Решение № 12483 от 21.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8398/2014 г.

Решение № 12483 от 21.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8398/2014 г., V о., докладчик председателят Анна Димитрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от ОД "Земеделие" - гр. Търговище срещу решение № 36/14.04.2014 г. по адм. дело № 42/2014 г. на Административен съд - Търговище с което е отменена по жалба на Ценка Неделчева Русева негова заповед № РД-04-07/07.02.2014 г. Касаторът поддържа, че оспореното решение е неправилно поради необоснованост и материалноправна незаконосъобразност. Иска отмяната му. Претендират се разноски. Ответникът по касационна жалба - Ценка Неделчева Русева, жив. в гр. Попово, чрез процесуален представител, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, петчленен състав на II колегия, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, административният съд е приел за установено, че с оспорената пред него заповед незаконосъобразно е прекратено служебното правоотношение на държавния служител Ценка Неделчева Русева с длъжност началник ОСЗ в ОД "Земеделие" - гр. Търговище, ГД "Аграрно развитие", Общинска служба по земеделие - гр. Попово с ранг I младши, считано от 17.02.2014 г. на основание чл. 107, ал. 2 и чл. 108 от Закона за държавния служител /ЗДСЛ/ поради получена възможно най-ниска оценка при атестиране, съгласно Наредбата за условията и реда за оценяване изпълнението на служителите в държавната администрация /НУРОИСДА/ за периода 01.01.2013 г. 31.12.2013 г. Съдът е изложил мотиви за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и нарушение на материалния закон при издаване на заповедта, които опорочават определената годишна оценка, послужила като основание за прекратяване на служебното правоотношение. Оценката на изпълнението не съдържа мотиви, а декларативни изводи и квалификации, които не установяват конкретни факти и обстоятелства. Така постановеното решение е правилно. Основните възражения на касатора са свързани преценката на съда за законосъобразността на извършеното на служителя оценяване и спазването на чл. 14, чл. 18, ал. 1 от НУРОИСДА, вр. с чл. 76, ал. 7 от ЗДСл, както и че изводите на първоинстанционния съд са в противоречие с представените доказателства по делото. Прекратяването на служебното правоотношение при условията на чл. 107, ал. 2 от ЗДСл изисква осъществяването на две кумулативни предпоставки - получена най-ниска годишна оценка на изпълнението на длъжността и законосъобразно проведена процедура по оценяване. Значението, което провеждането на процедурата по оценяване има за законосъобразността на заповедта по чл. 107, ал. 2 ЗДСл е обусловила и анализа на процедурата по оценяването на Русева, който съдът извършил. Както обосновано сочи съдът в мотивите си получената в нарушение на производствените правила и на материалния закон оценка не обосновава прилагането на чл. 107, ал. 2 от ЗДСл. Неоснователни са твърденията на касатора, че съдът неправилно тълкувал и приложил чл. 14 и чл. 18 от НУРОИСДА и че доказателствата по делото установяват спазването от оценяващия орган на законовите изисквания. Видно от мотивите на оценяващия ръководител: затрудняване при формулирането на цели и отговорности на служителите; ситуации, довели до проблеми при взаимоотношенията при отделните арендатори; занижен контрол над служители; ясно изразяване в устна и писмена форма, оценен контрол на напредъка са все показатели, които са оценени но констатациите по тях не се базират на конкретно установими факти и обстоятелства, които да могат да бъдат проверени и отнесени към крайните изводи на оценяващия ръководител относно компетентностите на служителя и изпълнението на целите в индивидуалния работен план, който от своя страна следва да бъде конкретен съгласно изискванията на чл. 9, ал. 3 от НУРОИСДА, както правилно е посочил АС. Така осъществения начин на оценяване не съответства на изискването на чл. 76, ал. 7 ЗДСл вр. чл. 76, ал. 1 ЗДСл, което е достатъчно основание да се приеме за правилен извода на съда за осъществено при допуснати нарушения оценяване на служителя. Цитираната в касационнната жалба преписка, по която Русева, е изготвила становище в изпълнение на служебните си задължения, не санира липсата на мотиви с изискуемото от закона съдържание на годишната оценка на държавния служител. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение