Решение № 4056 от 13.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 12334/2019 г.

Решение № 4056 от 13.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 12334/2019 г., I о., докладчик съдията Мария Радева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Делото е във фазата на втора касация. Образувано е по касационна жалба на директора на Териториална дирекция "Северна морска", чрез гл. юрк. Л. Тодорова като процесуален представител, против решение № 1586 от 26.07.2019 г., постановено по адм. дело № 1419/2019 г. по описа на Административен съд – Варна, с което е отменено решение рег. № 32-166796/11.06.2018 г. към MRN 18 BG002005 H0005022/03.04.2018 г. на началника на Митница Варна. Излагат се доводи за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост, като постановено в противоречие със събраните по делото доказателства - касационно основание по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че правилно и законосъобразно е определена митническата стойност на процесната стока, като при издаването на оспорения административен акт са спазени изискванията стоките, чийто договорни стойности се вземат предвид да са внесени в приблизително същия период, да са със същата страна на произход и да са търгувани на приблизително същите равнища и количества. Неоснователно съдът е приел наличието на формално изследвано търговско равнище на продажбата на стоките и отчитането на средностатистическата стойност. Счита за неправилен извода на съда, че от страна на митническите органи формално е спазено изискването за изслушване и не е обосновано приложението на чл. 140, вр. с чл. 141 от Регламент (ЕС) № 2015/2447 във вр. с чл. 74, пар. 2, буква "б" от МК. Излага възражения, че износните митнически декларации безспорно потвърждават съмненията на митническите органи за занижена митническа стойност на процесната стока на декларатора. Намира за неоснователни и изводите на съда, че представените допълнително доказателства от ОЛАФ не касаят приложението на вторичния метод за определяне на митническата стойност по чл. 74, § 2, б. "б" от МКС. Прави се искане за отмяна на решението. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и в условие на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Ответникът – "Милки Груп Био" ЕАД, чрез адв. Желязкова, оспорва касационната жалба и моли да бъде оставено в сила решението на първоинстанционния съд. Претендира присъждане на разноски съгласно представен списък. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в състав на първо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а разгледана по същество за неоснователна, поради следното: Делото е за втори път пред ВАС. С решение № 7050 от 13.05.2019 г. постановено по адм. дело № 15058/2018 г. на ВАС, осмо отделение, е отменено решение № 2219 от 19.11.2018 г., постановено по адм. дело № 1808/2018 г. по описа на Административен съд – Варна, образувано по жалба на "Милки Груп Био" ЕАД, с което е отменено решение на началника на Митница Варна с рег. № 32-166796/11.06.2018 г. към MRN 18 BG002005 H0005022/03.04.2018 г. В хода на производството пред ВАС – с писмени бележки процесуалният представител на началника на Митница Варна е представил писмо на ОЛАФ № 0 СМ /2018/18661 от 03.09.2018 г., както и износна митническа декларация В18202000379/01.02.2018 г. за износ на палмово масло, в която посочената стойност превишава с около 30 % стойността, декларирана в българската вносна митническа декларация. Прието е, че така представените доказателства са нови, от значение са за решаване на делото и касаят установяването на действителната митническа стойност на внесената стока. При решаването на делото тези доказателства не са били известни на страната, респективно същите не са могли да бъдат представени и обсъдени от първоинстанционния съд. При липсата на каквито и да е негови фактически констатации в тази връзка и предвид съдържащата се в чл. 220 АПК забрана за фактически установявания в касационното производство, ВАС е приел, че спорът е останал неизяснен от фактическа страна, което налага отмяната на обжалваното решение и връщането на делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане на делото от административния съд е установено, че на 03.04.2018 г. в МП "Пристанище Варна" при Митница-Варна била представена MRN № 18 BG002005 H0005022 за поставяне под режим "допускане за свободно обращение на стоки, предмет на освободена доставка по ДДС за друга държава членка" на стока - палмов олеин IFFCO TRISTAR, 5600 туби по 20 кг. нето тегло, 112 000 кг. нето тегло, с произход Малайзия, ТАРИК код 1511909900-1. 32 лв. /кг. В кл. 22 от митническата декларация била посочена обща фактурна стойност 64 288 USD, при валутен курс за митнически цели 1.5.9192 лв. за 1 долар. В обжалваното пред първоинстанционния съд решение с рег. № 32-166796/11.06.2018 г. митническият орган е приел, че митническата стойност на стоката по подадената MRN следва да бъде определена на основание чл. 84, ал. 1, т. 1 ЗМ вр. чл. 74, § 2, б. "б" от Регламент /ЕС/ № 952/2013 вр. чл. 140 от Регламента за изпълнение /ЕС/ № 2015/2447 въз основа на митническата стойност на сходна стока - по MRN 18 BG002002 H0015786/29.01.2018 г. Със същия акт е отказано приемането на митническата стойност на декларираната стока по митническата декларация; определена е митническа стойност на внасяната от дружеството стока по тази декларация; разпоредено е да се коригира митническата декларация, да се вземе под отчет начисления размер на държавните вземания, като резултат на извършената корекция и е определено за доплащане мито /А00/- 3 152, 09 лв. и ДДС /В00/ - 7 635, 07 лв., ведно с лихва за забава. В хода на съдебното оспорване е прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза /ССчЕ/, неоспорено от страните, въз основа на което е установено, че реално платената и подлежаща на плащане цена по фактура № 37638403/03.02.2018 г. е в размер на 64 288, 00 USD. Плащането по фактурата е извършено с валутен банков превод в размер на 245 114, 80 USD на 15.05.2018 г., заедно с плащанията по други фактури. Налице е съответствие между: фактурирания и декларирания вид стока; номера на фактурата за доставка и декларираната в ЕАД фактура; единичната цена по фактурата и тази по ЕАД; вида на пакетирането. Платената цена за стоките е в пълния фактуриран размер – 64 288, 00 USD общо за 112. 000 МТ, а декларираната стойност по процесната митническа декларация е за количество в размер на 112. 000 МТ, т. е. за цялото фактурирано количество. По реда на чл. 192 от ГПК по делото са представени и са приети като доказателства документите, придружаващи митническата декларация от 29.01.2018 г. на "Нова Трейдинг Къмпани" ЕООД. Съдът е описал установената фактическа обстановка по издаване на процесното решение на началника на Митница Варна, тълкувал е правната уредба на ЕС относно митническото остойностяване и е анализирал относимите норми на националното право. Приел е, че дружеството е представило цялата изискана информация за обосноваване на договорната стойност на процесната стока – договор с производителя, фактура, проформа фактура, документи за извършени разплащания и счетоводни записвания, данни относно сключена застраховка "Товари по време на превоз", за извършени транспортни разходи. Относно анализа на договора с доставчика и договорения кредитен лимит съдът сочи, че от клаузите на договора от 20.11.2017 г. следва, че същият е за продажба на отложено плащане. Обоснован е извод, че договорения в полза на клиента кредитен лимит няма отношение към изчисляване стойността на стоката, а само показва размера на задължението, който не следва да се надхвърля за срока на отложено плащане. Според решаващия състав вярно е, че в случая размерът на кредитния лимит не кореспондира с цената за договореното количество, но митническите органи е следвало да съобразят, че този кредитен лимит е предоставен за "клиента по този договор" – т. е. липсва уточнение, че е само за конкретното договореното количество, както и че дружеството купува от същия производител и други стоки – обстоятелство, което не се оспорва и за което има безспорни данни по преписката. Относно застраховката на стоката е представена справка от застрахователя "ГРУПАМА ЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД, от която е видно, през съответните месеци какви количества стока са били застраховани и на каква цена. Видно от мотивите на обжалваното решение, според съда, не става ясно какво налага представянето на полицата и по каква причина изготвената от застрахователя справка не е кредитирана, при положение, че от митническите органи не се оспорва изпълнението на изискването на чл. 71, пар. 1, буква д), т. i) от МК. Според съда, обстоятелството, че фактура № 37638403/03.02.2018 г. е свързана именно с договора от 20.11.2017 г. се установява от представената проформа фактура (цитирана във фактурата), издадена именно въз основа на договор BUL/SV/171120/256/1 от 20.11.2017 г., като не може да се тълкува във вреда на дружеството и обстоятелството, че не е представил износната декларация. Решаващият състав излага мотиви, че износната митническа декларация не е документ, който според МК удостоверява действителната договорена или реално платена цена. Съгласно чл. 5, т. 12) от МК митническата декларация е актът, с който дадено лице изразява в установена форма и по установения начин желанието си за поставяне на стоки под определен митнически режим, като посочва където е уместно специфични мерки, които следва да бъдат приложени. Дружеството не е титуляр на режима "износ" по смисъла на чл. 5, т. 35) от МК, а и приемането на износната декларация по чл. 172 от МК - поради естеството й на едностранен акт, не представлява "решение" по смисъла на чл. 5, т. 39 от МК – Решение от 15 септември 2011 г., ДП Груп, С-138/10, EU: C: 2011: 587, т. 35. С оглед изложеното съдът е обосновал извод, че митническите органи не са извършили анализ, съобразно изискванията на чл. 141 от Регламента за прилагане и съответно не са обосновали приложената от тях договорна стойност по внос от трето лице по декларация от 29.01.2018 г. От представените по делото доказателства съдът установява, че цената от 1. 