Излага подробно фактите по делото, позовава се на приетата по делото съдебна експертиза и сочи, че за имота на дружеството "одобрената регулация не е приложена".

Счита за неоснователно възражението относно размера на заплатеното адвокатско възнаграждение. Претендира направените по делото разноски. Ответникът се представлява от адв. А. Т., Софийска адвокатска колегия.

1. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. За да постанови обжалваното решение съдът е обсъдил представените доказателства. Изяснил е релевантните факти. За проверката по чл. 168 АПК е обсъдил доказателствата, възраженията, относимата и приложима правна уредба. За приетото фактически и правно се е обосновал. Решението следва да бъде оставено в сила.

II. По допустимостта на касационната жалба:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

III. Фактите по делото:

1. "Р. БГ" ЕООД е собственик на урегулиран поземлен имот с площ от 20 359, 00 кв. м., идентификатор 53045.503.147, находящ се в м. "Мешелика", строителните граници на Южен плаж - гр. О., постановление за възлагане на недвижим имот от 11.03.2008 г.

1. На 28.10.2010 г., със Заповед № 1918, издадена на основание чл. 63, ал. 2 ЗМДТ, кметът на О. Н. определя вида на услугите и честотата на предоставяне и границите на районите, в които общината ще предоставя услугите по чл. 62 ЗМДТ - сметосъбиране, сметоизвозване, обезвреждане на битови отпадъци и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване. В т. 2.3. е посочен О. - южен плаж.

1. На 31.01.2011 г., с Решение № 1205 по т. 14 на Протокол № 34 Общинският съвет на О. Н. определя размер на таксата за битови отпадъци за 2011 г. за нежилищни имоти на юридически лица за сметосъбиране и сметоизвозване - 3,6 промила, за поддържане на чистотата на обществените територии - 2,0 промила, за обезвреждане на битови отпадъци - 0, 4 промила.

1. На 26.04.2012 г., със Заповед № 394, на основание чл. 4, ал. 3 и 4 ЗМДТ, кметът на О. Н. определя служителите от общинската администрация, които да изпълняват функциите на орган по приходите между които и тези, на длъжност главен експерт в отдел "Местни данъци и такси".

1. На 22.11.2013 г. "Р. БГ" ЕООД подава декларация по чл. 14 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ), с която декларира имота като посочва: вид на имота - земя, липса на електрификация, водопровод, канализация, топлофикация в имота, наличие на електрификация около имота, имотът граничи с пътна мрежа с трайна настилка, е в национален курорт, на разстояние до 1 км от републиканска пътна мрежа, представлява урегулиран поземлен имот в строителните граници, няма обособена устройствена зона съгласно застроително-регулационния план, отчетна стойност 3 996 878, 88 лв. За имота в общината е открита данъчна партида.

1. На 28.11.2014 г., орган по приходите в О. Н. - главен експерт в отдел "Местни данъци и такси" М. А. Г., издава, поради невнасяне на задълженията, Акт за установяване на задължения по декларация № МДТ-926, с който установява на "Р. БГ" ЕООД за имот с идентификатор 53045.503.147 за периода 1.01.2011 - 31.12.2011 г. задълженията за такса за битови отпадъци за трите вида услуги по чл. 62 ЗМДТ в размер на 23 9810783,27 лв. и лихва - 7 964,50 лв.

1. На 19.01.2015 г., с Решение № 1, началникът на отдел "Местни данъци и такси" в О. Н. потвърждава Акт за установяване на задължения по декларация № МДТ-926.

1. В хода на съдебното производство органът представя:

а) справка за наличните моторни превозни средства и закупени материали през 2011 г. необходими за предоставяне на услугите по чл. 62 ЗМДТ - три броя сметосъбиращ автомобил, товарен автомобил, булдозер, мотометачка, съдове и торби за смет;

б) длъжностно разписание на дейност "Благоустройство и комунално строителство" в общината в сила от 1.01.2011 г., в т. ч. 10 шофьори, 12 сметосъбирачи, 14 метачи; 2 чистачи на улици (нещатна численост), 1 булдозерист;

в) трудови договори и длъжностни характеристики на 1 шофьор, 1 чистач на улици; 1 събирач на смет; 1 еколог;

г) копие от регулационния план на гр. О.;

д) акт за частна общинска собственост № 5744 и скица на поземлен имот с идентификатор 53045.234.565, отреден за депо.

1. В хода на съдебното производство "Р. БГ" ООД представя удостоверение № 2192 от 18.11.2015 г., издадено от старши специалист "Устройство на територията" в О. Б., който удостоверява, че имот с идентификатор 53045.503.147 попада в урегулиран поземлен имот III, кв. 6 по регулационния план на гр. О., одобрен със Заповед № 919 от 19.12.1971 г. и изменен със Заповед № 687 от 16.04.1976 г., като за имота одобрената регулация не е приложена;

1. В хода на съдебното производство съдът:

а) Допуска съдебно-счетоводна експертиза, която дава заключение, че:

О. Н. извършва услугите по чл. 62 ЗМДТ чрез дейност "Благоустройство и комунално стопанство";

не е установена отчетност досежно процесния имот;

м. "Мешелика" не е посочена в Заповед № 1918 на кмета, а по делото няма информация попада ли тази местност в посоченият в заповед "О. - Южен плаж";

не може да установи през 2011 г. имало ли е или не контейнери за смет в близост до процесния имот;

депото за битови отпадъци се намира в м. "Балабана", гр. О., в план-сметката на общината са предвидени разходи за обезвреждане на битови отпадъци;

имотът не е застроен, пустеещ, обрасъл с растителност и почти непроходим;

м. "Мешелика" е в землището, но извън границите на населеното място.

б) Приема за безспорно между страните, че "за поземлен имот 53045.503.147 няма одобрен и влязъл в сила подробен устройствен план, а одобрената регулация не е приложена и този имот се намира извън населеното място".

IV. Първоинстанционното съдебно решение:

Въз основа на така установените факти съдът приема от правна страна, че обжалваният акт е издаден от компетентен орган, в исканата от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила, но в нарушение на материалния закон.

Съдът приема, че декларираният имот 53045.503.147 не попада в територията на населеното място гр. О., а е в неговото землище, доколкото е деклариран като урегулиран поземлен имот, но по отношение на същия не е налице действащ план за застрояване. Приема, че имотът не попада в границите на районите, определени със заповедта на кмета по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ, по отношение на него общината не предоставя услугите сметосъбиране и сметоизвозване, както и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване.

Съдът приема, че общината предоставя услугата обезвреждане на битови отпадъци в депо с оглед на доказателствата за съществуване на депо на територията на общината, поради което за тази услуга таксата е правилно установена.

Въз основа на това съдът прави извод за законосъобразност на Акт № МДТ-926 в частта, с която на "Р. БГ" ЕООД са установени задължения за такса за битови отпадъци за услугата обезвреждане на битови отпадъци в депо в размер на 1 598, 75 лв. и лихви - 531,17 лв. и за незаконосъобразност в частта, с която на дружеството са установени задължения за такса за битови отпадъци за услугите сметосъбиране и сметоизвозване и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване и отменя акта в тази част.

С решението съдът осъжда О. Н. да заплати на "Р. БГ" ЕООЗ направените по делото разноски в размер на 4 619,22 лв.

Изводът на съда в обжалваната част - относно незаконосъобразността на Акт № МДТ-927 за установените задължения за такса за битови отпадъци за услугата поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване като краен резултат е правилен.

V. По съществото на спора:

Касаторът счита решението в обжалваната част за неправилно, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост. Доводите, които излага в подкрепа на твърдяните пороци са единствено за неправилно приложение на материалния закон. Касаторът не сочи нито един довод в подкрепа на сочените пороци съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Налице е бланкетно посочване на двата порока по смисъла на чл. 209 АПК, с оглед на което и в съответствие с чл. 218, ал. 1 и 2 АПК съдът не следва да обсъжда тези пороци на съдебния акт.

1. Основни положения:

Преди да пристъпи към анализ на мотивите на обжалваното решение съдът, с оглед на мотивите на първоинстанционния съд и на доводите на страните, счита за необходимо да изложи следното досежно характера на визираните в чл. 62 ЗМДТ услуги.

а) Видове услуги:

Член 62 ЗМДТ определя следните видове самостоятелни услуги, които общината предоставя на лицата, за да изпълнят те и кметът на общината задълженията си по чл. 7, ал. 1 и чл. 19, ал. 1 от Закона за управление на отпадъците (ЗУО): сметосъбиране, сметоизвозване, обезвреждане на битови отпадъци в депа и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване. Услугите сметосъбиране, сметоизвозване и обезвреждане се предоставят на правните субекти, за да изпълнят задължението си по третиране на създадените от дейността им битовите отпадъци (безспорно е, че дейността по обезвреждането на битовите отпадъци фактически има отношение и към услугата поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване, но за целите на делото това е ирелевантно, тъй като законодателят е разделил услугите и именно на базата на това разделение се определя цената на услугата).

За разлика от услугите сметосъбиране, сметоизвозване и обезвреждане услугата поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване се предоставя от общината на правните субекти не за да третират битовите отпадъци, създадените от собствената им дейност на територията на собствените им имоти или на територията на имотите, които ползват в качеството си на ползвател или на концесионер по смисъла на чл. 11 ЗМДТ, а за да се поддържа чистотата на териториите за обществено ползване.

б) Кои територии са територии за обществено ползване по смисъла на чл. 66, ал. 1, т. 4 ЗМДТ?

Законодателят не е дал легална дефиниция на понятието територии за обществено ползване за целите на Закона за местните данъци и такси. Такава дефиниция няма и в Закона за устройство на територията, но законодателят примерно е посочил такива територии в чл. 66, ал. 1, т. 4 ЗМДТ. Това са уличните платна, площадите, алеите, парковете. Дадените от законодателя примери и посочената обща характеристика на тези територии - за обществено ползване, ясно сочи, че това са територии - публична собственост, на които са изградени обекти на социалната и техническата инфраструктура или на зелената система. Само тези територии, защото са публична собственост - държавна или общинска, могат да има предназначение за обществено ползване.

в) Защо е необходима услугата поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване?

Съвместното съжителство в рамките на едно населено място, за да бъде възможно и да отговаря на определени, приети от членовете на общността, от обществото и от държавата стандарти, не може да се осъществява без територии за обществено, т. е. достъпно за всички, ползване. Цялото устройствено планиране и изграждане на населените места е подчинено на изискването да гарантира устойчиво развитие и благоприятни условия за живеене, труд и отдих на населението - чл. 1 ЗУТ, което имплицитно значи осигуряване на територии за обществено ползване. А наличието на територии за обществено ползване изисква поддържането и на определен стандарт на чистота на тези територии.

Посоченото в чл. 66, ал. 1, т. 4 ЗМДТ ясно илюстрира съдържанието на услугата "поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места". Що се отнася до обхвата на предоставяне на услугата, т. е. до определяне на това кои са териториите за обществено ползване за целите на услугата и точния вид на услугите, които се включват в обобщеното понятие поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване, както и досежно честотата на престиране на услугата законодателят е предоставил на дискрецията на общинския съвет и на кмета на общината.

Законодателят е приел, че общото ползване на териториите за обществено ползване в населените места налага и обща отговорност за събиране, транспортиране и третиране на генерираните битови отпадъци по смисъла на чл. 7, ал. 1 ЗУО. Това значи участие във финансирането на дейността по почистване на правните субекти, които законът е определил като носители на задължението.

