Решение № 2848 от 24.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 16092/2010 г.

Решение № 2848 от 24.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 16092/2010 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Юлия Ковачева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Стойка Янева-Мирчева против решение № 12448 от 25.10.2010 г. по адм. дело № 8646/2010 г. на Върховния административен съд, седмо отделение. В жалбата са развити доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му в противоречие с материалния закон и необоснованост и се иска отмяната му. Ответникът по касационната жалба - Висшият съдебен съвет, чрез процесуалния си представител, изразява писмено становище, че оспореното решение е правилно и не са налице касационни основания за отмяната му. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, петчленен състав, намери, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото й, прие за установено следното: С обжалваното решение тричленният състав е отхвърлил жалбата на Стойка Янева-Мирчева срещу решение на Висшия съдебен съвет по т. 33.1. и 33.2. от протокол № 22 от 8.06.2010 г., с което е прието, че съдия Янева-Мирчева е допуснала виновно неизпълнение на служебните си задължения - системно неспазване на срок, предвиден в процесуален закон, което е дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 3, т. 1 ЗСВ, редакция към процесния период и на основание чл. 308, ал. 1, т. 3 от ЗСВ й е наложил дисциплинарно наказание намаляване на основното трудово възнаграждение в размер на 10 на сто за срок от шест месеца. Съдът е приел, че наказанието е наложено за нарушения, обхващащи периода 30.11.2006 г. - 30.11.2009 г. За процесния период е налице различна уредба на сроковете, в които наказващият орган може да реализира компетентността си. След анализ на приложимата нормативна уредба на сроковете, в рамките на които може да се ангажира дисциплинарната отговорност на магистрата, съдът е приел, че за част от твърдяните нарушения за 2006 и 2007 г. е изтекла погасителната давност. По отношение на приетото от административния орган забавено разглеждане на останалите четиринадесет съдебни дело за периода 2008 - 2009 г. съдът е споделил изводите му, че предметът на делата и броят на подсъдимите не могат да обосноват наличие на фактическа и правна сложност, и предвид данните за личната натовареност на магистрата, която не е по-висока от средната за РС гр. Сандански, е счел, че неспазването на процесуалните срокове не се дължи на обективни причини. Приел е, че при определяне на вида дисциплинарно наказание административният орган е отчел правилно тежестта на нарушението - неголемият брой на делата, по които е налице забавяне на мотивите и неголемият срок на забавянето, както и обстоятелствата, при които е извършено нарушението и поведението на нарушителя - сравнително малкият стаж и опит на съдия Янева-Мирчева, и е наложил обжалваната дисциплинарна санкция в съответствие с изискванията на чл. 309 ЗСВ. Така мотивиран е постановил оспорения резултат. Недоволна от решението, жалбоподателката поддържа, че съдът неправилно е приел, че е допуснала виновно неизпълнение на служебните си задължения, за което й е наложено процесното дисциплинарно наказание. Излага доводи, че релевантният за отговорността й период е твърде кратък - от януари до ноември 2009 г., поради което не е налице признака "системност"; независимо от констатираното просрочие, съдебните актове са изготвени в разумен срок, като това обстоятелство е следвало да бъде преценено в контекста на данните за постъплението на дела през периода в съда, недостига на съдебни зали и съдебни секретари, наложилото се преразпределение на дела поради отсъствие на съдии, които са довели до насрочване и разглеждане на делата извън процесуалните срокове. Прави възражение, че съдът неправилно е счел за несъществена за отговорността й липсата на точно определена форма на вината от страна на кадровия орган. При тези доводи иска да се отмени съдебния акт и се реши спора по същество като се отмени обжалваното решение на ВСС. Настоящият петчленен състав, като прецени доводите и възраженията на страните и събрания доказателствен материал по делото, намери, че касационната жалба е неоснователна, по следните съображения: Решението е постановено в съответствие с данните по административната преписка и точно приложение на материалния закон. Съдът вярно и обосновано е преценил, че за процесния период жалбоподателката не е изготвила своевременно съдебните актове по възложените й дела. В тази насока са обсъдени подробно мотивите на дисциплинарния състав, инкорпорирани в решението на ВСС, като правилно съдът е приел, че за релевантния период от 2008 - 2009 г. жалбоподателката е извършила нарушение по чл. 307, ал. 3, т. 1 ЗСВ, редакция към процесния период. Този извод е изграден въз основа на коректен анализ на общия брой разпределени дела на съдия Янева-Мирчева, техния вид и тежест, актовете, с които са приключили и сроковете за изготвяне на постановените присъди. Съобразена е личната натовареност на магистрата, като е съпоставена с тази на останалите съдии, разглеждащи наказателни дела, в рамките на общата средна натовареност на РС гр. Сандански спрямо другите районните съдилища в страната. Съдът е отчел официалната информация за продължителността на ползвания от нея отпуск, общо в рамките на тринадесет дни, и правилно е посочил, че не биха могли да се отразят на възможността й да изпълни задълженията си в срок. Възражението за липса на системност като задължителен елемент от фактическия състав по чл. 307, ал. 3, т. 1 от ЗСВ не може да бъде споделено. Тази предпоставка не изисква продължителност на периода, а повтаряемост и/или непрекъснатост на неизпълнението на съответните служебни задължения под формата на действие или бездействие. Краткият период на нарушението е от значение при преценка на вида на дисциплинарното наказание, който факт в случая е съобразен от административния орган, както правилно е отчел и решаващият съд. Ето защо изложените доводи в касационната жалба за едностранчиво и неточно интерпретиране на доказателствения материал по делото са неоснователни. Предвид изложеното, не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на обжалваното решение, поради което същото следва да се остави в сила. С оглед този изход на спора и на основание чл. 228 вр. чл. 143, ал. 4 и чл. 144 АПК във вр. с чл. 78 ГПК жалбоподателката следва да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение за осъществена защита в размер на 150 лв. Водим от горното, Върховният административен съд, петчленен състав,