32 лв. за кг. е изчислена спрямо количеството и стойността на стоката по декларацията на "Нова Трейдинг Къмпани" ЕООД. Не е извършен анализ на условията по двете доставки съгласно Incoterms 2010 – CIF по декларацията от 29.01.2018 г. (Cost, Insurance and Freight – т. е включваща застраховка и транспортни разходи) и FOB (Франко борд – при което купувачът има задължението да сключи договор с превозвача, като същевременно трябва да заплати всички такси по транспортирането, застраховката, разтоварването от кораба, митническите по формалности по товарния внос, както и разходите по доставката до крайното местоназначение) и съответно как това се отразява на цената на стоките за продажбата им за износ, на договорените от двете дружества различни срокове за отложено плащане, на разликата в договорените количества, на търговската марка и качеството на стоките – каквото е изискването на чл. 1, пар. 2, т. 14 от Регламента за изпълнение. Липсва анализ и във връзка с различния производител на стоките по двата вноса – обстоятелство което, според първоинстанционният съд, по арг. от чл. 141, пар. 5 от Регламента за изпълнение е без съмнение релевантно. Относно установеното въз основа на анализните сертификати сходство в някои от показателите съдът приема, че качеството на стоките не е достатъчно, като следва да бъде установено и че стоките се търгуват на същото търговско равнище и по същество в същите количества, което условие в случая счита, че не е доказано. Не е извършен анализ и липсва обосновка, че продажбите са на същото търговско равнище. Съдът излага съображения, че макар и в двата случая да се касае за продажби на едро, това не е достатъчно за да се обоснове сходство, предвид наличието на съществена разлика в пазарния дял на допуснатите до свободно обращение стоки на "Милки Груп Био" ЕАД и "Нова Трейдинг Къмпани" ЕООД. За периода м. 01-м. 11. 2017 г., в който е сключен договора за продажба с производителя, пазарният дял на "Милки Груп Био" ЕАД е 83. 63%, което обстоятелство според съда безспорно е относимо към преценката дали стоките са в продажба на същото търговско равнище. Обосновава извод, че такъв анализ изобщо липсва за следващите периоди и конкретно за м. 04. 2018 г., през който е подадена декларацията за процесния внос. Предвид изложеното, решаващият състав намира, че митническите органи не са обосновали съмненията относно декларираната от дружеството договорна стойност на стоката съгласно чл. 140 от Регламента за изпълнение и не са установили предвидените от материалния закон основания за определяне на митническата стойност по метода на договорната стойност на сходни стоки по смисъла на чл. 141, § 1 и § 2 от Регламента за изпълнение и чл. 74, § 2, б. "б" във връзка с чл. 1, § 2, т. 14 от МКС. Относно представените митнически декларации за стоки за износ и писмо на директор на отдел в ОЛАФ № 0 СМ /2018/18661 от 03.09.2018 г. съдът счита, че същите не променят посочените изводи. Писмото се отнася до бъдеща проверка на вноса в Р България по конкретната митническа декларация за износ, която към момента на получаването му в Агенция Митници не е започнала, а данните в износната декларация като изходяща от лице, което е различно от страните по делото, не са установени по надлежния процесуален ред. Видно от мотивите на оспореното решение писмото от Директора на отдел В1- Митнически и търговски измами към ОЛАФ № 0 СМ/2018/18661 от 03.09.2018 г. не представлява окончателен доклад, който да се ползва с доказателствена сила на официален документ по смисъла на чл. 179 ГПК. Предвид изложеното съдът счита, че тези доказателства не са относими към основанията за приложението на вторичния метод за определяне на митническата стойност по чл. 74, § 2, б. "б" от МКС. Съдът е обосновал краен извод, че като не е приел декларираната договорна стойност на процесните стоки и е определил нова по декларация на трето лице, без да обоснове това, съобразно изискванията на МК и Регламента за прилагане, началникът на Митница Варна е постановил незаконосъобразен акт, който следва да се отмени. Обжалваното решение е правилно. Правилно