1. Материалноправни предпоставки за дължимост на таксата:

Кои са материалноправните предпоставки, при наличието на които един правен субект е задължено за таксата за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване лице?

За да е налице задължение за такса за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване е необходимо първо, общината да е определила вида и териториалния обхват (границите) на предоставяне на услугата, второ, имота на лицето да попада в границите на територията, на която общината е определила, че ще предоставя услугата, и трето, общината фактически да e предоставяла услугата. Тогава, когато не е налице която и да е материалноправна предпоставка таксата не е дължима.

Как горното се съотнася към фактите по делото?

а) Определяне от общината на вида и териториалния обхват на предоставяне на услугата:

По делото е безспорно, че със заповед на кмета на общината по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ общината обявила, че ще предоставя услугата поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване и определила границите на териториите, в които ще предоставя услугата. Следователно първата материалноправна предпоставка е налице.

б) Попада ли процесният имот в границите на територията, на която общината предоставя услугата?

От доказателствата по делото е видно, че процесният имот попада в границите на района, в който общината е обявила, че ще предоставя услугата.

Видно от Заповед № 1918 кметът на общината, за да определи границите на районите, в които общината ще предоставя услугата, използвал два подхода - от една страна, определил лимитативно улиците в гр. О., в рамките на които ще бъдат предоставени услугите, а от друга - определил териториите, в рамките на които ще се предоставят услугите, чрез обичайното наименование на местностите - "О. - север" и "О. - Южен плаж". Нито курортен комплекс "О. - север", нито "О. - южен плаж" са селищни образования по смисъла на чл. 22 във вр. с чл. 23 от Закона за административно-териториалното устройство на Р. Б. (ЗАТУРБ). С оглед на това и поради факта, че за "О. - Южен плаж" е налице влязъл в сила регулационен план от 1971 г. той е урбанизирана територия, част от гр. О., включен в неговите строителни граници. Съгласно § 5, т. 6 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) строителните граници на населеното място (каквото е гр. О., съгласно чл. 3, ал. 2 и 3 ЗАТУРБ) са границите му, определени с устройствен план, без да се включва землището. Регулационният план, съгласно чл. 103, ал. 1, т. 2 ЗУТ, е устройствен план, поради което наличието му определя строителните граници на населеното място.

С оглед на горното ирелевантен е въпросът приложен ли е или не регулационният план на местността О. - южен плаж. Следва да се посочи, че регулационният план на местността О. - южен плаж е приет през 1971 г. и изменен през 1976 г., следователно, при действието на Закона за плановото изграждане на населените места и на Закона за териториално и селищно устройство. Независимо дали в съответствие със Закона за плановото изграждане на населените места, със Закона за териториалното и селищно устройство или със Закона за устройство на територията понятието "приложена регулация" е относимо към трансформацията на собствеността, с оглед на конкретния урегулиран поземлен имот, т. е. към площта на парцела. То е ирелевантно за границите на населеното място, които регулационният план установява и които единствено имат значение в случая, защото именно те установяват строителните граници на населеното място.

Впрочем, точно това е посочено и в издаденото от общината удостоверение - имотът попада в урегулиран поземлен имот III, кв. 6 по регулационни план на гр. О.. Това е декларирало и "Р. БГ" ЕООД в декларацията си по чл. 14 ЗМДТ, л. 169 от делото.

С оглед на това, приетото от съда в съдебно заседание на 30.03.2016 г., че имотът се намира "извън населеното място" е неправилно, а приетото и в мотивите, че "регулацията не е приложена" е ирелевантен факт за законосъобразността на оспорения акт. Не приложената регулация, а включването на съответната територия в границите на района, в който общината ще предоставя услугата, е релевантният факт, който обосновава дължимостта на таксата за битови отпадъци за услугата поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване.