съдът е определил основния спорен въпрос между страните по делото, а именно дали митническият орган е обосновал наличието на "основателни съмнения" по смисъла на чл. 140, пар. 2 от Регламент (ЕС) № 2015/2447 и спазил ли е процедурата по чл. 141 от същия регламент при определянето на митническата стойност на основание чл. 74, § 2, б. "б" от МКС съобразно договорната стойност на сходни стоки. В чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447 на Комисията от 24 ноември 2015 година за определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза е предвидена възможност за неприемане на декларираните договорни стойности – в случаите когато митническите органи имат основателни съмнения дали договорната стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане сума, посочена в чл. 70, § 1 от Митническия кодекс, и тези съмнения не са отпаднали след изискване на допълнителна информация от декларатора. Относимо към приложението на тази норма е тълкуването на чл. 181а от Регламент за изпълнение (ЕИО) № 2454/93 от 2 юли 1993 година за определяне на разпоредби за прилагане на Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Общността, изменен с Регламент (ЕО) 3254/94 на Комисията, дадено в решението на Съда на ЕС по дело С-291/15. Според Съда, за да определят митническата стойност, митническите органи могат да не вземат предвид декларираната цена на внесените стоки и могат да прибегнат до вторични методи за определяне на митническата стойност на внесените стоки, като предвидените в членове 30 и 31 от Митническия кодекс (отм.); , и по-специално продажната цена на сходни стоки, ако съмненията им относно договорната стойност на стоките продължават, след като са поискали предоставянето на цялата информация или на всички допълнителни документи и след като са дали на съответното лице подходяща възможност да изложи гледната си точка относно съображенията, на които се основават посочените съмнения (т. 35). Съгласно т. 36 от решението, тези обстоятелства подлежат на проверка от националната юрисдикция. Според Съда на ЕС коригирането на договорната митническа стойност е допустимо, когато бъде преценено, че декларираната договорна стойност е необичайно ниска в сравнение със средностатистическия размер на покупните цени при вноса на сходни стоки. Съгласно легалната дефиниция на понятието "сходни стоки", дадено в разпоредбата на чл. 1, § 2, т. 14 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447, "сходни стоки" означава - в рамките на определянето на митническата стойност - стоки, произведени в същата държава, които, въпреки че не са еднакви във всяко отношение, имат подобни характеристики и подобни съставни материали, което им дава възможност да изпълняват същите функции и да бъдат взаимозаменяеми в търговско отношение; сред факторите, които определят дали стоките са сходни, са качеството на стоките, репутацията им и съществуването на търговска марка. В хода на административното производство във връзка с представена митническа декларация MRN 18 BG002005 H0005022/03.04.2018 г. от дружеството са изискани документи и сведения относно определени факти и обстоятелства. От "Милки Груп Био" ЕАД са представени - договор за продажба, фактура, проформа фактура, търговските документи по сделката, документи, приложени към митническата декларация, справка от "Групама застраховане" ЕАД, ведно с информация за платена застрахователна премия по международна товарителница с номер 4510-0155-801. 012 от 03.02.2018 г. Дадени са и обяснения, че дружеството не разполага с износна митническа декларация – направено е запитване към изпращача; няма приходи от продажба с отстъпено право или право на разпореждане от купувача, които да се връщат пряко или косвено на продавача или друго лице; няма документи във връзка с доказване на разходи за роялти и лицензионни такси/плащания за използване на авторски и подобни права; относно документите във връзка с разпространението на внасяните стоки е посочено, че към момента на изготвяне на обясненията стоката не е платена, тъй като съгласно договора за покупко–продажба и договорената кредитна линия, стоката подлежи на отложено плащане 60 дни от датата на коносамента; относно търговското досие по сделката е посочено, че "Милки Груп Био" ЕАД и "Ифко Фелда" са дългогодишни стратегически партньори, с установени солидни търговски отношения през последните 15 г. Търговската кореспонденция е ежедневна, включваща процедури на обмен на информация на всички интегрирани отдели – търговски, операции, финансово-счетоводен, аналитичен, технологичен, маркетингов, логистичен, постсейл сървиз и др. Голяма част от операциите и сделките се фиксират и обработват на спот договорки. Заявката за доставка на остойностяваните стоки е направена по телефона, което е обичайна практика в търговските им отношения и след постигане на съгласие за цената на заявеното количество, се изготвя договор за покупка. Въпреки представените документи и обяснения, митническите органи са приели, че не са отпаднали съмненията относно митническата стойност на стоката и със съобщение Рег. № 32-111927/19.04.18 г. по реда на чл. 22, § 6 от Регламент (ЕС) № 952/2013 началникът на митницата е уведомил дружеството за мотивите, на които ще се основава решението по процесната митническа декларация. Според мотивите на оспореното пред АС – Варна решение, според договора за продажба от 20.11.2017 г., страните са договорили доставка на 448 тона (+-2%), като количеството е окончателно, при договорена цена 574 USD на тон, за периода на договора от декември 2017 г. до януари 2018 г. Всички поръчки по споразумението са в рамките на кредитен лимит, даден на клиента, в размер на 1 700 000 щатски долара и кредитен период от 60 дни от датата на коносамента. Всички плащания се правят от купувача за продавача съгласно договора без никакви такси и без налагане по време на плащането на никакви удръжки, насрещен иск или намаляване от каквото и да е естество. Установено е, че липсват уведомления от изпращача и позоваване на номер на договора в коносамента съгласно т. 5 от договора. В търговска фактура № 37638403/03.02.2018 г., приложена към митническата декларация, е посочен договор № 24119031, който не е представен на митническите органи. Не е представена изисканата износна митническа декларация. Не е представен банков суифт съгласно условието на плащане на договора. Не е предоставено цялото досие по сключване на сделката – оферти, поръчки, ценови листи, кореспонденция. Вносителят не е представил информация как се формира продажната цена на вътрешния пазар. След анализ на митническата стойност на стоки код 15119099 с произход Малайзия във всички държави-членки за периода октомври 2013 г. – септември 2017 г., било установено, че митническата стойност на декларираната от дружеството стока е значително по-ниска от тази на идентични/сходни стоки в останалите държави- членки. По статистически данни за стойността на стоки с посочения код с произход Малайзия е установено, че за 2016 г. тяхната митническата стойност за България е най-ниска, а именно 0. 37 евро на кг. Анализът на данните за 2017 г. потвърдил същата тенденция. Извършен е и анализ на митническата стойност на внесени в ЕС палмови мазнини код 15119099 с произход Малайзия по месеци за периода 01.01.2017 г. – 30.11.2017 г. в отделните държави-членки. Установено е, че с изключение за месеците февруари, август и ноември, митническата стойност на внасяната стока в България е най-ниска: в диапазона 0. 44 – до 0. 57 евро за кг., като относителният дял за периода януари–ноември 2017 г. на допуснатите до свободно обращение в страната от "Милки Груп Био" ЕАД стоки с код 15119099 с произход Малайзия спрямо общото количество е 83. 63% - 15 891 180 кг. от общо 19 002 725 кг. При справка в сайта PALM OIL ANALYTICS – независим интернет издател на новини, свързани с пазара на палмови мазнини е установено, че за периода от 30 октомври 2017 г. до 27 ноември 2017 г. цената на палмов олеин RBD при условие на доставката FOB Малайзия е в диапазона 617. 50 - 662. 00 щатски долара за тон, за периода 27 ноември 2017 г. – 01 януари 2018 г. – в диапазона 617. 50 - 636. 50 щ. д. за тон, а за периода 01 -29 януари 2018 г. – 635. 50-636. 50 щ. д. за тон. Според митническите органи за приблизително същия период не са установени декларирани митнически стойности по реда на чл. 70 от МК за идентични стоки. След справка в "Система за предоставяне на информация за управленски цели от митнически и акцизни документи – МИСЗА" за стоки с произход Малайзия, продадени за ЕС и изнесени в същото или приблизително по същото време, в същото или приблизително същото количество както стоките, подлежащи на остойностяване и вече остойностени съгласно основния метод на договорната стойност, е установена декларирана и приета митническа стойност на сходна стока, с произход Малайзия, внасяна в същия период от друго дружество - по MRN 18 BG002002 H0015786 от 29.01.2018 г., съгласно разпоредбите на чл. 74, § 2, б. "б" от МК. Сходството е мотивирано със сходните характеристики на стоката според данните в анализните сертификати, при които са използвани идентични методи на изпитване и са установени сходни стойности на свободни мастни киселини, влага, пероксид, цвят, точка на топене. Въз основа на установените по делото факти и изложените в решението на митническия орган мотиви първоинстанционният съд правилно е приел, че съмненията, свързани с конкретната доставка, не са обосновани от страна на митническия орган. Дружеството е представило всички документи, обосноваващи декларираната митническа стойност – договор с производителя, фактура, проформа фактура, документи за извършени разплащания и счетоводни записвания, данни относно сключена застраховка "Товари по време на превоз", за извършени транспортни разходи. Относно договорения в полза на клиента кредитен лимит е обоснован верен извод, че той и срокът на отложено плащане не влияят на цената, която е договорена и показва размера на задължението за срока на отложеното плащане; че относно застраховката на стоката от представената справка от застрахователя е установено, че стоката за "Милки Груп Био" ЕАД е застрахована и застраховката е платена. Обосновани са изводите на първоинстанционния съд и за това, че митническият орган не е извършил изискуемия от чл. 141 от Регламента за изпълнение анализ при определянето на митническата стойност по реда на чл. 74, пар. 2, б. "б" МКС. Според чл. 141, пар. 1 при определяне на митническата стойност на внасяните стоки по реда на член 74, параграф 2, б. (б) от Кодекса се използва договорната стойност на сходни стоки, които са в продажба на същото търговско равнище и по същество в същите количества като стоките, чиято стойност се определя, т. е. тези изисквания следва да са налице по отношение на сходните стоки, отговарящи на цитираното по-горе определение. Сходството на стоката по МRN 18 BG002002 H0015786 от 29.01.2018 г. с вносител "Нова Трейдинг Къмпани" ЕООД - палмов олеин DUKE`S BRAND; RBD и тази по процесната декларация – палмов олеин IFFCO TRISTAR не е доказана от страна на митническия орган, тъй като качеството, репутацията, наличието на търговска марка и търговското равнище на доставките не е обсъдено и преценено. Не е направен анализ на данните от анализните сертификати, вкл. чрез назначаването на експертиза, която да обясни по какъв начин разликите в показателите влияят на качеството на двата продукта. Относно представените митнически декларации за износ и писмо от ОЛАФ, правилно сочи в решението си съдът, че липсват доказателства проверката на службата да е приключила с окончателен доклад, който е официален документ, и който като такъв би бил, както и износната митническа декларация, относим към въпроса за обосноваването на съмнението на митническия орган, че декларираната митническа стойност е необичайно ниска. Износната митническа декларация е неотносима към определянето на конкретния размер на митническата стойност по реда на член 74, § 2, б. "б" от Кодекса. Установените по делото факти и обстоятелства налагат извода, че митническите органи не са обосновали съмненията относно декларираната от "Милки Груп Био" ЕАД договорна стойност на стоката съгласно чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447 и не са установили предвидените от материалния закон основания за определяне на митническата стойност по метода на договорната стойност на сходни стоки по смисъла на чл. 141, § 1 и § 2 от Регламента за изпълнение, във връзка с чл. 74, § 2, б. "б", във връзка с чл. 1, § 2, т. 14 от Митническия кодекс. Предвид изложеното и при извършената по реда на чл. 218, ал. 2 АПК проверка настоящият състав приема, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Не са налице твърдените касационни основания за неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед на изхода от спора, направено от ответника искане и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК съдът следва да осъди Териториална дирекция "Северна морска" в Агенция Митници да заплати на "Милки Груп Био" ЕАД направените по делото разноски в размер на 1 020 лв. Съгласно представения договор за правна защита и съдействие от 21.08.2019 г. и фактура № 0000000600/21.08.2019 г., договореното между "Милки Груп Био" ЕАД и адвокат Желязкова заплатено по банков път адвокатско възнаграждение е в размер на 850 лв., върху който е начислен ДДС в размер на 170 лв. на основание § 2а от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Касаторът е направил възражение за прекомерност на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК. Съдът счита, че адвокатското възнаграждение е определено под минимума възлизащ на 853, 61 лв., изчислен съобразно в чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения при материален интерес по делото в размер на 10 787, 16 лв. При преценката за фактическата и правна сложност на делото следва да се отчетат продължителността на съдебното производство, процесуалната активност на пълномощника на ответника по касация и обемът на доказателствата. В случая присъдения размер на разноски за адвокатското възнаграждение не е прекомерен, а справедлив и обоснован, поради което възражението на касатора е неоснователно. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК Върховният административен съд, първо отделение,