Неоснователен с оглед на горното е и доводът на ответника, че за процесния имот няма влязъл в сила подробен устройствен план. Наличието на влязъл в сила регулационен план е първо, наличие на подробен устройствен план - чл. 110, ал. 1, т. 2 ЗУТ, и второ, достатъчно, за да включи процесния имот в границите на района, в който общината, с оглед на заповедта на кмета по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ, е декларирала, че ще предоставя услугата.

в) Предоставяла ли е фактически услугата общината?

Тогава, когато даден имот попада в територията, на която кметът на общината със заповедта по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ е определил, че общината ще предоставя услугата поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване, за да е дължима таксата е необходимо по делото да е доказано, че общината фактически е предоставяла услугата в рамките на тази територия.

Доказването на факта на престиране на услугата от общината може да стане в съдебното производство първо, като органът представи всички доказателства, събрани от него в хода на административното производство, и второ, като съдът допусне доказателства, които са допустими с оглед на разпоредбите на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, който е приложим в съответствие с чл. 4, ал. 1 ЗМДТ, и на Гражданския процесуален кодекс, който е приложим на основание § 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Г. значи, че органът трябва да докаже престирането на услугата като представи надлежни писмени доказателства.

Законодателят не е ограничил общините в начина, по който могат да предоставят услугата поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване. Законодателят е предоставил на дискрецията на общинския съвет да определи не само дали общината ще предоставя услугата, но и как ще я предоставя. За процесната 2011 г. услугите по чл. 62 ЗМДТ, видно от доказателствата по делото, се предоставят от управление "Благоустройство и комунално стопанство" в О. Н.. О. Н. не е сключвала договори за извършване на услугите с трети лица.

От доказателствата по делото е видно също, че за процесния период кметът на общината утвърдил длъжностно разписание на дейност "Благоустройство и комунално стопанство", съгласно което щатната численост на дейността е 53 щатни и 4 нещатни длъжности. Видно е също, че са утвърдени длъжностни характеристики на длъжността "чистач на улици" и на "събирач на смет", чиито задължения пряко включват почистване на публични пространства. Представени са и един трудов договор за длъжността "шофьор", един за "чистач на улици", един за длъжността "събирач на смет" и един за "еколог".

Сами по себе си тези доказателства не доказват фактическото престиране на услугата. Те са само индиция, че общината предоставя услугата не чрез сключени договори с изпълнител, а чрез собствена структура. Доказването на факта на престиране на услугата, с оглед на чл. 170, ал. 1 АПК следва да бъде пълно и главно и е в тежест на органа.

Така касаторът е следвало да представи трудовите договори на определените в длъжностното разписание 10 шофьора, 12 сметосъбирачи и 14 (плюс 2 нещатен) метачи или поименното длъжностно разписание. Следвало е да представи бюджета на управление "Благоустройство и комунално стопанство". Тези доказателства биха установили по надлежен начин, че общината не само е създала нормативни и административни предпоставки за предоставяне на услугата като кметът е издал заповед по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ и е утвърдил длъжностно разписание и длъжностни характеристики на необходимите длъжности, но и е осигурила необходимите човешки и финансови ресурси за нейното фактическо осъществяване като е назначила предвидения брой лица на утвърдените длъжности и е предвидила в бюджета на общината необходимите разходи за заплати, осигуровки, работно облекло, техническо осигуряване досежно услугата поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване.

Непредставянето на тези доказателства, както и на доказателства, които да установяват фактическото извършване на процесната услуга от лица, назначени на относимите длъжности, посочени в длъжностното разписание, прави релевантния факт - предоставяне на услугата, недоказан.

Представянето на справка за наличните моторни превозни средства и за закупени съдове и торби за смет за 2011 г. също не доказват фактическото престиране на услугата, а са само доказателство за обезпечаване на необходимите за нейното предоставяне материални средства.

Вярно е, че съдът не е указал на касатора, че за тези обстоятелства от значение за делото не сочи доказателства. С това той не е изпълнил задължението си по чл. 171, ал. 4 АПК, което е съществено нарушение на съдопроизводствените правила, защото е нарушение на процесуално правило, което гарантира конституционното задължение на съда по чл. 121, ал. 2 от Конституцията за осигуряване установяването на истината в процеса и правило, което гарантира правата на страните в процеса. Но касаторът не сочи доводи в подкрепа на касационното основание съществени нарушения на съдопроизводствените правила, а съгласно чл. 218, ал. 1 АПК съдът се произнася само по сочените в жалбата пороци на решението. Служебно съдът дължи проверка само за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон - чл. 218, ал. 2 АПК. В случая, установеното нарушение на материалния закон, поради забраната на чл. 220 АПК, не може да доведе различен правен извод. Върховният съд преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, а те не доказват фактическото престиране на услугата от общината не само "около" имота на ответника, но и на цялата територия на гр. О..

С оглед на горното без правно значение за изхода на спора, само за пълнота на изложението следва да се посочи, че съдът допуснал още едно съществено процесуално нарушение - допуснал, приел и обосновал решението си с недопустими доказателствени средства. Съдът допуснал съдебно-счетоводна експертиза, доказателствено средство, което по принцип е допустимо, но само тогава, когато за изясняването на възникнали по делото въпроси са необходими специални знания. В случая, поставените на вещото лица въпроси касаят факти и обстоятелства, които не могат да бъдат установявани чрез вещо лице. Дали община има сключени договори за сметосъбиране и сметоизвозване е факт, който се доказва с писмен документ - договор, а не със заключение на вещо лице. Воденето на "отчетност за предоставените услуги по отношение на имота на "Р. БГ" ЕООД е също факт, който следва да се установи с извлечение от съответните документи, ако има такива (ноторен факт е, че общините не водят разходите за услугите по чл. 62 ЗМДТ по отделни имоти, това би оскъпило изключително много услугата, а и ако общината има така информация, с оглед на общия принцип "замърсителят плаща" би следвало таксата да се определя именно въз основа на тази информация). Не със заключение на вещо лице се доказва факта на престиране на услугите от общината, както и местоположението на съдовете за смет през 2011 г. Вещото лице не може по никакъв начин да установи къде преди пет-шест години се е намирал и намирал ли се е съд за смет, както и вещо лице - счетоводител не следва да извършва оглед на имота и да дава заключение за устройствения статус на имота.

Тези допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както бе посочено по-горе, не могат да обосноват извод за неправилност на крайния извод на съда поради разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК.

Неоснователно е искането на касатора за изменение на съдебното решение в частта за разноските поради направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение - чл. 78, ал. 5 ГПК във вр. с чл. 144 АПК, касаторът е можел да направи до приключване на устните състезания в първата инстанция. С оглед на чл. 81 ГПК във вр. с чл. 144 АПК и при отчитане на факта, че събирането на доказателства приключва с определението, с което съдът обявява края на съдебното дирене и дава ход по същество на спора, следва че всякакви искания и твърдения на страните, в т. ч. и досежно претендираните разноски, следва да бъдат направени до приключване на съдебното дирене в съответната инстанция.

Съдът няма правомощие служебно да извършва проверка за прекомерност на разноските за адвокатска защита. Само тогава, когато съдът своевременно е бил сезиран с искане за намаляване на адвокатското възнаграждение дължи произнасяне. С приключването на съдебното дирене в съответната инстанция се погасява правото на другата страна да направи възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Касаторът е имал възможност да направи възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, но не се е възползвал от това си право в предвидения срок. Той не може да поправи този свой пропуск чрез искане за изменение на решението в частта за разноските с касационната жалба. Несвоевременно предявеното възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК не е основание за изменение на решението в частта за разноските. С оглед на това искането на касатора за изменение на първоинстанционното съдебно решение в частта за разноските поради прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно.

С оглед на гореизложеното съдът следва да остави в сила решението в обжалваната част.

Ответникът е направил искане за присъждане на разноски, но доказателства за такива не е представил, поради което съдът не следва да присъжда разноски.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд